№ 663
гр. Варна, 21.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000486 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивна жалба, предявена от адвокат В., действаща като
назначен особен представител на ответник М. Е. З. срещу решение
№221/13.05.2024г. постановено по електронно дело 0223100900629 ( ТД
629/2022г. на ОС- Варна), в частта, с която е бил уважен иск на кредитор за
присъждане на консолидирана главница в размер на *********лв.,
дължима по Договор от 12.11.2013г. за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, формирана от сбор
от усвоена главница и капитализирана възнаградителна лихва, начислена за
гратисен период на обучението, ведно със законна лихва от предявяване на
претенцията, както и възнаградителна лихва, начислена от 01.05.2021г. в
размер на *******лв., и ******лв неустойка за забава, считано от
01.06.2021г, и двете претендирани до предявяване на иска.
По предварителните въпроси:
Жалбата е депозирана като надлежно подписан с КЕП електронен
документ, в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на
представителя).
В срока по чл. 263 ГПК наред с отговор по жалбата , е подадена и
насрещна въззивна жалба, също в електронен вид, от името на ищеца
БАНКА ДСК АД срещу останалата част от същото решение, с която
претенцията на кредитора за остатъчна консолидирана главница е била
отхвърлена за горница над *********лв до поисканите *********лв.
Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, респективно своевременно
оспорена от насрещна страна.
Разноски за покриване на възнаграждението на особения представител
1
за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което
въззивният съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на
заинтересования въззиваем необходимостта от авансиране на начална сума от
3600лв за заплащане на адвокатската услуга на назначения представител по
защита във въззивната жалба.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на въззивниците, насочили жалби срещу подлежащ на
обжалване акт по съществото на спора, съответства на правния им интерес от
обжалването на съответната неизгодна за всеки от тях различна част от
решението.
Особеният представител е легитимиран да упражнява защита във всички
инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция
срещу представляваното от него лице. Пълномощникът на насрещната страна
е овластен с права за настоящата инстанция, а интересът от разширяване на
въззивния контрол с неизгодна за този въззвиник част от акта (след пропуснат
срок за първоначална жалба) е породен от обжалването от насрещната страна.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и по двете жалби.
Дължимата държавна такса не се събира авансово от представлявана от
назначен адвокат страна (чл. 83 ал.1 т. 5 ГПК), таксата по насрещната жалба е
внесена.
Доклад по жалбите:
Особеният представител, назначен на въззивника М. Е. З. (чужденец,
останал ненамерен на адреса по постоянното му местоприбиваване в
България), сочи допуснати нарушения при прилагането на императивни
правила, ограничаващи както обща свобода на договаряне, така и по-
специално обвързване на потребител от доставчик със задължения по
потребителски кредит. Счита за необоснован извода за постигнато съгласие на
чужденеца по съдържание на български език при неубедително доказан
превод на текста на разбираем за студента език, евентуално за липса на по-
подробно разясняване на специфични за финансова грамотност понятия.
Позовава се и игнорирането от първата инстанция на изискването за ясно и
разбираемо за потребителя формулиране на клаузите относно съществените
уговорки на кредитирането, каквито са размера на лихвата и уговорките за
начина на връщане с погасителн план след гратисен период. Оплаква се и за
неправилно приложение на специалните правила на ЗКСД, предписващи
задължението за главница след края на гратисния период по такива кредити да
се формира като сбор от изплатени за сметка на студента такси за обучение.
Сочи, че е възразил изрично за недействителност на клаузи (чл. 10.2 и чл. 17.2
от ОУ), предвиждащи годишно капитализиране и на начисляваната лихва,
както и допълнителна лихва като наказателна надбавка, която не е била ясно
оповестена в договора, не е разяснена на потребителя и надхвърля
ограничението по чл. 21 ЗКСД. Позова се и на нарушаване на общото
изискване на ясно посочване на ГПР в потребителски кредит, което според
тълкуване на общностното право е съществен елемент на договора(С-714/22
на СЕС). Счита, че тези несъответствия с нормативните правила изключват
действителността на сделката като цяло, а това поражда реституционна
извъндоговорна претенция до чиста стойност на кредита, която обаче
2
изключва съществуване на вземането, претендирано по валиден договор.
Моли за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на претенцията в
цялост.
Въззиваемата страна оспорва жалбата с доводи за правилно
установени факти по сключване на договора от лице, положило подпис след
запознаване със съдържанието на български текст чрез преводач и потвърдило
с поведението си по изпълнение на поетите задължения волята си да се
обвърже с тази сделка. Позовава се на законоустановено съдържание на
клаузата за връщане на кредита, възпроизведено в типов договор,
включително и капитализирането на лихвата по чл. 24 ал.1 ЗКСД. Счита за
правилно изтълкувани от първата инстанция, въз основа на поведението на
страните, уговорките за лимитиране на фиксирана лихва и неустоечната
клауза, с която обезщетението за забава е уговорено до само 10 % върху
просрочена главница.
Като насрещен въззивник БАНКА ДСК АД сочи своите оплаквания за
неправилно установени факти по остатъчните размери на задълженията за
лихва. Сочи, че съдът неправилно е отчел потвърдените от вещото лице
плащания, без да ги приспадне от изискуем дълг, формиран в края на
гратисния период както от главница и новоначислени текущи лихви, така и от
лихви за предходен период. Позовава се на варианта на изчислени от експерта
помесечно задължения (без капитализиране на лихви) по приложение № 3 към
заключението, според който следва да се определи разликата, между сборния
размер на лихва към предявяване на иска, включваща и частта, натрупана след
01.05.2021г. и присъдената като част от консолидиран дълг лихва за гратисния
период. Моли да допълнително присъждане на разлика, която погрешно не е
била включена в размера на основателната претенция.
Претендира за определяне на юрисконсултско възнаграждение за защита
пред настояща инстанция.
Оплакванията са оспорени от насрещна страна по тази жалба, като
особеният представител на длъжника е посочил че изводите на съда са точно
отражение на заключението на експерта, което не е било своевременно
оспорено и съответно възраженията по евентуалните математически
неточности в него вече са преклудирани.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер. Правна квалификация на възраженията е изложена в доклада на
първоинстанционния съд и страните са изразили своите доводи по
съответните норми относно закрила на длъжници по потребителски кредити,
ограничаващи договорна свобода. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Апелативин съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА за съвместно разглеждане въззивна и насрещна въззивна
жалба срещу решение №221/13.05.2024г. постановено по електронно дело
0223100900629 (ТД 629/2022г. на ОС- Варна), В ЧАСТИ, с които е бил
уважен иска на „БАНКА ДСК“ АД срещу М. Е. З. за присъждане на
консолидирана главница в размер на *********лв., дължима по Договор
от 12.11.2013г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД, формирана от сбор от усвоена главница
54 763.24лв и капитализирана възнаградителна лихва 13 581.46лв, начислена
за гратисен период на обучението, ведно със законна лихва от предявяване на
претенцията, както и възнаградителна лихва, начислена от 01.05.2021г. в
размер на *******лв., и ******лв неустойка за забава, считано от
01.06.2021г, и двете претендирани до предявяване на иска, и съответно
претенцията за консолидираната главница е отхвърлена за горница до
*********лв., формирана от остатък от неплатена капитализирана лихва в
размер на 2503.19лв. над присъдените 13 581.46лв
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззиваемия ищец, че разходите по
защита на въззивник – ответник от особен представител по реда на чл. 29 ал.3
ГПК се авансират от насрещна страна, като ЗАДЪЛЖАВА БАНКА ДСК АД в
седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесени по
депозитна сметка на Варненски апелативен съд разноски в размер на 3600лв
за възнаграждение на особения представител на въззивника за настояща
инстанция, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това
задължение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда, а
разходът ще бъде незабавно принудително събран от това задълженото лице,
ведно с лихва по реда на чл.77 ГПК, като съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение за
доброволно изпълнение и ще възложи допълнителна такса от 5лв и законна
лихва на задълженото осъдено лице.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.01.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4