Р Е Ш Е Н И Е
№ 260587, 26.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на тридесет и първи
март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 459 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Д.Л.П. против Решение
№ 260824/12.10.2020г., пост. по гр.д.№ 11439/2017, ПРС, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката против Община Пловдив, С.Я.К. и Л.Г.З. иск по
чл. 124, ал.4 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
документите - акт за раждане №
698/24.07.1986 г. на Община Пловдив и удостоверение за раждане №
003840/29.08.1986 г. на Община Пловдив са неистински (неверни и неавтентични)
документи.
Жалбоподателката
Д.П. поддържа, че решението е недопустимо, а евентуално -
изцяло неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение
на материалния закон. Сочи, че съдът не е издирил и приложил относимата правна
уредба относно действителността на актовете за раждане към момента на съставяне
на процесния акт. Твърди, че не е изследвана процедурата при съставяне на акта
, респ. спазването й, а съдът се е ограничил единствено до служебно прилагане
на презумпцията за бащинство. Поддържа,
че майката е заблудила лекарите относно семейното си състояние, затаила е
факта, че е заживяла с друг мъж, от когото е заченала детето. Поради това
счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата правна разпоредба
на чл.124, ал.1, и ал.2 от ЗЛС. Поддържа и че неправилно съдът не е приложил
относимата разпоредба на Наредбата за гражданско състояние – чл.35 и сл., като
настоява, че задължение да обяви раждането е на бащата, а в случая това не е
сторено. Счита, че доколкото преписката по съставяне на обявлението за раждане
и акта за раждане липсват предвид изтичане срока им за съхранение, то на осн.
чл.38, ал.4 от ЗГР следва да се приложи съдебният ред за установяване на
фактите. Настоява, че с оглед предмета на иска – установява на неистинността на
акт за раждане, то е следвало да се вземат предвид твърдените факти за
фактическа раздяла между родителите и установяване на извънбрачна връзка на
майката. Поддържа, че съдът неправилно е приложил служебно презумпцията за
бащинство, като е игнорирал извън съдебните признания на майката. Поддържа, че
презумпцията за бащинство е оборима и в производството по оспорване истинността
на съставен акт за раждане в случай на очевидна невярност в акта за раждане.
Сочи и нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, като е
неправилно не е уважил исканията за назначаване на СМЕ за установяване на
бащинството. Следващо нарушение е изслушването на
свидетел относно обявяването на раждането и функциите на лицето, извършило
това. Следващо процесуално нарушение е неоснователния отказ за назначаване на
повторна и допълнителна СГЕ. Поддържа,
че решението е необосновано, т.к. съдът не
е извършил цялостна преценка на доказателствения материал, а
повърхностно е приложил единствено презумпцията за бащинство. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск.
Въззиваемите
страни Л.Г.З. и С.Я.К. оспорват въззивната жалба и поддържат правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържат, че се прави опит за
провеждане на недопустимо производство за оспорване на бащинство чрез използване на производството по
оспорване на акта за раждане. Развиват
доводи за спазване на процедурата по съставяне на акта за раждане, чрез
спазване на установената форма и ред. Молят за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират разноски.
Въззиваемите страниата
страна Община Пловдив не е взема становище. Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ищец, останал
недоволен от постановено съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.
За да отхвърли предявеният иск ,
първоинстанционният съд е приел, че ищцата Д.П. има правен интерес от
предявените установителни искове, т.к. при уважаване на исковете би се явила
призован към наследяване наследник на починалия си син. Приел е, че истинността
на документите като родово понятие включва два порока – неавтентичност и
невярност. При първият се изследва авторството на документа, а при втория –
съответствието на отразените факти с обективната действителност. Като е изходил
от посоченото е приел, че от приетите експертизи се установява непротиворечиво
автентичност на документа. По отношение
на довода за невярност е приел, че правилно е прието приложението на презумпцията за бащинство,
доколкото раждането на детето е станало 300дни след раздялата на родителите. По
изложените съображения съдът е отхвърлил исковете.
По отношение правния интерес на
жалбоподателката П. от предявяване на искове за установяване неистиността на
Акт за раждане №698/24.07.1986г. на С.Я.К. , удостоверение за раждане №
003840/29.08.1986г. на същото лице и заявленията на лицата, участвали при
съставянето на акта за раждане, във въззивното производство не е повдиган спор,
а и този факт се установява от данните за родствени връзки с лицето Я. К.,
който е син на ищцата и сочен за баща на ответницата С.К. в акта й за раждане .
Основният спор по делото е налице ли
е неистинност на съставеният акт за раждане на лицето С.К..Правилно
първоинстанционният съд е отграничил двете проявления на неистинността на
документ – неавтентичност и невярност, като във въззивната жалба са наведени
оплаквания за неправилност на решението, свързани с невярност на съставеният акт за гражданско
състояние. Поради липсата на оплаквания за неавтентичност, съдът няма да
обсъжда приетите по делото експертизи, посредством които се установява
авторството на длъжностното лице, съставило акта.
Поддържаното твърдение за невярност
на съставения акт за раждане се основава на оплаквания за неправилно приложение
на презумпцията за бащинство, съобразяване с факта, че майката е укрила
раздялата с бащата и наличието на други връзки,
нарушение на процедурата по съставяне на акта, разписана в ЗЛС, както и
наредбата за гражданско състояние. От посочените доводи, съдът намира, че тези
свързани с оспорването на бащинството съставляват материален спор за бащинство,
който е регламентиран изрично в СК, като са предвидени кратки преклузивни
срокове за предявяване на исковете за
оспорване на бащинство. В рамките на производство по оспорване на акт за
раждане е недопустимо да се разглеждат и материалното оспорване на бащинството,
т.к. по този начин се постига заобикаляне на закона и на установени преклузивни
срокове.
Съгл. чл.122 /отм./от ЗЛС актовете за раждане, /…../, се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в
общината (района), съответно кметството, където тия събития са се случили от председателите
на общинските (районните) народни съвети, съответно от кметовете, или от други
длъжностни лица, на които те са възложили тази служба. Съгл.
чл.130 /отм./ от ЗЛС тези актове се
съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на
регистрите за гражданско състояние, съставени от министъра на правосъдието. Към
момента на съставяне на процесния акт за раждане е действала Наредба за
гражданско състояние/отм./, съгл. чл. 26 от която , актовете за гражданско състояние се съставят въз основа на
обявяване, направено пред съответното длъжностно лице по гражданското
състояние, като обявител може да бъде само пълнолетно лице, което не е
поставено под запрещение. Тук е мястото да се отбележи, че в Наредбата липсва
изискване обявителят непременно да е бащата на роденото дете, дори напротив –
посочено е в чл.35 , че обявителят на раждането предимно следва да е бащата, но
е допустимо фактът на раждане да се обяви и от болничното заведение, в което е
станало раждането. Поради посочените нормативни разрешения следва да се приеме
за допустимо и болничните заведения, в
които е станало раждането да извършат обявяването му.
В същата наредба са разписани и
правила за съдържанието на акта и реквизитите му, като в случая съдът намира
същите за спазени, предвид и липсата на конкретни оплаквания за нарушения.
По повод оплакванията, че майката е
затаила факти при съобщаване на данните за бащата при раждането на детето,
съдът намира, че доколкото законодателят е предвидил хипотезата за отбелязвания
във вече съставени актове за гражданско състояние, то е без правно значение
дали майката е съобщила за развода си, т.к. този факт се отбелязва в акта за
брак с влизане в сила на решението за развод и е известен на общината, респ. на
длъжностното лице по гражданско състояние. Презумпцията за бащинство се прилага
автоматично и оборването може да стане
единствено чрез предявяване на иск за оспорване на бащинство от легитимираните
лица и в прекузивните срокове. След изтичането им, дори и актът за раждане да
не отразява истинността по отношение на действителния баща на детето е
недопустимо доказването на този факт. Всички наведени доводи как майката е
затаила истината или е укрила действителния баща на детето са ирелевантни към
съставяне на акта за раждане.
Предвид изложеното съдът намира, че
не се доказва неистинност на съставеният акт за раждане на лицето С.К.. В този
смисъл издаденото удостоверение за раждане въз основа на съставеният акт за
раждане също се явява законосъобразно.
Предвид изложените съображения съдът
намира постановеното решение като правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемите страни С.К. и Л.З. сумата от по 500 лв. на всяка от тях, разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260824/12.10.2020г., пост. по гр.д.№
11439/2017, ПРС.
ОСЪЖДА Д.Л.П.,
ЕГН **********, да заплати на С.Я.К., ЕГН **********, сумата от
500лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.Л.П.,
ЕГН **********, да заплати на Л.Г.З., ЕГН **********, сумата от
500лв., разноски за въззивната инстанция
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :