РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №3450 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Ю.М. ***, със съдебен адрес:***, офис … срещу И.П.Т. с ЕГН **********,***. Предявените искове са с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му плати сумата от 7000 лв., представляваща дадена от Г. Г. /заемодател/ заемна сума на И.Т. /заемател/ по сключен между тях договор за паричен заем от 02.04…г., нотариално заверен с рег. №.. от 02.04…г. от нотариус С. Ж., с рег. №… в НК, с район на действие ГТРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на паричното задължение.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от 02.04….г., нотариално заверен с рег. №…от 02.04…г. от нотариус С. Ж., с рег. №… в НК, с район на действие ГТРС, по силата на който ищецът Г.Г. е дал в заем на ответника И.П. сумата от 7000 лв. в брой в деня на сключване на договора, при уговорена лихва в размер на 0.1% дневно от стойността на заемната сума, която сума е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2022г. по следния начин: до края на 2020г. – 2800 лв., до края на 2021г. – 2800 лв. и до края на 2022г. – 1400 лв. Връщането на заемната сума и плащането на лихвата е било обезпечено от заемателя при получаването на годишните кампанийни премии, тъй-като ответникът е бил в трудовоправни отношения с „Г. ….” ЕООД, представлявано от ищеца Г. Г.. И.П. обаче е прекратил едностранно трудовото си правоотношение, като не е върнал каквато и да е част от заемната сума, нито пък е обезпечил вземането, съгл. чл.6 от договора. С прекратяване на трудовия договор на длъжника Т., ищецът се е лишил от обезпечението по договора на представения от него заем, което се явявало основание за предсрочна изискуемост на дълга на ответника спрямо ищцовата страна.
Поради горното, ищецът изпратил до И.П. нотариална покана на 12.08….г. чрез нотариус С. Ж., връчена на адресата на 18.08….г. С поканата ищецът е поканил ответника да му върне сумата по договора за заем – 7000 лв. в 1-мес. срок от получаването и, поради настъпване на предсрочна изискуемост на договора, вследствие едностранно прекратено от страна на ответника трудово правоотношение.
До подаване на исковата молба Т. не е заплатил на ищеца каквато и да е сума по договора за заем. Предвид гореизложеното, Г. е депозирал настоящата молба срещу ответника.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в настоящото производство.
С разпореждане от 27.11.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от И.Т. на 04.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
В съдебно зседание, ищецът чрез упълномощения адвокат моли съдът да уважи исковете като основателни и доказани и претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по молбата, не представя доказателства.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, същите са процесуално допустими и основателни.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, за да има
договор за заем, освен постигнато съгласие между страните, следва да има
и реално предаване на сумата, предмет на договора, като предаването на заетата
сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения
договор за заем и основава претенциите си на този договор. При възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е
извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им. При липса на каквото и да е
оспорване на договора, ответникът следва да докаже, че е върнал заетата сума на
заемодателя в уговорения срок.
От представените доказателства се установява,
че между страните са възникнали облигационни взаимоотношения по повод сключен на
02.04….г. договор за заем /л.4/, по силата на който, ищецът е предал в брой на
ответника сумата от 7000 лв., която е следвало да се върне от заемателя
до 31.12.2022г. на три вноски по определена разсрочена схема. За обезпечение на
заемната сума е уговорено обезпечение при получаване на годишните кампанийни
премии, тъй-като ответникът е бил в трудови правоотношения с представлявано и
управлявано от ищеца дружество /л.7/. И.П. едностранно е прекратил трудовия си
договор с „Г. …” ЕООД /л.8/ и не е заплатил каквато и да е част от заетата сума
на ищеца. Последният е приел, че е
настъпила предсрочна изискуемост на договора и е отправил
нотариална покана към заемателя /л.5/, но същият не е ангажирал доказателства
за предложено от него парично изпълнение, поради което ищецът е предявил
настоящите осъдителни искове срещу ответника.
В хода на производството, се установи, че няма
извършено плащане от страна на И.П. по процесния договор за заем. При тези
обстоятелства и данни по делото, искът за претендирана главница в размер на 7000
лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главното
вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 29.04.2021г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно от представените по делото писмени доказателства, исковата претенция за сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща дадена от ищеца Г.Г.. Г. /заемодател/ заемна сума на ответника И.П.Т. /заемател/ по сключен между тях договор за паричен заем от 02.04….г., нотариално заверен с рег. №… от 02.04…г. от нотариус С. Ж., с рег. №… в НК, с район на действие ГТРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2020г. до датата на окончателното изплащане на паричното задължение, следва да се уважи като вероятно основателна.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на ответника сторените от ищеца съдебни разноски, съобразно данните за направени такива и изхода от спора. Съгласно представените писмени доказателства ищцовата страна е заплатила 280.00 лв. държавна такса /л.11/ и 850.00 лв. – адвокатско възнаграждение, видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.11.2020г. /л.10/, или общо 1130.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д.районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.П.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща дадена от ищеца Г.Г.. Г. /заемодател/ заемна сума на ответника И.П.Т. /заемател/ по сключен между тях договор за паричен заем от 02.04….г., нотариално заверен с рег. №… от 02.04…г. от нотариус С.Ж., с рег. №... в НК, с район на действие ГТРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.11…..г. до датата на окончателното изплащане на паричното задължение.
ОСЪЖДА И.П.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство в размер на 1130.00 лв. /хиляда сто и тридесет лева/, от които: 280.00 лв. – заплатена
държавна такса и 850.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: