Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 100 .2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На четвърти март две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№145 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.34 от ЗС- делба във фазата на извършването.
С решение на РС Разград по настоящото
дело от 24.01.2019 г. е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор
61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р. с административен
адрес гр.Р., ул.*** с площ от 430 кв.м. с начин на трйно ползване - ниско застрояване при граници на имота:
поземлен имот с идентификатор 61710.502.649, поземлен имот с идентификатор
61710.502.7125, поземлен имот с идентификатор 61710.502.655, поземлен имот с
идентификатор 61710.502.656 и поземлен имот с идентификатор 61710.502.653 ведно
с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61710.502.654.1, построена в северната част на имота на уличната регулация със
застроена площ от 76 кв.м., състояща се от кухня със склад с вход от север,
стая за живеене /дневна-спалня/ с вход от запад от двора и санитарно помещение
в обема на сградата с външен вход от запад, сграда, преустроена и ползвана като
жилищна с идентификатор 61710.502.654.2, изградена в южната част на имота,
състояща се от кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи една след друга, достъпни
през кухнята, а крайната стая с вход откъм двора, сграда с идентификатор
61710.502.654.3, състояща се от една стая , преустроена за живеене с вход от
двора и сграда с идентификатор 61710.502.654.4, състояща се от помещение с
антре с вход от двора, ползвана за живеене, както и стопанска сграда в дъното
на имота с две складови помещения между М.И.М., Б. И. Х., Ю.А.М. и Х.А.Х. при
квоти за първата и за втората по 9/72 идеални части, а за третата и четвъртия
по 27/72 идеални части. Решението е потвърдено с решение на ОС Разград по
в.гр.д.№76 по описа за 2019 г.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на
делбата – на 20.01.2020 г. ищцата М.М. иска на основание чл.349, ал.2 от ГПК да
й бъде възложена еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.645.1,
построена в северната част на имота на уличната регулация или същата да й бъде
разпределена в дял по реда на чл.353 от ГПК.
В същото о.с.з. първата ищца е предявила и претенция по
сметки по реда на
чл.346 от ГПК срещу двамата ответници в размер на по 1906,25 лв. Тези суми претендира за
това, че през 1999 г. родителите й са построили
в имота дневна-спалня/всекидневна/ на стойност 20 000 лв., навес
към жилищната сграда с идентификатор 61710.502.654.1 на стойност 8 000 лв. и външна
тоалетна на стойност 1000 лв., а през 2015 г. е направила ремонт на водната
инсталация на жилищната сграда с идентификатор 61710.502.654.1 с обща стойност
1500 лв. Конкретно сумата 1906,25 лв., която се претендира от всеки от
ответниците е сбор от сумите 1250 лв. за дневната-спалня, 500 лв. за навеса, 93,75 лв. за нова водна инсталация и
62,50 лв. за външната тоалетна. По отношение на всички подобрения твърди, че
същите са извършени в имота със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, както и че посочените суми включват труда и материалите, вложени от
ищцата.
Ответниците
искат да им бъдат възложени в реален дял съответно сграда с идентификатор 61710.502.654.2 на първата
ответница и сграда с идентификатор 61710.502.654.4 на втория ответник, а
сградата с идентификатор 61710.502.654.3 да бъде поставена в общ дял на двамата
Също така искат да им бъде определен общ дял от дворното място. Считат, че
претенциите на ищцата за подобрения са погасени по давност, като заявяват това
възражение непосредствено след заявяването на претенциите по сметки в първото
по делото о.с.з. след допускане на делбата.
С нотариален акт от
24.02.2020 г. на нотариус с рег.№312 и район на действие РС Р. Б.И.Х. продава
на ищцата М.И.М.
правото си на собственост върху 1/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 ведно със сградите,
които са изрично посочени. С оглед на това прехвърляне на правото на
собственост върху цялата идеална част на Б.И.Х., съдът е прекратил
производството спрямо същата.
Въз основа
на събраните по делото доказазателства, съдът установи следните обстоятелства:
Според
заключението на назначената по делото строително-техническа експертиза / на л.172 и сл./, в допуснатият до делба
поземлен имот съществуват следните сгради:
-полумасивна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.654.1 на уличната регулация с площ от 76 кв.м., която се състои от кухня със склад с
вход от север, стая за живеене /дневна –спалня/ с вход от запад и санитарно
помещение в обема на сградата с външен вход от запад. Според същото заключение
с известен компромис може да се приеме, че това е жилищна сграда, тъй като в
случая са налице посочените в чл.40 от ЗУТ помещения, но липсва функционална
връзка между тях.
-сграда с
идентификатор 61710.502.654.2, която в кадастралната карта е отразена като
стопанска сграда. Според вещото лице преди 4-5 години тази стопанска сграда е
премахната частично и е изградена отново като жилищна сграда, която се състои
от кухня, баня-тоалетна и две жилищни стаи една пред друга, достъпни през
кухнята. Като съдържание тази сграда отговаря на изискванията за жилищна
сграда.
-сграда с
идентификатор 61710.502.654.3 – стопанска сграда, която е преустроена на една
стая за живеене с вход от двора.
-сграда с идентификатор
61710.502.654.4, отразена като жилищна сграда в кадастралната карта. Същата
представлява едно помещение с антре и вход от двора, ползва се за живеене, но
не е жилище и е застрашена от самосрутване.
-две складови
помещения в дъното на имота с неясно предназначение и в лошо състояние. Според
вещото лице най-вероятно се ползват за складови.
За всички сгради
липсват строителни книжа и не е установено времето на изграждане. В дъното на
имота има следи от строителство на нова сграда – основи и частично тухлени
страни, за която също липсват строителни книжа.
Според скицата на
поземления имот площта на сградите са съответно: сграда 61710.502.654.1 – 76 кв.м.,
сграда 61710.502.654.2 – 30 кв.м., сграда 61710.502.654.3 – 13 кв.м. и сграда
61710.502.654.4 – 40 кв.м.,
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена във втората фаза на
делбата, допуснатитят до делба поземлен имот не е реално поделяем съобразно частите на съделителите, тъй като разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4
от ЗУТ изисква минимални размери
при урегулиране на поземлени
имоти за ниско жилищно застрояване в градовете, които са 11,20 м. лице и 240
кв.м. площ. Пазарната цена на поземления имот е определена на 26 400 лв.,
а на сградите съответно: сграда 61710.502.654.1 – 27 100 лв., сграда 61710.502.654.2 –
10 300 лв., сграда 61710.502.654.3 – 2 700 лв., сграда
61710.502.654.4 – 5 600 лв. и стопанската сграда – 3 500 лв. Общата
стойност на поземления имот ведно със сградите в него е 75 600 лв.
По отношение на
строителните работи, в заключението е посочено, че: претендираните от ищцата
подобрения са налични в еднофамилната
жилищна сграда с идентификатор 61710.502.654.1, ситуирана в североизточната
част на поземления имот. Стойността на същите е 13 216,00 лв. Стойността на всяко от четирите претендирани
от ищцата подобрения е съответно 9 044,00 лв. дневната-спалня, 2 480
лв. за подновяване на навеса, 657 лв. за новата водна инсталация и 1035,00 лв.
за външната тоалетна. Пристроената част от сградата с идентификатор
61710.502.654.1 е с площ 40,9 кв.м., а покрива на старата част / с площ 43,6 кв.м./ е
ремонтиран. Тези подобрения са увеличили стойността на имота с 13 800 лв. Вещото
лице е дало и варианти за разделяне на имота с оглед евентуална възможност за
сключване на спогодба между страните.
Във
връзка с извършването на претендираните подобрения и времето на извършването
им, са разпитани свидетелите Д. З., С. Р. и С. А.. Първата свидетелка, която е племенница
на ищцата, съобщава, че родителите на последната са изградили навес и една стая
до кухнята, която се е намирала до външната порта на имота. Според показанията
й сградата се ползвала от ищцата и от
нейната майка и преди няколко години ищцата направила нова външна тоалетна и
последно сменила тръбите на водопровода. Според свид.Р., син на ищцата, майка
му е направила основен ремонт в сградата, която е с административен адрес
ул.***. Старата част от сградата била ремонтирана основно – излят бетон,
шпакловани стени, нов покрив върху цялата сграда, с излята под него циментова
плоча. Ищцата сменила водомера, изградила нова шахта и свързала имота с
канализацията. На мястото на старата тоалетна изградили нова – изляли бетон,
изградили нови стени и покрив. Свидетелят Р. също помагал в ремонта, майка му
наемала и майстори. Според него ответниците са виждали, че се извършват
строителни работи, но не помни да е имало конфликти с тях в тази връзка. Според показанията на свид.А. от 1994-1995 г.
ищцата М.М. ***. Тази свидетелка е дъщеря на ответницата Ю.М. и на същата е
известно, че е изградена една стая от ищцата и нейните роднини, като цялата
постройка /сграда с идентификатор 61710.502.654.1/ е покрита с нов покрив. На
тази свидетелка не й е известно да е правена нова тоалетна в тази част от
имота, за който претендира ищцата и съобщава, че стената от ползваните от тях
сгради, която е обща с тоалетната в сграда 61710.502.654.1 мирише на
изпражнения. Според свид.А. около 2000 г. нейната баба разговаряла с майката на
ищцата и й казала да не строят, докато не се разберат за мястото. Отношенията
между съсобствениците били влошени, но бабата на свидетелката не искала
скандали и не търсили намеса на органите на реда. По повод на строежа в дъното
на имота майката на свидетелката подала жалба до държавните органи, отговарящи
за контрола върху строителството.
На
29.12.2010 г. първата ищца М.И.М. се е снабдила с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, представляващ
½ идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор
61710.502.654 и реално жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.654.1. С искова молба, депозирана на 09.04.2015 г.
ответниците по настоящото дело са поискали да бъде установено, че имотът е
съсобствен и с решение по гр.д.№650/2015 г. по описа на РС Разград е установено
в отношенията между страните, че ответниците са съсобственици при равни права
на 50/72 идеални части от имота и съответно е отменен нотариален акт №38, т.6,
рег.№9321, дело №927/2010 г. над размера от 7/72 идеални части. В мотивите на
това решение съдът е приел, че М.И.М. не е живеела в имота и не е упражнявала
фактическа власт върху него, респ. не е упражнявала нито владение, нито държане
на същия.
При
така установените обстоятелства, съдът намира, че делбата следва да бъде
извършена по реда на чл.348 от ГПК, а именно чрез изнасяне на имота на публична
продан. Това е така, защото поземленият имот е неподеляем.
Ищцата
е направила искане за възлагане на част от имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК, но по делото не са представени доказателства за това при откриване на
наследството тя да е живяла в имота и да не притежава друго жилище.
В
случая извършването на делбата не може да стане чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребие, тъй като не могат да бъдат обособени отделни
имоти за всеки от тримата съделители. Предвид невъзможността за обособяване на
отделни имоти делбата не може да се извърши и по реда на чл.353 от ГПК. Не е
безспорно установена самостоятелността на отделните сгради, за да бъдат същите
разпределени в режим на суперфиция.
Предявените
искове по сметки от ищцата М.М. са в размер на по 1906,25 лв. срещу всеки от
двамата ответници. Същите са за подобрения в съсобствения имот, извършени от
ищцата и нейните наследодатели през 1999 г. и от самата нея през 2015 г.
Според
задължителното тълкуване, дадено в ППВС
№6/1974 г. и ТР №85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща
отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши
подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните
хипотези на извършени от съсобственик
необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика
/в т.ч. и решение №193 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№842/2016 г., III г.о. ГК, докладчик съдията Д. С., решение №743/11.01.2011
г. на ВКС по гр.д.№1811/2009, III г.о., ГК, докл. съдията Любка
Богданова// по отношение на правата на съсобственика, извършил подобренията,
намира приложение чл.30, ал.3 от ЗС, когато те са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, съответно чл.60-63 ЗЗД – правилата за водене на чужда
работа без поръчка, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици,
но без противопоставяне от тяхна страна и по правилата на чл.59 от ЗЗД, ако
останалите съсобственици са се противопоставили.
В
случая безспорно се касае не за необходими разноски /такива, без чието
извършване вещта би погинала или би влошила съществено своите качества/, а за
подобрения, които реално повишават цената на вещта. Тъй като ответниците са живеели в същия поземлен имот, респ. в
съседство със сградата с идентификатор 61710.502.654.1, те очевидно са знаяли
за подобренията, които извършват родителите на ищцата, а след смъртта им самата
тя. Не е доказано обаче същите да са давали съгласието за извършване на тези
подобрения. Ето защо съдът приема, че те са знаяли за тях, не са се
противопоставяли, но не са заявили и изрично съгласие. Така отношенията между
съсобствениците следва са се уредят съобразно разпоредбите, предвидени в ЗЗД за
водене на чужда работа без поръчка и по-специално разпоредбата на чл.61 , ал.2
от ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в чужд и в собствен интерес, т.е.
съсобствениците отговарят само до размера на обогатяването, респ. за сумата, с
която се е увеличила стойността на техния дял.
Възражението
на ответниците, че претенцията за заплащане на подобрения е погасена по давност
е частично основателно. Тъй като
с влязло в сила съдебно решение е било установено, че ищцата М. не е владяла
процесния недвижим имот за претендираните от ответницата подобрения не се
прилага разпоредбата на т.13 от Постановление на ВС №6 от 1974 г. и за тези
вземания погасителната давност не започва да тече от помента на прекъсване на
владението. Тъй като ищцата не е била владелец на целия имот към момента на
извършване на подобренията, за същите се прилата т.5 от горепосоченото
постановление и давността започва да тече от момента на извършване на тези
подобрения. /В този смисъл са и определение №266/08.04.2009 г. на ВКС по
гр.д.№127/2009 г., 1 г.о., определение №124/19.03.2015 г. на ВКС по
гр.д.№3365/2014 г. 2 г.о. ГК, определение №190/23.03.2020 г. на ВКС по
гр.д.№142/2012 г., 2 г.о./
Следователно
към 20.01.2020 г., когато са предявени претенциите по сметки, по отношение на
подобренията, сочени за извършени през 1999 г. от наследодателите на ищцата
като съсобственици на имота, е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД.
По
отношение на иска за заплащане на съответната част от разноските за направа на
водна инсталация на жилищната сграда през 2015 г. исковете са основателни и
доказани. Претендираните суми са по 93,75 лв. от всеки от ответниците.
Същевременно според заключението на вещото лице за направата на същата са
разходвани 657,00 лв./л.246/, а като цяло сумата, с която е увеличена
стойността на имота в резултат на подобренията е по-голяма от стойността на
тези подобрения. Съответната част от тази сума, която следва да бъде заплатена
от ответниците съобразно притежаваните от тях по 27/72 идеални части е 246,38
лв. Следователно предявените искове за
сумата 93,75 лв. са основателни и доказани.
Всеки
от съделителите е поискал присъждане на направените от него разноски. В
съотвествие с разпоредбата на чл.355 от ГПК обаче страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. По делото няма
доказателства за разноски, направени конкретно за претенциите по сметки. При
назначаването на съдебно-техническата експертиза съдът е определил по-голям
депозит, който е внесен от ищцата, но предявените от нея искове по реда на
чл.346 от ГПК в по-голямата си част са отхвърлени. Ето защо съдът намира, че
страните не си дължат заплащане на разноски.
На основание чл.8
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК всяка от страните
по делото дължи 4% върху стойността на дела си. Целият поземлен имот ведно със
сградите в него е оценен на сумата 75 600 лв. Съответно дела на ищцата
/ведно с този на ответницата Х./ е на стойност 18 900 лв., респ. държавната
такса е 756 лв. Дяловете на ответниците са на стойност по 28 350 лв.,
следователно държавната такса, дължима от всеки от двамата е 1134 лв.
Всеки от ответниците по делото дължи и по 50 лв. държавна
такса за уважените срещу него искове за заплащане на подобрения, които се
явяват обективно съединени с иска за
делба и за които се дължи д.т. по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
61710.502.649 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и
две, точка, шестстотин четиридесет и девет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес на имота, град Р.,
ул.***, с площ 430 кв.м. /четиристотин и тридесет квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план квартал 183 /сто осемдесет и
три/, парцел 5 /пети/ при граници на имота: имоти с идентификатори 61710.502.649,
61710.502.7125, 61710.502.655, 61710.502.656 и 61710.502.653, ведно с
построените в имота: 1. еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61710.502.654.1/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и
две, точка, шестстотин четиридесет и девет, точка, едно/, построена в в
северната част на имота на уличната регулация със застроена площ от 76 кв.м.
/седемдесет и шест квадратни метра/ на един етаж, състояща се от кухня със
склад с вход от север, стая за живеене /дневна-спалня/ с вход от запад от двора
и санитарно помещение в обема на сградата с външен вход от запад; 2.сграда, преустроена и ползвана като жилищна
с идентификатор 61710.502.654.2/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет,
точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и девет, точка, две/,
изградена в южната част на имота, състояща се от кухня, баня-тоалетна, две
жилищни стаи една след друга, достъпни през кухнята, а крайната стая с вход
откъм двора със застроена площ от 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/ на един
етаж; 3.сграда с идентификатор 61710.502.654.3/шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и
девет, точка, три/, състояща се от една стая , преустроена за живеене с вход от
двора със застроена площ от 13 кв.м. /тринадесет квадратни метра/ на един етаж
; 4.сграда с идентификатор 61710.502.654.4/шестдесет и една хиляди седемстотин
и десет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и девет, точка,
четири/, състояща се от помещение с антре с вход от двора, ползвана за живеене
с площ от 40 кв.м. /четиридесет квадратни метра/ на един етаж, както и 5.стопанска
сграда в дъното на имота с две складови помещения със застроена площ 18 кв.м. /осемнадесет
квадратни метра/
като получената при публичната продан цена
да бъде разпределена както следва:
за М.И.М., ЕГН ********** *** –18/72 / осемнадесет седемдесет и втори / части,
за Ю.А.М., ЕГН ********** *** – 27/72 /двадесет и седем седемдесет
и втори/ части,
за Х.А.Х., ЕГН ********** *** - 27/72 /двадесет и седем
седемдесет и втори/ части,
Пазарната цена на допуснатия до делба
недвижим имот е 75 600 лв.
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН ********** ***
сумата 93,72
лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ за извършени подобрения
в съсобствения имот и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на подобрения в останалата му
част до първоначално предявения размер от 1906,25 лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Х.А.Х., егн ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН ********** *** сумата 93,72 лв. /деветдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения
имот и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на подобрения в останалата му част до
първоначално предявения размер от 1906,25 лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА
М.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Разград сумата 756,00 лв. / седемстотин петдесет и шест лева / държавна
такса върху стойността на дела си.
ОСЪЖДА
Ю.А.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 1134,00 лв. /
хиляда сто тридесет и четири лева / държавна такса върху стойността на дела си
и сумата 50 лв. /петдесет лева/ д.т. за
уважения иск по сметки.
ОСЪЖДА Х.А.Х., егн ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Разград сумата 1134,00 лв. /хиляда сто тридесет и четири лева / държавна такса
върху стойността на дела си и сумата 50 лв.
/петдесет лева/ д.т. за уважения иск по сметки. Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: