Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 717
гр.Русе, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на първи
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7869 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5487/2018 г. по описа на РРС за сумата от 643,90
лв., представляваща главница, 41,75 лв.-договорна лихва за
периода 12.09.2016 г.-02.01.2017 г., 267,36 лв.–неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за времето 19.09.2016 г.-02.01.2017 г., 190,60
лв.-неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 03.10.2016 г.,
121,62 лв.-обезщетение за забава за времето 04.10.2016 г.-01.08.2018 г.,
съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 85525/29.08.2016 г., със законната лихва върху първата
стойност от 02.08.2018 г., както и 75,30 лв.-разноски за заповедното производство.Актът
бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
29.08.2016 г. от “Сити Кеш” ООД на ответника бил предоставен кредит в размер на
700 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си получаването на сумата, че се
задължава да я върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че приема
Общите условия към него.Ответникът се съгласил да върне заема, ведно с
договорната лихва от 52,23 лв., на 18 броя равни седмични вноски от по 52,23
лв., начиная от 05.09.2016 г.В срок до 02.01.2017 г. трябвало да се изплати
главница от 643,90 лв., договорна лихва от 41,75 лв., неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по кредита в размер на
267,36 лв., и неустойка за предсрочна изискуемост по чл.7 ал.4 от ОУ от 190,60
лв., при фиксиран ГПР.Признават, че клиентът е погасил 100 лв. от
дълга.Съгласно договорните клаузи, считат, че с тях са платени 56,10
лв.-главница, 10,48 лв.-договорна лихва и 33,42 лв. от неустойката.Сочат, че
заемът е бил обявен за предсрочно изискуем на 03.10.2016 г.В тази връзка
заемополучателя било начислено и обезщетение за забава за времето 04.10.2016
г.-01.08.2018 г. от 121,62 лв.
Твърдят, че
договорът за кредит съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 28.07.2017
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД между ”Сити Кеш” и ”Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който
първото дружество им прехвърлили вземанията си към неизрядни платци, в това
число и тези на ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, като ищецът бил упълномощен да съобщи за цесията на длъжниците.
На 28.07.2017
г. на заемополучателя било изпратено уведомление за извършената цесия с изх.№
УПЦ-П-СТК/85525, посредством Български пощи, върнато като непотърсено.На
30.10.2018 г., чрез куриерска служба, неуспешно било изпратено второ съобщение
със същото съдържание.Намират, че длъжникът трябва да се счита уведомен за извършената
цесия с факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 5487/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът Д.М.Д.
не взема становище по предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 5487/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.М.Д. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 85525/29.08.2016 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г., както и 75,30 лв.–разноски
за заповедното производство.Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на
страната на 26.10.18 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 23.11.2018 г.
По делото няма
спор, че на 29.08.2016 г., по искане на ответника от същата дата (л.4), между
него и ”Сити Кеш” ООД бил подписан Договор за паричен заем № 85525 за сумата от
700 лева, разсрочен на 18 седмични вноски от по 41,79 лв., платими от
05.09.2016 г. (понеделник) до 02.01.2017 г., с включена договорна лихва от
52,23 лв., ГПР от 49,05 % и ГЛП от 40,08 %.
Заемополучателят е удостоверил с подписа си, че е получила
сумата, погасителен план, неразделна част от договора (л.6), и че е запознат с Общите
условия за заеми на дружеството, актуална към 29.08.2016 г. (л.7-л.10),
надлежно връчени му ведно със Стандартен европейски формуляр (л.11).
Според чл.7 ал.4 от договора за кредит и ОУ към него,
страните са постигнали съгласие, че всички задължения стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на четири погасителни вноски, начиная
от падежа на последната вноска.В този случай в полза на кредитора била
уговорена неустойка за предсрочната изискуемост в размер на 20 % от дълга до
пълното погасяване на кредита.
В чл.10 ал.2 от ОУ е казано, че заемодателят информира
изрично заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост, писменно или с
предприемането на действия на досъдебно и съдебно събиране на вземанията.
Според чл.6 ал.2
във вр. с чл.8 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечения, по вид, както е
описано в посочената разпоредба.По делото няма спор, че ответникът не е
изпълнил това задължение.В тази връзка в
договора е предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 300,78
лв., разсрочена на 18 равни вноски, всяка от 16,71 лв., платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем или окончателната седмична
вноска по кредита била определена на 58,50 лв.
Съгласно чл.7
ал.1, при допусната забава, заемополучателят дължи законната лихва за всеки ден
просрочие.
Според чл.5
ал.3 от ОУ, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането в полза на трети
лица.
“Агенция
за събиране на вземания” ЕАД признават, че ответникът е погасил 100 лв. от
дълга.
С Договор за
прехвърляне на вземане от 21.07.2017 г., с Приложение 1 към него от същата дата,
”Сити Кеш” ООД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в
това число и дълга на Д.Д. (л.20), за което било направено изисканото в чл.99
ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.18).Цедентът дал съгласието си и упълномощил
съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници (л.22).
По делото са представени доказателства, че до ответника е
било изпратено уведомително писмо от 28.07.2017 г. (чрез БП), върнато като
непотърсено.На 30.10.2018 г., след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, чрез куриерска служба, неуспешно било изпратено второ съобщение със същото
съдържание.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените
в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и при стария
кредитор, е посочило, че към датата на
подаване на заявлението дългът на ответникът възлиза на 665,66 лв.-главница
(редовно падежирала за периода 05.09.-03.10.2016 г.-150,53 лв. и 515,13
лв.-редсрочно изискуема), 36,93 лв.-договорна
лихва, начислена в размер на 8,78 лв. върху редовна главница от 19.09. до
02.10.2016 г. и 28,15 лв.-изискуема от 03.10.2016 г. до 01.01.2017 г.,
неустойка по чл.8 от договора-250,65 лв., от която падежирала за времето
26.09.-03.10.2016 г.-33,42 лв., и изискуема от 03.10.2016 г.-217,23 лв.,
неустойка по чл.7 ал.4 за предсрочна изискуемост-190,23 лв., с обезщетение за
забава за периода 03.10.2016 г.-01.08.2018 г.-123,70 лв.
Във вариант на ненастъпила предсрочна изискуемост
стойността на главницата възлиза на 665,66 лв., договорна лихва за времето
26.09.2016 г.-02.01.2017 г.-36,93 лв., неустойка по чл.8-250,65 лв., с
обезщетение за забава от 116,59 лв. за времето 20.09.2016 г.-01.08.2018 г.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което
претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Сити Кеш” ООД и ответникът са
били обвързани от облигационно
правоотношение във връзка със сключени между тях договор за паричен заем от 29.08.2016 г. със срок на действие
до 02.01.2017 година, при условия и за суми, така, както е заявено по исковата
молба.Ответната страна не оспорва, че заемодателят й е предал реално
уговорената сума.
Ищецът твърди, че е кредитор
на заемополучателя,
като правата му произтичат от
договор за цесия от 21.07.2017 г.Няма спор, че с този контракт ”Сити Кеш”
ООД надлежно са прехвърлили вземането си към ответника
на ”Агенция за събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма
законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото
условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99 ал.4
от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.Уведомяването на
длъжника за смяната на кредитора е станало в хода на настоящия процес ( Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о., ВКС, Решение № 3/ 16.04.2014
г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ВКС, Решение № 78/ 09.07.2014 г. по т.д.№
2352/2013 г., ІІ т.о., ВКС).
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне по ЗЗП, както
и нормите на Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази
връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е
налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229
от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС), и когато е
налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение
по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.).
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни,
когато липсва индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.В
конкретния случай, съдът приема, че процесният
договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, съставен е в два екземпляра.
Липсват нарушения на формата според изискванията на спецалния ЗПК.Общите
условия са неразделна част от договора, те, както и погасителен план, са
връчени срещу подпис на заемополучателя.Подписът на лицето не е оспорен.В
договора и погасителния план се съдържат условия за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общия размер на тези плащания и общата стойност на
кредита, годишен лихвен процент, годишният
процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно дълга,
както и условията за прекратяване на контракта.Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора с подписа на
клиента.
По делото се
установява, че ответникът е погасил само 100 лева от дълга.Ищецът се позовава
на автоматично настъпила предсрочна
изискуемост.Съдът не споделя това виждане. Предсрочната изискуемост следва да
се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й
(в този смисъл т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС,
ОСГТК).Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира
по общия исков ред.Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество, респ.
стария кредитор, не са банка, а финансови институции по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ,
даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, съдът намира, че следва да намери
приложение и в процесния случай.Липсва основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.По
тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит,
сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на кредитора, че се
възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми.Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява посоченото право, което волеизявление да е достигнало до
длъжника.В процесния случай следва да се вземе предвид и наличието на
противоречие по тази клауза в договора (чл.7 ал.4) и в ОУ към него (чл.10
ал.2).Според чл.147 ал.2 от ЗЗП, при
съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува
по-благоприятен
за потребителя начин.По делото няма данни и не се твърди заемополучателят да
е бил уведомен за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита нито от
стария, нито от новия кредитор.При това положение трябва да се съобрази втория
вариант от заключението на приетата в производството икономическа експхертиза,
неоспорена от страните, по отношение на главница, договорна лихва и обезщетение
за забава.Доколкото възприетата от експерта стойност на първото вземане е в
по-висок от заявения размер, то съдът следва да уважи иска по това перо така,
както е предявен.Сумата се следва със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.С оглед изложените доводи за ненадлежно упражнено право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, на кредитора не се дължи неустойка по чл.7 ал.4
от контракта.
Съдът
намира за нищожна клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечения по кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.Разгледана в този аспект, клаузата от
договора за заем, според която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на
физически лице или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията, като в процесния случай то е драстично.Според чл.16 от ЗПК,
проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди
сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за
кредит.В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз
основа на попълнен от ответника формуляр
и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за кредиторо да са настъпили вреди от непредоставянето
на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват
и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата за неустойка,
съдът намира, че ответникът не дължи сумата от 267,36 лв.
При съобразяване на т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете производства
съразмерно с уважената част от исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.Д., ЕГН **********,***, че дължи
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 643,90 лв.-главница по
Договор за паричен заем № 85525/29.08.2016 г.,
цедирана им на 21.07.2017 г. от “Сити Кеш” ООД, със
законната лихва върху нея, считано от
02.08.2018 г. до
окончателното плащане, 36,93 лв.-договорна
лихва за периода 26.09.2016 г.-02.01.2017 г., и 116,59 лв.-обезщетение за забава за времето 04.10.2016
г.-01.08.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК под № 3050 от 03.08.2018 г. по
ч.гр.дело № 5487/2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на Д.М.Д., ЕГН **********,***, че
им дължи присъдените суми със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3050 от 03.08.2018 г. по
ч.гр.дело № 5487/2018 г. по описа на РРС над 36,93 лв. до 41,75 лв. и за
времето 12.09.-26.09.2016 г., представляваща договорна лихва по Договор за
паричен заем № 85525/29.08.2016 г., 267,36 лв.-неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за времето 19.09.2016 г.-02.01.2017 г., 190,60
лв.-неустойка за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава над 116,59 лв.
до 121,62 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, по
банкова сметка ***: ***:UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 425,23 лв.-разноски по настоящото дело и 47,46 лв.-разноски
за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/