Решение по дело №36/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от И. Е. Ч., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1601/11.12.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, няма съразмерност между наложената ПАМ и предполагаемото нарушение. Позовава се на практика на СЕС, като прави анализ на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП и чл. 343б ал. 3 от НК и счита, че производството по отношение реализирането на наказателната отговорност на водача за управлението на МПС след у. на н. в. се развива по реда на НПК пред районните съдилища. Твърди, че кумулирането на мерките, предвидени в ЗДвП и НК е автоматично, тъй като в хипотезата на едно и също нарушение от една страна органът на МВР, а от друга – съдът е длъжен да приложи и едната, и другата от тези мерки. До извод за несъразмерност на мярката водел и срокът за отговора на въпроса за решаване на отговорността. Моли съда да отмени оспорената административна заповед, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. административният орган Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2024 г. около 16:00 ч. в гр. Нова Загора на ул. „Любен Каравелов“ полицейски служители спрели за проверка движещ се в посока запад – изток лек автомобил Шкода Фабиа с рег. № [рег. номер], управляван от И. Е. Ч.. На водача била извършена проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLK-0024 за установяване у. на н. в. или техни а.. Уредът отчел п. п. за у. на у. в. „А.“ и „М.“, при което длъжностното лице издало на водача Талон за изследване № 0182212. Установеното управление на пътно превозно средство след у. на н. в. било възприето от полицейския служител като административно противоправно деяние и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от Закона за движението по пътищата в съставен срещу водача И. Е. Ч. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 3268251/11.12.2024 г.

На 11.12.2024 г. Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1601 по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на И. Е. Ч. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС [номер]) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Ч. на 11.12.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана чрез административния орган пред съда на 31.12.2024 г.

Към доказателствата по делото са приобщени Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП по т. 1.6 са посочени заемащите длъжност „Младши автоконтрольор I-II степен“ в сектор „Пътна полиция“ за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по ЗДвП, в т.ч. по т. 1.3 – областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия.

По доказателствата е приет резултатът от изследването с Дрегер ДръгТест с № ARLK-0024 с дата 11.12.2024 г. и час на извършване 16:07:44, с резултат – п. на а. и м..

Според представен Протокол *********-10000 от 17.05.2024 г. за периодична сервизна проверка на Drugtest 5000 с идент. № ARLK-0024, собственост на ОД на МВР – Сливен, техническото средство е годно.

С Мотивирана резолюция № 24-0306-М000119/13.12.2024 г. Началник група в ОД на МВР – Сливен прекратил административнонаказателното производство, образувано по описания по – горе АУАН, поради образувано ДП № 573/2024 г. за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. От писмо УРИ 306000-1969/17.02.2025 г. на Началник РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен се установява, че по досъдебно производство № 306 ЗМ-573/2024 г. е назначена химико-токсикологична експертиза при ВМА – София.

Съгласно представена от досъдебното производство Съдебна химико-токсикологична експертиза, изготвена в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, б. п. са взети в ЦСМП – С., филиал - Н. З. на 11.12.2024 г. в 16:30 ч., а от извършените изследвания на предоставената к. п. от лицето И. Е. Ч. е установена и доказана у. на н. в. м.. Според експертизата, в пробата е установено н. на н. в. от групата на с. – а. и м., като преобладаващото е съдържанието на м. спрямо а., което дава основание да се приеме за у. в. м., като а. може да бъде съпътстващо м. в. (примес, онечистване) или негов м. продукт.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност (т. 1.6). Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Предпоставка за издаването на заповед на основание цитирания по – горе чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП е осъществено от водача на моторното превозно средство нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е надлежно фактически установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай с управлението на автомобил и установена с годно техническо средство, респ. с извършена от компетентни вещи лица и в оторизирана лаборатория Химикотоксикологична експертиза у. на у. в. „м. и а.“, оспорващият Ч. е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство. Към датата на издаване на оспорената заповед са били налице всички фактически и правни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, посочени в хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Както се отбеляза по – горе, при извършена проверка от компетентни контролни органи с годно техническо средство е установено управление на МПС след у. на н. в., обективирано в надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Видът на приложената мярка също е съответен на разпореденото с посочения нормативен текст – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността. По делото е установено, че по отношение на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство е извършена проверка за установяване у. на н. в. или техни а. с техническо средство "Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARLК-0024, което е отчело у. на м.. Нарушението е установено със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както е установено в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.). В процесния случай п. р. за у. на н. в. на водача Ч., установен от полицейските служители и обективиран в АУАН и процесната заповед се потвърждава в пълна степен от изготвената в хода на образувано досъдебно производство съдебна химикотоксикологична експертиза.

Съдът не споделя пространно развития в жалбата довод за нарушение на ХОПЕС и несъобразяване при постановяване на акта с възприетите в Решение С-97/21 на СЕС правни постановки, доколкото същите са неотносими към процесния случай. Правната логика при анализа на това решение, в контекста на чл. 50 от ХОПЕС сочи за регламентирана забрана за наказателно преследване или налагане на наказание за деяние, за което извършителят вече е понесъл следващата се углавна отговорност с окончателен съдебен акт. Тази правна рамка е относима и се прилага към забрана за едновременното ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност за едно и също противоправно деяние, т.е. за прилагане на санкция по реда на Закона за административните нарушения и наказания и на наказание в производство по чл. 343б ал. 3 от НК. Видно от доказателствата, представени от административния орган, ангажираната с АУАН административнонаказателна отговорност е елиминирана с мотивирана резолюция за прекратяване на производството по акта, като за установеното деяние срещу Ч. е образувано досъдебно производство. Прилагането на принудителна административна мярка няма наказателно – санкционен характер, доколкото със същата не се ангажира отговорност, нито се прилага наказание, за разлика от производствата по ЗАНН и НПК. Целта на налагане на ПАМ от категорията на процесната е да се преустанови управлението на МПС след у. на н. в. именно до решаване на въпроса за отговорността, което ще се осъществи на по – късен етап - след приключване с окончателен съдебен акт на образуваното досъдебно производство № 306 ЗМ-573/2024 г. по описа на РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен. Принудителните административни мерки са такива на административна принуда, обективирана чрез властническо волеизявление, но нямат наказателно – правен характер, противно на изложеното в жалбата. Посредством превантивните такива, към която категория спада процесната, чиято цел е опазване на правовия ред, спрямо дееца се предприемат и прилагат нормирани ограничителни средства за въздействие, но не и наказателна репресия. Правно допустимо е прилагане на принудителна административна мярка едновременно с налагане на наказание за извършеното противоправно деяние, т.е. кумулиране на такава с мярка за ангажиране и реализиране на следващата се углавна юридическа отговорност, като това не води до нарушаване не принципа non bis in idem, тъй като ПАМ не е наказателна мярка. Както се отбеляза, в настоящия случай приложената мярка е с превантивен характер – целяща да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние от такъв характер и същата няма характера на административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, с което е съобразена и целта на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат – осигуряване безопасността при движението по пътищата, ограничаване и минимизиране броя на пътнотранспортните произшествия, опазване живота и здравето на участниците в пътното движение. Това въздействие върху субекта (с прилагане на мярка от категорията на процесната) е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения в сферата на цитираните обществени отношения.

Фактът на извършената химикотоксикологична експертиза по образувано досъдебно производство не само не опорочава формулираното в процесната заповед властническо волеизявление на административния орган, а и потвърждава законосъобразността на същото. Процесната заповед е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена с установяванията в съставен АУАН, които не са оборени в хода на настоящото съдебно производство и е в пълно съответствие с всички формални изисквания на относимата и приложима разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че актът не страда от сочени в тази насока в жалбата пороци.

В конкретния случай доказателствата в преписката установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото е установена у. на м. от жалбоподателя - н. в.. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Възприетите от органа фактически основания за постановяване на атакуваната заповед са потвърдени и от представеното експертно заключение от извършена в сертифицирана лаборатория и от компетентни вещи лица Химикотоксикологична експертиза рег. № И-4405/02.05.2025 г.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1601/11.12.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на И. Е. Ч. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на закона, формулирана от законодателя в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Жалбата срещу заповедта се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в производството разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на И. Е. Ч., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1601/11.12.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца.

 

Решението не подлежи на обжалване.