Номер 28821.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500617 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №760/20.07.2020г., постановено по гр.д.№4794/2019г. по
описа на РС- Пазарджик по иска на В.А.Б., с ЕГН********** от гр.С.,
ул.“А.С.“ №15, Община С., обл.Пазарджик, против Детска градина „П.Г.“,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“В.Л.“ №44,
обл.Пазарджик, със законен представител М. Х. Ц. , в качеството й на
Директор, с правно основание чл.357, във вр. с чл.188, ал.1 от КТ е отменено
дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на В. С. Б. , с ЕГН
**********, със Заповед №80/04.11.2019г. на Директора на Детска градина
„П.Г.“, Булстат *********- М. Х. Ц. , като незаконосъобразно, като признава
издадената Заповед №80/04.11.2019г., за незаконосъобразна и същата е
отменена.
Осъдена е Детска градина „П.Г.“, с Булстат *********, със седалище и
адрес на управление- гр.С., ул.“В.Л.“ №44, обл.Пазарджик, със законен
представител М. Х. Ц. , в качеството й на Директор, да заплати на В. С. Б. , с
ЕГН ********** от гр.С., ул.“А.С.“ №15, Община С., област Пазарджик,
сумата от 350лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща сторените
от ищеца по делото съдебно- деловодни разноски.
1
Осъдена е Детска градина „П.Г.“, с Булстат *********, със седалище и
адрес на управление- гр.С., ул.“В.Л.“ №44, обл.Пазарджик, със законен
представител М. Х. Ц. , в качеството й на Директор, да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Пазарджик, държавна такса в
размер на 50лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба Детска градина
„П.Г.“, представлявана от Директора М. Х. Ц. , чрез пълномощника й адв. Д..
Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че необоснован и неправилен е извода на
първоинстанционния съд, че не е спазено изискването за мотивираност на
заповедта за дисциплинарно наказание по чл.195 от КТ, доколкото същата
препраща към Докладна с вх.№81 от 04.11.2019г. изготвена от И.К.. В тази
насока се приема, че дисциплинарните нарушения са описани в Писмо-
искане №12/04.11.2019г., находящо се в преписката и получено от нея.
По отношение до законоустановените реквизити на заповедта се смята,
че неправилно се приема от съда, че тя не е изготвена, съгласно чл.195, ал.1
от КТ и че в нея и документите, към които препраща, не са налице
задължителните реквизити, посочени от съда, както следва- сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, време на извършване на нарушението, видна на наложеното
наказание и правното основание въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. В частност относно нарушението и кога е
извършено, се приема, че тези два реквизита също са налице.
Сочи се, че дисциплинарните нарушения, осъществени от Б., са
посочени, като предвид системния характер на същите, последните биха
могли трудно да бъдат по- нататък конкретизирани.
Визира се, че макар на В.Б. да е наложено наказание „забележка“ за
системни нарушения, следва да се има предвид, че системността като
обективен признак не е необходим за осъществяване на нарушенията по
2
чл.187, ал.1, т.1 и т.5 от КТ.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
доказани по делото нарушенията на трудовата дисциплина, осъществени от
В.Б.. В тази насока се сочи, че неправилно съдът е кредитирал само
показанията на св.Р.Б. и С.Г., като не е изложил мотиви защо не дава вяра на
показанията на св.И.К..
Сочи се, че не става ясно, дали това се дължи само на обстоятелството,
че последната е изготвила докладната с вх.№81 от 04.11.2019г. до Директора
на ДГ „П.Г.“ гр.С., която е дала повод за образуване на дисциплинарната
процедура и дали според съда това означава, че тя е заинтересована от изхода
на делото.
Искането е за цялостна отмяна на обжалваното решение, като се
постанови друго решение по същество на правния спор, с което се отхвърли,
като неоснователен предявения от В.Б. иск с правно основание чл.357, във вр.
с чл.188, т.1 от КТ срещу ДГ „П.Г.“ гр.С..
Моли се за присъждане на направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- В. С. Б. , чрез пълномощника й адв.С.Д..
В него се излагат съображения, в насока неоснователност на
изложените във въззивната жалба оплаквания.
Искането е за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Моли се за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят ДГ „П.Г.“- гр.С., редовно
призован, законен представител не се явява. За същият се явява
процесуалният му представител адв.Д.. От страна на същия се поддържа
подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена, а
обжалваното решение се отмени, като се отхвърлят предявените искове.
3
Ответникът по жалбата- В. С. Б. се явява лично и с адв.Д.. От страна на
последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба,
като се потвърди обжалваното решение. В този смисъл се излагат доводи.
Претендират се разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е депозирана искова молба, с правно
основание чл. 357 от КТ от ищеца В. С. Б. от гр. С., против Детска градина
„П.Г.“, със законен представител М. Х. Ц. , в качеството й на Директор.
Твърди се от страна на ищцата, че работи като детска учителка в Детска
градина „П.Г.“ гр.С.. В същото време от 04.09.2019г. до 10.11.2019г. била
член на Общинска избирателна комисия- С..
Твърди, че в деня след втория тур на изборите- 04.11.2019г.
/понеделник/, в 13.02 часа я извикала директорката на детската градина.
Същата я уведомила за постъпила при нея Докладна срещу нея и й връчила
искане за представяне на писмени обяснения. Крайният срок, в който
следвало /според това писмено искане/ да представи обясненията си, била
същата дата- 04.11.2019г, до 16.30 часа.
Сочи се, че ищцата поискала да се запознае със съдържанието на
докладната, за да научи точно в какво я „обвиняват“, след което да даде
своите обяснения. Директорката обаче й отказала да я запознае с докладната и
й казала, че очаква до края на дадения й срок писмените обяснения. Тъй като
в писменото искане на обяснения липсвало каквато и да било конкретика,
отговорът на ищцата бил в същата насока. Входирала го при директорката в
16.29 часа.
Твърди се, че на същия ден- 04.11.2019г. в 17.48 часа директорката
дошла в занималнята, в която работела ищцата и й връчила Заповед
№80/04.11.2019г., с която й налагала наказание „Забележка“.
4
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана. В нея не
било посочено защо й е наложено това наказание. Дори не се сочило да е
извършила каквото и да било нарушение. Не й била дадена възможност да се
защити- искали й се обяснения, които да даде в рамките на няколко часа, т.е.
колкото формално да бъде изпълнено изискването на чл.193 от Кодекса на
труда.
Счита, че задължавайки я да даде обясненията си в толкова кратък срок,
по същество ищцата била лишена от правото си да се защити срещу
незаконните обвинения /макар и неясни/, като обмисли на спокойствие своите
обяснения и се консултира с адвокат по неясните й въпроси.
Твърди се, че видно от процесната заповед, основанието за издаването й
/за налагането на наказанието/ е: „постъпила Докладна с вх.№81/04.11.2011г.“
/докладната, със съдържанието на която ищцата и до настоящия момент нe е
запозната/.
Твърди се, че по повод на същата докладна, ищцата имала наложено и
друго наказание- на 05.11.2019г. /денят, следващ деня на връчване на
процесната заповед/. В тази насока се сочи, че Директорът на ДГ „П.Г.“ гр.С.
й връчил Заповед №82/05.11.2019г., с която било наложено най- тежкото
предвидено в КТ наказание- Уволнение. В мотивите на тази заповед е
посочено, като основание за издаването й същата докладна- Докладна вх.
№81/04.11.2019г.
Сочи се, че срещу тази заповед за уволнение ищцата е подала искова
молба в съда /по която е образувано гр.д.№4476/2019г. по описа на PC-
Пазарджик/, но ден след подаването на тази искова молба работодателят й
връчил последваща /поредна/ Заповед №87/08.11.2019г. /връчена й на
12.11.2019г./, с която се отменя Заповед №82/05.11.2019г. за налагане на
наказанието „Уволнение“, но пък й връчил нова заповед- Заповед
№95/12.11.2019г., с която й наложили и ново наказание- „Предупреждение за
уволнение“. В тази нова заповед отново като основание е посочена
цитираната докладна- Докладна №81/04.11.2019г., т.е. за изложеното в тази
Докладна, на ищцата й са наложени /поне/ две наказания- „Забележка“ и
„Предупреждение за уволнение“.
5
Твърди се, че не ставало ясно за какво точно й било наложено
наказанието „забележка“, което оспорва с настоящата си искова молба, като
се сочи, че работодателя е допуснал и нарушение на чл.189, ал.1 от Кодекса
на труда.
Визира се, че от описаните по-горе факти и издаването за толкова
кратък срок на поредица от заповеди за налагане на наказания следва да
приема, че е видно тенденциозното отношение на издателят на заповедта към
ищцата.
Твърди се, че процесната Заповед за налагане на наказание „Забележка“
е с пореден номер /80/04.11.2019г./ преди този, посочен в т.нар. „Докладна
/същата в с номер 81/04.11.2019г/. Според ищцата това означава, че
процесната заповед е издадена преди постъпването на докладната, която е
посочена като нейно основание, т.е. че самата докладна е съставена нарочно и
само за да обслужи процедурата по нейното наказване и че за заповедта за
налагането на наказанието предварително, преди издаването й е бил „запазен“
номер във двойно- входяшия дневник. Това отново било индиция, че
процесната заповед е издадена тенденциозно, не поради обективно извършено
от ищцата нарушение нa трудовата дисциплина, а с някаква друга цел, т.е. с
издаването й е целено да бъде заобиколен законът- чрез на пръв поглед
законна процедура да бъде осъществена друга преследвана от автора на
процесната заповед цел.
Сочи се, че процесната заповед, с която й е било наложено оспорваното
наказание, страда от липса на императивно установени реквизити- в нея не е
посочено нарушението, което се твърди, че е извършила /дори не е посочено,
че е извършила нарушение/, не е посочено кога се твърди, че е извършила
това нарушение. В същото време са посочени две правни норми, въз основа
на която й се налага наказанието, т.е. налице е нарушение на чл.195, ал.1 от
Кодекса на труда. Тази правна норма задължава работодателят в заповедта, с
която налага дисциплинарно наказание, да опише подробно всички
фактически елементи на твърдяното нарушение- с какви действия или
бездействия е извършено, кога и т.н. и след това да го квалифицира, т.е. да
посочи законовия текст, който счита че е осъществен посредством тези
действия или бездействия.
6
Твърди се, че липсата на описание на нарушението /и липсата дори и на
твърдение за извършено нарушение/ й пречи да разбере в какво я обвинява
работодателят й и да даде своите обяснения и доказателства срещу това
/конкретно/ обвинение.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се отмени Заповед
№80/04.11.2019г. на Директора на Детска градина „П.Г.“, като
незаконосъобразна и да се отмени наложеното с нея дисциплинарно
наказание „Забележка“.
Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника- ДГ
„Приказни герой“. В същият се застъпва становище, че предявени иск е
допустим, но по съществото си е неоснователен.
Твърди се, че издадената Заповед №80/04.11.2019г., с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ по отношение на ищцата е
законосъобразна и обоснована, издадена в предвидената от закона форма и
след получаването на писмени обяснения от страна на ищцата. Посочени са
законовите разпоредби, на основание на които е издадена оспорената Заповед.
Счита се, че въпреки липсата на изрични мотиви в същата, това не е
основание за отмяната й, тъй- като дисциплинарните нарушения,
осъществени от ищцата са описани подробно в Писмо- искане изх.
№12/04.11.2019г., а именно: „системно закъсняване за работа, тръгване преди
приключване на работния ден, пушене навън по време на работа“, които
работодателят е квалифицирал като нарушения по чл.187, ал.1, т.1 от КТ
„закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време“ и по чл.187, ал.1, т.5 от КТ „неспазване
на правилата за здравословни и безопасни условия на труд“.
Твърди се, че в това се състоят и мотивите за издаване на Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, тъй като, макар и същите
да не са изрично посочени в издадената Заповед, с оглед обстоятелството, че
са визирани в документ, находящ се в преписката и доведен до знанието на
ищцата, която с подписа си е удостоверила получаването му, не следва да
7
бъде приемано, че Заповедта е немотивирана.
Сочи се, че не отговаря на действителността обстоятелството изложено
в исковата молба, че въз основа на една и съща „докладна“ на ищцата са
наложени поне две наказания- „забележка“ и „предупреждение за уволнение".
Твърди се, че, както изрично е посочено в исковата молба в Заповедта, с
която на ищцата е наложено наказание „уволнение“ е отменена с последваща
Заповед на работодателя, поради което същата не е произвела правно
действие.
Визира се, че Заповед №95/12.11.2019г., с която на ищцата е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ /която
Заповед не е предмет на настоящото производство/ е издадена на основание
друга подадена жалба, съдържаща данни за нарушение на трудовата
дисциплина от страна на Б..
Твърди се, че след подаването на Докладна вх.№81/04.11.2018г. до
Директора на ДГ „П.Г.“, гр.С. и връчването на писмо-искане изх.
№12/04.11.2019г. на ищцата В. С. Б. , първият е провел срещи и разговори за
изясняване на обстоятелството, отговаря ли на действителността изнесеното
от докладната, свързано с неспазване на работното време и пушене по време
на работа от страна на Б. с други работещи в същото предприятие, както и с
родители. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е
издадена едва след като и трети лица са потвърдили действителността на
изнесеното в докладната и за работодателя не е имало съмнение за
осъществяването от страна на ищцата на нарушенията на трудовата
дисциплина.
Сочи се, че не отговаряли на действителността и изложените в исковата
молба твърдения за нарушение на закона и за заобикаляне на същия, свързани
с номерацията на цитираната вече докладна с №81/04.11.2019г. и на Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ с №80/04.11.2019г. Toва
е така, тъй като се касае за два отделни регистъра, от което следва изводът, че
Заповедта за налагане на наказание и докладната не следват поредност на
номерацията, т.е. всеки един от тези два документа е с регистрационен номер
от различен регистър.
8
От фактическа страна, настоящата инстанция установява
следното:
Не е спорно, че между страните по делото: В. С. Б. и Детска градина
„П.Г.“, със законен представител М. Х. Ц. , в качеството й на Директор
съществува трудово правоотношение, като ищцата заема длъжността „старши
учител“ в ответната детска градина, въз основа на трудов договор и
Допълнително споразумение №12 от 25.02.2019г.
Видно от Заповед №80/04.11.2019г. на Директора М.Ц., връчена на
ищцата на 04.11.2019г. се установява, че на Б. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Последното е наложено на ищцата поради допуснати
от нея нарушения, изразяващи се в „системно закъсняване, тръгване преди
приключване на работният ден и пушене навън по време на работа“ и на
основание чл.187, ал.1, т.1 и т.5 от КТ.
Съгласно изложеното в заповедта, процесното дисциплинарно
наказание е наложено, на основание постъпила Докладна с вх.№81 от
04.11.2019г. и поискани писмени обяснения с Писмо- искане изх.№12 от
04.11.2019г. и отговор с вх.№82 от 04.11.2019г.
От Писмо изх.№12 от 04.11.2019г., работодателят е поискал от ищеца
писмени обяснения за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.
Видно от Отговор от 04.11.2019г., ищцата Б. е представила писмени
обяснения /в който е направила изрично възражение във връзка с
неспазването на срока за представяне на обяснения, които е следвало да даде
в рамките на 3 астрономически часа, в рамките на работното време. Сочи се в
дадените обяснения, че Б. не е била запозната с Докладната записка, въз
основа на която й е било наложено съответното дисциплинарно наказание.
По делото са били приети и приложени следните писмени
доказателства, а именно: Заповед №82 от 05.11.2019г., с което на ищцата е
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, която впоследствие е
била отменена със Заповед №87 от 08.11.2019г. /приложени по делото/; както
и Заповед №95 от 12.11.2019г., с която на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
9
От приетата по делото „Докладна“ с вх.№81 от 04.11.2019г., се
установява, че същата е изготвена от И.Л.К., заемаща длъжността
„помощник- възпитател“ в ответната детска градина. С посочената докладна,
К. уведомява Директора на Детска градина „П.Г.“- гр.С., че ищцата Б. не си
спазва работното време, като системно закъснява, пуши навън по време на
работа и си тръгва преди приключване на работният ден.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено на основание на така
постъпилата Докладна с вх.№81 от 04.11.2019г.
В показанията си св.И.К.- „Помощник- възпитател“ в ДГ „П.Г.“ визира,
че в изпълнение на служебните си задължения, последната отива на работа
преди възпитателите. Установява, че ищцата Б. не е закъснявала системно за
работа, но това се е случвало, както се е случвало Б. да си тръгне от
работното си място преди приключване на работният ден, т.е преди 18.00
часа. Свидетелката не посочва конкретна дата, на която Б. да не е спазила
регламентираното работно време. Посочва, че Б. е пушила в сградата на
детската градина, както и че същата е проявила агресивно поведение към
колегите си, но не конкретизира кога и спрямо кого се е случило това.
От показанията на св.Р.Н.Б. /старши учител/ не се установява системно
неспазване на работното време от страна на Б.. Същата споделя, че не й е
направило впечатление Б. да си е тръгвала по- рано от работното място.
В показанията си св.С.С.Г., установява, че не е забелязала Б. да
закъснява за работа, когато двете са били в една смяна. Същата не е виждала
Б. да пуши на територията на детската градина, както и не е запозната срещу
Б. да има оплаквания от колеги.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа
спора по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
10
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, а подадената
въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, първоинстанционният съд е приел, че процесната
заповед е немотивирана, доколкото нито от нейното съдържание, нито от
съдържанието на приетото по делото писмено доказателство, наименовано
„Докладна“, постъпила при работодателя с вх.№81 от 04.11.2019г., могат да
се извлекат конкретни действия извършени от ищцата, като се
индивидуализират по време.
Тези му изводи, дали му основание да уважи предявения иск на ищцата,
с оглед на събраните по делото доказателства няма основание да не бъдат
споделени изцяло от настоящата инстанция.
В настоящият казус, няма основания да бъде възприето становище с
което да се приеме, че издадената заповед, с която е наложено дисциплинарно
наказание е мотивирана.
Действително в съдебната практика се приема, че конкретните
нарушения, на които работодателя се основава могат да се съдържат и в друг
документ стига той да е бил известен на страната.
В случая от доказателствата по делото не се установява на практика
документи от които да се установи по категоричен начин, каквото и да е
описание на конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му
признаци, като не е посочено дори и времето на извършване на деянието.
Доводите, че предвид системния характер на нарушенията, същите
трудно биха могли да бъдат конкретизирани по време определено не могат да
бъдат споделени, като основателни. Нещо повече, в показанията си св.К., на
практика опровергава твърденията си изложени в изготвената от нея
докладна, като визира следното: „Ищцата не е закъснявала системно.“.
Следва да се отбележи, че посочването в заповедта за налагане на
наказание на времето на извършване на твърдените нарушения е от
съществено значение за правото на защита на Б., която е адресат на същата.
11
Без да има каквато и да е конкретика в процесния документ, за последната
липсва възможност да се защити адекватно спрямо вменяваните й нарушения.
Съответно да ангажира доказателства срещу оборването на същите. След като
липсва каквато и да е конкретика, както в издадената заповед, така и във
въпросната докладна, то е ограничено правото й на защита и същата е в
невъзможност да се защитава от обвинение в което липсва каквато и да е
яснота.
За работодателят е налице задължение да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание и то е определено в закона, с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по
чл.194 от КТ, както и за осигуряване на възможността на наказания работник
или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в
заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, която хипотеза не е
налице.
Следва да се отбележи, че в настоящият казус, процедурата по чл.193 от
КТ не изпълнена според смисъла, вложен в нея от законодателя.
Установява се, че ищцата е била повикана пред сформирана „комисия“,
без да знае за какво, без да й се предостави „жалбата“, дала повод за
дисциплинарното производство и без да има твърдения от работодателя за
конкретни нарушения. Не стават ясни функциите и правомощията на тази
комисия, при положение, че тя е изслушала само работника, а не и другия
жалващ се колега и при положение, че участващите в комисията също не са
наясно какви са претенциите на работодателя срещу Б..
Тази констатация също е достатъчно основание да се приеме, че е
налице незаконосъобразност на наложеното наказание.
По делото, с оглед на събраните по делото доказателства не се
установява поведение от страна на Б. което да представлява нарушение на
трудовата дисциплина от вменените му. Такива не са налице, както в насока
за злоупотреба с доверието, нито за уронване доброто име на работодателя, а
всъщност и за каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина, даващо
основание за налагане на каквото и да е дисциплинарно наказание.
12
При тези съображения и споделяне изводите на първата инстанция,
съответно неприемане на възраженията на жалбоподателя относно
законосъобразността на процесната заповед, то е налице правилно приемане
основателност на предявения иск, последицата от която е отмяна на заповедта
с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, следва в тежест на Детска градина „П.Г.“-
гр.С., следва да се присъдят направените от страна В. С. Б. съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.-
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №760/20.07.2020г., постановено по гр.д.
№4794/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Осъжда Детска градина „П.Г.“, Булстат *********, с адрес:
гр.С., ул.“В.Л.“ №44, представлявана от директора М. Х. Ц. , да ЗАПЛАТИ
на В. С. Б. , с ЕГН ********** от гр.С., ул.“А.С.“ №15, съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на
600/шестотин/лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13