ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1689
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет
и втора година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
като разгледа частно
административно дело № 2624 по описа
за 2022 година, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 153, ал. 2 - 4 ДОПК.
Образувано е
по жалба на
„Скалмекс“ ЕООД, седалище град Пловдив, ЕИК115827786, подадена чрез пълномощника адв.Д. против Решение
№ 421 от 14.09.2022г. на Директор
на Дирекция
"ОДОП" – гр.Пловдив при
ЦУ на НАП, с което по повод на негово искане с жалба вх.№20-28-181/08.08.2022г до горестоящия административен орган, е отказано спиране изпълнението на атакувания РА № Р-16001622000109-091-001/13.07.2022г., издаден от ТД на НАП – гр. Пловдив, в оспорената му част относно установени
публични задължения общо в размер на
60885.54
лева, от които главница в размер на 41860.67 лева и лихви за забава в размер на
19024.87 лева.
Жалбоподателят
счита, че неправилно е отказано спиране изпълнението на РА, доколкото са налице наложени
обезпечения върху активи на дружеството,
както и че предлага обезпечение чрез активи, върху които може да се наложи това
обезпечение. Позовава се на справка извлечение от инвентарна книга към
28.02.2022година и на балансова счетоводна оценка на посочени в нея активи. Сочи на процесуални нарушения,
като според него е следвало да се извърши служебна проверка, като се укаже да представи
съответните за това документи. Иска да се отмени обжалваното решение.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата
– Директор Дирекция
"ОДОП" – гр.Пловдив не
взема становище при изпращането й в съда.
Съдът,
като прецени основанията
по подадената жалба и се запозна с доказателствата по делото, намери следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена надлежно и в срок пред Административен съд – Пловдив и при наличието на
правен интерес, при което положение
се явява допустима на основание чл. 153, ал.7 изр. първо от
ДОПК.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
За да откаже
спирането на изпълнението, административният орган е приел,че към жалбата не
са представени доказателства за направено надлежно обезпечение на целия размер на
главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, доколкото запорираните активи са с обща балансова стойност в размер на
2892.62 лева, които не са достатъчни да покрият обжалвания размер на задълженията, а дружеството няма други активи. От това е направен извод, че с наложеното обезпечение са гарантирани правата на държавата, и не са на
лице предпоставките по чл. 153, ал.3 от ДОПК.
По делото не
се спори, а и това се установява
от приложените доказателства, че към моментът на
подаване на искането за спиране
на допуснатото по закон предварително
изпълнение дължимите публични задължения, установени с РА № Р-16001622000109-091-001/13.07.2022г., издаден от ТД на НАП – гр. Пловдив, в оспорената му част, са в размер
общо на 41
860.67 лева. Не се
спори също така и че с цитираните
в жалбата до съда, а и в решението на ответника Постановления
на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив са предприети на
основание първоначално чл. 121 от ДОПК, а в последствие и на основание чл. 195 от ГПК във вр.
с чл. 121, ал.6 от ДОПК обезпечителни мерки – запор върху активи на длъжника,
подробно индивидуализирани.
Същественото в случая е, че дружеството не
разполага с достатъчни активи да покрие размерът на установените с РА публични вземания. Доказателства за противно не
са представени от „Скалмекс“ ЕООД, респ. не
се и оспорва този факт. Тези обстоятелства са видни и от постъпилото
становище от публичния изпълнител. В самата жалба до съда
не е направено конкретно предложение за предоставяне на обезпечение, за да се
извърши преценката по смисъла на
чл. 153, ал.5 от ДОПК.
При така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция на съда намира
за установено следното от правна страна:
За да се
удовлетвори искането за спиране изпълнението
на атакувания административен акт, наложително е съобразно разпоредбата на чл. 153, ал.3 от ДОПК да се представят
доказателства за обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата
на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение,
искането трябва да съдържа предложение
за обезпечение в същия размер. Отделно
от това хипотезата
на чл. 153, ал.4 от ДОПК е изрична в смисъл, че когато
предоставеното обезпечение
е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в размера по чл.
153, ал.3 от ДОПК, решаващият
орган следва да спре изпълнението
на атакувания РА.
По делото липсват
доказателства към настоящия момент задължението да е изпълнено изцяло от данъчно-задълженото лице. Не се
спори също така, че производството по оспорване на
РА все още е висящо.
На следващо място, налични са надлежни доказателства
за наложено обезпечение /по смисъла на чл.
153, ал.3 и ал.4 от ДОПК/, което
е наложено от публичния изпълнител по реда на
чл. 195, ал.1 от ДОПК, по повод обезпечаване
на установеното публично вземане, по силата на
процесния РА, но същото не е достатъчно да покрие размерът
на установените публични вземания. В този смисъл
и безспорно се установява,че към момента на постановяване
на обжалваното решение и към настоящия
момент не е изпълнено условието на чл. 153, ал.3 ДОПК, поради което и настоящата инстанция на съда намира,
че правилно и законосъобразно е отказано спиране изпълнението на процесния РА. По делото от друга
страна не е направено и конкретно предложение за обезпечение на задължението, за да се прецени
от съда вкл.
и дали стойността на същото е достатъчно
да покрие размерът на задължението
/така чл. 153, ал.5 от ДОПК/. Доказателствената тежест
за установяването на тези факти
е върху жалбоподателя, като не може
да се приеме,
че с действията си администрацията не е
изпълнила задължението си да му даде изрични указания да представи документи, както се
твърди в жалбата, доколкото разпоредбите на закона са
пределно ясни, а жалбоподателят е наясно каква е балансовата стойност на активите му.
Предвид на представените
доказателства и изложените мотиви, съдът намира,
че не са
налице основания за отмяна на
постановеното Решение № 421/14.09.2022г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр.Пловдив, същото е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ето защо на
основание чл. 153, ал.7 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СКАЛМЕКС“ ЕООД, ЕИК115827786, седалище град
Пловдив, против РЕШЕНИЕ № 421 от 14.09.2022г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: