№ 26
гр. Велико Търново , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201692 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.” АД гр. Велико Търново, представлявано по
пълномощие от адв. Н.К. от ВТАК, против Наказателно постановление № 464696-F506675
от 20.09.2019 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на
НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.
185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700.00
лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правно страна следното:
1
На 10.08.2019 г., в 14:00 часа, служители на Национална агенция по приходите при
ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС - магазин за кабели, проводници и ел. материали, находящ се в гр.Велико Търново,
ул. "Никола Габровски" № 29, стопанисван и експлоатиран от „Е." АД, при която
установили, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП модел "DATECS DP 55
KL" с индивидуален № DT377496 и фискална памет № 02680723, съгласно междинен отчет
от ФП бил в размер на 1202.76лв. Установената фактическа касова наличност в брой в
обекта била в размер на 669.70 лв., описани по банкноти и монети в опис на касова
наличност от С.И.В. - продавач-консултант. Установената разлика между фактическата
касова наличност и разчетената касова наличност от ФУ била в размер на 533.06 лв. От
горното било видно, че дружеството не било изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби/сторно операции, да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми, с което било нарушило разпоредбите
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0361480
от 10.08.2019 г., подписан от продавач-консултанта в обекта с обяснението, че сумата била
от фактура, която не била сложила в касата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, връчен му е надлежно и е подписан от него с
възражения, обективирани впоследствие и в жалбата.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер – 700.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ИД на
НАП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели. От тях става ясно, че при проверката е
констатирана разлика между дневния отчет и наличните средства в брой.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
частично основателна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни
реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и не се констатират нарушения в
тази насока, включително и антидатиране на НП. По-късното му връчване не се отразява на
неговата законосъобразност, тъй като може да се дължи на различни причини.
От приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че регистрираният
2
по ЕКАФП оборот в обекта на проверката се различава от установената фактическа
наличност в касата. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми, а разпоредбата на ал. 2, предвиждаща
задължение за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата
за дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ в момента на
извършването й с точност до минута, е отменена /ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019
г./. Нарушенията по чл. 33 от Наредбата се санкционират по чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като
са нарушения касаещи реда за издаване на документи във връзка с отчитането,
съхраняването и издаването на документи свързани с регистрираните фискални устройства.
Според същата разпоредба, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. В конкретния случай в административно - наказателното
производство не е констатирано нарушението да е довело до неотразяване на приходи,
поради което правилно административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки наказание за ЮЛ – имуществена санкция в размер на 700.00
лева.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството търговец за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в
хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение
на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на
нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на
нарушението, в това число и отношенията между управляващите дружеството и продавача в
търговския обект.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна на
наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения и
неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и
няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и
законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението. Без
значение в случая е обстоятелството, че продажбите, отчетените от фискалното устройство,
са в размер превишаващ установената касова наличност. Допуснатото нарушение с нищо не
се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно
по смисъла на цитираната разпоредба.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта
му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление липсват мотиви, на
които се е позовал административно наказващият орган, за да определи размера на
наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява процесуално
3
нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното законодателство от
страна на дружеството, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че
за постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал.
5 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата
страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 464696-F506675 от 20.09.2019 г. на
Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на "Е.”
АД гр. Велико Търново, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
"имуществена санкция" в размер на 700.00 лева, като намалява същата на 500.00 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Е.” АД гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4