Р Е Ш
Е Н И Е № 15
гр.
Шумен, 20.01.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
гр.дело №467 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В молбата си до съда ищецът
Р.А.Р. излага, че на 10.02.2017г. подал частна тъжба, за това, че две
лица осъществили спрямо него престъпления по чл.130, ал.1 от НК и чл.146 от НК.
По частната тъжба било образувано НЧХД № 126/2017г. по описа на РС-Т..
Производството било прекратено, като прекратителното определение било отменено
от състав на ОС-Т. по ВЧНХД № 72/2017г. и делото било върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на действията по него. Съдебният състав
прекратил повторно производството, като въззивния съд отменил акта на РС-Т. по
образуваното ВЧНХД № 216/2017г. и делото било върнато за разглеждане. На
18.04.2018г. делото било за пореден път прекратено, а определението
впоследствие отново отменено с акт на ОС-Т. по ВЧНХД № 130/2018г. На
29.01.2019г. делото било прекратено за четвърти път, като към момента на
депозиране на настоящата искова молба нямало произнасяне от ОС-Т. по повод
обжалване на прекратителното определение от ищеца. С частната тъжба бил
предявен и иск по чл.45 от ЗЗД за съвместно разглеждане в наказателното
производство, по който към момента нито един от съдебните състави не се бил
произнесъл със съдебен акт. Излага се, че от
подаване на тъжбата до настоящия момент са изминали две години и два
месеца, като с бездействието си съдиите в РС – Т. нарушили принципа на
диспозитивното начало, а именно че съдът се произнасял служебно по всеки един
повдигнат от отделния гражданин въпрос и то със съответен съдебен акт. Именно
непроизнасянето със съдебен акт по гражданския иск или постановяване на отказ
да бъде приет за съвместно разглеждане представлявало бавно правораздаване,
което било в разрез с чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и съответно попречило на правото на
защита на ищеца. Като резултат от бавното процедиране на ответника по
НЧХД№126/2017г., за него произтекли неблагоприятни обстоятелства-причинено му
било психично неудобство и душевно притеснение. Предвид изложеното, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди-психически притеснение и душевни страдания в размера на 24999лв., част от
сумата 50 000лв.. С допълнителна молба е депозирал искане за увеличение на
първоначално заявената претенция от 24999лв. на 50000лв..
С протоколно определение от
08.01.2020г. е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за
сумата от 25 010лв., част от 50 000лв..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба /съобщението за възможността да депозира
отговор в едномесечен срок е връчено на ответния съд на 18.07.2019г., като в дадения му срок-на
13.08.2019г. е депозиран такъв/, в който ответната страна излага, че искът е
допустим, но изцяло неоснователен. Не се спори по изложените от ищеца факти, а
именно, че на 10.02.2017г. в Районен
съд-Т. е образувано НЧХД № 126/2017г. с тъжител Р.А.Р. и подсъдими А.Х. и А.Б., за извършени от тях престъпления спрямо Р. по
чл.130, ал.1 от НК и чл.146 от НК. Твърди се обаче, че от справка извършена в
съдебно деловодство на Районен съд – Т. било видно, че към момента не било проведено нито едно
открито съдебно заседание по делото, в което да е даван ход и съответно производството да е стигнало до
такъв етап, в който за съда да възникне задължение за произнасяне по приемането
или не на гражданския иск в наказателното производство. Прекратяването на
делото всеки път било на различно правно основание, свързано с процесуалното
поведение на самия тъжител. Излага се, че тъжителя не изпълнил дадени му от
съда указания за изправяне нередовности на тъжбата, вследствие на което и
производството било прекратено. Твърди се, че забавянето на делото не било в
резултат на действията на съдиите –докладчици по него, а вследствие неявяването
на повереника на ищеца в две от насрочените съдебни заседания, като на
29.01.2019г. с определение № 30 делото е било прекратено поР.неявяването на
тъжителя или неговия повереник, без да са налице уважителни причини за това.
Сочи се, че не е пречка гражданския иск да бъде предявен пред граждански съд,
като упражняването на това право зависело изцяло от ищеца.
Представителят
на прокуратурата взема становище по основателността на претенцията в минимален
размер.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
На 10.02.2017г. по тъжба на Р.А.Р. против А.Х. и А.Б. било образувано НЧХД №126/2017г. по описа на
Търговищки районен съд за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и чл.146
от НК. В тъжбата е изложено, че на 10.08.2016г. в гр.Т. пред магазин за
строителни материали на ул.“... бил бит от сочените две лица, които били баща и
син. Двамата го ударили по лицето и тялото, а след това бутнали на земята, като
при падането ударил главата си и получил нараняване на коляното и десния крак.
Вследствие на побоя претърпял разстройство на здравето, обездвижване за повече
от един месец и други физически трамври, психически травми и публично унижение,
което се отрзило на името, репутацията, самочувствието и отношението на другите
хора към него. Извършеното представлялвало престъпление по чл.130, ал.1, ал.2
вр. с ал.1 от НК, чл.133 от НК и чл.146 от НК. С тъжбата Р. заявил и граждански
иск за сумата 3000лв.-претърпени материални вреди и 25 000лв.- претърпени
морални вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, евентуално
от датата на подаване на тъжбата. С разпореждане от 16.02.2017г. ТРС не е дал
ход на тъжбата, а на Р. е даден срок да
отстрани указаните непълноти в частната тъжба – да конкретизира обстоятелствата
на престъплението. В дадения срок тъжителят е депозирал уточнителна молба, с
която е заявил, че за престъплението по
чл.130, ал.1 от НК предявява граждански иск в размер на 3000лв.-материални щети
и 25 000лв. морални вреди, а за престъплението по чл.146 от НК предявява
граждански иск в размер на 3000лв. материални щети и 25 000лв. морални
вреди. Със същата уточнителна молба е поискал спиране на производството до
датата на приключване на ДП№1100/2016г./на 16.08.2016г. за процесния побой
депозирал жалба пред РУП-Т., по която жалба било образувано
ЗМ№737/30.08.2016г., по което било образувано ДП №1100/29.08.2016г./. Във
връзка с искането за спиране докладчикът е изискал справка от РП-Т. по ДП№737/2016г. има ли обвиняеми и за какви престъпления. С
писмо от 17.03.3-17г. съдът бил уведомен, че като обвиняем по ДП №737/2016г. е
привлечен А.Б. за престъпление по чл.133, пр.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а с писмо от 22.03.2017г. е приложено копие от постановлението за
образуване на досъдебно производство и
привличане на Б. в качеството му на обвиняем.
С
разпореждане №602/28.03.2017г. по НЧХД№126/2017г. ТРС е прекратил
производството по делото. В мотивите си съдът е приел, че спрямо същото лице за
същото престъпление е имало незавършено наказателно производство. С решение
№29/10.05.2017г. по ВЧНД№72/2017г. на ТОС, образувано по жалба на Р.,
разпореждането е отменено само в частта, с която е прекратено наказателното производство
по делото спрямо подсъдимия А.Х. и потвърдено в останалата му част.
С
разпореждане №930/18.05.2017г. по НЧХД№126/2017г. е даден ход на тъжбата на Р.
против А.Х. за това, че на 10.08.2016г. в гр.Т. причинил на Р. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-престъпление по чл.130, ал.1
от НК, както и затова, че по същото време и на същото място извършил нещо
унизително за честта и достойноството на Р. в негово присъствие-престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, съответно делото е насрочено в о.з. на 13.06.2017г..
С
молба от 13.06.2017г. адв.И.В. при САК, процесуален представител на тъжителя Р.
е поискала отлагане заседанието за друга дата, с оглед служебния й ангажимент
по гр.д.№874/2016г. на РС-Р.. С протоколно определение от 13.06.2017г. не е
даден ход на делото, като в съдебно заседание
Р. изрично е заявил, че държи адвоката му да присъства и тъй като последният
бил ангажиран, да не се дава ход на делото. Делото е насрочено за 08.08.2017г..
С молба от 08.08.2017г. Р. отново е поискал да не се дава ход на делото, тъй
като адвокатът му не бил надлежно призован, както и поР.наличие на заключително
обвинение по ДП№737/2016г. на РУ-Т. и предаване на материалите по ДП
№1100/2017г. в РС-Т., по които било образувано НАХД№624/2017г., поР.което в
качеството му на частен обвинител бил налице правен интерес да организира
обвинението по делото и да ползва доказателстевния материал, събран по реда на
НПК и намиращ се в делото.
С протоколно опроделение от 08.08.2017г. по
НЧХД№126/2017г. не е даден ход на делото,
процесуалният представител на тъжителя е задължен да даде писмени обяснения
защо не се явява в съдебно заседание, а тъжителят - в 14-дневен срок да предостави
превод на тъжбата, приложенията към нея и уточнителната молба. Делото е отложено за 26.09.2017г.. В съдебното заседание на 08.08.2017г. Р. е заявил, че не
желае да се дава ход на делото, тъй като адвокатът му не можел да се яви и бил
ангажиран до 15.09.2017г.. Заявил е, че
не му е известно защо няма превод на тъжбата и молбата, и не е изпълнено
указанието на съда.
С
молба от 26.09.2017г. Р. е заявил отново искане да не бъде даван ход на делото
в съдебно заседание на 26.09.2017г., поискал е
отвод на съдията-докладчик по делото, евентуално спиране на производството по делото до
окончателното произнасяне по НАХД№624/2017г. на ТРС и по ДП№1100/2016г.. С протоколно определение от
26.09.2017г. по НЧХД№126/2017г. на ТРС, не е даден ход на делото,
производството по делото е прекратено. Посочено е, че въпреки двукратно
предоставената му възможност, частният
тъжител не е изпълнил указанията на съда/за предоставяне писмен превод на
тъжбата и уточняващата молба/. По частна жалба на Р. против соченото
определение е образувано ВЧНД№216/2017г.
на ТОС, като с решение №110/29.12.2017г. по същото, протоколното определение от
26.09.2017г. на ТРС е отменено и делото върнато на първоинсатнционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия. С писмо изх.№147/22.01.2018г. НЧХД№126/2017г.
е върнато на ТРС.
С
определение от 25.01.2018г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на
НЧХД№126/2017г. на ТРС. С молба от 31.01.2018г.- Р. е заявил, че към
22.01.2018г. е оттеглил дадените от него на адв.И.В. правомощия за процесуално
представителство по делото.
С разпореждане от 08.02.2018г. делото
е насрочено в о.з. на 16.03.2018г.. В соченото съдебно заседание процесуалният
представител на Р.-адв.Д.Ж. е поискала
да не бъде даден ход на делото с оглед обстоятеството, че председателят на
състава се бил произнесъл в преходно дело относно виновността на
подсъдимия. С протоколно определение от
същата дата е даден ход на делото, като адв.Ж. е поискала да й бъде дадена
възможност да уточни тъжбата в писмен вид. Съдът не е дал ход на съдебното
следствие, като делото е отложено за 24.04.2018г., а на тъжителя е даден срок
да представи уточняваща молба към тъжбата, с конкретни указания касаещи
включително и гражданските искове. На 23.03.2018г. Р., чрез процесуалния си
представител адв.Д.Ж. при ТАК е депозирал молба, с която е поискал привличането
като подсъдим по делото А.Б. и
конституирането му като граждански ищец,
съответно да бъде отложен/удължен срока за изпълнение на дадените указания за
периода след връчване на частната тъжба ведно с гражданските искове на
подсъдимия А.Б.. В молбата е посочено, че
АНД№624/2017г. на ТРС било приключило.
Тъй като наказателното производство от общ характер срещу А.Б. било
прекратено, то отпаднала пречката той да бъде привлечен като обвиняем по НЧХД№126/2017г.. С молбата е
депозирана и тъжба от Р., с която се претендира осъждането на двамата подсъдими
А.Х. и А.Б. и е заявено предявяването на граждански иск в размер на
3000лв.-материални щети и 25 000лв-морални вреди, ведно със законната
лихва.
С
разпореждане №136/18.04.2018г. делото е
прекратено, тъй като не били изпълнени указанията на съда, тъжителят да
конкретизира обвиненията си и гражданските искове срещу единствения подсъдим А.Х..
Разпореждането е отменено с решение №92/14.11.2018г. по ВЧНД№130/2018г. на ТОС.
С разпореждане №17 от 08.01.2019г. по НЧХД№126/2017г. на ТРС, е насрочено
открито съдебно заседание за 29.01.2019г., за която дата да се призоват Р. А.Р., подсъдимият А.Х. и неговия защитник.
На 29.01.2019г. Р. е депозирал възражение, с което е поискал отвод на
съдията-докладчик, евентуално отлагане на делото, поР. нередовно призоваване на
повереника му. С протоколно определение от 29.01.2019г. съдията-докладчик е отхвърлил искането за
отвод и е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.
с чл.24, ал.5, т.5 от НПК. С решение №39/09.07.2019г. по в.ч.н.ч.№56/2019г. на
ТОС/постановено след завеждане на настоящата искова молба/ е потвърдено соченото протоколно определение,
с което производството по делото е било прекратено.
В съдебно
зесадания са разпитани свидетелите на ищцовата страна - М.Р./съпруга на ищеца/
и свид.С.С. и С.С./сестра, съответно зет на Р./, които заявяват, че през
годините когато се гледали делата, ищецът започнал да вдига високо кръвно,
изпаднал в депресия, нямал желание за излиза, да играе с децата, загубил връзка
с приятелите, затварял се в стаята си и не
искал да види никой. Вследстие на инцидента
получил увреждане на коляното-разкъсан менискус, кръстни връзки и
претърпял операции три пъти, като му бил гипсиран и крака. Все още кракът му не
бил възстановен напълно и ходел на процедури за раздвижване.
Заявена е претенция с правно основание чл.2б
вр. с чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС срещу Т. районен съд: Ищецът претендира заплащането на сумата 25 010лв., част от сумата 50 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нарушение на правото му на решаване и разглеждане на
делото му в разумен срок – Образуваното по негова частна тъжба НЧХД
продължавало две години и два месеца/към момента на предявяване на иска му/, а
по предявения от него иск по чл.45 от ЗЗД за съвместно разглеждане в
наказателното производство, нито един от съдебните състави не се бил произнесъл
със съдебен акт. С оглед изложеното в исковата молба, в която се сочи нарушение
негово гражданско право, засегнато пряко от процедирането на правоохранителните
органи по НЧХД№126/2017г. на ТРС и доколкото чл.6, §1 от конвенцията следва да
се тълкува в контекста на цялата система на конвенцията, следва да се приеме,
че ищецът се явява процесуално легитимиран по този иск.
По допустимостта на така заявената претенция: Предявяването на иск за обезщетение на вреди
поР. нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
по висящо производство е допустимо, като приключването на производството, по
което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията, след като
е предявен иск за обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка
за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското
дело/решение №153/13.06.2018г. по гр.д.№4658/2017г., ІVг.о./. В случая
производството, по което се твърди допуснато нарушение е приключило след
предявяване на настоящата искова претенция, поР. което и последната се явява
допустима.
Разпоредбата
на чл.2б от ЗОДОВ дава възможност на всеки гражданин и юридическо лице да търси отговорност на държавата и да
претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Тъй като се касае за вътрешно правно средство за реализиране на
право, предоставено с ЕКПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б,
ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите установени в практиката на ЕСПЧ. Така
прието е, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв
начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, §
1 от Конвенцията, включително - задължението да разглеждат делата в разумен
срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или
други органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с
оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си
за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността
на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по
делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в
процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението
на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за
ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните
правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в
производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
В случая преценявайки целият комплекс от
критерии, съдът намира че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответната страна.
От датата на завеждане на частната тъжба, въз
основа на която е образувано НЧХД №126/2017г, до датата на завеждане на
настоящото произовдство е изминал период
от 2г. и 2 м., който срок не би могъл да се приеме като „неразумен“ на база на
изложените по-горе критерии. На първо място, касае се за наказателно
производство от частен характер, образуването и движението на което става по
почин на тъжителя, а не на прокурора.
Това налага усложнение при установяване
предмета на делото/включително и граждански иск/, на правнорелевантните факти,
които следва да бъдат установени, което е наложило съответното процедиране на
съда. В случая се установи и наличие на
усложнение с оглед обстоятеството, че паралелно с производството от частен
характер, по отношение на едно от лицата,
срещу които първоначално е предявена
тъжбата/А.Б./ е било налице досъдебно производство, което е приключило с
внасяне на постановление на РП-Т., по реда на чл.375 от НПК в ТРС и образуване на АНД№624/2017г.,
производството по което е приключило окончателно с решение №15/28.02.2018г. по
ВАНД№10/2018г. на ТОС, с което Б. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Не се
установяват удължени периоди по движението и насрочването на делото от ответния
съд. Напротив, делото винаги е насрочвано
своевременно, дори и за за периода на съдебната ваканция, срещу
което е протестирал съмият тъжител,
въпреки че това насрочване е в негов интерес/л.78 от НЧХД№126/2017г./. Процесуалното
поведение на самата страна също се е отразило на периода на разглеждането му-
тъжбата и заявените граждански претенции, не са били редовни и се е наложило
отстраняването на нередовности/последното уточняване на гражданските искове от
страна на тъжителя е с молбата от 23.03.2018г. и тъжбата към нея/, преди всяко
насрочено заседание е искано недаване ход на делото или спиране на
производството по същото от страна на тъжителя, като това е ставало в самия ден
на съдебното заседание, въпреки че съответната дата е била известна на тъжителя
от по-рано или от предходно съдебно заседание. Включително искано е отлагане на
делото заР. ангажименти на процесуалния
представител/в единия от случаите заР. ангажимент на процесуалния представител
по гражданско дело/ и впоследствие оттегляне пълномощията от него. През сочените 2г. и 2 м.
е имало два периода на съдебни
ваканции (15 юли – 1 септември), през които не се насрочват и разглеждат дела,
освен в предвидените по чл. 329 ЗСВ изключения, в които не попада процесното
дело.
Действително налице са актове на съда за
прекратяване на делото, които впоследствие са били отменени от по-горната
инстанция -протоколно определение от 26.09.2017г. и разпореждане от
18.04.2018г. / разпореждането за прекратяване от 28.03.2017г. е отменено само
частично/, но не би могло да се приеме, че по този начин неправомерно е
забавяно делото, съответно разглеждането на гражданските искове, доколкото и в
двата случая постановяването на акта е било предшествано от искане на тъжителя
за недаване ход на делото или спиране на производството. Т.е., доколкото самият тъжител не е искал да се извършват
съдопроизводствени действия, не би могло да се приеме, че през този период е
търпял вреди от неизвършването на такива. Освен това отмяната на съдебни актове
е част от нормалното развитие на всеки съдебен процес. Не е налице някакво
извънредно процедиране от страна на докладчиците по делото, налагащи извод за
неправомерно забавяне на производството и разглеждането на гражданския иск.
В тази
връзка и не може да се приеме, че е налице забавяне на съда – неприемане за
разглеждане и непроизнасяне по заявените с частната тъжба граждански искове. Действително, пострадалият или неговите
наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, са
процесуално легитимирани да предявят в съдебната фаза на наказателното
производство граждански иск за
обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански
ищци (ТР № 1/2013 година по т.д. № 2/2012 година на ОСНК). Предявяването на иска се извършва с молба - в писмена или устна форма,
която следва да
съдържа трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът, наказателното дело, по
което се подава, престъплението, от което са причинени вредите, характерът на
вредите (имуществени или неимуществени) и размерът на търсеното обезщетение с
посочване поотделно на претенциите за имуществените и неимуществените вреди. За
делата от частен
характер не се предвижда провеждането на разпоредително заседание, а съгласно 252, ал. 4 НПК
определението за насрочване на делото и тъжбата се връчват на подсъдимия, който
разполага със 7-дневен срок да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да
направи искания.
Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.3 от НПК в редакцията й към
правнорелевантния период, гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Предвид това и гражданският иск
следва да се приеме за разглеждане до даване ход на съдебното следствие. В
случая, видно от материалите по ЧНХД№126/2017г. на ТРС, във всяко от откритите
заседания/ с изключение на това на 16.03.2018г./ не е даван ход на делото, като
в това на 16.03.2018г. е даден ход на делото, но не е даден ход на съдебното
следствие/т.е периодът в който може да се приеме искът не е изтекъл/ с оглед
нередовност на тъжбата и даване на срок за изправянето й, за което е помолил
самият процесуален представител на тъжителя. Предивд това и не може да се
направи извод, че съдът не е изпълнил задълженията си, непроизнасяйки се по
приемането на предявените граждански искове.
И към настоящия
момент не съществува пречка ищецът да предяви гражданските си искове.
Само за пълнота
следва да се посочи и че не се ангажираха надлежни доказателства досежно
наличието на твърдените претърпени вреди от ищеца в сочения размер, съответно
наличието на причинна връзка между процедирането на съда по движението на
ЧНХД№126/2017г. на ТРС и в частност по предявените граждански искове .
На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според тежестта на уврежданията
(решение № 151/13.05.2014 г. по гр. д. № 5386/2013 г., IV г. о.). Размерът на
обезщетението се определя по справедливост, но понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният обем на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията на
пострадалия. Наред с тези индивидуални критерии съдът трябва да съобрази и
обществените критерии: икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата (срв. решение № 95/29.04.2015 г. по гр. д. №
5462/2014 г., ІІІ г. о. и цитираните в него). Обезщетение за неимуществени
вреди по ЗОДОВ се дължи при наличие на причинна връзка между действията на
правозащитните органи и претърпените вреди (т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2004 г. ОСГК, ВКС).
В случая
действително се установи, че ищецът е търпял душевен дискомфорт и психически
притеснения, но не се установи същите да са в причинна връзка именно с
твърдяното забавяне на наказателното производство и свързаното с това разглеждане
на гражданските му искове. Както се
установи, паралелнто с процесното
наказателно дело от частен характер е било провеждано и ДП№1100/29.08.2016г., приключило
с внасяне на постановление и образуване на АНД№624/2017г. на ТРС,
производството по което е приключило окончателно с решение №15/28.02.2018г. по
ВАНД№10/2018г. на ТОС, с което Б. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Сам ищецът в
отговор на въпрос по реда на чл.176 от ГПК заявява, че тежко понесъл това
решение, липсвало му желание за нормален живот, за социални контакти, за
всичко.
От показанията на разпитаните свид.Р./съпруга
на ищеца/ и свид.С. и С./сестра, съответно зет на Р./, се установиха , негативни
в емоционално отношение последици за Р. - спрял
се събира с приятели, странал затворен изпадал в депресии, като и
започнал да вдига високо кръвно, но не се установи същите да са следствие от
развитието на ЧНХД №126/2017г на ТРС . Както бе посочено по-горе, през този
период е провеждано и ДП№1100/29.08.2016г. и АНД№624/2017г. на ТРС, а и ищецът
от инцидента е получил физически травми, които не са отшумяли и до днес.
Освен
това в исковата молба ищцът не е изложил твърдения за влошаване на
здравословното му състояние-високо кравно налягане, депресия /в какъвто смисъл са налице единствено
свидетелски показания, не и медицинска документация/, вследствие на забавеното
разглеждане на производството и гражданските му искове, поР. което и същите не
следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че
заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1280лв. /решение №785/02.03.2011г. по
гр.д.№556/2010г., ІІІг.о./. Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е
депозирано несвоевременно-с молба след съдебното заседаниеа, а освен това е и
неоснователно, доколокото определеното възнаграждение е на минимума, съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предавения от Р. А.Р. с ЕГН**********
*** срещу Районен съд-Т., адрес: ул...., представляван от ИФ председател П.Д.,
иск за заплащане на сумата 25010лв., част от 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение на правото
му на решаване и разглеждане на делото му в разумен срок – продължаване разглеждането на НЧХД№126/2017г.
на ТРС и непроизнасянето със съдебен акт по предявения от него иск по чл.45 от ЗЗД за съвместно разглеждане.
ОСЪЖДА Р. А.Р. да заплати на Районен
съд-Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1280лв..
Решението може
да се обжалва
пред Апелативен съд-гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: