МОТИВИ по НЧД №883 по описа за 2018 г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане направено
от компетентните власти на Кралство Нидерландия, придружено с удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на Кралство
Нидерландия- Централно бюро инкасо към Министерство на правосъдието. Към
удостоверението е приложено копие от решението за налагане на финансова санкция
в размер на 83 евро на Д.С.Б. с
последен известен адрес на живеене- България, адрес гр.София, район 5,
кв.Сердика, ул.********, представляваща наложено административно наказание
„глоба„ за извършено от Б. нарушение на чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата на
Кралство Нидерландия.
В проведеното на 07.03.2018 г. публично
съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че са
налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен
орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Служебният защитникът на
осъденото лице- адв. Д. моли съда да постанови решението си с оглед на
събраните и представени по делото доказателства като обръща внимание на това,
че на страница 19 от делото в писмо от главния управител на Централната агенция
за събиране и глоби е посочено име, което е различно от името на Д.Б.. Посочено
е лице с имена: И. Т., именно поради това и по преценка на съда с оглед на
представените доказателства, моли да бъде постановено решението.
Осъденото лице Д.С.Б. редовно уведомен по телефона, не се явява и не взима становище по делото,
като заявява, че е в кралство Нидерландия и не може да се яви на делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на
удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно
вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Осъденият Д.С.Б. е роден на *** г. в
гр.Своге, българин, български гражданин, несемеен, неосъждан ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***.
С решение от 20.07.2017 г., издадено от
несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно бюро инкасо към
Министерство на правосъдието по дело №4062542203969210, влязло в сила на 31.08.2017 г. на Д.С.Б. е наложено административно
наказания глоба в размер на 83 евро за деяние, извършено в 16:44 ч. на 19.11.16 г., изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост
над максимално допустимата такава с 11 км/ч (пътен знак А1) на автомагистрала
А29 LI HMP 93.6, съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението
по пътищата За това деяние на Б. е наложено, административно наказание глоба в
размер на 83 евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
влизане в сила на решението- 31.08.2017 г. възлиза на сумата от 162,33 /сто шестдесет и два лева и 33 ст./
лева.
Въз основа на този акт е издадено и
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във
формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото
решение за налагане на финансова санкция, същото е издадено от несъдебен орган
на решаващата държава за извършено от осъденото лице административно нарушение
по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса на движението по пътищата. От текста му се установяват и
индивидуализиращите осъденото физическо лице данни– две имена, дата на раждане,
място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в България, размерът
на наложената санкция – 83 евро; обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, за което е наложена финансова санкция на Б., както и самите нарушени
разпоредби, съответно органа, издал решението и това как, кога и при какви
условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е
било, дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
Визираното от защитата писмо на стр.19 от
делото не е част от задължителните документи, които съдът следва да провери с
оглед преценка наличието или не на предпоставките за приемане на решението на
чуждия орган, поради което и без значение е дали това писмо касае процесния
случай или не. Важното е, че както в решението, така и в издаденото въз основа
на него удостоверение фигурира името на осъдения Д.С.Б., като лицето е
индивидуализирано достатъчно ясно и точно, поради което и не са налице
нередовности, които да подлагат на съмнение идентичността на лицето, на което е
наложена глобата.
Установява се, че до този момент глобата не е
платена, а наказаното лице, макар и да живее и работи в чужбина има връзка с
територията на българската страна, като дори има и закупен имот на тази
територия.
При така установените факти настоящият
съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса на нарочни
пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на
финансова санкция от страна на несъдебен орган.
На следващо осъденото физическо лице Д.С.Б.
има адрес на живеене на територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от
ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на
задължителна пречка за признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните
основания за отказ, визирани в чл.35 от Закона. Удостоверението съдържа и
всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи
като недопустимо изпълнението на решението. В същото време, видно от текста на
удостоверението, осъденото лице е отказало да бъде разпитано лично и няма как
да се ползва от т.3h на сертификата.
Същевременно наложената финансова санкция е
над 70 евро, поради което и за съда не съществува възможност да преценява дали
да приеме за изпълнение или не решението на несъдебния орган на Кралство
Нидерландия. Съдът по закон не разполага и с правомощие да преценява размера на
наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява размера на
същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл.32, ал.2
от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и
само да бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени
доказателства, че е вече платена от лицето. В случая не са представени
доказателства да са извършени каквито и да е било плащания от страна на
осъденото лице, поради което и няма как от сумата, за която той е осъден да
бъде приспаднато нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав
да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване
на решението. Тъй като то се отнася до парична сума в друга валута- евро, съдът
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
влизане на решението в сила– 31.08.2017 г., която в случая възлиза
на 162,33 /сто шестдесет и два лева и 33
ст./ лева.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.