№ 15492
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110141352 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и
по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „...............“ ЕООД твърди, че с ответника е имал дълготрайни и постоянни
търговски взаимоотношения, без да е налице формално сключен договор за
доставка/покупко-продажба/. Заявява, че е предал на ответника санитарно-хигиенни
материали, но последния не му е платил стойността им. Поддържа, че за предадените стоки
са издадени фактури: Фактура № **********/12.08.2014 г. за сумата от 1437.80 лева;
Фактура № **********/21.08.2014 г. за сумата от 900.62 лева; Фактура №
**********/05.09.2014 г. за сумата от 1092.26 лева; Фактура № **********/16.09.2014 г. за
сумата от 1557.72 лева; Фактура № **********/09.10.2014 г. за сумата от 794.64 лева;
Фактура № **********/03.11.2014 г. за сумата от 1719.71 лева и Фактура №
**********/10.03.2015 г. за сумата от 609.30 лева. Заявява, че е подал заявление, във връзка
с което е образувано частно гражданско дело № 47362/2019 г. и е издадена на 02.07.2020г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира установяване
на вземането за сумата от 8112.05 лева, представляваща цената на доставените санитарно-
хигиенни материали, за които има съставени фактури, ведно със законната лихва от датата
на заявлението- 14.08.2019 г. до окончателното изплащане; за сумата от 3977.09 лева,
представляваща мораторна лихва за предадените и незаплатени стоки, считано от 15-то
число от датата на получаването на стоките/издаването на фактурите до датата на
заявлението- 14.08.2019 г. Претендира осъждане на ответника за разноските.
Ответникът „............“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131
от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е получавал стоките, за които има издадени
фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже валидно сключен
договор за търговска продажба между страните и изпълнението на задължението му по
същия – за доставяне на стоката, на ответника и/или издаване на документа, който му дава
1
право да я получи, както и стойността на стоката, според уговореното между страните.
Ответникът от своя страна следва да докаже, в случай че се установи възникването на
твърдяното от ищеца субективно право, че е заплатил претендирано парично задължение в
срок или дължи такова в по-малък размер, респ. основание за неплащане.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива
са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача
възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав
на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването.
По делото се установи, че между страните по настоящото производство са възникнали
продажбени правоотношения, породени от сключени между тях договори за покупко-
продажба, за които като търговска продажба по аргумент от чл. 318, ал. 1, във връзка с чл.
286, ал. 1 от ТЗ се прилагат правилата на ТЗ. Наличието на продажбени правоотношения
между страните се доказа по делото от представените Фактура № **********/12.08.2014 г.;
Фактура № **********/21.08.2014 г.; Фактура № **********/05.09.2014 г.; Фактура №
**********/16.09.2014 г.; Фактура № **********/09.10.2014 г.; Фактура №
**********/03.11.2014 г. и Фактура № **********/10.03.2015 г.; Писмо (вх.
№53386/18.03.2022 г.) от НАП, което съдържа заверени копия от дневниците за покупки и
продажби по ЗДДС на „............“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. и приетите
заключения на съдебно-счетоводната експертиза от 28.03.2022 г. и от 03.05.2022 г., които
съдът приема изцяло за достоверно, като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице
заяви, че само Фактура № **********/03.11.2014 г. за сумата от 1719.71 лева не е отразена в
счетоводството и дневниците по ЗЗД на ответника. Вписването на процесните фактури
общо на стойност 6392.34 лева (с изключение на Фактура № **********/03.11.2014 г. за
сумата от 1719.71 лева) в счетоводните книги на ответника води до несъмнения извод, че
ответникът е узнал предметното съдържание на процесните фактури. Като извършеното от
ответника вписване в счетоводните книги на процесните фактури, съдържанието на които
удостоверява основните елементи на договорите за покупко-продажба – предмет (вид и
количество на стоките) и цена, представляват и негово извънсъдебно признание за
сключването между страните на процесните договори за търговска продажба и предаването
на стоките по тях – в този смисъл е и трайната практика- Решение 45/2014 г., на I TO при
ВКС; Решение № 42/2010 г., на II ТО при ВКС; Решение №166/2010 г., на II ТО при ВКС;
Решение №23/2011 г., на II ТО при ВКС и други.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получили, освен ако е уговорено
друго. В случая между страните не е уговорен срок за плащане на цената, различен от
посочения в чл. 327, ал. 1 от ТЗ, поради което задължението на ответника като купувач по
процесния договор за търговската продажба е станало изискуемо с предаването на стоките и
документите за тяхното получаване – в случая датата на издаване на процесните фактури.
С изпълнението на задължението от ищеца за предаването на стоката по процесните
договори за търговска продажба, задължението на ответника като купувач за плащане на
продажната цена по тях е станало изискуемо. По делото се установи, че ответника не е
погасил задълженията си по процесните фактури – въпрос, който е изследван от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В тежест на ответника, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е било да докаже, че е изпълнил изцяло задълженията си
за плащане на продажната цена по договорите за търговска продажба, тъй като ищецът не е
длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането, а съгласно чл. 77 от ЗЗД при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето задължение.
2
Ответникът в настоящото производство не доказа това релевантно обстоятелство, че
платил претендираните суми.
По отношение на Фактура № **********/03.11.2014 г. за сумата от 1719.71 лева, която
не е отразена в счетоводството и дневниците по ЗЗД на ответника, настоящият съдебен
състав намира, че същата е подписана от Петя Панева, в качеството на издател и отговарящ
за операцията (респ. от управителя на ответника „............“ ООД), като подписа не е оспорен
от ответника с отговора на исковата молба, съобразно чл.193, ал.1, изр.1 ГПК. В тази връзка
се приема за доказано, че стоките (мярка, количество, цена и стойност), обективирани във
Фактура № **********/03.11.2014 г. са предадени от ищеца-доставчик на ответника-
получател и издател на фактурата.
Според вещото лице, ответникът е извършил плащания в общ размер от 1134.92 лева,
като в тази връзка предявения иск се явява основателен и доказан за сумата от 6977.13 лева,
до който размер следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от
8112.05 лева следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 327, ал. 1 от ТЗ и доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата от 6977.13
лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 47362/2019 г., по
описа на Софийски районен съд, 52 състав – 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай процесните задължения на ответника имат срочен характер,
като съгласно чл.327, ал.3, във връзка с чл. 303а, ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактурата. В тази връзка по Фактура № **********/12.08.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 27.08.2014 г.; по Фактура № **********/21.08.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 05.09.2014 г.; по Фактура № **********/05.09.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 20.09.2014 г.; по Фактура № **********/16.09.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 01.10.2014 г.; по Фактура № **********/09.10.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 24.09.2014 г.; по Фактура № **********/03.11.2014 г. ответникът е изпаднал в
забава на 18.11.2014 г. и по Фактура № **********/10.03.2015 г. ответникът изпада в забава
на 25.03.2015 г. Видно от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза общия
размер на мораторната лихва, върху сумите по издадените фактури, като се изключат
извършените частични плащания е за сумата от 3409.77 лева, до който размер следва да се
уважи предявения иск, като за разликата до пълния предявен размер от 3977.09 лева следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2643.36 лева,
представляваща разноски за държавна такса от 415.47 лева, за възнаграждения на вещо лице
от 429.60 лева и за адвокатско възнаграждение от 1798.29 лева, съразмерно на уважената
част от исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „...............“ ЕООД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бигла“ №7, срещу „............“ ЕООД,
ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бл.421,
вх.В, ет.3, ап.62, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ, че „............“ ЕООД
дължи на „...............“ ЕООД, сумата 6977.13 лева, представляваща цената на доставените
санитарно-хигиенни материали, за които има съставени фактури (Фактура №
**********/12.08.2014 г.; Фактура № **********/21.08.2014 г.; Фактура №
**********/05.09.2014 г.; Фактура № **********/16.09.2014 г.; Фактура №
**********/09.10.2014 г.; Фактура № **********/03.11.2014 г. и Фактура №
**********/10.03.2015 г.), заедно със законната лихва, върху тази сума от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8112.05 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „...............“ ЕООД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бигла“ №7, срещу „............“ ЕООД,
ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бл.421,
вх.В, ет.3, ап.62, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че „............“ ЕООД
дължи на „...............“ ЕООД, сумата 3409.77 лева, представляваща мораторна лихва, върху
главниците по издадените фактури, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 3977.09 лева.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бл.421, вх.В, ет.3, ап.62, да заплати на „...............“ ЕООД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бигла“ №7, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 2643.36 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4