РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20243110102590 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Д. И. М. срещу Община Варна, с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответника не е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.3339
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК. с площ от 1 971 кв. м.. находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец-
север", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м.А стар идентификатор: ****.6, номер по
предходен план: 5473339. при граници: ПИ ****.2014. ****.2015, ****.9623.
****.2020, ****.9622 и ****.2017.
Ищецът твърди, че правото на собственост е придобито по давност, тъй като той
е установил владение върху имота през пролетта на 2009 г. в трайно установените му
граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия
момент. Към момента на установяване на владението имотът е бил изоставен, но след
установяване на владението ищецът го е заградил с оградна мрежа, засадил е овощни
дръвчета - ябълки и кайсии и ежегодно го почиства.
В тази връзка Д. И. М. е инициирал охранително производство по реда на чл.
587 от ГПК по снабдяването му с констативен нотариален акт относно имота.
Ищецът сочи, че тогава е установил, че Община Варна е съставила на 25.08.2017
г. Акт № 9591 за частна общинска собственост за ПИ ****.3339. Актът за частна
общинска собственост е вписан в Службата по вписванията - акт № 105, том IV, вх.
peг. № 23203, дело № 11868/29.08.2017г.
Сочи, че Община Варна е актувала имота на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Ищецът счита, че акта за частна общинска собственост удостоверява несъществуващо
право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на собственост върху
имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в чл. 2 от
1
ЗОС способи. Позоваването от общината на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не сочи обаче на удостоверяване на
конкретно фактическо основание. Счита, че ответника не е собственик на имота.
Ищецът излага, че съставения акт за собственост от Община Варна препятства
възможността му да се позове на давността чрез издаване на констативен нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка, поради което е налице правен интерес
от предявяване на иска.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че е
собственик, като правното основание, въз основа на което е съставен актът за
общинска собственост е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.
Ответникът сочи, че ПИ с идентификатор ****.3339 е идентичен с имот 3339
(по ПНИ на м. "Боровец-север" - с.о., одобрен, съгласно Заповед N2 РД-12-7706-313 от
19 октомври 2012 г. на Областния управител на област с административен център
Варна), идентичен/влючващ част от 2014, част от 2015, 2016, 2018, 2019 (предходен
КП) част от територия без обозначен номер (стари граници съгл. Помощния КП към
ПНИ) по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РКЦ-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, изменена със Заповед КД-14-03-1897 / 23.07.2013
г. на Началник на СГКК - Варна.
Съгласно регистъра на имоти към ПНИ на м. „Боровец-север" - с.о., ПИ 3339 с
ПЛОЩ 1971.02 кв.м е записан на неидентифициран собственик.
По КП на местност „Боровец-север" ПИ 2014 е с площ 878 кв.м. и е записан на
М. С.ов М.. Съгласно списък на имоти по ПКП към ПНИ на м. „Боровец-север", имот
№ 2014 е записан на М.Ц.Б.; имот № 2015 е записан на А.Я.М.; имот № 2016 е записан
на Е.С.В.; имот № 2018 е записан на М. Т. Б.; имот № 2019 е записан на Й. Т. Б..
Съгласно база данни на ползвателите с предоставено право на ползване по реда на
ПМС 1) По 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 153
на М.Ц.Б. е предоставено право на ползване на имот в местност БОРОВЕЦ - СЕВЕР,
при граници Й.. К., ПЪТ, Д.Г.. В Община Варна има данни за извършено плащане на
600 кв.м. от имота. За имота са издадени Заповед № Г-ПР- 81/12.03.2014 г. на Кмета на
район „Аспарухово", Община Варна и Протокол за въвод във владение №16-
БС/12.05.2014 г. 2) По 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5,
удостоверение 24 на А.Я.М. е предоставено право на ползване на имот в местност
БОРОВЕЦ - СЕВЕР, при граници В.И., ПЪТ, Б.С.. В Община кв.м. от имота. 3) По 26
ПМС, протокол 21 от 24.11.1987 г., решение 357-4-5, удостоверение 98 на Е.С.В. е
предоставено право на ползване на имот в местност БОРОВЕЦ, при граници АН.М.,
Н.С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота. 4) по 11 ПМС,
протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 69 на М.Т.Б. е
предоставено право на ползване на имот в местност БОРОВЕЦ, при граници М.С.,
ПЪТ, НИК.С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота. 5) по 11
ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 113 на Й. Т.Б. е
предоставено право на ползване на имот в местност БОРОВЕЦ, при граници Д.Н.,
ПЪТ, М.М.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота.
Ответникът сочи, че му е служебно известно, че за същия имот има подадено
заявление вх. № АУ 224886 ВН от 05.08.2014 г. до Община Варна от Л.Й.Л.за
извършване на административна услуга, относно заверяване на молба-декларация за
снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на
2
удостоверение от Кмета на Община Варна. Също така по отношение на ПИ с
идентификатор ****.3339 по КККР на гр. Варна има образувано гр. д. № 10412/2018 г.
по описа на PC - Варна, по което е постановено Решение № 844 от 28.02.2019 г.,
потвърдено с Решение N2 988 от 2.08.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 912/2019 г.,
Определение № 269 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2019 г. Претенцията на
ищеца по посочените дела е за осъществявана фактическа власт от 2000 г., вкл. до 2018
г., което при липса на каквито и твърдения за съвместно или частично владение, меко
казано буди съмнение в достоверността на твърденията на настоящият ищец, още
повече, Л.Й.Л.и Д. И. М., са представлявани от адв. Д. П. с адрес на кантората в гр. В..
В отговора се излага, че към момента на влизане в сила на ПНИ се определя
също така дали имотът подлежи на възстановяване. Не може да започне да тече
придобивна давност по отношение на този имот до надлежното му индивидуализиране
с влезлия в сила ПНИ. Следователно не може да бъде придобит по давност изцяло или
отчасти процесния имот с идентификатор ****.3004 преди влизане в сила на ПНИ, в
случая 2012г. позовава се на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ, бр. 44/1996
год.,като общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на
общината, чийто собственик не може да бъде установен".
Счита, че вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да
се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението
на давностния срок може да започне на 01.06.1996 г./ а в конкретният случай 2012 -та
година/, но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС за
определен период от време, който е удължен впоследствие до 31.12.2022 г. Тоест,
предвиденият в член 79, алинея 1 от ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл за
ищеца и съответно липсва и втората предпоставката за трансформиране на владението
собственост. Същото не само не явно, но не е продължило и в установеният в закона
минимум.
Община Варна предявява насрещен иск срещу Д. И. М. с правно основание
чл. 108 от Закона за собствеността, съдът да признае за установено по отношение на
ответника Д. И. М. ЕГН **********, че собственик на поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор ****.3339 по КККР, с площ от 1 971 кв. м., находящ се в гр. Варна. СО
„Боровец - Север" е Община Варна ЕИК БУЛСТАТ *********, на основание чл. 25, ал.
1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС и да осъди ответника да предаде на
Община Варна владението на недвижимият имот с идентификатор ****.3339 по КККР,
с площ от 1 971 кв. м., находящ се в гр. Варна. СО „Боровец – Север.
Ответникът излага твърдения, че правото си на собственост община Варна
извежда от нормата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, а именно, общинска собственост са
и земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в
предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Територията, в която попада процесният имот е била предназначена за
земеделско ползване. По ОГП, одобрен с решение №РД-0302/4б/21.12.1982г. е
земеделска територия с начин на ползване за ниви и трайни насаждения, съответно
земеделски е бил и при влизането в сила на ЗСПЗЗ. При това положение той подлежи
на реституция по реда на посочения закон. За имота не са подавани заявления за
възстановяване на собствеността/. По ПНИ е записан за собственик - неидентифициран
собственик. Според нормата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ общинска собственост
представляват земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са
заявени в предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота е бил земеделска територия преди колективизацията, като не е
3
проведена процедура по реституция по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Претендира съдебно-деловодни разноски и адв.възнаграждение.
По насрещният иск, Д. М. изразява становище, че Община Варна не е
собственик на процесния имот, тъй като не са налице основанията по чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 19 от ЗСПЗЗ. Процесният имот не е подлежал на възстановяване, тъй като не е бил
част от кооперативно земеползване или одържавен или отнет по друг начин и поради
това не може да бъде включен във фонда по чл. 19, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Без
значение е факта дали имота попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това към
момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти на с. о.п „Боровец-
север" процесният имот не е представлявал земеделска земя. ПНИ е одобрен със
заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г., обнародвана в ДВ, бр. 83/30.12.2012 г. На
21.07.2000 г. имотът е бил трансформиран в урбанизирана територия, тъй като е
включен в околовръстен полигон.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С решение по гр.д.№10412/18г. на ВРС, потвърдено с решение на ВОС е
отхвърлен предявения от Л.Й.Л. и Г.С.Д. и двамата от гр.Варна срещу Община Варна,
бул. Осми приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот,
представляващ ПИ с идентификатор ****.3339, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец
север“, , при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ****.2014, ****.2015,
****.9623, ****.2020, ****.9622, ****.2017, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.
С Акт № 9591 за частна общинска собственост, издаден на 25.08.2017г. , вписан
в Служба по вписванията - Варна на 29.08.2017г., Община Варна е актувала ПИ с
идентификатор ****.3339, като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗОС.
За установяване факта на владение върху процесния имот е разпитан свидетеля,
Р.И.И.. Същата излага, че знае имота от около 11-12 години, малко над 10 години.
Последно е ходила миналата година. Не е виждала други хора в имота. В имота се
влиза от пътя, от главния път, зависи от коя страна идвате. Формата на имота е П-
образна. Такава е формата, защото вътре има някакъв друг имот заграден. В
заграденият имот няма постройка. Ищецът Д. М. коси имота, оправя вътре дръвчетата.
Вътре има плодни дръвчета, овощни, варосва ги.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СТЕи
допълнителна, се установява, че с Решение №322-4/29.05.2000г. на Общински съвет
Варна са одобрени околовръстните полигони на селищните образувания на
местностите, които представляват земеделски земи по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ в
землището на Община Варна. С околовръстния полигон на м."Боровец север" се
определят поземлените имоти, които влизат в територията на селищното образувание
и поземлените имоти, които остават земеделски земи. Схемите на околовръстните
полигони на териториите на параграф 4, ал.2 и ал.З от ПЗР на ЗСПЗЗ за
район"Аспарухово", община Варна са приети с Протокол от 09.02.2000г. на комисия
назначена със Заповед №138/31.01.2000г. на Кмета на община Варна. От
комбинираният цифров модел между околовръстния полигон на СО „Боровец-север" и
процесния поземлен имот с идентификатор ****.3339 по КК на р-н „Аспарухово",
4
СО"Боровец север" се установява, че процесния поземлен е в територията на
селищното образувание, т.е. не е земеделска земя. Поземления имот след 21.07.2000г. е
в урбанизарана територия и е с начин на трайно ползване - „за жилищно
строителство". От извърШ.та справки в Община Варна, Кметсво р-н „Аспарухово" и от
приложените документи по делото е видно, че няма данни имота да е включван в
ТКЗС и да е одържавен. В Плана на старите имотни граници поземеления имот попада
в ПИ 629-стар с вписан собственик-неидентифициран. За поземлен имот, който е с
неидентифицирана собственост няма как да се провери в Държавния архив във Варна
дали имота е включен в ТКЗС или е одържавен, защото проверката в архива се
извършва по имената на собствениците на поземлените имоти чиито имоти са
включени в ТКЗС, ДЗС или други кооперации.От извършените справки се установи, че
за процесния поземлен не е провеждана реституционна процедура и не е бил заявяван
за възстановяване по реда ЗСПЗЗ.От извърШ.та справка в Общинска служба земеделие
- Варна конкретно за поземлен имот с пл. номер 629 по План на стари имотни граници
на СО „Боровец север" не е подавано заявление за възстановяване от Наследниците на
А.С.Н.. Има входирано заявление от М.А.Н., който е наследник на А.С.Н. с вх. номер
20128/29.05.92г. в Общинска поземлена комисия. Земите на А.С.Н. се възстановяват в
землището на „Галата", съгласно „Протокол-опис" на имотите на АД „Галата",
представляващи два броя листа с описани поземлени имоти в местностите със старите
им имена в земл. на „Галата".
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже със съответните
доказателствени средства, че е налице правен интерес при всяко положение на делото
от предявения отрицателен установителен иск, а ответникът следва да докаже
възраженията си, както и основанието на което твърди че е собственик- чл. 2, ал. 1, т. 7
от ЗОС - придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012
г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Правният интерес на ищеца се поражда от твърдението за наличие на
собственост на процесния имот, при упражнено давностно владение върху целия имот
от 2009 г.
Между страните липсва спор, че владеният от ищеца имот с идентификатор №
****.3339 по КК на гр. Варна, СО. Боровец - Север е идентичен с актувания от община
Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани права и от двете
насрещни страни обуславя правния интерес от предявения от ищеца иск.
Спорният въпрос по делото се свежда до това придобила ли е Община Варна
правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея
придобивно основание по силата на закона.
Цитираната в акта за частна общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на
5
които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг
начин определен със закон.
Община Варна предявява насрещен иск по чл.108 от ЗС с твърдение за
придобитата собственост върху имота, на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ .
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели
по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал.
1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на
възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна
собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва
да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен
от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
По писмени данни писмо рег.№ОСИСД24001922ВН/24.04.24г. /л.43 от делото/ и
писмени доказателства по гр.д.№10412818г. на ВРС, поземлен имот № 3339 по ПНИ
на м-ст „ Боровец север“ е новообразуван имот от имоти и части от имоти, както
следва : ПИ 2014- част; ПИ 2015- част; ПИ 2016, ПИ 2018, ПИ 2019, всички
предоставени за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползватели по разписен лист.
Ползвателите на ПИ 2014 и ПИ 2015 са придобили правото на собственост до 600
кв.м., останалите части от двата имота са включени в ПИ 3339. Ползвателите на ПИ
2016, ПИ 2018 и ПИ 2019, не са заплатили и придобили собственост в допустимите
части, и тези имоти попадат изцяло в ПИ 3339 по КП .
По делото се установява /т.1 от СТЕ/, че до одобряването с Решение №322-
4/29.05.2000г. на Общински съвет Варна околовръстните полигони на селищните
образувания на местностите, които представляват земеделски земи по §4 на ПЗР на
ЗСПЗЗ в землището на Община Варна, процеснят имот е в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Също така е установено, че няма проведена процедура за възстановане на
собствеността към датата на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.
От изложеното следва и извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ
процесният имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон и
е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
Видно от таблицата за разпределение на кадастрални единици от стария план
между ползватели по новия план горепосочените поземлени имоти са предоставени за
ползване на следните ползватели: - ПИ 2014, с площ от 684 кв.м. е предоставен за
ползване на М.Ц.Б. по 11ПМС, протокол 23/25.06.1985г., която е трансформирала
правото си на ползване в право на собственост и е извършено плащане на 600 кв.м. от
имота. За имота има издадена Заповед № Г – ПР – 81/12.03.2014г. на Кмета на Район
Аспарухово и протокол за въвод във владение; - ПИ 2015, с площ от 723 кв.м. е
предоставен за ползване на А.Я.М. по 11ПМС, протокол 23/25.06.1985г., който е
трансформирал правото си на ползване в право на собственост и е извършено плащане
на 600 кв.м. от имота; - ПИ 2016, с площ от 572 кв.м. е предоставен за ползване на
6
Е.С.В.; - ПИ 2018, с площ от 585 кв.м. е предоставен за ползване на М. Т. В.; - ПИ
2019, с площ от 608 кв.м. е предоставен за ползване на Й. Т. Б.; Планът на
новообразуваните имоти е съобразен с така трансформираното право на ползване в
право на собственост и с останалата площ от горепосочените имоти е новообразуван
поземлен имот 3339, с площ от 1971.02 кв.м., т.е. за процесния имот, ползвател не е
трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на §4а, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поддържаното възражение, че имотът не е имал статут на земеделска земя,
подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е неоснователно. От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че имота е попадал в територия по пар.4 от
ПЗР ЗСПЗЗ, и не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ спрямо него.
Обстоятелството, че по делото не се установи процесният имот да е включван е ТКЗС
е ирелевантно, достатъчно е същият да попада в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ /
така Решение ℕ101/03.10.2018г. по гр.д. ℕ 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от
1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г./.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по
чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет
на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че
ответникът владее или държи вещта без основание.
В настоящия случай ищецът навежда като главно придобивно основание на
спорното материално право нормите на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното ответникът доказа предпоставките на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ ,като установи, че процесния имот е бил земеделска земя, по смисъла на чл. 2
от ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо лице или на държавата.
Имотът е бил включен за възстановяване, но не е реституиран на никого, нито
Държавата, нито конкретен друг правен субект се легитимира като негов собственик.
От представените от ищеца Решение № 879/08.05.2002г. и Решение №16/04.11.2020г.
на ПК – Варна не се установява имот с пл.номер 629 по План на стари имотни граници
на СО Боровец север да е възстановен на наследниците на А.Н.. Налице са
изискуемите предпоставките на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което процесния имот е
станал частна общинска собственост.
Нещо повече, липсват и изложени конкретни твърдения от ищеца Д. М. от кого
е придобил владението върху имота както и от кога.
Съобразно установения с § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на Закона за собствеността (последна ред. ДВ бр. 7/2018 г. в сила от
31.12.2017 г.) мораториум, за периода 01.06.2006 г. - 31.12.2022 г. давността върху
имоти частна общинска собственост спира да тече. Съответно ищецът не би могъл да
придобие по давност процесния имот.
Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан и уважи пердявения насрещен иск по чл.108 от ЗС,
като се приеме за установено по отношение на ищеца, че Община Варна е собственик
на поземлен имот с идентификатор ****.3339 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК. с площ от 1 971 кв. м..
находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- север" на осн. чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ и ищеца предаде владението върху имота.
По разноските:
7
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да
се присъдят разноски, дж.такса 415,39 лв. и 41.54 лв. за вписване искова молба и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8
вр.с чл.25 от НЗПП или общо 656,93 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от Д. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. срещу Община Варна, представлявана от кмета Благомир
Коцев, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между
страните, че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор
****.3339, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна,
селищно образувание „Боровец север“, при граници на имота ПИ с идентификатори №
№: ****.2014, ****.2015, ****.9623, ****.2020, ****.9622, ****.2017.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. М., ЕГН **********, с
адрес в гр.В., че Община Варна, представлявана от кмета Благомир Коцев, е
собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
****.3339, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна,
селищно образувание „Боровец север“, , при граници на имота ПИ с идентификатори
№ №: ****.2014, ****.2015, ****.9623, ****.2020, ****.9622, ****.2017 по силата на
закона на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, като ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с
адрес в гр.В, да предаде на Община Варна, представлявана от кмета Благомир Коцев
владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на Община
Варна, представлявана от кмета Благомир Коцев сумата от 656,93 лв (шест стотин
петдесет и шест лева и 93 стотинки), на осн.чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8