РЕШЕНИЕ
№
Ямбол, 28/22.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - , в съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
|
|
Членове: |
[ЧЛЕНОВЕ] |
|
|
при секретар |
Красимира Юрукова |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдията |
Димитринка Стаматова |
|
|
по административно дело № 20227280700287 / 2022 г. |
||
Производството е образувано по жалба на П.Н.Й. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000210/07.10.2022 г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на жалбоподателя
на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена
такава „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна,
така и от процесуалноправна гледна точка, тъй като е издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят Й., редовно призован, участва лично.
Същият поддържа жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда се застъпва тезата за законосъобразност на оспорената заповед, като се иска
отхвърляне на подадената против нея жалба.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2022 г. жалбоподателят П.Й. управлявал лек автомобил „**** *
*****“ с рег. № У **** АХ, собственост на Л.Е.Г.. Движението се осъществявало
по пътя за изхода на с. Д. в посока път I – 6. Заедно с
жалбоподателя в автомобила се намирали и свидетелите Б.Т. и М.Д.. Около 01.10
часа, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ – Сливен към ОД
на МВР – Сливен. На Й. било предложено да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с DRUGTEST 5000, но той
отказал. Същият отказал да получи и изготвения талон за изследване № ******,
който отказ е удостоверен с подписа на свидетел. На жалбоподателя бил съставен
АУАН с № 355132 от 07.10.2022 г., в който изрично е записано, че е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества.
Със Заповед № 22-1670-000210/07.10.2022 г., издадена от Началник сектор към
ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, на жалбоподателя П.Н.Й. била наложена
принудителна административна мярка на осн. чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Именно тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство.
Към делото е приложена и Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г., с която
Директора на ОД на МВР – Сливен е оправомощил
Началника на сектор „Пътна полиция“ в РУ към ОД на МВР - Сливен да прилага
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5 б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана обаче по същество, тя
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма
и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява такова средство с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази
законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или
под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, или отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство или тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози или да се даде кръв, респ. биологични проби за
извършването на медицинско/химическо изследване. При прилагането на чл. 171, т.
1 б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона
материалноправни предпоставки. В настоящия казус,
както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят Й. е отказал както да бъде
проверен за употреба на наркотици с тест, така и да даде биологични проби за
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При това
положение административният орган е бил длъжен да наложи принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, което той и сторил.
В жалбата се твърди, че проверяващите не са разполагали с тестове за
употреба на наркотици и са поискали от жалбоподателя Й. да остави автомобила и
пътниците си на място и да ги придружи до КАТ – Сливен, където да бъде
извършено тестването. Сочи се също, че в АУАН никъде не е посочено, че е
отказал да изпълни предписание за лабораторно изследване, както се твърди в
оспорената заповед. На първо място, видно от самата заповед, в нея действително
е записано, че водачът (жалбоподателя в настоящото производство) е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, като в АУАН липсва твърдение, че е отказал да изпълни
предписание за лабораторно изследване. От приложения към делото Талон за
изследване № ****** обаче се установява, че Й. е отказал както извършването на
проверка с техническо средство, така и да бъде изследван. Отказал е да получи
талона, което е наложило отказът да бъде удостоверен чрез подписа на свидетел.
Съставеният на място АУАН е връчен от жалбоподателя, като в него той е записал,
че има възражения. Такива обаче няма данни да са депозирани. Отделно от това,
посочените от жалбоподателя свидетели Б.Т. и М.Д. са разпитани в съдебно
заседание. От показанията на първия от тях се установява, че са чакали около
час, за да пристигне „кола на КАТ“, че не знае какво са говорили
полицаите с него, но Й. им е казал, че трябва да намерят друг водач, който да
ги прибере и още един – за автомобила. Вторият свидетел посочва в показанията
си, че не знае както са говорили жалбоподателя и полицаите, но когато се е
върнал при тях им казал, „че са искали да му правят тест, но той е отказал“.
При това положение безспорно се установява, че жалбоподателят Й.
действително е отказал да бъде проверен за употреба на наркотици или техни
аналози както с техническо средство, така и посредством химико-токсикологично
лабораторно изследване. Доколко е законосъобразно съставен АУАН не е предмет на
настоящото производство, а подлежи на преценка в производството пред районния
съд при евентуалното обжалване на издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000210/07.10.2022 г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен е напълно
законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Й. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1670-000210/07.10.2022 г , издадена
от Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен.
Решението, съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, НЕ ПОДЛЕЖИ
на обжалване.
|
Председател: |
/п/ не се
чете |
|
|
|