№ 58
гр. Габрово, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.а
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20244210100519 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. В. Ц., ЕГН********** с
постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*************" № 25, действаща чрез адв. Я. Д. - САК, с
адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1000, площад „Позитано" № 3, ет.2, офис 10, сграда
на СБА, e-mail: ********** тел: **********; СРЕЩУ „ПСМ ФИШ" ООД; ЕИК200962188;
със седалище и адрес на управление: площад „Белорусия" № 2, ех. В, ет. 3, ап. 5, действащо
чрез управителя Стефка Г.а Бакалова;
правно основание: чл. 200, ал. 1 от КТ
цена на иска: от 25 000.00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука,
платими по банкова сметка в както следва: „Първа инвестиционна банка" АД; IBAN:
BG82FINV915010BGN09THC BIC: FINVBGSF; титуляр: Й. В. Ц.;
освободена от ДТ и разноски;
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок
.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че:
цит. "По силата на трудов договор, сключен между ответника „ПСМ ФИШ" ООД, в
качеството на работодател, от една страна, и ищцата Й. В. Ц., като работник, от друга, последната е
назначена при ответника на длъжност „пакетировач' постъпвайки на работа на 21.08.2023 г. С
оглед на горното, в настоящия случай между ищеца и ответното дружество е възникнало валидно
трудово правоотношение с произтичащите от това правни последици. На 06.12.2023 г. с ищцата
настъпва злополука на работното място в цех производство при ответника. С Разпореждане N9
52/15.12.2023 г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Габрово,
последната е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Удостоверение с изх. N9 5101-07-
1
52-7- /05.03.2024 г., издадено от ТП на НОИ - Габрово, разпореждането не е обжалвано и е влязло е
законна сила. Процесната трудова злополука настъпва при следните обстоятелства: В
горепосоченото време и място, през работно време и по повод на извършваната работа по
пакетиране на продукти ищцата при извършване на движение за пренасяне на продукция се
подхлъзва и пада на земята с тежестта на тялото си върху дясната ръка, вследствие на което
получава тежка травма. В резултат на настъпилата трудова злополука 64-годишната пострадала,
видно от медицинската документация, е получила следното травматично увреждане, а именно:
Травма на дясната ръка на ниво китка/длан с многофрагментна фрактура (счупване) на дисталната
мета-епифизарна част на радиуса (лъчевата кост) със засягане на гривнената става и с вътреставна
фрактурна линия и ъглова дислокация на основните костни фрагменти, както и с костни откъси от
областта на стилоидния израстък на улната (лакътната кост); Непосредствено след настъпилата
злополука ищцата е приета в Отделението по ортопедия и травматология към „МБАЛ Д-р Тота В."
АД - гр. Габрово с оплаквания от силни болки (спонтанна и палпаторна болезненост), оток и
деформация в областта на дясната гривнена става с ограничен обем на движение на същата, видно
от Епикриза от ИЗ № 12914/2023г. По време на болничния престой са извършени комплексни
изследвания, както и проведени консултации с лекари специалисти. Предвид обективното
състояние на пострадалата, видно от извадка от Оперативен протокол № 635/06.12.2023 г., е
осъществена оперативна интервенция - закрито наместване на фрактурата на дясната китка под
рентгенов контрол без вътрешна фиксация, както и поставена гипсова имобилизация за срок от 35
дни. Към настоящия момент ищцата все още не се е възстановила напълно от инцидента и
продължават комплексните оплаквания и симптоматика в травми- раната област на дясната ръка,
променящи негативно ежедневието й, начина и качеството й на живот. С оглед на обективното
посттравматично състояние на ищцата и за целите на оздравителния процес, се наложило същата
да ползва отпуск по болест, видно от Болничен лист № Е20233501673/07.12.2023 г., №
Е20240105643/11.01.2024 3. и № Е20240561376/08.02.2024 г. за временна неработоспособност, с
общ период към момента от 121 календарни дни. Вследствие на преживяната злополука ищцата е
изпитала интензивни и негативни изживявания. С оглед характера на получената травма водещ
симптом бил изключително силната болка в областта на дясната ръка - гривнената става. Послед‐
ната се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в
определени моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на
обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков
синдром. Наред с интензивната болка, засегнатата китка е оточна и с проявена неспособност за
извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получената фрактура ищцата е
изправена пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на горния си десен
крайник по време на продължителния възстановителен период. Последното й създава затруднения
от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни
нужди и потребности, като тоалет, къпане и при опитите за извършване на домакински дейности.
Допълнителни болков синдром и дискомфорт предизвикала и извършената оперативна
интервенция с продължителната имобилизация на водещата дясна ръка. В общи линии се налага
травмираният крайник да бъде поставен на щадящ режим, изключващ интензивното му физическо
натоварване под каквато и да е форма, което пък възпрепятства от своя страна и възможността
ищцата да изпълнява досегашните си служебни задължения предвид тяхното естество. От друга
страна, проявяващите се след инцидента нарушения на съня неминуемо се отразяват негативно
върху цялостния й жизнения тонус и добра кондиция. Тъй като в настоящия случай се касае за
фрактура (счупване) на кост в областта на гривнената става с вътреставна фрактурна линия и
дислокация на фрагменти и костни откъси, обективно и закономерно зарастването (калцирането)
на последната е сложен и продължителен процес, изискващ прием на медикаменти и подлагането
на травмираната област на специфичен режим. Нещо повече, възстановителният период при такава
травма продължава няколко месеца с характерния двигателен режим и свързаните с него
неудобства. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от конкретния организъм и неговите
физиологически особености, пълно възстановяване от получената травма, като дори е възможно
при определени обстоятелства (промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно
физическо натоварване, напредване на възрастта и т.н.) понякога спорадично да се проявява болков
синдром в засегнатата област. В настоящия случай дори е възможно предвид характера и степента
2
на полученото травматично увреждане със засягане на ставата да бъдат провокирани и ускорени
дегенеративни заболявания в травмираната зона за в бъдеще. Горепосоченото събитие се отразило
негативно и върху психиката на ищцата, още повече като вземе предвид и продължаващите и към
настоящия момент оплаквания в травмираната област и липсата на пълно възстановяване от
полученото травматично увреждане. От момента на инцидента се проявили напрегнатост и
раздразнителност у доверителката ми предвид трайното засягане на здравето й с произтичащите от
това неблагоприятни последици от различно естество. С оглед на гореизложеното ищцата търпи
значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена
последица от настъпилата на 06.12.2023 з. трудова злополука. Според нормативната уредба и
константната практика на ВКС имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов
работник или служител вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ е безвиновна (обективна)
договорна отговорност, като лихвата върху дължимото обезщетение се начислява от момента на
увреждането. Основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от тру‐
дова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука
и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката. Поради гореизложеното в своята
съвкупност, моля да приемете, че в настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна
обстановка, са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на отговорността по
чл. 200 КТ, пораждащи вземането за обезщетение в полза на ищцата, Последното от своя страна
обуславя и основателността на така предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени
вреди в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление N9 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай при определяне размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, моля съдът да има предвид и съдебната
практика в тази насока, както и всички изложени в настоящата искова претенция фактически
обстоятелства по случая в тяхната съвкупност- социално-икономическата обстановка (конюнктура)
в страната към момента на настъпване на трудовата злополука (вкл. и размер на МРЗ и високите
нива на инфлация по данни на МСИ); възраст на пострадалата; характерът и степента на
полученото травматично увреждане и последиците от него; проявените комплексни симптоматика
и оплаквания; осъществената оперативна интервенция; първоначалната необходимост от чужда
помощ; изпитаните двигателни затруднения; поставената гипсова имобилиза- ция; функциолезата
на водещата дясна ръка на пострадалата за дълъг период от време; необходимостта от поставяне на
травмирания крайник в дългосрочен щадящ режим; продължителността на възстановителния
период; неспособността за извършване на настоящата трудова дейност; вероятността от развитие
на дегенеративни заболявания в травмираната зона; възможността за липса на пълно
възстановяване с остатъчни неблагоприятни последици и т.н."
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ „ПСМ ФИШ" ООД ЕИК200962188 да заплати на Й. В. Ц.
с ЕГН**********;
сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева /- частичен иск от 25 000.00 лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания,
настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 06.12.2023 г.,
ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума от датата на настъпване на трудовата
злополука- 6.12.2023 г до окончателното й плащане.
3
ОТВЕТНАТА СТРАНА- „ПСМ ФИШ" ООД; ЕИК200962188, със седалище в
град Габроио и адрес па управлението пл. „Белорусия" 2, вход В, ет. 3, аи, 5, представлявано
от управителя Стефка Г.а Бакалова, действаща чрез пълномощника адв. С. Всселинов К.-
АК- Габрово; в писмен отговор взема следното становище:
цит. "Твърди сс в исковата молба и НЯМА СПОР между страните, че настъпилата на
06.12.2023 г, с ищцата злополука е трудова - призната с влязло в сила Разпореждане № 52 /
15.12.2023 г, на ТП на НОИ, Константната практика на съдилищата е, че размерът на
обезщетенията за неимуществените вреди сс определя от съда но справедливост. Понятието
„справедливост" обаче не е абстрактно понятие, Налице е константна десетилетна съдебна
практика, базирана на Постановление № 4 / 23.12. 1968 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.
Справедливото обезщетение е свързано е преценката па редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да сс имат пред вид от съда при определяне на неговия
размер. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено. ОСПОРВАМЕ твърденията в исковата молба, че бил
налице тежка травма, довела до „,.. значителни неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 06J2.2023 г. трудова
злополука ...". Без да подценяваме настъпилото травматично увреждане -фрактура на лъчевата кост
— следва да сс вземат под внимание и останалите обстоятелства относно лечението и
възстановяването на ищцата, а именно: В представената епикриза е посочено, че престоят на Й. В.
Ц. в МЬАЛ „Д-р Тога В." АД е всичко на всичко 34 (тридесет и четири) минути - между 18:36 ч. и
19:10 ч. на 06.12.2023 г. През това време са извършени редица манипулации: рентгеново
изследване, консултативен преглед, анестезия, наместване и гипсова имобилизация. Следва да се
отбележи, че наместването на счупената кост е било закрито, без вътрешна фиксация. Данните в
епикризата са категорични: Настъпили усложнения: Няма; Постоперативен статус: Афебрилиа,
Понася добре имобилизацията; Изход от заболяването: Изписана с подобрение ... Няма оплаквания.
Видно от всички медицински документи, включително болнични листове е, че слсд проведеното
лечение не са настъпили усложнения в здравословното сьстояние на ищцата, а твърдепитс
продължителни болки и страдания се изразяват в „ограничен обем на движение" - стр. 2 на
представената епикриза. В крайна сметка по отношение на здравословното състояиис на Й. В. Ц. са
от съществено значение следните безспорни обстоятелства: Не се е налагала допълнителна
хоспитализация след проведеното лечение;Не е настъпила трайно намалена работоспособност
на ищцата по смисъла па чл.101 и следв. от Закона за здравето вр. чл. 61 и слсдв. /Глава четвърта/
от Наредбата за медицинската експертиза, не е настъпила и инвалидност.Няма данни ищцата
да с трудоустроена. Доказателства за това не са представени по делото, нито има подобни
твърдения в исковата молба. Следователно може да упражнява всякакъв вид труд. Всичко това води
на извода, че не е налице толкова тежко травматично увреждане, водещо след себе си до
твърдяните в исковата молба „значителни неимуществени вреди". Следва да се има предвид и
общото здравословно състояние на ищцата към момента на настъпването па злополуката. Предвид
възрастта й - 50 г. /а не както погрешно е изписано на стр. 2 в ИМ - 64 г./ е нормално да настъпи
пълно възстановяване на счупената кост, без усложнения в бъдеще. Отделно от горното считаме,
че претенцията на ищцата Й. В. Ц. за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена.
Представените към исковата молба епикриза, медицински протокол от ЛКК и болнични листове не
доказват твърденията на ищеца, за претърпени продължителни болки и страдания. Според
константната практика на ВКС присъденото обезщетение по размер следва да постигне справедлив
баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно
принципа, въведен с разпоредбата па чл. 52 ЗЗД. Претендираният с исковата молба размер /посочен
като частичен/, неоснователно нарушава този баланс в полза на ищцата."
Правна квалификация: Предвид изложеното предявения иск е по чл. 200 от
КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от
4
15 000.00 /петнадесет хиляди лева /- частичен иск от 25 000.00 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания, настъпили в резултат
на претърпяна трудова злополука от 06.12.2023 г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука- 6.12.2023 г до окончателното й
плащане.
В с. з. на 4 февруари 2025 г е прието ИЗМЕНЕНИЕ на РАЗМЕРА на иска, като
той се счита предявен за целия размер от 25 000 лв.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
трудова злополука, настъпила на 6-12-2023 г.- Травма на дясната ръка на ниво
китка/длан с многофрагментна фрактура (счупване) на дисталната мета-епифизарна
част на радиуса (лъчевата кост) със засягане на гривнената става и с вътреставна
фрактурна линия и ъглова дислокация на основните костни фрагменти, както и с
костни откъси от областта на стилоидния израстък на улната (лакътната кост);
станало по време на извършване на работа,
причинила временна нетрудоспособност
неимуществени вреди- болки и страдания на ищеца,
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: НЕ Е СПОРНО, ЧЕ:
на ищеца е причинена временна нетрудоспособност;
в случая е призната трудова злополука от НОИ;
Оспорвания и Възражения на ответника:
ОСПОРВА СЕ, че е налице тежка травма, довела до „.. значителни неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от
настъпилата на 06J2.2023 г. трудова злополука ...". В представената епикриза е
посочено, че престоят на Й. В. Ц. в МЬАЛ „Д-р Тога В." АД е всичко на всичко 34
(тридесет и четири) минути - между 18:36 ч. и 19:10 ч. на 06.12.2023 г. През това време
са извършени редица манипулации: рентгеново изследване, консултативен преглед,
анестезия, наместване и гипсова имобилизация. Следва да се отбележи, че
наместването на счупената кост е било закрито, без вътрешна фиксация. Данните в
епикризата са категорични: Настъпили усложнения: Няма; Постоперативен статус:
Афебрилиа, Понася добре имобилизацията; Изход от заболяването: Изписана с
подобрение ... Няма оплаквания.
Видно от всички медицински документи, включително болнични листове е, че след
проведеното лечение не са настъпили усложнения в здравословното сьстояние на
ищцата, а твърдепите продължителни болки и страдания се изразяват в „ограничен
обем на движение" - стр. 2 на представената епикриза.
По отношение на здравословното състояиие на Й. В. Ц. са от съществено значение
следните обстоятелства: Не се е налагала допълнителна хоспитализация след
5
проведеното лечение; Не е настъпила трайно намалена работоспособност на ищцата
по смисъла па чл.101 и следв. от Закона за здравето вр. чл. 61 и слсдв. /Глава четвърта/
от Наредбата за медицинската експертиза, не е настъпила и инвалидност. Няма данни
ищцата да с трудоустроена. Доказателства за това не са представени по делото, нито
има подобни твърдения в исковата молба. Следователно може да упражнява всякакъв
вид труд.
Предвид възрастта й - 50 г. /а не както погрешно е изписано на стр. 2 в ИМ - 64 г./ е
нормално да настъпи пълно възстановяване на счупената кост, без усложнения в
бъдеще.
Претенцията на ищцата Й. В. Ц. за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишена. Представените към исковата молба епикриза, медицински протокол от ЛКК
и болнични листове не доказват твърденията на ищеца, за претърпени продължителни
болки и страдания. Според константната практика на ВКС присъденото обезщетение
по размер следва да постигне справедлив баланс между претърпените вреди и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен с
разпоредбата па чл. 52 ЗЗД. Претендираният с исковата молба размер /посочен като
частичен/, неоснователно нарушава този баланс в полза на ищцата.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Я. К. и показанията на
свидетелите Логофетов и Иванова, се установява, че:
При станалата на 6-12-2023 г. трудовова злополука Й. В. Ц. е получила
разместено многофрагментно и вътреставно счупване на лъчевата кост на
дясната ръка и
многофрагментно разместено счупване на стилоидния израстък на лакътната
кост на дясната ръка, в областта на гривнената става.
Счупванията са довели до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ДЯСНАТА РЪКА, за срок над един месец.
По време на счупването и в първите дни след него, а особено преди
обездвижването, пострадалата е изпитвала интензивни (силни) болки в ръката. Необходимо е
било да приема обезболяващи, за потискане на болката.
В по-късен период болките стават умерени и постепенно отслабват.
Тъй като болката е субективно усещане и не може да се прецени изпитаното от
пострадалата, съответно не може да се определи, дали в този по-късен период е имало нужда
от обезболяващи - това е възможно, базирайки се на личните усещания на Ц., както и на
преценката на лекарите, издали болничите листи за временна нетрудоспособност.
Анатомичната цялост и конфигурация на двете описани кости и на дясната
гривнена става са нарушени, също е нарушена и нейната функция.
Нарушена е основната ставна повърхност, разместени са прилежащите счупени
кости.
6
Това води до невъзможност за нормално движение в ставата и осъществяване на
основни функции на движение на ръката като опора и захват.
По време на лечението на ищцата в МБАЛ"Д-р Тота В."- отделение по ортопедия
и травматология, на 06.12.2023г. е извършено наместване на счупванията под местна
(локална) анестезия и обездвижване на ръката с гипс.
Обездвижването с гипс е за срок от 35 дни.
След снемане на гипса, ръката не може веднага напълно да се раздвижи, изисква
се постепенно раздвижване чрез активна ни пасивна рехабилитация и постепенно
натоварване, което обичайно е още около месец, при нормални обстоятелства.
Целта е възстановяване на нормалния обем на движение (по възможност) и на
мускулната сила на крайника - която е намалена вследствие на обездвижването.
Движенията на десния горен крайник са били значително затруднени и
ограничени за около два (2) месеца от момента на травмата.
След този период функциите са постепенно до голяма степен възстановени, но
не напълно.
Има и остатъчна болка при натоварване на крайника.
В сроковете на възстановяване (включват и издадените болнични листи, за около
общо пет месеца) пострадалата е следвало да спазва режим с ограничено натоварване на
ръката, което постепенно се увеличава до близко до нормалното.
Функциите на дясната ръка са били силно ограничени за около два месеца, след
което постепенно се възстановяват до почти пълно достигане на нормата.
За първите два месеца след травмата, пострадалата се е нуждаела от чужда
помощ за дейности от ежедневния живот, при които е трябвало да използва ръцете си или
конкретно дясната ръка.
Поради болки при натоварване, по- вероятно е ищцата да се е нуждаела
ограничено от чужда помощ и в по-дълъг срок - до около 4 месеца след травмата, за
осъществяване на дейности, при което се налага по-силно натоварване на крайника -
например повдигане на тежки предмети.
Към момента на осъществения преглед на 02.07.2024 г., няма оток на ръката;
обемът на движение е нормален.
Има подутина в областта на счупването на лакътната кост, която се обяснява и с
наличието на незараснал фрагмент от счупването в тази област (видим на контролната
рентгенова снимка); има локална болезненост в същата област.
Налице са оплаквания от поява на болка при по- продължително натоварване,
изтърване на предмети поради намалена сила на ръката.
Общо може да се прецени възстановителния период като с продължителност
7
около 5 месеца. Не е настъпило пълно оздравяване, като е повече вероятно такова да не
настъпи.
Напълно е възможно (често срещано явление е) при промяна на метеорологични и
атмосферни условия, както и при натоварване, да се появяват болки в ръката; не може да се
изключи и поява на локален оток в областта на незарасналия израстък на лакътната кост.
Поради естеството на счупването- вътреставно, засягащо ставната повърхност на
гривнената става, това увеличава значително вероятността от развитие на
дегенеративни промени в ставата в последващите години.
Поради незарастването на фрагмента на лакътната кост, не е възможно пълно
възстановяване, по-малък неблагоприятен ефект има и леката деформация от счупването
на лъчевата кост; има засягане и на ставната повърхност на лъчевата кост.
Конкретно по отношение на костната структура в областта на счупването, няма
следи от дегенеративни промени и остеопороза към момента на счупването.
На възрастта на пострадалата (около 50 години) могат да се наблюдават промени
в гръбначния стълб, по-рядко в големи стави.
Наличие на остеопороза не е задължително.
Според документацията, в работната дейност на ищцата при работодател „Краса
КР" ЕООД като мияч се налага използването на двете й ръце (не може да се определи
интензивност), което означава, че същите се използват с обичаен обем и натоварване. Това
не означава, че е настъпило пълно възстановяване, а че е в състояние, близко до
нормалното, което не изключва намалена мускулна сила и поява на болки при
натоварване
Съдът счита, че в случая е категорично установено, че в резултат на
претърпяната на 6-12-2023 г. трудовова злополука Й. В. Ц. е получила разместено
многофрагментно и вътреставно счупване на лъчевата кост на дясната ръка и
многофрагментно разместено счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на дясната
ръка, в областта на гривнената става и е налице травматично увреждане, станало по време
на извършване на работа, същото е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЯСНАТА РЪКА за около 5 месеца. Причинени са болки и страдания,
като в първите дни след счупването, а особено преди обездвижването, са били интензивни
(силни). Функциите на дясната ръка са били силно ограничени за около два месеца, след
което постепенно се възстановяват до почти пълно достигане на нормата, в рамките на 5
месеца. Поради незарастването на фрагмента на лакътната кост, не е възможно пълно
възстановяване, а по-малък неблагоприятен ефект има и леката деформация от счупването
на лъчевата кост, както и засягането на ставната повърхност на лъчевата кост. Ищцата е в
състояние, близко до нормалното, което не изключва намалена мускулна сила и поява на
болки при натоварване, което не препятства упражняването на трудовата й дейност.
8
Размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди.
При определяне на същия на основание чл. 52 от ЗЗД- по справедливост съдът взе
предвид горните обстоятелства, вкл. вида и естеството на причинените здравословни
увреждания, причинените болки и страдания и счита, че на ищцата се дължи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв.
По този иск лихвите за забава се дължат, както при иска по чл. 45 от ЗЗД- от деня
на увреждането- 6-12-2023 г.
В останалата част предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан
ТАКСИ И РАЗНОСКИ
Ответникът следва да заплати ДТ върху присъдената сума в размер на 240 лв. и
разноски за вещо лице- 600 лв.- общо 840 лв. на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА в размер на 900 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото съобразно списъка на
разноските му, разходните документи и отхвърлянето /76 %/ х 1750 лв.= 1330 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед фактическата и правна сложност на делото няма основание да се
намаляват адвокатските възнаграждения поради прекомерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПСМ ФИШ" ООД; ЕИК200962188; със седалище и адрес на
управление: площад „Белорусия" № 2, ех. В, ет. 3, ап. 5, действащо чрез управителя
Стефка Г.а Бакалова; да заплати на Й. В. Ц., ЕГН**********; с постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*************" № 25, действаща чрез адв. Я. Д. - САК, с адрес за призоваване:
гр. София, п.к. 1000, площад „Позитано" № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА, e-mail:
********** тел: **********; ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди в размер
на 6 000 лв., от трудова злополука, настъпила на 6-12-2023г.- разместено многофрагментно
и вътреставно счупване на лъчевата кост на дясната ръка и многофрагментно разместено
счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на дясната ръка, в областта на
гривнената става и ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЯСНАТА РЪКА, за
срок около 5 месеца, ведно със законната лихва от деня на увреждането- 6-12-2023г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ, по Банковата сметка в „Първа
9
инвестиционна банка" АД; IBAN: BG82FINV915010BGN09THC; BIC: FINVBGSF; титуляр:
Й. В. Ц., като ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ПСМ ФИШ" ООД; ЕИК200962188; със седалище и адрес на
управление: площад „Белорусия" № 2, ех. В, ет. 3, ап. 5, действащо чрез управителя
Стефка Г.а Бакалова; да заплати на адв. Я. Д. - САК, с адрес за призоваване: гр. София, п.к.
1000, площад „Позитано" № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА, e-mail: ********** тел:
**********; 900 лв адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА
ОСЪЖДА „ПСМ ФИШ" ООД; ЕИК200962188; със седалище и адрес на
управление: площад „Белорусия" № 2, ех. В, ет. 3, ап. 5, действащо чрез управителя
Стефка Г.а Бакалова; да заплати ДТ- 240 лв. и разноски за вещо лице- 600 лв., ОБЩО в
размер на 840 лв., чрез ГРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10