№ 232
гр. Разград , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200259 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от СТ. Д. СТ. от с. ***, обл. Разград, срещу Наказателно
постановление №38-0000732/25.03.2021г. на Директор на Регионална дирекция
«Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, част I, т.4.3.1.,
буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл.179, ал.6, т.2 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 200
лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38-0000732/25.03.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5,
част I, т.4.3.1., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание
чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя му е наложено
1
административно наказание глоба от 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение №286381/04.02.2021г.,
съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В НП се сочи, че на
04.02.2021 г., около 13.30ч. на път Кубрат – Разград, преди кръстовището за с. Стражец,
жалбоподателят като водач на товарен автомобил МАН 33.422 ДФК от категория №3, с рег.
№***, собственост на фирма Мираж авто комерс ЕООД извършвал превоз на товари за
собствена сметка–непреработен птичи тор СЖП от Пилко –Разград до с. *** със заверено
копие към лиценз и потвърдителна бележка. При проверката контролните органи
установили, че управляваният автомобил е технически неизправен – не свети къса светлина
отляво. Неизправността се квалифицирала като значителна, тъй като водачът не бил
изпълнил задължението си да се движи през деня с къси светлини. Липсват дневни светлини.
В акта, в отличие от НП, е посочено, че нарушението е извършено на 03.02.2021г.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И. И., инспектор към наказващия
орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в НП. Сочи, че била
извършена проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя и са констатирани
съществени неизправности по същия, а именно не светила едната къса светлина. Това било
забелязано от проверяващите още преди да спрат автомобила и след спирането било
установено, че действително крушката не свети. На жалбоподателя било предложено да
смени крушката на място, което той не направил и поради в крайна сметка му бил съставен
акт тъй като не можел да изпълни задължението си да се движи с къси светлини
/автомобилът нямал дневни светлини/. Тези обстоятелства не са спорни. Свидетелят сочи, че
нарушението е установено на 04.02.2021г.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя се
явява незаконосъобразно от формална страна, тъй като е налице разминаване относно датата
на нарушението отразена в НП в сравнение с отразената в акта. В акта се сочи като дата
03.02.2021г., а в НП се сочи 04.02.2021г. Дали става дума за грешка е без значение в случая,
защото разминаването в датите просто няма как да се преодолее. Разглежданият порок не
може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като при посоченото разминаване
се стига до ситуация при която именно нарушението не е установено по безспорен начин.
Всъщност поставя се под съмнение дали в акта и НП се визира едно и също деяние. Този
порок очевидно нарушава правата на санкционираното лице, което няма как да формулира
защитата си, а и за съда е невъзможно да извърши реална проверка, тъй като е налице
двусмислие относно фактическите изводи на наказващата администрация. С оглед на
изложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38-0000732/25.03.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с
Приложение 5, част I, т.4.3.1., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на
основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата на СТ. Д. СТ. от с. ***,
обл. Разград е наложено административно наказание глоба от 200 лв .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3