Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 11.02.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 13029/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 16.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 395/2017 г. по описа на СРС, съдът признава за
установено на основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х.Й.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********сумата от 2259,94 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена в периода от
м.5.2014 г. до м.4.2015 г. топлинна енергия и за дялово
разпределение
в имот с абонатен № 289089, находящ се в гр. София, общ. „Сердика“, бл., ж.к. „********,
вх. ********, с включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 165,51 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.07.2014 г. до 06.06.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 38839/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, като охвърля
исковете за главница и лихва в останалата част. Съобразно
изхода на делото съдът е разпределил разноски между страните.
Недоволен от постановеното съдебно решение в осъдителната
част е останал ответникът - Х.Й.П., която
подава настоящата въззивна жалба. Твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като от дълги години не ползва
топлинна енергия в процесния апартамент. Моли съда да отмени решението.
В срок не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба
от въззиваемия Т.С. ЕАД и същият не се
явява и не изразява становище в съдебно заседание. С молба, подадена преди
съдебното заседание, дружеството моли съда да потвърди съдебното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно и претендира разноски за
производството на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Третото лице помагач – Б.Б. ООД не е представило
становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид приетото жалбата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При преценка на представените доказателства, съдът
намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, а по правилността му, приема, че подадената жалба е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Пред въззивната инстанция спорен е единствено въпросът
дали в процесния период е била доставена и потребена топлинна енергия в
апартамента, собственост на въззивника и дали се дължи такса за дялово
разпределение за този период, като в тази връзка въззивникът е посочил
единствено, че от години няма парно.
От заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния период в имота на въззивника е била доставена и
потребена топлинна енергия. Освен това от доказателствата по делото се
установява, че за процесния период за етажната собственост, в която се намира
апартамента на въззивника, е бил сключен договор за дялово разпределение с
третото лице -помагач, от което следва, че потребителите на топлинна енергия в
нея дължат такса за дялово разпределение, която се заплаща към въззиваемия.
Размерите на дължимите суми за доставена и незаплатена
топлинна енергия, както и за дялово разпределение също са установени
посредством две съдебни експертизи – СЧЕ и СТЕ, като първоинстанционният съд
изцяло се е съобразил с тях.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно в
обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемият би имал право
на направените по делото разноски. В случая обаче от негово име не е подаден
отговор на въззивната жалба и негов процесуален представител не се е явявал в
съдебни заседания. Единствена дейност, която е осъществена от юрисконсулта на
дружеството е подаването на бланкова молба, с която се заявява, че в
насроченото съдебно заседание няма да се яви представител на въззиваемия и се
иска от съда да потвърди решението, като се присъдят разноски за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът намира, че посоченото
процесуално действие на юрисконсулта на дружеството не изпълва съдържанието на
осъществено процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК, поради
което разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 16.03.2018 г., постановено по гр.д. № 395/2017 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът признава за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х.Й.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********сумата от 2259,94 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена в периода от м.5.2014 г. до м.4.2015 г. топлинна енергия и за дялово
разпределение в имот с абонатен № 289089, находящ се в гр. София, общ. „****************с
включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 165,51 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.07.2014 г. до 06.06.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 38839/2016 г. по описа на СРС, 87 състав.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.