МОТИВИ
към Присъда № 260004/20.04.2021 г. по
НОХД № 237/2019 г. на Районен съд – гр.
Тутракан
гр. Тутракан, 11.01.2022 г.
Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1
от НПК излага мотивите си към Присъда № 260004/20.04.2021
г. по НОХД № 237/2019 г., постановена в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)
|
Производството е проведено
по реда на глава двадесета от НПК.
1. Последното привличане подсъдимият като обвиняеми е извършено на 07.06.2019 г. с постановление от 31.05.2019 г. (л. 137 от ДП).
2. Повдигнати са обвинения са срещу: М.В.К., род. на *** ***, живущ ***, български
гражданин, със средно образование, женен, реабилитиран по право, работещ, с ЕГН
**********, за това, че на 15.07.2018 г. по път II-49 преди с.
Старо село, обл.Силистра, по непредпазливост причинил
смъртта на О. ХА.М., с ЕГН **********,***, като не
осигурил безопасното придвижване на воденото от него без повод животно - кон,
съгласно чл. 106 от ЗДвП, който изскачайки на пътното платно, предизвикал ПТП с
движещ се лек автомобил марка „БМВ”, модел „320”, с рег. № РР 7384 ВК,
управляван от М.
- престъпление по чл.
122, ал. 1 от НК.
3. Прокурорът в хода на съдебното производство поддържа повдигнатото обвинение.
4. Пострадалото лице Н. Ю. А. (наследник на починалия О. Х. М.) е упълномощила като повереници адв. С.М. и адв. М.Б. от
Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 42).
Същата е конституирана като частен обвинител.
5. Защитата на подсъдимия и самият подсъдим пледират, че е невинен. Като
защитник е упълномощен първоначално адв. Д.Ц. от Адвокатска колегия – гр.
Разград и впоследствие адв. В.Л. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 38 от д.).
От фактическа страна
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
I. Общи положения
6. По делото са изслушани показанията на свид.:
6.1. Д.Й.Р. - служител на МВР (л. 78, 140, 526);
6.2. И.Д.Л. - служител на МВР (л. 141, 526);
6.3. В.Ж.Б. - служител на РСПБНЗ (л. 141);
6.4. Ф.Х.А. - братовчед
на пострадалото лице (л. 79);
6.5. Н.Ю.А. – майка на пострадалото лице (л. 79), чиито показания не допринасят
за изясняване на обективната истина.
6.6. М.П.П.
(143);
6.7. Б.М.Т. (л. 142);
6.8. Б.Асанов И. (143).
7. По делото са приети заключенията на назначените:
7.1. Химическа експертиза № 378/15.10.2018 г. (СХЕ -
л. 39 от ДП);
7.2. Тройна автотехническа
експертиза (САТЕ – л. 56 от ДП);
7.3. Допълнителна тройна
автотехническа експертиза (ДСАТЕ – л.
498);
7.4. Съдебномедицинска
експертиза на труп (СМЕ – л. 85 от ДП);
7.5. Повторна тройна
съдебномедицинска експертиза (ПСМЕ – л.
573, ), приета чрез видеоконферентна връзка (л. 637).
7.6. Съдът е кредитирал всички
заключения, доколкото между назначените в досъдебното производство и съдебната
фаза на процеса няма съществени противоречия.
II. Обстоятелства, свързани с
коня и поверяването му на подсъдимия
8. Конят П. бил едър (600 –
700 кг според свид. П.) с тъмнокафяв цвят ( на места черен) на кожата, видно от
фотоалбум към Протокола за оглед на ПТП (л.
4 от ДП).
9. Конят бил отглеждан от 2003
г. от свид. И. на остров Батин. Конят не бил „послушен”, не бил впряган. Живеел
на свобода и „трудно се хващал”.
10. Със Заповед №
139/05.03.2002 г. на Началника на НУГ е разпоредено кон „П.” да бъде предаден
от ДДС „Черни Лом” – гр. Попово на ДДС „Дунав” – гр. Русе (л. 112 от ДП). В изпълнение на заповедта на 12.07.2018 г. конят е
предаден от свид. Б. на подсъдимия (в качеството им на материално отговорни лица)
с приемо – предавателен протокол (л. 117
и 120 от ДП).
11. За коня се грижели
подсъдимия и свид. П.. Той бил отглеждан в „дам” (обор), към който имало тревно
заграждение. Заграждението било с площ около един декар, оградено „половината с
дъски, половината с мрежа, висока около
1,5 м.” (в последствие свидетеля уточнява че дървената част на оградата била
висока 1,6 – 1,7 м). През деня, конете се извеждали „на вода и на сено” в
заграждението, като свид. П. и подсъдимия „поемали към гората за дейности”. Вечер
подсъдимият се „занимавал” с тях, като негово задължение било да прибере конете
в обора. Тези показания на свид. П. се подкрепят и от обясненията на самия
подсъдим (л. 144).
III. Механизъм на ПТП
12. ПТП се е осъществило на 15.07.2018
г. около 21:30 ч. на път II-49 (между Кубрат и
разклона за път II-21), в района на км 97+930 (В протоколът за оглед
и САТЕ е допусната техническа грешка, като е посочено км 37+930. Точното
местоположение се установява от показанията на свид. Р. и Протокола за ПТП – л. 112).
13. От показанията на свид. П.
(споделящ съобщеното му от подсъдимия), както и от обясненията на самият
подсъдим се установява, че конят П. успял да напусне заграждението, което
подсъдимия установил вечерта на 15.07.2018 г.
Подс. К. повел другите два коня, останали в заграждението, за да търси
коня П. по път II-21 в участъка между разклона за гр. Русе и с.
Старо село. Подсъдимият твърди, че по този начин се надявал да конят П. да
тръгне след другите два коня и така да го прибере в обора.
14. Съдът приема, че
подсъдимият е открил коня П. и заедно с него и другите два коня се отправил към
обора по път II-21. Този извод се налага
от следните факти:
14.1. Свид. Т. сочи, че подсъдимият
е водел два коня в посока от с. Старо село към разклона за гр. Русе (в каквато
посока се е движил и свидетеля), като трети кон ги е следвал на разстояние от
около 40 – 50 м. Съдът не кредитира твърденията на подсъдимия, че разстоянието
е било около 130 м, с оглед заинтересоваността му от изхода на делото, каквато
заинтересованост не е налице по отношение на свид. Т.. Подсъдимият в
обясненията си сочи, че е водил в конете в банкета на лявата лента (срещу
посоката на движение), където се е движил и коня П. според свид. Т..
14.2. С оглед късото (40 – 50 м) разстояние
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че последният не е знаел за
движещият се зад него кон П. и го е видял едва след сблъсъка с автомобила на
пострадалия. Напротив обясненията на подсъдимия кореспондират по – скоро с
тезата, че действително подсъдимият е успял да примами коня П. да върви след
другите два коня (и то в същата част на пътното платно), но е нямал физическата
възможност да води и него на повод (т. е. да води едновременно три животни, от
което едното е буйният кон П.).
14.3. Освен това следва да се
съобрази, че свид. Т. е изпреварил първо самостоятелно движещия се кон, а
впоследствие и подсъдимия с водените от него коне. При това положение съдът
намира, че е изключена възможността подсъдимият в светлината на прожекторите на
автомобила на свид. Т. да не забележи движещия се на 40 – 50 м зад него кон П..
15. Свид. Т. се уплашил отбил
вдясно около 100 – 200 м, след като изпреварил подсъдимия и водените коне.
16. Пострадалият О. М. е
шофирал лек автомобил (л. а.) „БМВ 320” с рег. № РР 7384 ВК в обратната посока -
от разклона за гр. Русе към с. Старо село.
17. Свид. Т. подал светлинен
сигнал („къси – дълги”) на пострадалия, за да го предупреди за опасността на
пътя, като няколко секунди по – късно чул звук от удар.
18. Пострадалият е споделил на
свид. А., че е подминал двата коня, водени от подсъдимия след което се сблъскал
със коня П..
19. Всички приетите по делото
автотехнически експертизи, приемат, че е възникнал челен удар между предната
част на л. а. „БМВ” и тялото на коня. В резултата на удара тялото на коня е преминало
над предния капак, счупвайки предното стъкло и навлизайки в кабината на
автомобила, притискайки пострадалото лице към седалката (последното се
установява от показанията на свид. Р., А., Л., Б., Т., които сочат, че предното
стъкло е било счупено, кабината и най - вече таванът са била деформирани,
шофьорската седалка е била почти в легнало състояние към задната седалка,
езикът на животното се намирал в кабината на автомобила).
20. След удара автомобилът е продължил да се движи
равнозакъснително напред (в резултата на удара и задействаната от шофьор
спирачна уредба на автомобила), спрямо първоначалната си посока и е спрял вляво
от платното за движение, където е намерен при огледа.
21. Пътят в района
произшествието е прав участък, след плавна дясна хоризонтална крива, с добра
видимост. Платното за движение е било с гладко асфалтово покритие, широко 7,6
м, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпилото
ПТП. По време на ПТП пътната настилка е била суха (свид. Р. и Л. сочи, че след
пристигането му на местопроизшествието завалял дъжд), времето ясно, имало е
видимост за конкретните пътни условия.
22. Съгласно представеният от
АПИ Проект за организацията на движението (л.
114) преди процесният участък не е поставен знак, ограничаващ скоростта на
движението. Посоката на движение на пострадалия е от гр. Тутракан към гр.
Разград. (Километрирането на пътя нараства в посока
към гр. Тутракан). В този смисъл при разглеждането на участъка от км. 97+300 до
98+576 могат да бъдат установени единствено знак А27 „Кръстовище с път без
предимство отдясно” (км 97+488), знак B24 “Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош” (км 98+068). Последното потвърждава
становището на ОПУ – гр. Силистра, че допустимата максимална скорост следва да
се определи съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за категория „В” извън населено място
– 90 км/ч.
23. Вещите лица в ДСАТЕ са
разяснили понятието „опасна зона за спиране” като минимално необходимата зона,
която е необходима на водача да спре ППС от момента на забелязване на
опасност за движението до
окончателното му спиране. Тази зона
зависи от скоростта на автомобила, спирачното закъснение и времето, необходимо
на водача да започне спиране в конкретна пътно - транспортна ситуация. Общото
време, необходимо на водача на автомобила да започне спиране в конкретна
пътнотранспортна ситуация е сума от времето за реакция, времето за задействане
механизма на спирачките и времето за увеличаване на спирачното закъснение до
максималната му стойност. Опасната зона на спиране на автомобила не зависи от
разстоянието на видимост и от релефа на крайпътния терен.
24. В конкретният случай л. а. „БМВ
320”, с рег.№ РР 7384 ВК се е движил с около 86,4 км/ч. непосредствено преди
настъпване на ПТП. В. л. приемат, че такава е била скоростта на движение на
автомобила и към момента, в който е възникнала опасност за движението, защото
няма данни пострадалия да е намалявал скоростта на движение на л. а. преди това.
Установено е, че спирачните следи са след предполагаемото място на сблъсъка (л. 526).
25. Опасна зона за спиране на
л. а. за скорост на движение 86,4 км/ч е 88,2 метра.
26. Според ДСАТЕ при движение
нощем водачът има възможност да възприеме светлини на насрещно движещ се
автомобил от разстояние около и над 200 м, без да може да се определи
разположението на автомобила по ширина на платното за движение. На това
разстояние същият е могъл да възприеме сигнала на свид. Т.. Пострадалият е имал
възможност да възприеме движещите се по/до платното за движение подсъдим,
заедно с водените от него коне в границите на около 100 метра (при включени
дълги светлини).
27. Тези обстоятелства налагат
извода на ДСАТЕ, че пострадалият е имал техническата възможност своевременно да
спре автомобила:
27.1. ако бе започнал спирането,
веднага след като е възприела подадения от свид. Т. сигнал;
27.2. ако бе започнал спирането
веднага (или малко след като конят е попаднал в обхвата на фаровете на
автомобила - 100 м.), при положение, че убитият кон е вървял по платното за
движение.
27.3. Пострадалият не е имал
техническата възможност своевременно да спре автомобила, ако убитият кон е
навлязъл внезапно пред л. а.
28. Кръвната проба, взета от
пострадалия, не е показала наличие на етилов алкохол съгласно СХЕ.
IV. Причинно - следствена
връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия
29. Според свид. Р.
пострадалото лице първоначално бил контактен, като на моменти изпадал в
безсъзнание. Имал видими наранявания в областта на главата. Свид. Б. и Твърдят,
че пострадалият не чувствал краката си. Пострадалият споделил на свид. Т. и че
го боли врата.
30. Съдът кредитира напълно
заключенията на назначените съдебномедицински експертизи, които с са се
произнесли относно характера на уврежданията и причината за настъпилата смърт
на пострадалия. Всички вещи лица са със специалност „Съдебна медицина”, като
категоричността в заключенията е изключила възможността да бъде назначавана петорна
експертиза (по искане на защитника), като
бъдат изслушани мненията на лекари със специалност „Неврохирургия” и
„Анестезиология и реанимация”.
31. От заключенията на вещите
лица и събраната по делото медицинска документация се установява, че в резултат на ПТП пострадалият е получил следните
травматични увреждания: шийна травма - травматична листеза между телата на
шести и седми шийни прешлени, счупване на тялото на седми шиен прешлен,
изместване на диска между шести и седми шийни прешлени в посока към
гръбначномозъчния канал, счупване в основата на ставните израстъци на шести и
седми шийни прешлени в ляво, травматично изкълчване на междупрешленната става
на шести и седми шийни прешлени с малък остър фрагмент в близост до ставните
израстъци в ляво, който се разполага в пространството над твърдата мозъчна
обвивка на ниво шести - седми шийни прешлени, стесняване на гръбначномозъчния
канал на ниво шести - седми шийни прешлени и притискане на гръбначния мозък на
това ниво, контузия на гръбначния мозък, счупване на бодилестия израстък на
шести шиен прешлен, навлизане на въздух в средостението и лявата плеврална
кухина, въздушни колекции по хода на бронхите, малко количество въздух в
дясната плеврална кухина, травматично разкъсване на трахеята в областта на
първи и втори трахеален пръстен с изместване на гръкляна, порезни рани по
лицето, ожулване в областта на челото.
32. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
по предната повърхност на тялото. Шийната травма е резултат на силно, внезапно
сгъване на шията в посока напред. Преценени в своята съвкупност всички те
реално биха могли да бъдат получени при челен удар, внезапно преустановяване
движението на МПС.
33. Непосредствено след
произшествието пострадалият е бил транспортиран в Център за спешна медицинска
помощ - гр. Силистра, където са проведени клиничен преглед, диагностицирана е
тежка шийна травма, проведени са вливания на солеви разтвори, противошокови, обезболяващи медикаменти.
34. На 16.07.2018 г. пострадалият
е транспортиран до УМБАЛ „Канев” - гр. Русе, където са проведени реанимационни
мероприятия, вливания, извършени са медикаментозини, противошокови, диагностични мероприятия по отношение на
шийната травма и състоянието на гръдната клетка, корема. Пациентът е изписан на
същия ден и насочен към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. София за оперативно лечение
предвид тежестта на травмата.
35. На същия ден пострадалият е
приет в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. София, като на 17.07.2018 г. под обща
анестезия е проведено оперативно лечение - експлорация на вертебрален канал,
при което се установили разкъсани връзки в областта на травмата, листеза на
ниво шести - седми шийни прешлени, осъществено било отстраняване на диска на
ниво С6-С7, с последваща декомпресия на гръбначния мозък и невралните
структури, репозиция и алиниране на гръбначния стълб с корекция на листезата,
вертебродеза (подмяна на диска) между шести и седми шийни прешлени с карбонов
диск /РЕЕК Кейдж/, проведена била предна шийна
стабилизация с титаниева плака, послоен шев. В
последвалия спокоен следоперативен период по отношение на оперативното поле
били проведени са комплекс от диагностични и реанимационни мероприятия.
36. На 16.08.2018 е осъществена
трахеостома. При оперативната намеса е установен дислоциран ларинкс и травматично
разкъсване на трахеята в областта на първи и втори трахеален пръстен. В ранния
следоперативен период с цел максимална адаптация и корекция на дихателните
нарушения пациентът е седиран. В последствие преминат многократно на отвикващи
режими на вентилация, редуват се спонтанно дишане и инвазивна белодробна
вентилация. Впоследствие се развива десностранна бронхопневмония и се
установени са плеврален излив в дясна гръдна половина, подкожен емфизем в шията
и гръдния кош, пневмомедиастинум, пневмоперитонеум и пневмоторакс вдясно, пас
травматични (контузионни огнища) промени и в двата бели дроба, с ателектаза на
левия долен белодробен дял. Проведена е антибиотична терапия адаптирана, рехабилитация
на легло, инхалации, перкуторен, вибрационен и постурален дренаж (масаж).
37. На 25.08.2018 г. пострадалият
претърпява сърдечен арест - проведена е кардиопулмонарна
реанимация в пълен обем, като е възстановена е сърдечната дейност.
38. На 29.08.2018 г. в резулат на острата сърдечно - съдова недостатъчност и
въпреки кардио - пулмоналната
ресусцитация пострадалият почива е починал.
39. Причината за смъртта на според
назначените съдебномедицински експертизи е шийната травма с увреждане на
гръбначния мозък и развилите се във връзка с това усложнения. За настъпването
на смъртния изход значение имат и контузията на двата бели дроба, с навлизането
на въздух в плевралните кухини, средостението, както и развилата се двустранна
бронхопневмония. Последната е обусловила и сърдечна недостатъчност, израз на
която са двустранните изливи в плевралните кухини, перикарда, коремната кухина.
40. ПСМЕ е категорична, че проведените
мероприятия след произшествието, касаещи съхраняване на здравето и живота на
пострадалия, проведените комплексни реанимационни мероприятия, комплексно
лечение, оперативно лечение, са били правилни.
40.1. Възраженията на защитника,
касаещи ненавременното откриване и лекуване на подкожния емфизем, който според
защитника е причинен от изместването на
ларинкса и разкъсването на трахеята на пострадалото лице, съдът намира за
несъстоятелни.
Пострадалият е лекуван в ЦСМП и УМБАЛ „Канев” - гр. Русе два дена - на 15 и
16.07.2018 г., с оглед на което лечението е било основано насочено към шийната травма и стабилизирането на състоянието на О. М., за да
бъде той транспортиран до специализирано лечебно заведение, което да третира
именно тази травма. В крайна сметка такова решение взето и на 16.07.2018 г.
пострадалия е транспортиран в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. София. По делото не
са налице факти (нито такива са изложени от вещите лица), които да послужат за
основание да бъде подложени на преценка субективните решения на лекуващите
екипи към кое лечебно заведение и в кой града да бъде насочен пострадалия.
40.2. Според поясненията дадени
от вещите лица по ПСМЕ в с. з. белодробните увреждания на О. М. са установени в
УМБАЛ „Св. Иван Рилски” на 17.07.2018 г. (един ден след като е приет), като са
предприети съответни мерки (трахеостомия,
поставен е на изкуствена белодробна вентилация). Вещите лица са пояснили, че изместването на ларинкса и разкъсването на трахеята са
получени при внезапното сгъване на шията по време на произшествието. Вещите
лица изключват възможността тези травми да са получени при интубирането
и екстубирането на пострадалия. Пояснено е, че причината
за навлизане на въздух в плевралните кухини и средостението може да бъде разкъсването
на трахеалните пръстени, но и причинени от удара при ПТП микротравми по
периферията на белодробната тъкан, които образно не могат да бъдат установени.
От правна страна
V. Наличие на престъпление
41. От обективна страна инкриминираното деяния
налага доказването на следните факти:
41.1. че подсъдимия е водел конят
П. на по път II-49 на инкриминираната дата, като не е направлявал непрекъснато
животното, така че да не създава пречки и опасности за движението съгл. чл.
106, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, и по - конкретно „не осигурил безопасното
придвижване на воденото от него без повод животно - кон” (както е посочено в
обвинителния акт);
41.2. че движението на коя е
създало опасност за движението и е станало причина за сблъсъка между него и автомобила,
управляван от пострадалия;
41.3. че в резултат на сблъсъка е
настъпило увреждане на здравето на пострадалия, което е в причинно - следствена
връзка с настъпилата впоследствие смърт на последния.
42. От представената длъжностна
характеристика на подсъдимия (л. 570)
се установява, че в обхвата на задълженията му на ловен надзирател не попада
задължение за отглеждането на коне. Независимо от това от приемо -
предавателния протокол и показанията на свид. Б. се установява,
безпротиворечиво, че конят е бил зачислен на подсъдимия, като именно на подс. К.
са възложени задълженията по обгрижването му. Подсъдимия фактически е полагал
грижи за коня заедно със свид. П.. В обхватът на вменените на подсъдимия
задължения неминуемо попада и ангажимента на подсъдимия да вземе всички
необходими мерки животното да не напусне заграждението. Съдът няма да се спира
по - обстойно мерките, които подсъдимият е следвало да вземе в качеството му на
материално отговорно лице, за предотврати бягството на животното, тъй като
инкриминираният фактически състав включва само първата хипотеза от забраната на
чл. 106, ал. 1 на ЗДвП - липсата на действия по направляване на животното
при воденето му (и неосигуряване на безопасното му придвижване), а не
оставянето му без надзор на пътя.
43. На 15.07.2018 г. съгласно пок. на свид. П. и обяснения на самия подсъдим, последният
констатирал, че конят е напуснал заграждението, в което пребивавал през деня. Както
вече бе посочено по - горе подсъдимия тръгнал да търси коня П. с други два коня,
като се надявал избягалия кон да тръгне след другите два коня. Съгласно
приетата от съда фактическа обстановка (вж.
т. 14) е
намерил коня и заедно с другите два коня, водени на повод, е започнал да води
коня П., който вървял свободно след другите два коня. В тази връзка съдът
приема, че действително подсъдимият е водил коня П., без да го направлява.
Доколкото животното не е било ограничено в движението си по никакъв начин, и с
оглед събраните по делото доказателства, че същото до скоро е живяло свободно и
било буйно, то воденето му без повод по път, по който се движат автомобили, е
сигурна предпоставка създаването на опасност за движението.
44. В конкретният случай
подсъдимият е следвало да предприеме действия по улавянето на животното, като
при нужда сигнализира на тел. „112”, да изиска помощ от други лица вкл. свид. П.
и работниците, с които се е срещнал на портала (Подс. К. ги е извикал да уредят
други свои ангажименти, не се е сетил да потърси помощта им за обезопасяването
на коня П.). Настоящият състав на съда намира и за изключително спорен въпроса
дали извеждането на още два коня на пътя, за да „подмамят” първия такъв е
действие, адекватно за справяне със създалата се ситуация, доколкото воденето
на другите два коня при всички положения ограничава възможността на подсъдимия
да контролира третия кон.
45. В този смисъл съдът приема,
че подсъдимия при всички положение не е предприел необходимите действия за
улавянето на коня и осигуряването на безопасното му придвижване до обора и
загражденията.
46. По делото е безспорно
установено, че шофираният от пострадалото лице автомобил се е сблъскал с коня.
Направени са възражения относно скоростта, с която се е движил автомобила и
възможността пострадалия да избегне удара с животното.
46.1. По делото не са събрани
доказателства, от които да може да бъде направен извода, че пострадалият е
допринесъл за ПТП. Същият се е движил със скорост от 86,4 км/ч., която е по -
ниска от допустимата съгл. чл. 21 от ЗДвП скорост (90 км/ч.). Не са били налице
обективно обстоятелства, налагащи намаляването на скоростта (вж. т. 21).
46.2. Съдът приема, че
пострадалият не е имал възможността да възприеме своевременно опасността на
пътя и да задейства спирачната уредба на автомобила. За това способства на
първо място цвета на кожата на животното - тъмнокафяв с черни оттенъци (свид. Т.
сочи, че конят бил черен), което прави трудно забелязването ми дори при
включени дълги светлини. Следва да бъде съобразен и факта, че животното се е
движело свободно по платното, което означава, че действията му са били
непредвидими за водача. Не на последно място, твърденията на самия пострадал
непосредствено след произшествието, споделени на свид. Р. и А., както и
действията му непосредствено преди сблъсъка говорят за внезапно навлизане на
животното на пътното платно и задействане на спирачната уредба на мястото на
сблъсъка. Последното се налага и от житейската логика, доколкото не може да се
приеме, че пострадалият при видимост от 100 м, при движещо се срещу него животно
не е реагирал по никакъв начин в продължение на около 4 - 5 сек. (за което
време автомобилът е изминал разстоянието от 100 м.), още повече, че свид. свид.
Б. ми е присветнал повече от 200 м. преди произшествието (вж. т. 26).
46.3. Нещо повече, конят П.,
както и другите два коня са се движили в неговата лента за движение, срещу
посоката на движение на пострадалия. При това положение пострадалият е трябвало
първо да размине / заобиколи подсъдимия и двата водени на повод два коня, а
след 40 - 50 метра - и третия кон. Следователно трите коня и подсъдимия са
попадали в обхвата на фаровете на автомобила (100 м), което изключва
вероятността пострадалия да не ги види. Единственото логично обяснение в случая
съдът вижда във възможността коня П. към момента на разминаването на първите
два коня и подсъдимия да се е намирал извън пътното платно или след
разминаването на първите два коня да е навлязъл внезапно, лишавайки пострадалия
от възможността да избегне удара.
46.4. По отношение на подадената
от свид. Т. сигнализация следва да се отбележи, че тя не е регламентирана в
ЗДвП и не задължава към предприемане на действия по спиране на автомобила.
Прието е, че същата предупреждава за опасност на пътя и обикновено е свързана с
намаляване на скоростта, което не е изключено пострадалия да е направил. От
пострадалия обаче не може да се касае всъщност не за една а за две опасности
(два коня, водени от подсъдимия и самостоятелно движещ се без повод кон).
47. Двете съдебномедицински
експертизи са категорични, че претърпените гръбначни травми и тези на горните и
долните дихателни пътища (вж. т. 31)
са причинени именно от сблъсъкът между тялото на животното и това на
пострадалия (след навлизането на трупа на коня в кабината на автомобила). Също
така е установено, че предприетите от медицинските екипи действия са били
адекватни и навременни, но за съжаления не са могли да прекъснат - причинно
следствения процес, започната от сблъсък със животното и завършил със смъртта
на пострадалия.
48. В тази връзка съдът намира,
че деянието е осъществено от обективна страна.
49. От субективна страна деянието е осъществено в
условията на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал общественоопасните
последици, като е разчитал на това, че конят няма да навлезе внезапно на
пътното платно или, че шофьорите на автомобили ще го забележат своевременно. Подсъдимият
обаче е бил длъжен да оглед разпоредбата на чл. 106 от ЗДвП да направлява
животното, т. е. да го води с повод за да предотврати опасността за движението.
Доколкото пътят е от втори клас, подсъдимият е следвало да предвиди движението
на автомобили в рамките на предвидената от законодателя скорост, а оттам и
възможността за настъпването на ПТП с тежки последици.
50. За пълнота на изложението
следва да бъде отбелязано, че деянието е могло да бъде квалифицирано и като
такова по чл. 325в, ал. 2 от НК. Доколкото обаче последното е по - тежко
наказуемо от това по чл. 122, ал. 1 от НК е обвързан от квалификацията в
обвинителният акт.
VI.Определяне на наказанието
51. Отегчаващи вината обстоятелства съдът
не отчита.
52. Като смекчаващи вината обстоятелства отчита
ниската степен на обществена опасност на
дееца в светлината на съдебното му минало. Подсъдимият е реабилитиран по право
за престъплението, предмет на НОХД № 74/2000 г. на ТнРС, а по отношение на това
по НОХД № 150/2011 г. същият е освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Също така съдът отчита и
мотивите за извършване на деянието, изразяващи се в полагане на усилия конят да
бъде прибран в отбора, макар и без да бъдат предприети нужните мерки за
обезопасяването на придвижването на животното.
53. Размера на наказанието следва да бъде определен в
нормативните граници – „Лишаване от свобода” за срок от една до пет години. Съобразявайки
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и смекчаващите вината обстоятелства
съдът намира, че целите на наказателната репресия могат да бъдат постигнати с
налагането на наказание под средния размер, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
54. Изтърпяването на наказанието
на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Деецът
е с ниска степен на обществена опасност, като за постигането на целите не е
нужно наказанието да бъде търпяно ефективно.
55. С оглед настъпилите фатални
последици, възпитателният ефект на наказанието следва да бъдат гарантиран, чрез
въвеждането на пробационен надзор на осн. чл. 67, ал. 3 от НК, посредством
мярката: „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
VII.Разноски по делото
56. С оглед на признаването на
подсъдимия за виновен, същия следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК направените разноски в производството, както следва:
Ø 1 381,98 лв. - в досъдебното производство;
Ø 3 204,25 лв. - в съдебната
фаза на процеса.
Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК
57. Доколкото подсъдимият към
настоящия момент не е демонстрирал намерение за укриване, наложената мярка за
неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена.
Съдът произнесе присъдата въз
основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Георгиев/
|