Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Троян, 11.06.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
При участието на
прокурора Владимир Зъзрев,
секретар М.
Станчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
1027 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск
с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от В.Д.Д. *** против Районен съд гр.Л., с цена на иска 8 000.00
лв.
Ищцата основава претенцията си за обезвреда на
твърдения за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото й за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.
№ 1132 по описа на Ловешкия районен съд за 2020г., по което ищцата е била страна
- ответник.
Ищцата
сочи в исковата молба, че на 07.08.2020 г. РС-Л. е бил сезиран с молба за
защита от домашно насилие срещу нея, подадена от Г.Ч., в лично качество и като
родител и законен представител на малолетната С.Г.Ч.. Д. е посочила, че с Ч. е
съжителствала на семейни начала и от това съжителство двамата имат малолетна
дъщеря С.
Ищцата твърди, че на същата дата - 07.08.2020г. по
посоченото гр.д. № 1132/20г. е издадена заповед за незабавна защита, с която тя
е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Ч. и дъщеря им, отстранена
е от съвместно обитаваното с молителя жилище, забранено й е да приближава Г.Ч.,
жилището и местоработата му, както и местата за социални контакти и отдих.
Твърди, че е определено местоживеенето на детето при бащата, а на нея били
забранени всякакви контакти с дъщеря й. Била насочена за посещение към
специализирана програма за домашни насилници.
Ищцата излага, че към датата на подаване на ИМ гр.д. №
1132/20г. е висящо пред РС-Л., като е
продължило 3 месеца и според нейните твърдения, няма да приключи още два
месеца.
Ищцата твърди, че посоченото гр.д. № 1132/20г. по описа
на РС-Л. е с изключително ниска фактическа и правна сложност, а съдът не е
проявил изискваната от него и очаквана експедитивност и активност. Изложени са
твърдения за процесуално бездействие, свързано с необходимостта още с
насрочване на делото да бъдат предприети действия за събиране на доказателства
в проведеното първо с.з.
В молбата се твърди, че съдът е създавал необосновани
пречки на страните за събиране на доказателства, като не били разглеждани или
били отхвърляни без мотиви подадени от страна на ищцата-ответница в процесното
производство, молби за изменение / отмяна на наложените мерки за защита. Твърди
се, че ангажираните от Д. двама свидетели при режим на довеждане не са били
разпитани в три поредни заседания, а посочен от нея полицейски служител от РУ-У*****
не е бил надлежно призован за едно от заседанията, а след това, макар и да се
явявал, не бил разпитан.
Твърди се, че по третото поред съдебно заседание ход на
делото не е бил даден поради неоснователно уважаване молба на пълномощника на
молителя за отлагане на делото поради личен ангажимент и молба с твърдения, че
се е поставила под карантина заради съмнения за заразяване с Ковид-19, при
положение, че Ч. лично се бил явил по делото.
В ИМ се твърди, че Д. и нейните процесуални представители
са предприели всички дължими действия за ускоряване на производството по гр.д.
№ 1132 по описа на РС-Л. за 2020 г.
По отношение претенцията за неимуществените вреди ищцата
е изложила, че от нарушаване на правото й за
разглеждане и решаване на посоченото производство в разумен срок тя
понесла като родител неимуществени
вреди, изразяващи се в лишаване от контакт с дъщеря й С. Стресът от раздялата с
малолетното й дете довел, според твърденията в ИМ, до сриване на психическото и
физическото й здраве - ищцата престанала да се храни, сънят й станал силно
нарушен, това се отразило върху годността й да изпълнява служебните си
задължения.
Ищцата е направила искане съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице нарушение
на ЕКЗПЧОС – нарушаване на правото й за
разглеждане на посоченото производство в разумен срок, както и да бъде осъден Районен съд гр.Л. да
й заплати сума в размер на 8
000 /осем хиляди/ лева за причинени
неимуществени вреди от нарушаване на
правото й за разглеждане на производството
по гр.д. № 1132/20г. в разумен срок, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на
сумата.
Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
При
проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК Районен съд – Л. е представил писмен отговор чрез И.Ф.
Председател М. Ш****, в който е взето становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Районна прокуратура гр.Л. не е
представила отговор и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание
ищцата В.Д.Д. се
явява лично и с пълномощника си адв. Т.Г. от САК, който поддържа предявения иск
и моли същият да бъде уважен, като бъдат присъдени на ищцата направените по
делото разноски. В представена по делото писмена защита адв.Г.
е развил своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането си.
В съдебно заседание за Районен съд гр.Л.,
редовно призовани, не се явава председателя на съда, ответникът не се
представлява и от процесуален представител. В представени по делото писмени
становища и молби от ответния РС-Л. са взети становища по хода на делото и по доказателствените
искания на ищцата. В представена писмена защита председателят на РС-Л. М.
Шолекова е изложила подробни аргументи за неоснователност на предявената срещу
съда осъдителна претенция.
За РП-Л., ТО-Троян, в с.з. се явява прокурор Владимир
Зъзрев. В хода по съществото на спора прокурор Зъзрев изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото е приложено и прието като
доказателство копие от гр.д. № 1132 по описа на РС-Л. със
страни Г.С. Ч., действащ лично и като законен представител на С. Г. Ч.а
/молители/ и В.Д.Д. /ответник/, от материалите на
което се установява следното:
Гр.д.
№ 1132 по описа на РС-Л. е образувано на
07.08.2020
г. по молба за защита от домашно насилие, подадена от Г.С. Ч., действащ в лично
качество и в качеството на законен представител на малолетната си дъщеря С. Г. Ч.а.
В деня на постъпване на молбата сезираният РС-Л. е издал заповед за незабавна
защита, в която е определил мерки за защита. Същият ден делото е насрочено за
разглеждане в открито с.з. за 27.08.2020г. – 20 дни след постъпване на молбата.
В проведено на 27.08.2020 г.
открито съдебно заседание е даден ход на делото, приети са представените от
страните писмени доказателства, съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на страните и предвид, че само ответната страна е водила двама
свидетели, а молителят не е завел своите допуснати свидетели, съдът е дал
възможност за следващо с.з. и двете страни да ангажират гласни доказателства. В
първото открито съдебно заседание съдът
е допуснал назначаването на съдебно - психологическа експертиза, определил е
вещо лице и е поставил въпроси, на които то да отговори. На страните е
осигурена възможност да поставят допълнителни въпроси.
Делото е отложено за 07.10.2020г. / 40 дни след първото
с.з./.
Страните с молби от 01.09.2020 г. и
09.09.2020 г. са поставили допълнителни въпроси към допусната експертиза. На
всяка от страните е дадена възможност да се запознае с въпросите, поставени от
другата и да вземе становище по тях, като разпорежданията за това са издавани в
деня на постъпване на молбите.
След
това – на 15.09.2020г. е постъпила молба от ответницата по гр.д 1132/20г. В.Д.,
с която е направено искане за отвод на
вещото лице по допуснатата СПЕ. Тази молба е постъпила 19 дни след откритото съдебно заседание, в
което е определено вещото лице и същото е станало известно на страните. По
искането за отвод на вещото лице съдът се е произнесъл в деня на постъпване на
молбата, като е назначено друго вещо лице.
В
проведено на 07.10.2020 г. открито съдебно заседание / второ / са приети като
доказателства по делото писмени документи, изискани в първото с.з. и е
допусната комплексна психологична-психиатрична експертиза, като е разширен
съставът на допуснатата СПЕ в първото с.з. Уважено е искането на молителя за
изслушване на всички свидетели в едно с.з., което да е следващото, тъй като свидетелите
на молителя не са били осигурени, а ответницата е поискала свидетел при режим
на призоваване, който е допуснат.
Делото е насрочено за 12.11.2020г.
В проведеното трето поредно открито
с.з. на 12.11.2020 г. е докладвана постъпила същия ден
молба от процесуалния представител на молителя Ч. - адв.Б., с
твърдения, че е поставена под карантина, която е помолила делото да се отложи.
Съдът е докладвал, че предходния ден 11.11.2020г. е постъпило заключение по
допуснатата комплексна експертиза. Молителят Ч. е заявил, че държи да бъде
представляван от своя пълномощник, като е направил и възражение, че
представеното заключение по допуснатата експертиза не е представено в срок.
Съдът е уважил молбата на адв.Б. и е отложил делото
за след 13 дни-насроченото четвърто по ред с.з. е за 25.11.2020г.
В проведеното четвърто поредно открито с.з. на 25.11.2020 г.
съдът
е разпитал допуснатите свидетели. Поради карантина от COVID-19 на едно от вещите
лица по допусната комплексна експертиза
е отложено делото. На страните изрично е указано в следващото с.з.
изчерпателно да сочат доказателствените си искания с оглед приключване на
делото. Следващо открито съдебно заседание е насрочено за 27.01.2021г.,
пренасрочено и проведено на 30.12.2020г.
Пренасрочването
на делото за по-ранна датата е предвид уважена молба на ответницата по делото /
ищцата в настоящето производство/ с правно основание чл.255 от ГПК. С
определение № 260264 от 11.12.2020г. Ловешкият окръжен съд по ч.гр.д. №
686/2020г. е определил тридневен срок за насрочване на делото в разумен срок,
не по-късно от 3 седмици, считано от връщане на делото.
В проведеното пето по ред открито
с.з. на 30.12.2020г. не е даден ход
на делото
поради заболяване на молителя Ч., както и с оглед
молба на неговия пълномощник, че има пътуване до Брюксел, с оглед на което е насрочено следващо
открито съдебно заседание за 18.01.2021
г. В рамките на това шесто поредно открито заседание е изслушано заключението
на вещите лица по допусната комплексна експертиза, като делото е обявено за
решаване. Решението по делото е обявено четири дни по-късно - на 22.01.2021 г.
Ищцата В.Д. е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени
вреди в резултат от воденото срещу нея производство по ЗЗДН по гр.д. № 1132 по
описа на Ловешкия районен съд за 2020г., за което тя твърди, че е разгледано и
приключило при нарушаване правото й за разглеждане и решаване в разумен
срок.
Разпитани са
свидетелите И.Х.М., М.А.П. и Т.И.К.
Свид. М. сочи в своите
показания, че с ищцата В.Д. се намира в близки приятелски отношения. На
свидетелката й е известно, че срещу Д. бившият й съжител Г.Ч. е подал молба по
ЗЗДН, след което тя е завела дело за родителски права върху общото им дете С. М.
твърди, че от началото на гр.д. № 1132/20г. по описа на ЛРС В. не се хранела и
отслабнала с 10 кг. Преди посоченото дело била весела, а към момента била тъжна
и „смазана“. Сочи, че това се дължи на липсата на детето й - в продължение на 8 месеца тя била лишена да го
вижда.
Свид. М.П.-дългогодишна
приятелка на ищцата, свидетелства, че била свидетел по гр.д. 1132/20г. на ЛРС. П. сочи, че ходела на три поредни
с.з., в които не била разпитана, като разпитът се провел едва в четвъртото
поред заседание. Свидетелката твърди, че
по време на това гр.д. В.Д. започнала да взема лекарства поради високо кръвно
налягане.
Свид. Т.К. – също
дългогодишна приятелка на В.Д., сочи в своите показания, че ищцата била
„съсипана“ от воденото срещу нея дело по ЗЗДН поради невъзможността да вижда
детето си. Свидетелката твърди, че по време на разглеждане на процесното гр.д. В.
започнала да получава главоболие и да приема лекарства за високо кръвно.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като отчита, че обстоятелствата за твърдените
възникнали заболявания и приемане на медикаменти следва да се установяват чрез
писмени доказателства и/или медицинско експертно
заключение, поради което в тази част не ги приема за
достоверни.
По
искане на ищцата съдът допусна
съдебно-психологична експертиза, при която е изследвана ищцата В.Д., както и съдебно-психологична експертиза, при която е изследвано детето на ищцата – малолетната С.Г.Ч..
От
заключението на съдебно-психологичната експертиза, при която е изследвана
ищцата, се установява, че в следствие забраната ищцата да приближава детето
си за срок от 18 месеца е настъпил срив
на психическото и физическото й здраве. Висящото производство по гр.д.
1132/20г. няма принос за настъпване на
тези увреждания, като в частност има принос към продължителността на тези
увреждания. Психотравмиращата ситуация се задълбочава поради продължителния
съдебен процес.
От
заключението на съдебно-психологичната експертиза, при която е изследвано
детето на ищцата, се установява, че е налице синдром на родителско отчуждение
на малолетното дете С.Г.Ч. от нейната майка В.Д.. Това
отчуждение не е възможно да възникне в резултат на воденото гр.д. 1132/20г.
Съдът
кредитира двете заключения, изготвени от вещото лице Ч.Д.М., като обосновани и изготвени от
лице, притежаващо съответната компетентност, като счита, че не възниква
съмнение за тяхната правилност.Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените въпроси.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди с
цена на иска 8000 лева:
В хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вреди от правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок.
Разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ намира
приложение по висящо производство. В конкретния случай ищцата твърди, че
производството по гр.д. № 1132/2020г. по описа на Ловешкия районен съд е било висящо към датата на подаване на
исковата молба, поради което молбата се явява допустима.
Отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ е
деликтна, като при преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на
делото, се вземат предвид критериите посочени в ал.2, а именно: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора .
За да бъде основателен така предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр.
с чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 45 ЗЗД, следва да
бъдат доказани елементите от фактическия състав на твърдяното от ищцата
материално право, който състав преди
всичко включва противоправно бездействие
от страна на сезирания съд да разгледа
и да приключи процесното гр.д. № 1132/20г.
по описа на ЛРС, по което ищцата е страна (ответник).
В съдебната практика се е утвърдило схващането, че
разумността на срока за разглеждане на делото се оценява с оглед конкретните
обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на съдебното производство. Преценката за разумност на срока
следва да се направи и след отговор на въпроса какъв е подходящият според
обстоятелствата срок за приключване на делото, който да не поставя страните
прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за спазване
на разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването
и по дефиницията на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията /ЕКЗПЧОС/ винаги рефлектира
върху усещането на страните за справедлив съдебен процес.
При анализ на правнорелевантните обстоятелства по делото
става ясно, че общата продължителност на гр.д. № 1132 / 2020 г. по описа на
Ловешкия районен съд от образуването- 07.08.2020г., до приключването с решение на 22.01.2021г. , е 5 месеца и 14 дни. Тази
продължителност на процеса не е извън рамките на разумния срок за разглеждане
на конкретното производство по ЗДДН. Общо забавяне на процеса в случая не е допуснато.
Установено
е, че в деня на образуване на производството съдът е насрочил делото за
разглеждане след 20 дни. Между първото и второто заседание периодът е
40-дневен, но предвид уважените доказателствени искания на страните и изискани
в тази връзка писмени доказателства, както и с оглед допуснатата
съдебно-психологична експертиза, за която съдът е дал възможност на страните за
поставяне на допълнителни въпроси , то този период се явява изцяло съобразен с
посочените обстоятелства. Следва да се отчете, че заключението по допусната
експертиза следва да се представи 7 дни преди датата на с.з.
В случая съдът е дал възможност на страните да представят
допълнителни въпроси и те са се възползвали от тази възможност, като именно
ищцатата в настоящето производство / ответник по гр.д. 1132/20г. на
15.09.2020г. е подала молба с искане за отвод на назначеното от съда вещо лице.
В проведеното второ поред с.з. по искане на молителя, което
съдът е уважил, е допуснат едновременен разпит на всички свидетели в следващо
с.з., което е насрочено за 12.11.2020г. , което съдът намира, че е в рамките на
установения в практиката едномесечен срок при отлагане и насрочване на делата.
Третото поред заседание е отложено по молба на пълномощника
на молителя адв.Б. и предвид възражение на молителя, че заключението по
допуснатата комплексна експертиза не е представено в законоустановения 7-дневен
срок преди заседанието, а е постъпило в съда предходния ден. Видно от ангажираните
в последствие по делото доказателства /л. 403 от гр. д. № 1132/2020 г. на PC-Л./ от РЗИ на адв. Б.
е издадено предписание, с което тя е поставена под карантина в период, в който
попада и датата на откритото съдебно заседание на 12.11.2020г. Съдът е
съобразил това обстоятелство, отчел е етапа, на който се намира делото /във
фаза на събиране на доказателства/, като е обезпечил възможността на всяка от
страните да се ползва от подкрепата на избран от нея адвокат, още повече, че
ответницата е била подпомагана от двама адвокати, при което неоправдано би било
молителят Ч. да бъде лишен от възможността за професионална подкрепа, което е в
разрез със стандартите, въведени в чл. 6 ЕКПЧ /предоставяне на ефективна правна
помощ/.
Адв.Г.
е посочил, че действието на съда, с което е уважена молбата и е отложено
делото, е не само незаконосъобразна, „ но и абсурдна до степен на циничност“,
тъй като това е в противоречие на нормата на чл.142, ал.2 от ГПК. Действително
нормата на чл.142, ал.2 от ГПК изиска при отлагане на делото да е налице
едновременна пречка за страната и нейния пълномощник да се яват поради
препятствие, което не могат да отстранят. В случая обаче делото е отложено
освен поради молбата на адв.Б. и предвид възражение на молителя, че заключението по
допуснатата комплексна експертиза не е представено в срок.
Същевременно съдът е проявил процесуална активност, като е
задължил молителя за следващо с.з. да обезпечи защитата си, като е отложил
делото за след 13 дни - на 25.11.2020г. В проведеното на посочената дата
заседание делото отложено поради карантина на вещо лице по комплексната
експертиза. На 30.12.2020г. не е даден ход на делото и същото е отложено за
след 19 дни- на 18.01.2021г., когато са приключени устните състезания. Четири
дни по-късно е постановено решението на съда по правния спор.
Видно е, че са проведени общо шест открити съдебни заседания,
като по две от тях не е даван ход и са отложени по причини на страни и вещи
лица, а останалите са отлагани с оглед събиране на допуснати доказателства.
Единственото забяване, което може да се третира като такова, е в насрочването
на петото с.з. за 27.01.2021г. при отлагане на делото в с.з., проведено на 25.11.2020г.,
като това забавяне е било преодоляно чрез подадената жалба за бавност от страна
на ищцата-ответник по гр.д.1132/20г. и същото е било насрочено и разгледано на
30.12.2020г., което се явява в рамките на допустимия едномесечен срок между
заседанията.
Предвид изложеното настоящият
състав счита, че по първия критерий – общата продължителност на разглеждане – 5
месеца и 14 дни, разглеждането на делото
е протичало ритмично. Съдът е събрал голям обем доказателствен материал, като е
предприемал нужните действия по движение на делото. Освен в рамките на
проведените открити съдебни заседания, съдът своевременно е отговарял на
заявените искания от страните, като е вземал становището на всяка от тях. В
рамките на процеса са отправяни множество искания за събиране на доказателства,
на които съдът е отговарял в деня на постъпването им, което е видно от
материалите по гр. д. 1132/2020 г. на PC - Л..
Следва да се има предвид, че
производството по делото се е развило в рамките на обявената в страната
извънредна епидемична обстановка във връзка с COVID-19, което несъмнено е повлияло върху хода му.
Именно поради поставянето под карантина на процесуалния представител на
молителя Ч. и заболяването на едно от вещите лица от COVID 19 делото е отлагано
два пъти. При разглеждането на делото съдът е следвало да съблюдава и приетите
с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол №
15/12.05.2020 г., изменени и допълнени по протокол № 16/19.05.2020, изм. и доп.
по протокол № 17/02.06.2020 г.,изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм.
и доп. по протокол 40/17.11.2020 г., Правила и мерки за работа на съдилищата в
условията на пандемия, в частност т. II.6, при обезпечаване баланса между
общественото здраве, правата и интересите на страните и принципа за разумен
срок при разглеждане на делото.
Съдът
не споделя доводите на ответника - адв. Г., че производството по гр. д. № 1132/2020
г. на PC-Л.
е приключило на 28.04.2021 г. Настоящият състав счита, че с постановяването на
решението по спора на 22.01.2021 г. делото е преустановило висящността
си пред PC-Л..
С подаването на жалба срещу решението спорът е пренесен пред въззивния съд,
като действията след това са по администриране на жалбата и на насрещната
такава.
По
отношение на втория критерий - предмета на производството, настоящият състав
счита, че производствата по ЗЗДН в част от случаите се развиват при необходимост
от събиране на голям обем доказателствен материал във връзка с твърденията на
молителите, респ. оспорванията на ответника, какъвто е и настоящият случай. При
молба за защита от домашно насилие е необходимо да се докаже връзката между
жертвата и насилника, осъществяването на акта/актовете на домашно насилие,
миналите отношения между страните /дали се касае за еднократен акт на насилие
или тормоз — системно насилие, с оглед мерките за защита, които следва да се
приложат. При ангажирана от молителя декларация за защита от домашно насилие
доказателствената тежест в производството се обръща, като в тежест на ответника
е да докаже, че не е осъществил акт на домашно насилие.
Настоящият
състав следва да съобрази и фактическа и правна сложност
на конкретното производство по гр.д. № 1132/20г. на ЛРС. Не се споделят
твърденията, изложени в ИМ, че в случая е изключително ниска конкретната
фактическа и правна сложност на делото. Касае се за
подадена молба с твърдения за осъществени актове на насилие над две лица с различно
естество /физическо, психическо и емоционално/, при влошени във времето
отношения между страните, както на други
висящи спорове между тях, основният от който е и спорът за родителските права
върху общото дете на страните.
С оглед на което съдът приема, че
конкретното производство по гр.д. № 1132/2020г. на ЛРС се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните дела по ЗЗДН.
Не се споделят
доводите на адв.Г. и ангажираните гласни доказателства - показанията на свид.М.П.,
че тя и ищцата са направили справка за обичайната продължителност на дела по
ЗДДН и са установили, че не е имало производство по този вид дела, което да е
продължило толкова, колкото производството по гр.д. 1132/20г. Настоящият
състав, по изложените вече съображения, счита, че конкретното производство се
характеризира с по-висока фактическа и правна сложност, която е обусловила и
необходимостта от събиране на голям обем доказателствен материал.
По
отношение поведението на страните и техните процесуални представители във
връзка с разглеждане на гр.д. № 1132/20г. настоящият състав счита, че именно поради действията на страните и
техните пълномощници делото е отлагано няколко пъти. Както вече беше отбелязано
два пъти не е даван ход на делото поради неявяването на молителя Ч. и/или
неговия пълномощник адв.Б. – в с.з. на 12.11.2020г. и
30.12.2020г. Именно поради уважено искане от адв.Б.
допуснатите свидетели са разпитани в едно с.з., като поради бездействие на
молителя, който не е водил своите допуснати свидетели във второто с.з., както и
поради направено искане във второто с.з. за допускане на разпит на свидетел при режим на призоваване от
страна на ответницата Д., разпитът на всички свидетели е проведен в третото
заседание, в което е даден ход на делото / поредно четвърто – на 25.11.2020г./.
По искане на Д. е отстранено вещо лице по първоначално допуснатата единична
съдебно-психологична експертиза, а това искане не е било депозирано при
определяне на вещото лице, а почти 20 дни по-късно.
Съдът счита, че поведението на останалите участници в процеса също са
повлияли върху продължителността на производството по гр.д. № 1132/20г.
Проведеното с.з. на 25.11.2020г. е отложено поради поставяне под карантина на
едно от вещите лица и делото е отложено именно за изслушване на заключението.
За уважаване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е
необходимо да бъде установено, че съответното производство е разгледано в срок,
който надвишава разумния такъв за разглеждане на делото, както и да бъде
доказано, че на ищцата са причинени вреди, които са закономерна последица от
продължителното разглеждане на делото. В този смисъл не могат да бъдат
споделени твърденията на ищцата, изложени в насока, че е налице забавяне на
процеса по разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като са били налице
обективни причини за това, подробно вече посочени. По отношение твърденията й,
изложени в ИМ, че в резултат на това производство тя е претърпяла неимуществени
вреди, съдът намира, че такива не бяха доказани в настоящия процес.
Твърденията, че тя е била лишена от контакт с дъщеря си, в действителност е
така, но това произтича по силата на ограниченията на издадената заповед за
незабавна защита, респ. заповед за защита след произнасяне на сезирания съд с
решение по молбата с правно основание
ЗЗДН. Въведените
ограничения, в рамките на висящото производство за защита от домашно насилие на
Д., неминуемо са допринесли за възникване на негативни емоционални изживявания,
за каквито говорят в показанията си нейните приятелки - свидетелите К. и М..
Наличната промяна в обективната действителност може да предизвика такива
негативни изживявания, като в тази насока са и изводите на вещото лице М..
Съдът счита, че принос към тези изживявания имат изначално наложените
ограничения, неблагоприятното развитие на процеса за Д. и развитието му не в
съответствие с очакванията й - според показанията на свидетеля К., Д. е имала
очаквания производството по делото да приключи в рамките на първото по делото
заседание, както и отчуждението на детето от нея, което не е следствие на
дейността на съда, а от поведението на неговия баща, което се установява от
заключение на вещото лице М..
При
наличието на няколко гр.дела, които към момента са висящи между ищцата и бившия
й партньор, сред което и спор относно родителските права, не може да се направи
категоричен извод какъв е приносът за висящото производството за домашно
насилие и на останалите производства към психичното й състояние. Това заявява
вещото лице Ч.М. при изслушването му. Също така той посочва, че след
първоначално изживения стрес всичко се е добавяло и не може да посочи какъв е
приносът на всяко следващо събитие към общото психично състояние на ищцата към
датата на освидетелстването.
Твърденията,
че по време на производството по гр.д. № 1132/20г. ищцата Д. е започнала да вдига кръвно и да
приема медикаменти поради това, не се доказаха в настоящето производство.
Във връзка с
възраженията на адв.Г., които се отнасят по същество на правния спор по гр.д. №
1132/2020г., настоящият състав не следва да се произнася, тъй като това излиза
извън предмета на настоящия спор, а проверката на правилността на постановеното
решение е правомощие на въззивната инстанция, която е надлежно сезирана.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.2
от ЗОДОВ ищцата дължи разноските за заплатеното възнаграждение на вещото лице Ч.М.
за двете заключение по 292.00 лв., общо в размер на 584.00 лв. , които тя следва
да заплати по сметка на ТРС, тъй като същите са платени от бюджета на съда на
осн. чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от В.Д.Д. *** против
Районен съд гр.Л. с искане
да бъде осъден Районен съд гр.Л**** да й заплати сума в
размер на 8000
/осем хиляди/ лева за причинени
неимуществени вреди от нарушаване на
правото й за разглеждане на производството
по гр.д. № 1132/20г. в разумен срок, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на
сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Троянски районен съд сумата 584.00 /петстотин осемдесет и четири/ лева,
представляващи разноски за възнаграждение за вещо лице по СПЕ.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Л. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: