Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С., 15.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като
разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 647 по описа на 2012
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 231 от , чл. 225, ал. 1 от ЗСВ и чл. 224 от КТ.
В исковата си молба ищцата М.М.М. твърди,
че с решение по протокол № 9/15.02.2006
г. на ВСС, на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ била временно отстранена от
длъжността „следовател” в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, която
заемала от
Ответникът П. на Р.Б. оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че за периода на отстраняването на
магистрата се дължи трудово възнаграждение в размер на получаваното към датата
на отстраняването, като измененията в Таблица № 1 за определяне на максималните
основни месечни работни заплати на съдии, прокуратури и следователи, настъпили
в периода на отстраняването, не следва да се вземат предвид при определяне на
базата на дължимото възнаграждение. Твърди, че ищцата няма право на платен
годишен отпуск за времето на отстраняване от длъжност, независимо, че същият
период се зачита за трудов стаж. Поддържа, че ищцата няма право да получи
обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ тъй като същата е била на длъжност следовател
около 8 години, когато е била отстранена от длъжност.
Съдът, като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, че М.М. е заемала
длъжността "следовател" при Столична следствена служба от
От решение по т. 3 от протокол № 34 от
10.09.2009 г. на Висшият съдебен съвет се установява, М.М. е възстановена на
заеманата длъжност "следовател" в Столичен отдел на СГП. С решение по
т. 3.1 от същия протокол и въз основа на молбата й от 7.08.2009 г. М. е
освободена от длъжност.
Видно от Заповед № 1455 от 01.06.2010 г.
на Н. К. – административен ръководител – градски прокурор на СГП в изпълнение
на Решението на ВСС ищцата е освободена от длъжност, считано от 11.09.2009 г.
Не е спорно между страните, и това се установява от
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, че ответникът П. на Р.Б. е извършила следните плащания.
- 58 863.20 лева – трудово възнаграждение за
периода на отстраняването изчислени на база получаваното от М.М.
възнаграждение към датата на
отстраняването.
- 8600,83 лева – обезщетение за неизползвани платени
отпуски за периода
От съдебно – счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Г.М., която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че:
-Размерът
на трудовото възнаграждение на М.М.М., което би получила за периода от
15.02.2006 г. до 10.09.2009 г. за длъжността „Следовател” в Следствен отдел в
СГП е 79 458,90 лева.
-общ
размер на обезщетението за неизползвани платени отпуски за периода
-размерът
на парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения е
26 599 лева. Във връзка с приетата експертиза ищцата по делото е поискала
изменение на размера на два от предявените от нея искове, като ответника бъде
осъден да заплати сумата от 20595,70 лева, представляваща неплатена част от
трудово възнаграждение за периода 15.02.2006 г. до 10.09.2009 г,; сумата от 21722.03
лева, представляваща неплатена част от обезщетението по чл. 224 КТ за
неизползван платен отпуск за периода
2002 –
При така установена фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
По
предявеният от М.М.М. иск с правно основание
чл. 231 от за сумата от 26450 лева
/след изменението на иска в размер на 20595,70 лв./, представляваща неплатена
част от трудово възнаграждение за периода 15.02.2006 г. до 10.09.2009 г съдът
намира следното:
Съгласно чл. 230, ал. 1 от Закона за
съдебната власт (ЗСВ), в случаите по чл. 132 от Конституцията на Р.Б., когато
съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет
(ВСС) временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното
производство.
При прекратяване на наказателното
производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда
съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност,
се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на
отстраняването (чл. 231 от ЗСВ).
Настоящият състав не споделя възражението
на ответника, че дължимите трудови възнаграждения за периода на отстраняването
следва да се изчисляват на база получения размер към момента на отстраняването.
Ако законодателят е искал
възнаграждението на съдията при отстраняването му от длъжност да се съизмерява
единствено с брутно възнаграждение преди отстраняването, то той би го посочил.
С временното му отстраняване от длъжност на 15.02.2006 г. по реда и на
основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ правоотношението на магистрата не е прекратено,
по своята правна същност това решение на ВСС има характер на принудителна
административна мярка и цели препятстване упражняването на функционалните му
права и задължения до приключване на наказателното производство. В тази насока
като аргумент за разликата в правните последици следва да се посочат текстовете
на чл. 226 и чл. 231 от ЗСВ, които уреждат правата на лицата при незаконно
освобождаване от длъжност и при отпадане на основанията за отстраняване от
длъжност. Разпоредбата на чл.226 ЗСВ урежда правото на незаконно уволнения
магистрат на обезщетение в размер на
брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за
не повече от 6 месеца, а чл. 231 ЗСВ регламентира правото му да получи
трудово възнаграждение за периода на отстраняването след отпадане на
основанията за това.
В Раздел V от ЗСВ – „Права и задължения” (в който са
уредени последиците при незаконното освобождаване от длъжност) има изрична
разпоредба, която за неуредените случаи препраща към Кодекса на труда.(т.е. и към
нормата на чл. 228 от КТ, която дефинира понятието „брутно трудово
възнаграждение”). Раздел VI от ЗСВ – „Временно отстраняване от длъжност” не препраща
към Кодекса на труда следователно в този
случай не могат да се приложат субсидиарно разпоредбите на Кодекса на труда и
специално нормата на чл. 228.
В хипотезата на чл. 230 от ЗСВ съдията, прокурора или следователя, се отстранява от длъжност и през
периода на отстраняването му той не може да изпълнява магистратските си функции
по независещи от него причини. Стремежа на законодателя е да поправи незабавно трудовоправните
последици за служителя от неговото неоснователно отстраняване от длъжност. Затова
на магистрата следва да му се дължи
възнаграждение, съобразно възнаграждението, което той би получавал, ако не бе неоснователно
отстранен т.е. отчитайки и настъпилите в периода на отстраняването изменения в
Таблица № 1 /решение на ВСС/ за определяне на максималните основни месечни
работни заплати на съдии, прокурори и следователи.
С оглед гореизложеното и
приетата съдебно – счетоводна експертиза, искът с правно основание чл. 231 ЗСВ за заплащане на сумата от 20595,70 лв. представляваща
неплатена част от трудово възнаграждение за периода 15.02.2006 г. до 10.09.2009
г. основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Върху сумата се дължи и
законна лихва от датата на завеждане на ИМ, която предвид разпоредбата на чл.
62, ал. 2, изр. 2 от ГПК е датата на завеждане на жалбата в Софийска градска
прокуратура - 27.07.2011г., до окончателното й изплащане.
По
предявеният от М.М.М. иск с правно основание
чл. 225, ал. 1 от ЗСВ за сумата от
28815.58 лева., представляваща неплатено обезщетение съдът намира следното:
Исковата претенция на ищеца
за изплащане на неизплатена част от дължимо еднократно обезщетение за
прослужени години в органите на съдебната власт намира правното си основание в чл. 225, ал.1 ЗСВ. Същата е допустима, като заявена от лице имащо
активна процесуално-правна легитимация за заявяването й, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗСВ „При освобождаване от
длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава
длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни
месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната
власт, но не повече от
С Акт
за встъпване в длъжност М.М.М. е
назначена за следовател в РСС, Столична следствена служба и е встъпила в
длъжност на 10.11.1998 г.. С Решение на Висшия съдебен съвет на проведено
заседание на 15.02.2006 г. същата е временно отстранена от длъжността
„Следовател” в Следствен отдел в СГП, на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ,
считано от 15.02.2006 г. Общо
прослуженото време за този период е 7 години, 3 месеца и 5 дни.
С решение по т. 3 от протокол № 34 от 10.09.2009 г. на
Висшият съдебен съвет М.М. е възстановена на заеманата длъжност
"следовател" в Столичен отдел на СГП. С решение по т. 3.1 от същия
протокол и въз основа на молбата й от 7.08.2009 г. М. е освободена от длъжност. Със Заповед № 1455 от 01.06.2010 г. на Н. К. –
административен ръководител – градски прокурор на СГП в изпълнение на Решението
на ВСС ищцата е освободена от длъжност, считано от 11.09.2009 г.
Становището на ответника е,
че периодът на отстраняване не следва да се включва в периода по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ не се споделя от
настоящия състав. Както бе посочено и
по-горе с временното му отстраняване от длъжност на по реда и на основание чл.
230, ал. 1 от ЗСВ правоотношението на магистрата не е прекратено. Напротив,
съпоставяйки нормата на чл. 231 от ЗСВ,
с тази на чл. 225 от ЗСВ следва да се направи извода, че идеята на закона е
положението на правоотношението на магистрата да се върне колкото е възможно по
близко до състоянието, в което се е намирало преди неоснователното му
отстраняване от длъжност. Ищцата е била възставена и в последствие е била
освободена от длъжност по нейно желание, т.е не попада в никоя от изрично
посочените хипотези на чл. 225, ал. 2 от ЗСВ за да не й се дължи обезщетение.
В този смисъл съдът приема,
че целият трудов стаж на ищцата М.М.М.
на длъжността "следовател" за
периода от 10.11.1998г. до 10.09.2009г. в следствен отдел в СГП , който е от 10 години и
10 месеца следва да се приеме като прослужен в органите на съдебната власт, по
смисъла на чл.225
ал.1 ЗСВ. След като ищецът има прослужени 10
години като следовател в органите на съдебната власт, на осн. чл. 225 ал. 1 ЗСВ има право на еднократно парично обезщетение
в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Според заключението на вещото
лице дължимото парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения
е 26 599 лева. Съдът намира претенцията на ищцата в този размер за
основателна. Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ
- 27.07.2011г., до окончателното й изплащане.
Становището на ищцата, че
има право на обезщетение още 2 216.58 лева е неоснователно. Разпоредбата
на чл. 225 ал.1 от ЗСВ е ясна и не оставя място за
тълкуване. Обезщетението се определя според броя на прослужените години в
съдебната система и се съизмерва със съответстващия им брой месечни брутни
възнаграждения. Така при освобождаването му магистратът с повече от десет
години стаж в системата има право на обезщетение - по едно месечно брутно
възнаграждение за всяка прослужена година /но не повече от двадесет/. Не е
предвидено при непрослужена докрай година да се следва част от месечното брутно
възнаграждение, пропорционално на отработените месеци и дни. При тези данни
съдът намира претенцията в тази част за неоснователна и следва да се отхвърли.
По
предявеният от М.М.М. иск с правно основание
чл. 224 от за сумата от 9660 лева /след
изменението на иска в размер на 21722.03 лева/, представляваща неплатена част от обезщетение
за неизползван платен отпуск за периода 2002 –
Настоящата инстанция не
възприема становището на ответника, че ищцата няма право на платен годишен
отпуск за времето на отстраняване от длъжност. Идеята на законодателя е ако
временно отстраненото лице бъде възстановено да придобие всички права, които би
имало ако срещу него не бе образувано наказателно производство. В този смисъл
претенцията на ответницата за обезщетение за неизползван отпуск се явява
основателна, но не в претендираните размери. Съгласно чл. 333 от ЗСВ съдия, прокурор, следовател, държавен
съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за
временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за
отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или
тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване”. Съгласно
чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен се изчислява по
реда на чл. 177 КТ към деня
на прекратяването на трудовото правоотношение. В тази хипотеза, дължимата сума
се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В разглеждания
казус е безспорно, че след възстановяването й на работа, ищцата не е отработила
10 работни дни, поради което не може да се актуализира и базата за пресмятане
на задължението по чл.
224, ал. 1 КТ. В този смисъл без значение е размерът на последното й
трудово възнаграждение, което би имало правна стойност, ако бяха изпълнени
изискванията на чл. 177, ал. 2 КТ. В този
смисъл при изчисляването на дължимото обезщетение за неизползван отпуск следва
да се определи на база получаваното трудово възнаграждение към датата на
отстраняването, което в случая е 1 567.80 лева. От приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата между начисленото и
изплатеното обезщетение за неизползвани платени отпуски след приспадане на ДОД
е 9 272,09 лева. В тези размери искът е доказан и като такъв следва да
бъде уважен и отхвърлен за горницата до 21722.03 лева. Върху сумата от 9 272,09 лева се дължи
и законна лихва от датата на завеждане на ИМ - 27.07.2011г., до окончателното й
изплащане.
С оглед направеното от
ищцата искане за допускане на предварително
изпълнение на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, настоящият състав
счита същото за неоснователно. Нормата на чл.243,
ал.2 от ГПК изключва от приложното поле на чл.242,
ал.1 от ГПК държавата, държавните учреждения и лечебните
заведения като предвижда, че срещу тях не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. В случая ответникът
е държавно учреждение, поради което е недопустимо да се допуска предварителното
изпълнение.
Неоснователно е искането на адв. Х. за присъждане на
адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗАдв., тъй като в представеното
пълномощно не е отбелязано, че са налице условията на ал.1 от посочения текст.
В представеното пълномощно е записано, че е определен адвокатски хонорар в
размер на 1750 лева, като е отбелязано, че сумата е платена от ищцата. При тези
данни на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски (за възнаграждение за
един адвокат) има ищцата М.М. и то в размер на 1382 лева съобразно уважената
част на исковете.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със адрес: град С., бул.”В.” № * да заплати на М.М.М. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „И.Д.” № **, чрез адв. Х., на основание чл. 231 от ЗСВ сумата от 20595,70 /двадесет хиляди петстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща неплатена
част от трудово възнаграждение за периода 15.02.2006 г. до 10.09.2009 г, заедно
със законната лихва върху тази сума от 27.07.2011
год. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със адрес: град С., бул.”В.” № * да заплати на М.М.М. с ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Х., на основание чл. 225, ал. 1 от ЗСВ сумата от 26 599
/двадесет шест хиляди петстотин деветдесет и девет/ лева,
представляваща неплатено обезщетение, заедно със законната лихва върху тази
сума от 27.07.2011 год.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълният предявен размер от 28815.58
/двадесет и осем хиляди осемстотин и петнадесет лева и петдесет и осем стотинки/
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със адрес: град С., бул.”В.” № * да заплати на М.М.М. с ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Х., на основание чл. 224
от КТ сумата от 9 272,09 /девет хиляди двеста
седемдесет и два лева и девет стотинки/ лева, представляваща неплатена част от
обезщетение за неизползван платен отпуск за периода 2002 –
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със адрес: град С., бул.”В.” № *, да заплати на заплати на М.М.М. с ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1382 /хиляда триста осемдесет и два/
лева, представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 242 ал.1 от ГПК - за постановяване на предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО в частта по чл. 242, ал. 1 от ГПК имащо характера на определение,
може да се обжалва, с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО в останалата част подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: