№ 234
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 20080279 от 29.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 57012 по
описа за 2019 г., СРС, ГО е признато за установено по предявените искове от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул.
******* срещу Я. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ********* по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Я.
Л. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1548.24 лв. главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, аб. № *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.04.2015 г., до окончателното изплащане,
сумата от 216.88 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до
21.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 18375/2015 г.
по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлена лихва за забава за сумата над уважения
размер от 216.88 лв., до пълния претендиран размер от 248.37 лв.
С решението е осъдена Я. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 217.97 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Я. Л. Д. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 11.48 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Б.Б." ООД, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени в срока по чл.259, ал. 1 ГПК
е постъпила въззивна жалба от Я. Л. Д. ответник пред СРС. Сочи, че тя не е потребител на
1
топлинна енергия, защото от м.12.2006 г. насам живее и работи постоянно в САЩ. В
уверение на това представила пред СРС документ от 29.11.2016 г., издаден от Медицински
център „Е.У.Ю.Л.“ и от14.08.2017 г. от Център за репродуктивни права, Ню Йорк за трудова
заетост, както и клетвена декларация за местожителство от 16.08.2017 г., ведно с акт за
раждане от 20.11.2014 г., издаден от Департамент по здравеопазване и ментална хигиена,
Ню Йорк на сина й М.Г.. Отсъствието на ответницата не било обсъдено от СРС. Счита, че
стойността на ТЕ за целия топлоснабден имот се дължи от Л.Д.. Отправя искане за отмЯ. на
решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея искове.
Претендира разноски.
Въззиваемият ищец пред СРС не депозира отговор.
Третото лице помагач не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с въведените
доводи във въззивната жалбата, настоящият състав намира за необходимо да допълни
следното:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
02.04.2015 г. от Т.С. ЕАД срещу Л.Д. и Я. Д. при условията на разделност срещу всеки от
тях по ½ от следните суми: 3096,48 лева – главница и 496,75 лева – лихва в периода от
30.06.2012 г. до 21.03.2015 г. , представляваща незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. *******, ******* По образуваното ч.тр.д. №
18375/2015 по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на 30.10.2015 г. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила срещу длъжника Л.Д. за ½ от горепосочените суми, доколкото
последният не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и срещу него е издаден
изпълнителен лист на 24.09.2019 г. Установява се също така от справка по Наредба №14 от
18.11.2009 г., че Я. Д. има регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на
Република България / л. 18 от заповедното производство/. Заповедта за изпълнение е
редовно връчена в условията на чл.46, ал. 1 ГПК на същата на 23.11.2016 г. на
регистрирания й настоящ адрес. В срока по чл. 414 ГПК на 25.11.2016 г. (два дни по-късно) ,
Я. Д. е подала възражение срещу издадената заповед, ведно с адвокатско пълномощно от
24.11.2016 г. и договор за правна помощ от същата дата.
Действително, с отговора по исковата молба /ИМ/ са представени от пълномощника
на въззивницата, доказателства, установяващи, че същата няма обичайно местопребиваване
на територия на Р България. документ от 29.11.2016 г., издаден от Медицински център
„Е.У.Ю.Л.“ и от14.08.2017 г. от Център за репродуктивни права, Ню Йорк за трудова
заетост, както и клетвена декларация за местожителство от 16.08.2017 г., ведно с акт за
раждане от 20.11.2014 г., издаден от Департамент по здравеопазване и ментална хигиена,
Ню Йорк на сина й М.Г..
Съгласно задължителните за настоящия състав разяснения, дадени в т. 3б от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК - когато
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената
заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта
заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в
Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно
връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се
2
преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната.
След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира
с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл.
411, ал. 2, т. 4 ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния
съд. В разглеждания случай, заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника и
същата е упражнила правото си да възрази срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
414 ГПК, в резултат от което се е развило настоящото исково производство. Безспорно е, че
когато страната, както е в разглеждания случай, е реализирала правото си на възражение и
за установяване съществуването на оспореното вземане е образувано производство по чл.
422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е издадена
или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, отпада. /Така
Решение № 150 от 20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/ Ето защо
въведеното възражение от въззивника в този смисъл е неоснователно.
Във връзка с релевираното оплакване във въззивната жалба, че въззивникът не е
материалноправно легитимиран да отговоря за процесните задължения към Т.С. ЕАД, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството
си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от
08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В разглеждания случай се установява от нотариален акт № 89, том I, рег. № 3288 от
14.09.2007 г., че Л.Д. е дарил собствената си ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.
София, ул. ******* на дъщеря си Я. Д., като си е запазил правото на ползване върху
даряваните идеални части от апартамента. С нотариален акт № 81, рег. № 2916 , дело № 75
от 2007 г., Оля Д. е дарила на дъщеря си собствената си ½ идеална част от същия
апартамент, като си е запазила правото на ползване върху даряваните идеални части. Л.Д. е
осъден да заплати ½ идеална част от задълженията към Т.С. ЕАД за процесния период
съгласно влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18375/2015 г., СРС, което
съответства на запазеното в негова полза право на ползване върху ½ идеална част от
апартамента. Вещното право на ползване по отношение на Оля Д. обаче е погасено с
кончината на същата преди процесния период, предвид изявление на процесуалния
представител на Я. Д. в открито съдебно заседание 01.03.2021 г., което следва да бъде
ценено като признание на неизгоден факт. По арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС, правото на ползуване
се погасява със смъртта на ползувателя, а собственик на апартамента е именно Я. Д., като
партидата на процесния апартамент е открита на нейно име. При тези данни Я. Д. е клиент
на топлинна енергия за ½ част от общия размер на задължения за процесния топлоснабден
3
имот, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Количеството доставена
топлинна енергия в размер на 1548,24 лева за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2015 г.,
представляваща ½ част от общия размер на задължението за процесния период е обявено за
безспорно между страните с определение по чл. 146 ГПК, както и обстоятелството, че тази
стойност не е заплатена. При неплащане в срок, ответникът дължи лихва за забава в срока
съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008 г., която изчислена по реда на чл. 162 ГПК е в размер
на 216,88 лева, както правилно е прието от СРС. Ето защо първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080279 от 29.03.2021 г., постановено по гражданско
дело № 57012 по описа за 2019 г., СРС, ГО в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на "Б.Б." ООД, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4