Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 382 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20200218072555 на "К.С." ООД, ЕИК*******, депозирана
срещу отказ № 20200204151909-2/10.02.2020 г., постановен по заявление, вх. №
20200204151909/04.02.2020 г. за вписване на електронен адрес: *******.com.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като указания за представяне на документи следвало да бъдат
съобщени на посочения в заявлението електронен адрес на изрично упълномощения
адвокат, като по този начин заявителят бил лишен от възможността да ги изпълни.
Претендира присъждане на разноски в размер на 1007,50 лева, формирани от
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Съдът като разгледа
събраните доказателства, намира следното:
Заявление
А4 с рег. № 20200204151909 от 22.10.2019 г. е входирано в информационната
система на ТР служебно в изпълнение на съдебно решение № 250 от 03.02.2020 г.
по т. д. № 213/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен
отказ по заявление с рег. № 20200121171841 /служебен № 20200121171841, в
изпълнение на съдебно решение № 144/21.01.2020 г. на СГС по т. д. № 112/2020
г./ и на АВ-ТР в указано да изпълни процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
В
изпълнение на съдебното решение, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на
заявителя са дадени указания да представи доказателства за платена държавна
такса, като същите са обявени по партидата на дружеството в търговския
регистър, но заявителят не релевирал изпълнение в рамките на предоставения му
срок.
Жалбата
е неоснователна.
В
производството не е допуснато твърдяното нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване правата на
заявителя, тъй като на последния са дадени указания за представяне на документ,
удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса, които в съответствие с чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ са оповестени по
електронната партида на
търговеца с вписване № 20200204151909/05.2.2020 г., като е указан и срок за
изпълнението им – 10.02.2020 г., който е достатъчен за извършване на
елементарното действие – внасяне на държавна такса, още повече, че тази
нередовност на заявителя е била известна – двукратно откази на длъжностни лица
са отменяни поради несъобщени указания за внасяне на такса.
Наистина
законът допълнително предоставя възможност за изпращане на указанията и на
посочена от заявителя електронна поща, което обаче само допълва обявяването на
указанията по партидата и която възможност предполага да се установи
предоставянето на електронен адрес, какъвто в случая не се установява да е
посочен. От друга страна, необходимостта по заявлението да бъде внесена
държавна такса е била известна на заявителя още при обжалване на първия отказ
(с жалба № 20200115100609/15.01.2020 г., предмет на
търг. дело № 112/2020 г. на СГС, VІ-5 състав), затова няма как да се
приеме, че липсата на изпращане на указанията по електронна поща в един много по-късен
момент – 05.02.2020 г. е от естество да ограничи правата на заявителя.
В
този смисъл при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса,
указано с обявени по партидата на търговеца указания № 20200204151909
в предоставения срок, изтекъл на 10.02.2020 г., длъжностното лице в правилно
приложение на закона е постановило отказ.
Отказът
е законосъобразен и по причина, че заявеното обстоятелство принципно не подлежи
на вписване. Съгласно чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър се вписват
свързаните с търговеца обстоятелства, за които е предвидено със закон, че
подлежат на вписване. В чл. 12, ал. 1 ТЗ е дадена легално определение на
понятието „седалище на търговеца“, като е посочено, че това е населеното място,
където се намира управлението на дейността му. В чл. 12, ал. 2 ТЗ е дадена
дефиниция и на понятието „адрес на търговеца“, съгласно която това е адресът на
управлението на дейността му. Адресът, на който се намира адресът на управление
на дейността на търговеца от своя страна съдържа конкретни данни относно
наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен
комплекс, квартал и други), номер на сграда, вход, етаж, апартамент или офис.
Този извод съдът прави по аргумент от чл. 89, ал. 3 от Закона за гражданската
регистрация, който закон, въпреки че регламентира реда за регистрация на
физически лица, следва да се вземе предвид и в случая, тъй като е единственият,
който съдържа норми, уреждащи в детайли данните, които се включват в понятието
адрес на един правен субект, който подлежи на регистриране в определени
регистри, а търговският регистър също като регистъра на населението е вид
регистър, в който се вписват обстоятелства, индивидуализиращи определен вид
правни субекти - учредените на територията на страната юридически лица. В
данните относно адреса не се включват други, различни от посочените, които не
описват мястото, където се намира управлението на дейността на търговеца,
каквито са и тези, които дават информация за възможностите за осъществяване на
контакт с търговеца, като номера на неговите телефон и факс, адреса на електронната му поща (предмет
на заявеното вписване), интернет страницата му. Вписването на такива данни в
търговския регистър като задължителна част от адреса на търговеца не е
предвидено и в нито една разпоредба на ЗТРРЮЛНЦ и на Наредба № 1/14.02.2007 г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /в Наредбата е предвидено,
че данни относно номер на телефон, факс, адрес на електронна поща,
интернет страница на едно
лице се вписват само в един случай - в раздел „Действителни собственици“ при
вписване на обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, в група
„Дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим“, в поле №
533 – чл. 67, ал. 47, т. 3 от Наредбата/, каквато настоящата хипотеза не е.
Адресът
на електронна поща не е адрес на управление на търговеца, нито със закон е
предвидено вписването му в Търговския регистър, съгласно чл. 119, ал. 2 вр. чл.
115, т. 1 вр. чл. 12 ТЗ.
Отделен
е въпросът, че така заявеният за вписване електронен адрес - *******.com не
кореспондира с фирменото наименование на дружеството, а само с фамилното име на
един от съдружниците, който е различен правен субект. Това подкрепя извод, че
подаденото заявление не цели упражняване на действителни права, а представлява
злоупотреба с такива по смисъла на чл. 3 ГПК.
Индиция
за това е и обстоятелството, че в представения договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2020 г., съгласно който за депозиране на жалбата е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съответно
възнаграждение в същия размер е заплатено за депозираните предходни жалби № 20200115100609, № 20200115100914 и 20200128124517 срещу
откази за вписване на факс, интернет страница и електронен адрес по партидата
на същия търговец. Заплащането на общо 4000 лева (включително за настоящата
жалба) за депозиране на идентични жалби от дружество с внесен капитал от 100
лева, което за 2018 г. е декларирало, че не е извършвало търговска дейност, е нелогично.
Няма как да се приеме за добросъвестно процесуалното поведение на упълномощеният адвокат М.А.да подава в един и
същи ден отделни заявления за вписване на различни елементи от адреса на
търговеца, които дефинитивно не подлежат на вписване (факс, електронна поща,
интернет страница), което е служебно известно на съда да се случва по партидите
на редица други търговци - „К.Б.“
ЕООД, ЕИК********, "О.К." ЕООД, ЕИК********, „Т.К.“ ЕООД и др..
В
обобщение - заявено за вписване е обстоятелство, неподлежащо на вписване, което
задължително обуславя постановяване на отказ, а депозираната срещу него – жалба
следва да се остави без уважение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 20200218072555 на "К.С."
ООД, ЕИК*******, депозирана срещу отказ № 20200204151909-2/10.02.2020 г.,
постановен по заявление, вх. № 20200204151909/04.02.2020 г. за вписване на
електронен адрес: *******.com.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя "К.С." ООД,
ЕИК*******.
СЪДИЯ: