Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
611 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20219395
от 08.10.2020г., постановено по гр. дело № 5383/2020год. по описа на СРС, ГО, 140
състав, е признато за установено, че ответникът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********
дължи на З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
411 КЗ сумата в размер на 4851.60 лв.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение -01.11.2019г. до погасяването, представляващо регресно
вземане за платгено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 29.03.2019г. в гр. Ямбол, между лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № ******** и лек автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. №********, за
която сума в полза на ищеца срещу
ответника в производството по ч. гр. д.
№ 63472/2019г. по описа на СРС ІІІ ГО, 140 състав е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.11.2019г. като отхвърля идска до пълния предявен размер от
8069.33лв. С посоченото решение ответникът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 764.99лв.,
представляващи разноски за исковото и за заповедното производство съобразно
уважената част от иска, а ищецът З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********е осъден да заплати
на ответното дружество на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумато от 59.81 лв., представляващи разноски по исковото
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу
решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“
ЕИК********. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправило, като
правните изводи не са съобразени със събраните по делото доказателства. Твърди,
че съдът неправилно е разпределил съпричитняването. Счита, че неправилнто са
анализирани събраните по делото свидетелски показания. Твърди, че дори от
събраните по делото доказателства да се установявало съпричиняване от странат
на двамата водачи, участвали в процесното ПТП, то в никакъм случай не е в
съотношение 70%/30% както е определил първоинстанционния съд. Моли съда да
отмени решение в обжалваната част и да уважи предявения иск в пълен размер, ведно
със законната лихва. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба - ЗК „Л.И.“ АД, представлявано от процесуалиня представител
юрисконсулт И.Ц.оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане
на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Поради изложеното моли за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението
в обжалваната част. Претендира юрисконултско възнаграждение
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и
постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство са били кумулативно обективно съединените
искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8069.33 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по заведена ликвидационна преписка по щета
№ 470418191916969, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението за издавне заповед за изпълнение -01.11.2019г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сторените деловонии разноски за заповедно
производство в размер на 783.33 лв, от които 163.76 лв. – държавна такса и
619.57 лв. заплатено адвокатско възнаграждение както и сторените разноски в исково преизводство пред РРС
По делото са обявени за безспорни
между страните следните обстоятелства: наличие
към датато на процесното ПТП -29.03.2019г. е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
водача на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ********; че ищецът е
заплатил на застрахованото при него лице по застраховка „Каско“ застрапователно
обезщетение в размер на 16088.65 лв. за процесното застрахователно събитие,
настъпило на 29.03.2019г.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 29.03.2019
г., около 17:30 часа, лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. ******** се е
движил по околовръстен път Юг на гр. Ямбол. Водачът на посоченото МПС е
предприел маневра за завиване наляво по черен път. В същото време, по същия път
и в същата посока се е движил лек автомобил „Мерцедес Е350 “ с рег. №********,
който е предприел маневра за изпреварване на завиващия наляво лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ и спрелите зад него автомобили, които изчаквали да извърши маневрата
завой на ляво, в резултат на което
траекториите на двете МПС се е пресекла и е настъпил удар между тях. В
следствие на удара лекият автомобил „Мерцедес Е 350“ се отклонява и излиза от
пътното платно по посоката си на движение и се удря в противопожарен кран. В констативния протокол, съставен на мястото
на ПТП са удостоверени видимите щети по отношение на двете МПС, както следва:
по отношение на лек автомобил „Мицубиши Паджеро– преден ляв калник, предна лява
врата, ляв праг, лява степенка; по отношение на лек автомобил „ Мерцедес Е350“ – преден капак, преден десен калник, десен
фар, предна броня, ходова част и др.
По делото е представен двустранен
констативен протокол за ПТП от 29.03.2019г.,
с който водачите на участващото в произшествието моторни превозни средства са
се съгласили относно датата и мястото на настъпване на ПТП, неговия механизъм,
вината за него и понесените материални щети. В него е посочено, че вина за
инцидента имат и двамата водачи, които лично са написали, че са съвиновни за настъпилото ПТП.
Вследствие на инцидента е била
образувана щета № 2470418191916969 при ищеца-застраховател на водача на
автомобил с марка „Мерцедес Е 350“ с рег. №********, собственост на „В. 2“ ООД
с ЕИК********. Извършен е оглед при застрахователя ищец, на който е направен
опис и оценка на вредите. Стойността на вредите в размер на 16 088.65 лв.
са заплатени от ищцовото дружество на 08.08.2019г. на сервиза, извършил
отремонтирането на вредите, за което е приложено платежно нареждане. По делото
е приложена фактура на стойност 118.56 лв.
за извършена услуга извозване на увредения автомобил „Мерцедес Е350“ с
рег. №********, осъществено на датата на инцидента. Приложено е и платежно, с
което ищецът е заплатил посочената сума на 07.20.2019г. на „В.А.Д.С.Б.“ ЕООД. Ответното
застрахователно дружество е било поканено с покана за доброволно изпълнение на
регресни претенции от 21.08.2019г., получена на 26.08.2019г., да заплати
процесната претенция, но до завеждане на иска не е било извършено плащане.
Първоинстанционният съд е назначил
автотехническа експертиза, заключението от която въззивната инстанция също
кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област и след
обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на
вещото лице се установява, че уврежданията по автомобил с марка „Мерцедес Е350“
с рег. №*******са настъпили от процесното ПТП.
По делото са събрани гласни
доказателства, като са разпитани водачите на двата автомобила, учасници в ПТП. Свидетелят
Д.К.Г., водач на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ******** , разказва,
че когато решил да извърши маневнра завой на ляво, подал мигач за завиване
наляво, намалил е скоростта на управлявания от него автомобил, като е спрял в
лентата за движение, за да изчака насрещно движещ се автомобил, след което е
предприел маневра за завиване наляво. Движещите се зад него 5-6 автомобила също
са намалили и спрели, за да го изчакат да извърши предприетата от него маневра.
В момента когато потеглил да извърши маневрата лек автомобил „Мерцедес Е350 “ е
предприел изпреварване, вследствие на което е настъпил удар между двете превозни
средства.
По делото по делегация пред РС Ямбол е
изслушан и свидетелят П.Г.Д., водач на лек автомобил „ Мерцедес Е350“, с
рег. *******Той разказва, че поради
бавния ход на движение на автомобила пред него е предприел изпреварването му с
подаден мигач, като в следващия момент автомобилът пред него е завил наляво и е
настъпил удар между двете МПС.
От събраните гласни доказателства и
представения двустранен констативен протокол по дебото безспорно се установява, че с
поведението си застрахованият при ответника водач на на лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № ******** е нарушил е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП,
като, извършвайки маневра завой наляво за навлизане в черен път, не е пропуснал
пътните превозни средства (лек автомобил „Мерцедес Е 350“, движещи се по пътя,
който той напуска, и е станал причина за настъпване на ПТП.
Предвид изложено, първоинстанционният
съд правилно е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл.
411, ал. 1 от КЗ – да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Видно от представените по делото писмени
доказателства, а и обявените за безспорни обстоятелства, по образуваната при
застрахователя – ищец щета е извършено плащане на автосервиза за отремонтиране
на увредения автомобил.
Спорни по делото са въпросите дали е
налице съпричиняване от страна на водача на автомобил с марка „Мерцедес Е350“,
застрахован при ищцовото дружество и досежно размера на обезщетението. С оглед
разпределената доказателствената тежест между страните и представените по
делото доказателства е доказано наличието на съпричиняване от водача на
увредения автомобил „Мерцедес Е 350“. Съпричиняването винаги е конкретно и е
налице, когато поведението на увредения се намира в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на увредения
автомобил „Мерцедес Е350“, застрахован в ищцовото дружество, който с противоправното
си поведение е допринесъл за настъпването на вредите. Според показанията на
свидетеля Г., преди извършване на
маневрата завой на ляво той е подал светлинен пътепоказател за предприемане на
завой наляво, след което е изчакал насрещно движещите се автомобили да преминат
като е бил спрял в неговата лента за
вдвижение. В същото време в показанията си свидетелят Д. твърди, че е видял
спрелите автомобили и без да установи причината за това е предприел
изприварване, в това чискло и на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“. От това
следва, че водачът на застрахования при ищеца автомобил – лек автомобил „Мерцедес
Е 350“ с действията си е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, като преди да подаде сигнал за предприемане на маневра изпреварване
не се е убедил, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Преди предприемане на
маневра по изпреварване водачът на МПС е длъжен да прецени пътната обстановка
съобразно поведението на участниците на пътя и да започне изпреварване
единствено при наличието на сигурност, че действията му няма да създадат
опасност за движението (арг. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП). При липсата на
достатъчно данни за очакваните маневри от движещите се пред него или след него
автомобили (поради намалена видимост от други МПС), застрахованият при ищеца
водач е бил длъжен да не предприема маневра по изпреварване, докато не се
убеди, че не е налице препятствие или друга обективно видима причина за
необичайното поведение на движещите се пред него два автомобила (намаляване на
скоростта, респ. спиране на пътя). От друга страна, доколкото е подал ляв
мигач, водачът на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ не е очаквал друг автомобил да го изпревари,
преди да завърши левия завой, тъй като е сигнализирал на останалите участници в
движението какви ще са непосредствените му действия на пътя. По изложените
съображения поведението на свидетеля Д., водач на застрахования при ищеца
автомобил, е в нарушение на предписаните от закона детайлни правила за
изпреварване (като маневра с повишена степен на опасност за движението на пътя
поради отклонение в лента за насрещно движение със сравнително висока скорост)
преимуществено е допринесло за настъпване на ПТП, поради което настоящата
съдебна инстанция намира, че с действията си водачът на застрахования при ищеца
автомобил е съпричинил за настъпване на вредите в степен от 70 %. В този смисъл
е изводът за разпределяне на вината при
съпричиняването от участниците в ПТП на СРС, който се споделя и от настоящата
инстанция.
Въззивният съд счита, че СРС правилно
е определил размера на обезщетението за. регресната претенция в размер на 4851.60 лв. с оглед установеното
съпричиняване от водача на увредения автомобил.. Първоинстанционният съд
правилно е отбелязал, че следва да се вземе предвид стойността на вредите по
средни пазарни цени.
Предвид изложеното въззивният съд
счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.
При този изход на спора въззивника –
ищец няма право на разноски. По разноските за въззивната инстанция на страна на
въззиваемата страна –настоящият съдебен състав намира, че въззивникът –ищец
следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за процесуално представителство
за юрискосулт в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20219395
от 08.10.2020г., постановено по гр. дело № 5383/2020год. по описа на СРС, ГО, 140
състав в обжалваната уважена част.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК********, с адрес ***, пл. „*******да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски
за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/