№ 5244
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110147227 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът К. АТ. ИВ., ЕГН **********, дължи на ищеца „Е., сумата от 5525.22 лв.,
представляваща сбор от непогасените вноски по Договор за потребителски кредит № . г. за
периода от 04.11.2015 г. до 04.02.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2020 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 1385.91 лв. – лихва за забава върху посочената главница за
периода от 04.02.2018г. до 24.09.2020 г. вкл., за част от които суми е била издадена заповед
за изпълнение от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 50583/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че между „Ю. /с предишно наименование „Ю. и ответникът К. АТ.
ИВ. бил сключен договор за потребителски кредит № . г., по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит „за текущи нужди“, в
размер на 18 000 лв. Сумата била предоставена на кредитополучателя по следната банкова
сметка: .G62ВР.I.. на 04.02.2018 г., видно от приложеното бордеро от същата дата. За
усвоения кредит ответникът-кредитополучател поел задължение да погаси същия на равни
месечни вноски, от които 6 вноски – всяка в размер на 209 лв., 113 вноски – всяка в размер
1
на 216.62 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 215.87 г. лв., дължими на 05-
то число на месеца съгласно погасителен план. Ищецът твърди, че ответникът е спрял да
погасява дължините вноски, като последното плащане било от дата 22.11.2010 г. Сочи, че
крайният срок за издължаване на дълга бил 04.02.2018 г. Предвид забавата на ответника
претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.02.2018 г.
до 24.09.2020 г. вкл. Твърди, че по силата на договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г. ищецът „Е. е придобил вземанията на „Ю., с предишно наименование „Ю., от
ответника К. АТ. ИВ. по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен.
Ето защо, моли за уважаване на исковете. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват изцяло предявените искове. Ответникът оспорва да е получавал заемната сума по
договор за потребителки кредит № ., който е без дата. Оспорва процесната сума да е
преведена по сметка, чийто титуляр да е ответникът, както и подписът за „клиент“, поставен
на бордерото, да е на лицето К. АТ. ИВ.. Оспорва крайният падеж на договора да е
04.02.2018 г. предвид липсата на дата на самия договор. Предвид неоснователността на
главния иск, счита, че и акцесорният е неоснователен. Ето защо, моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 50583/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Исковете са допустими, като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между ищеца
и ответника е сключен договор за потребителки кредит № ./04.02.2008 г., по който
ответникът е усвоил предоставения кредит, както и че се е породило процесното главно
вземане и че вземането за процесната сума е изискуемо и размерът на задължението на
ответника, а също така и че вземанията по този договор са цедирани в полза на „Е. по
силата на сключен на 18.01.2016 г. договор за възлагане на вземания, както и че цесията е
надлежно съобщена на длъжника.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга си, както и останалите
ползващи го възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
От представения по делото Договор за потребителки кредит № . от 04.02.2008 г. се
установява по безспорен начин, че между К. АТ. ИВ. и „Ю. /с предишно наименование „Б./ е
сключен Договор за потребителски кредит съгласно погасителен план към него, а от
представеното на л. 15 от делото бордеро № . от 04.02.2008г. е видно, че заемната сума в
размер на 18 000 лв. е била преведена по разплащателна сметка с ., с титуляр К.И., т.е.
сумата по кредита е била усвоена, като още на същата дата тя е изтеглена в брой на каса от
2
кредитополучателя. В този смисъл е и приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. Ето защо и възраженията на ответника
в тази насока се явяват неоснователни.
От представения Договор за потребителски кредит в се установява, че разрешеният
кредит от 18 000 лв. е за срок от 120 месеца, при лихва за първите 6 месеца – 7% и действащ
базов лихвен процент за потребителски кредити в лева – 8.250%, надбавка 0.400 пункта,
ГПР – 8.28%. В договора е посочена цел на кредита – текущи нужди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
договора кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
посочени като брой и размер в погасителния план, който е неразделна част от договора,
включително лихва и главница. Размерът на всяка месечна вноска е 209 лв. през първите 6
месеца от срока на издължаване на кредита и 216.62 лв. за оставащия период. В чл. 7, ал. 2 е
посочено, че в случай че по време на действието на договора банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключване на
договора, се променя едностранно от банката, като промените се отразяват при
изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след
датата на промяна на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава
своето неотменяемо и безусловно съгласие. В този случай банката изготвя служебно нов
погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи
погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план. В чл. 8 е уговорено, че
погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат: б. „а“ в брой до 04-то число
на месеца; б. „б“ – безкасово чрез удръжка от разплащателна или влогова сметка на
кредитополучателя в банката; или б. „в“ – по друг начин.
В допълнение, изложените обстоятелства се установяват и от представената молба за
потребителски кредит от 04.02.2008 г. на л. 12 от делото, както и запис на заповед, издаден
на 04.02.008г. от К. АТ. ИВ. в полза на „Ю. за сумата от 18 000 лв., ведно с лихва в размер
на 7% за първите шест месеца и 7.85% - за следващия период.
Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства,
че на 18.01.2016 г. между „Ю. и „Е. е сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията по процесния договор са прехвърлени на „Е. – договор за възлагане на вземания,
както и потвърждение, подписано на 18.01.2016 г. за това, че цедентът в качеството си на
кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към потвърждението с
посочване /включително но не само/ на идентификационния номер на договора за кредит,
име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния договор. Посочено е, че всеки един
от цедента и цесионера потвърждават, че цесията е в сила от 18.01.2016г. и на датата на
приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента във връзка с портфейла.
От приложение № 1 /л. 54-56 от делото / се установява, че вземанията по процесния договор
за главница в размер на 17178.84 лв. – главница, 2693.64 лв. – лихва, са били предмет на
сключената цесия.
Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист на „Ю., с
което упълномощават адвокатско дружество „И. и Д.“, адв. М.., адв. М., адв. П. и „Е. да
представляват банката като извършват следните действия във връзка с Договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. – да уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3
ЗЗД физическите лица – длъжници /в това число основни длъжници, съдлъжници и
поръчители/ по договори за потребителски кредити /в това число договори за кредитни
карти и овърдрафти/ за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу
физически лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на
договор за прехвърляне на вземания; да извършват всички необходими правни и фактически
действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз
основа на Договора за прехвърляне на вземания, като третират всички лични данни по
стриктно конфиденциален начин и осигуряват пълно спазване на приложимите изисквания
3
за защита на личните данни. Посочено е, че пълномощното е валидно до 31.01.2026г., ако не
бъде оттеглено по-рано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от
упълномощените лица.
Представено е към исковата молба и уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изходящо от адв. Г.Х., като пълномощник на „Ю., адресирано до ответника, с
което е посочено, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. между „Ю. и „Е.,
банката е прехвърлила на „Е. портфейл от необслужвани вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 1 към Потвърждение към договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 г. Посочено е, че е прехвърлено и вземането към ответника,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № . г.
Страните не спорят, че уведомлението е достигнало до ответника, което се
потвърждава и от извършваните от него към „Е. плащания след датата на цесията. Но дори и
да се приеме, че това не е така, следва да се съобрази, че към исковата молба е приложено
уведомление за извършената цесия от адв. Х., в качеството на пълномощник на „Ю., която
с нотариално заверено пълномощно от 19.02.2021 г. е упълномощена да уведомява съгласно
условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски
кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица
- длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за
прехвърляне на вземания. Видно от самото пълномощно, същото е валидно до 31.01.2026 г.,
като по делото не са ангажирани доказателства да е било оттеглено.
Т.е. по делото са налице приложени към исковата молба уведомления, изходящи от
пълномощник на цедента, както и на цесионера, адресирани до ответника за сключената
цесия. Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника /в този смисъл – Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II ТО/, и следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в
качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесните искове, като
ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В исковата молба са изложени твърдения, че вземанията се претендират на краен
падеж – 04.02.2018 г., който към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вече е
бил настъпил, поради което вземанията по договора за кредит са изискуеми.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредитът е усвоен, както и че в периода от 04.03.2008 г. до
22.11.2010 г. вкл. са извършвани плащания в общ размер на 1979.26 лв., описани в Таблица
1 от заключението, като не са заплатени месечните вноски за главница с падежи от
04.11.2008 г. до 04.02.2018 г. вкл. в общ размер на 17 180.55 лв. и месечните вноски за
договорна лихва с падежи от 04.12.2008 г. до 04.02.2018 г. вкл. в общ размер 8064.78 лв.
Размерът на главницата за периода от 04.11.2015 г. до 04.02.2018 г. е 6037.26 лв., а размерът
на лихвата за забава върху тази главница за периода от 04.02.2018 г. до 24.09.2020 г. в
1614.96 лв. Вещото лице освен това е констатирало, че след датата на цесията при ищеца са
постъпили доброволни плащания от ответника в общ размер 2375 лв., платени в периода от
06.02.2017 г. до 03.12.2019 г., както следва: на 6.2.2017 г. – сумата от .
В настоящата хипотеза, предмет на иска е единствено сумата от 5525.22 лв.,
представляваща част от начислената по договора за кредит главница за периода от
04.11.2015 г. до 04.02.2018 г., ведно с лихвата за забава върху тази главницата. И това е така,
4
тъй като с посочената от вещото лице сума от 2375 лв. са погасени дължимите
възнаградителни лихви по договора за кредит. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното. Условията и поредността за погасяване на няколко на брой задължения тогава,
когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички тях, са регламентирани с нормите на
чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, които са диспозитивни и се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Страните
не твърдят, а и от съдържанието на сключения договор за кредит от 04.02.2008 г. не се
установява страните да са постигнали изрично съгласие за реда, по който ще се погасяват
възникналите по тази сделка за длъжника парични задължения, когато постъпилото плащане
не е достатъчно да погаси всички тях. Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 3/2017 от 27 март 2019 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват
еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.
За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.
76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.
Такъв е и настоящият случай. Когато задължението е за главница и мораторни лихви,
длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76 ЗЗД да посочи кое от задълженията
погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи
категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то
погасяват се първо лихвите и след това главницата. Ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този
дълг, изборът обвързва кредитора. В конкретния случай, обаче, видно от доказателствата по
делото извършените частични плащания не са достатъчни да погасят всичките. По
договора за кредит е настъпил и крайният срок за разсрочено плащане, поради което се касае
до едно задължение, състоящо се от два елемента – главница и лихви. Ето защо, следва да
намери приложение именно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а не ал. 1.
Впрочем, дори да се възприеме соченият от ответника ред за погасяване на
задълженията, т.е. извършените частични плащания в общ размер на 2375 лв. да бъдат
отнесени за погасяване на главницата като най-обременителното за длъжника задължение,
то това не би променило крайният изход на спора, тъй като съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД при
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, в случая предвид
разсрочване на дълга за период от 120 месеца, съобразно представения погасителен план,
погасени биха били вземанията за главница преди 2015 г. , а процесният период касае
04.11.2015 г. – 04.02.2018 г. Обстоятелството, че тези вземания биха били погасени по
давност е ирелевантно, тъй като съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението
си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
възникване на претендираното материално право, следва изводът, че искът се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната лихва за забава, съдът намира следното:
Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Доколкото
ответникът е в забава, то той дължи и мораторна лихва върху просрочената главница в
размер на 1385.94 лв. за периода от 04.02.2018 г. до 24.09.2020 г. (съобразно принципа на
5
диспозитивното начало), поради което предявеният иск за лихва за забава следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора по делото, право на разноски има само ищецът. В
заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от 355.57
лв., като следва да му се присъдят разноски в размер от 208.03 лв. с оглед уточнението на
размера на претенциите в исковото производство, които са в по-малък размер. В исковото
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1118.82 лв. за държавна такса,
депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение с ДДС, като са представени и доказателства
за сторените разноски, поради което на ищеца следва да се присъди посочената сума за
разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. АТ. ИВ., ЕГН ., с адрес в гр. С., дължи на
„Е., със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 5525.22 лв., представляваща
сбор от непогасените вноски по Договор за потребителски кредит № . г. за периода от
04.11.2015 г. до 04.02.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2020 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 1385.91 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода от
04.02.2018г. до 24.09.2020 г. вкл., за които суми е била издадена заповед за изпълнение от
30.10.2020 г. по ч. гр. д. № 50583/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА К. АТ. ИВ., ЕГН ., с адрес в гр. С., да заплати на „Е., със седалище и
адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 208.03 лв.,
представляваща сторените по заповедното производство разноски, както и сумата от 1118.82
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6