Решение по дело №15397/2016 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седми април, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №15397 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** срещу Х.С.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, главница по Индивидуален договор за паричен заем №44060С/09.01.2015 г., сключен между „З.” АД, ЕИК:***, заемодател и Х.С.Н., ЕГН:********** заемател, посредством използване на специално създадена он-лайн платформа, 11,00 лв. /единадесет лева/, договорена възнаградителна лихва, съгласно чл.4, ал.6 от договора за периода от 09.1.2015г.-09.02.2015г., сума в размер на 38,00 лв. /тридесет и осем лева/ представляваща неплатена неустойка, съгласно чл.11 от договора, дължима за неизпълнение на договорно задължение за периода 11.01.2015г.-09.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49,96 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ законна лихва за забава върху отпуснатата изискуема главница за периода от 10.02.2015 г. до 06.07.2016 г., сумата от 1,57 лв. /един лев и петдесет и седем стотинки/ законна лихва за забава върху изискуема договорена възнаградителна лихва за периода от 10.02.2015 г. до 06.07.2016 г., сумата от 5,74 лв. /пет лева и седемдесет и четири стотинки/, законна лихва за забава върху дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.01.2015 г. до 06.07.2016г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се сочи, че същия не оспорва, че е получил сумата от 350 лева на 09.01.20015г., като сочи, че от така получената от него сума на 03.08.2015г. е заплатил единствено 30 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е платежно нареждане от 09.01.2015г., от което се установява, че сумата от 350 лева е преведена от ищеца в полза на ответника Н..

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за заем на парични средства. Не се оспорва от ответника, че същия е получил сумата от 350 лева, като се навеждат твърдения, че последния в изпълнение на задължението си към ищеца е погасил сумата от 30 лева, за което обстоятелство обаче ответникът въпреки дадените му указания не представи доказателства. При така изложеното претенцията за сумата от 350 лева се явява основателна и следва да бъде уважена. Страните при възникване на облигационното правоотношение са уговорили заплащането на възнаградителна лихва и неустойка, поради което претенциите за сумите от 11 лева – възнагр. лихва и 38 лева неустойка за процесните периоди също са основателни. Длъжникът дължи и мораторна лихва върху главницата, която следва да бъде формирана от сумата, която е предоставена в заем на ответникът и уговорената възнаградителна лихва, доколкото последната се явява цената, при която на кредитополучателя се предоставят процесните средства. Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени и за сумата от 49,96 лева и 1,57 лева. Положителен отговор за дължимостта на мораторна лихва върху уговорената договорна неустойка е даден с Решение №73/29.06.2011г., постановено по т.дело № 683/2010г. на ВКС, І-во т.о., поради което и претенцията за сумата от 5,74 лева също е основателна.

По отношение на разноските:

При определяне на съдебните разноски в частта досежно дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в полза на ищеца съдът съобразява разпоредбата  на чл. 78, ал.8 ГПК ДВ бр.8/2017г. вр. чл. 26 от НЗПП, действаща към момента на приключване на устните състезания, като определя възнаграждение за процесуално представителство в размер на 50 лева. Делото не е с висока фактическа и правна трудност, което да налага определяне на възнаграждение над законовия минимум. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство в размер на 275 лева.

В заповедното производство размера на юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство също следва да бъде определен съобразно чл. 78, ал.8 ГПК ДВ бр.8/2017г. вр. чл. 26 от НЗПП в размер на 50 лева. Следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 25 лева, съставляващи заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.С.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „З.М.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, главница по Индивидуален договор за паричен заем №44060С/09.01.2015 г., сключен между „З.М.“ АД, ЕИК:***, заемодател и Х.С.Н., ЕГН:********** заемател, посредством използване на специално създадена он-лайн платформа, 11,00 лв. /единадесет лева/, договорена възнаградителна лихва, съгласно чл.4, ал.6 от договора за периода от 09.1.2015г.-09.02.2015г., сума в размер на 38,00 лв. /тридесет и осем лева/ представляваща неплатена неустойка, съгласно чл.11 от договора, дължима за неизпълнение на договорно задължение за периода 11.01.2015г.-09.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49,96 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ законна лихва за забава върху отпуснатата изискуема главница за периода от 10.02.2015 г. до 06.07.2016 г., сумата от 1,57 лв. /един лев и петдесет и седем стотинки/ законна лихва за забава върху изискуема договорена възнаградителна лихва за периода от 10.02.2015 г. до 06.07.2016 г., сумата от 5,74 лв. /пет лева и седемдесет и четири стотинки/, законна лихва за забава върху дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.01.2015 г. до 06.07.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5250/09.09.2016г., постановена по ч.гр. дело № 10742/2016г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда Х.С.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „З.М.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство и сумата от 275 лева съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 75  (седемдесет и пет) лева, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство и сумата от 25 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :