№ 8467
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110100577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 19187/20.01.2025 г. на ответника „Вивус.Бг“ ЕООД, с която
по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото
решение № 156/06.01.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се навеждат доводи, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като
поддържа злоупотреба с процесуални права от ищеца. Допълва още, че съдът не е бил
обвързан от минималните размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на решение от 25.01.2024 г. по
дело С438/2022 г. на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Тесдо“ ЕООД изразява становище за
неоснователност на молбата.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
1
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр.88 от 4 Ноември 2022 г.), при интерес до
1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Следователно размерът на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава минималния такъв по
Наредбата.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да
откаже да приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на общностното
право. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на
възнаграждение, да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и
процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия.
В случая, с оглед обема на извършената дейност от страна на адвоката, изразяващи се
в подаване на една уточнителна молба и последващо становище по хода на делото, ведно с
изложени доводи по същество, от съдържанието на които става ясно, че адв. Димовски е
проучил делото и се е запознал с оспорванията на насрещната страна, излагайки конкретни
съображения относно тяхната неоснователност, не би могло да се приеме, че определянето
на възнаграждение в размер на 400 лв. не съответства на обема на извършената от него
адвокатска защита, само поради факта, че същият надвишава материалния интерес по
делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение №
156/06.01.2025 г. в частта за разноските, поради което молбата на ответника по чл. 248 ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. 19187/20.01.2025 г. на ответника „Вивус.Бг“
ЕООД за изменение на решение № 159 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 577/2024 г., в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2