Споразумение по дело №717/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 130
Дата: 22 юни 2017 г. (в сила от 22 юни 2017 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20175220200717
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

Година 2017                                                             ГРАД  ПАЗАРДЖИК

РАЙОНЕН СЪД                                ІХ-ти   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ       

НА 22-ри юни                                                                   ГОДИНА 2017        

                                                                                                         

В публично съдебно заседание в състав:

                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

                  

Секретар: ИВА ЧАВДАРОВА

Прокурор: РАДОСЛАВ БАКЪРДЖИЕВ

Сложи за разглеждане  докладваното от съдия РАДИНА

НОХД    № 717                                                    по описа за 2017 година

На именното повикване в 11.48  часа се явиха:

 

          Подсъдимият Г.А.К. се явява лично и със защитника си адв.Д.П. от САК – редовно упълномощен.  

          Явяват се пострадалият Г.В.Т. – редовно призован от предходното съдебно заседание.

          Явява се прокурор Бакърджиев.

         

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

 

          Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

          Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

          Г.А.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, ЕГН:**********.

Съдът по представената лична карта констатира, че постоянен адрес ***0.

          ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт. Искам само да кажа, че настоящият ми адрес ***, Овче купел 1, бл.504, ет.1, ап.3, вх.Г.

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах си правата.

Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.

 

Снема се самоличността на пострадалото лице, както следва:

Г.В.Т. ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

На пострадалия се разясни правото му да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото.

ПОСТР. Т.: Нямам претенции към подсъдимия. Не желая да бъде и частен обвинител в процеса. Разбирам, че мога д се конституирам по обвинението. Напълно съм наясно. Не желая да участвам нито като частен обвинител, нито като граждански ищец.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

          АДВ. П.: Нямаме искания по доказателствата.

 

          Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

         

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

          ПРОЧЕТЕ СЕ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ ОТ ПРОКУРОРА

 

Пристъпи се към разпит на подсъдимия Г.К.:

ПОДС. К.:  Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Желая да сключа споразумение с прокурора.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия с подсъдимия и неговия защитник обсъдихме вариант на споразумение в следния смисъл:

Подсъдимият се признава за виновен за извършите от него престъпления, за които са му повдигнати обвинения с ОА.

За престъплението по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК подсъдимият се съгласява да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.

За престъплението по чл.131 ал.2, пр.4-то, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, във вр. с чл.54 от НК подсъдимият се съгласява да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК подсъдимият се съгласява да му бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК подсъдимият се съгласява наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като през първата една година и шест месеца от същия  подсъдимият се съгласява да му бъде наложена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два пъти седмично.

Подсъдимият се съгласява да заплати и сторените по делото разноски в размер на 105,00 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и 20 лв. по сметка на Районен съд - Пазарджик.

          Считам, че така предложеното споразумение не противоречи на закона и морала и моля да го одобрите. Моля да прекратите наказателното производство по общия ред.

 

АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло така предложения вариант на споразумение от представителя на РП-Пазарджик.  Считам, че същото не противоречи на закона и морала и моля да го одобрите.

 

ПОДС.К.: Разбирам обвиненията. Получил съм и съм прочел ОА. И аз не мога да повярвам как съм го направил два пъти. Това се случва само като пия, но повече не пия. Зарекъл съм се. Наистина изглеждам кротък човек, защото съм кротък човек. Работя към мобилен оператор, изграждаме мрежата за приемане на обажданията и телефоните. Мога да си загубя работата, ако много отсъствам, защото пътувам и извън страната. Много съжалявам за това, което съм направил втори път.

Признавам се за виновен. Съгласен съм с предложеното споразумение от прокурора. Разбирам последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Разбирам, че влиза в сила от днес, не може да се обжалва и че има сила на присъда. 

Съгласен съм да бъда осъден на предложеното от прокурора наказание, което ми е обяснено. Съгласен съм наказанието да ми бъде лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съгласен съм да ми бъде наложена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК – да ходя и да се подписвам два пъти седмично за една година и половина, които ще текат в изпитателния срок.

Съгласен съм да заплатя сторените по делото разноски в размер на 105,00 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и 20 лв. разноски по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

 

 

 

Искам делото да се приключи със споразумение. Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред. Доброволно ще подпиша споразумението.

 

Съдът на основание чл.384 ал.1 във връзка с чл.382 ал.6 от НПК

О П Р Е Д Е Л И

ВПИСВА в протокола окончателното споразумение, постигнато  между прокурора, подсъдимия и неговия защитник, по силата на което:

Подсъдимият Г.А.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, ЕГН: ********** се признава за ВИНОВЕН в това, че на  22.10.2016г. в гр.Пазарджик на **** и пред бистро „Златното пиле" на ****8 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в ругаене, блъскане, прераснало в сбиване, както и обиди и заплахи: „Кои сте Вие, че ще ме задържате, не можете да го направите, няма да ме спрете и вие ли искате бой, ще ви убия", „Не може да ме проверявате! Не може никъде да ме водите!", „Аз съм военен, не можеш да ме проверяваш!", „Да ви еба майката, боклуци, нещастници, да го духате, ей сега ще звънна един телефон и утре няма да сте на работа/ по отношение на полицейските служители Л.И.П. и Б.С.М., и двамата назначени на длъжност - полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към РУ Пазарджик при ОД на МВР гр.Пазарджик и полицейските служители Г.В.Т. и И.Д.В. и двамата назначени на длъжност - старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към РУ Пазарджик при ОД на МВР, съпроводени със съпротива срещу орган на властта - полицай П., М.,***, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК се СЪГЛАСЯВА да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Подсъдимият Г.А.К. със снета самоличност и ЕГН се признава за ВИНОВЕН в това, че на 22.10.2016г. в гр.Пазарджик на **** и пред бистро „Златното пиле" на ул."**** е причинил лека телесна повреда на Г.В.Т. *** - старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към РУ Пазарджик при ОД на МВР, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия -  престъпление по чл.131 ал.2, пр.4-то, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК се СЪГЛАСЯВА да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия се определя и налага едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от три години, като на основание чл.67 ал.3 от НК през първата една година и шест месеца от същия се постановява пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два пъти седмично.   

Подсъдимият се СЪГЛАСЯВА да заплати сторените по делото разноски в размер на 105,00 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и разноски в размер на 20 лв. и държавна такса в размер на 5,00 лева при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

 

 

 

С П О Р А З У М Е Л И   С Е :

 

 

ПРОКУРОР:                                        ПОДСЪДИМ:

         /Радослав Бакърджиев/                             / Г.К./

 

 

                                                    ЗАЩИТНИК:

                                                           /адв.Д.П./

 

 

 

 

 

СЪДЪТ намира, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала. Данните на ДП  в своята съвкупност  позволяват изводи за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние. Налице са процесуалните предпоставки за сключване на споразумение  чл. 381  ал. 1, 2 и 3  от НПК, като постигнатото  споразумението между страните е обхванало всички въпроси по ал. 5.

Договореното наказание за първото престъпление квалифицирано по ал.2 на чл.325 е напълно съобразено с тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на дееца. Последните следва да бъдат коментирани през призмата на четирите предходни осъждания. Същите са визирани в справката на л.76-78 от ДП като всъщност само три от тях съставляват осъждания, доколкото по пункт 2-ри е визирано приложение на чл.78а от НК. Видно от справката за осъждането по пункт 1-ви е настъпила и призната реабилитация по право, а за тези по пункт 3-ти и 4-ти има произнасяне с втората присъда по чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като е наложено общо най-тежко наказание пробация по двете задължителни мерки и поправителен труд, което наказание е било изтърпяно до 09.01.2009г. Така, отчитайки изискванията на пълната реабилитация по чл.88а ал.1, във вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК, след изтичане на две години от изтърпяване на наказанието ,респективно към 10.01.2011г. е настъпила пълната реабилитация, която е заличила последиците от двете осъждания. Независимо от това обаче и както е признала константата съдебна практика, предходните осъждания охарактеризират негативно дееца, особено в случая следва да бъде отчетен фактът, че подсъдимият вече е бил осъждан за престъпление по чл.325 ал.2, т.е. от същия вид, при същата тежка квалификация, като и в този случай заплахите му и физическата агресия са били реализирали спрямо полицай. Следва да се приеме при наличната настояща проява от същия вид, че очакваното поправително въздействие и въздържание след изтърпяване на пробацията не са били постигнати като цел на осъществената репресия. Затова съдът намира, че наказанието от две години и шест месеца ЛС, практическо определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, се явява справедливо, защото е съответно на тежестта на престъплението, преценявано включително на база наличната характеристика на неговия автор.

Аналогично е становището на съда и по отношение на наказанието по чл.131 ал.2 т.4 от НК. Тук договореното наказание е също при баланс и съображенията на съда досежно правилното отмерване са аналогични на горните.

Законосъобразно страните са се договорили за приложение на чл.23 ал.1 от НК, доколкото в случая е налице съвкупност между двете деяния и правилно е определено въз основа на тази нормата общото най-тежко в размер на две години и шест месеца ЛС.

Напълно оправдано е приложението на чл.66 ал.1 от НК. Коментарът горе досежно настъпилата пълна реабилитация по чл.88а за последните две осъждания, практически дава заключение, че подсъдимият е неосъждан, тъй като за първото осъждане е настъпила реабилитация по право, второто е по чл.78а от НК, а за третото и четвъртото е настъпила пълната реабилитация. Това открива първата материално-правна предпоставка по чл.66 ал.1 от НК и като се вземат предвид вида и размера на наказанието следва да бъде споделен и извода, че не е наложително реалното изтърпяване на наказанието за постигане на превантивната му цел. Тук следва да бъдат споделено непосредствените впечатления на съда, които представят подсъдимия като личност, различна от тази характеризирана с предходните престъпни прояви и настоящата. Напълно оправдано след приложение на чл.66 за минималния изп.срок е приложението на чл.67 ал.3 от НК именно във връзка с данните, че въпреки осъждания за прояви от същия вид, въпреки реализираната репресия, по отношение на този подсъдим не е постигнат възспиращия ефект и поправителното въздействие и следва новата престъпна проява. Затова определянето на пробационна мярка и то най-тежката възможна по чл.42а ал.2 т.1 от НК и то за ½ от изп.срок допринася за мотивиране на очаквания, че този вид на наказанието при този вид на изтърпяване ще обезпечи заложените цени от наказателната репресия. Законосъобразна е уговорката в частта за разнсоките.

Съдът, на основание чл.384 ал.1 във връзка с чл.382 ал.7 във вр. с чл.24 ал.3 от НПК

О П Р Е Д ЕЛ И

ОДОБРЯВА споразумението, постигнато между прокурора, подсъдимия и защитника му в горния смисъл.

ПРЕКРАТЯВА  производството по НОХД № 717/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                        

          При този изход на делото и на основание чл.309 ал.4 във вр. с ал.1 от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И

         

 

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Г.А.К. – Парична гаранция в размер на 1000 лв.

          Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-мо дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.

След влизане  в сила на определението делото да бъде докладвано на съдията-докладчик за произнасяне по чл.61 ал.8 от НПК за преценката дали са налице основания за освобождаване на паричната гаранция.

След влизане в сила на определението за отмяна на мярката за неотклонение, препис от същото да се изпрати на Началника на СДВР, с оглед преустановяване на контрол върху изпълнението на мярката за неотклонение.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                               

                                                                                                         

                                                                                     

          Протоколът написан в с.з., което приключи в 12.11  ч.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                                          СЕКРЕТАР: