№ 2421
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
ДесиС.а Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от ДесиС.а Алексиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № II -55-20101071 от 21.04.2021 г. по гр.д. № 32867/2019 г. по описа на
СРС , 55-ти състав е осъден на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, „Х. С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* да заплати на „В. - 2000“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ******* сумата от 5 500
лева – възнаграждение по договор за изработка от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва
от 10.06.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 10 000 лева, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на „Х. С.“ ЕООД срещу „В.-2000“ ЕООД за неустойка по раздел VII, т.1
от договора.
С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Х. С.“ ЕООД, ЕИК *******
да заплати на „В.-2000“ ЕООД, ЕИК ******* сумата 569 лева – разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5500 лева до 10
000 лева като погасен чрез прихващане, ищецът „В. – 2000“ ЕООД е подал въззивна жалба с
твърдения за неправилност на решението на първа инстанция в обжалваната част.
Поддържа, че ответникът също не е изпълнил в срок плащането на 5000 лева, отделно не е
осигурил в срок фронт за работа и е отказал да подпише приемо-предавателния протокол по
данни от свидетеля Д.. Твърди, че процесуалният представител на ответника признал
закъснение в пледоарията си по същество. След като ответникът бил неизправна страна,
нямал право на неустойка. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока за отговор, ответникът „Х. С.“ ЕООД счита, че въззивната жалба е
неоснователна. Твърди, че по делото не е доказано изпълнителят да е изпълнил в срок
възложената работа. Поддържа, че възложителят е изправна страна, като е осигурил фронт
за работа и е заплащал уговорените суми в срок. Счита, че правилно е уважено възражението
за прихващане и отправя искане решението в тази част да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК срещу решението, в частта, с която е уважен иска за
1
сумата от 5500 лева е подадена насрещна въззивна жалба от ответника „Х. С.“ ЕООД.
Поддържа, че ищецът не е доказал изпълнение на задълженията си в срок. По договора,
срокът за доставка на заготовката е до 20.04.2018 г. Срокът за монтаж е 40 календарни дни
след подписване на протокола за осигуряване на фронт за работа – 03.07.2018 г. По делото
не била представена покана до възложителя да приеме работата. Работата била предадена и
приета от трето лице, поради което неправилно първоинстанционният съд приел, че
изпълнителят е изправна страна по договора като е предал изработеното на трето лице.
Следователно не били налице предпоставките за уважаване на иска. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да му бъдат
присъдени направените разноски.
В срока за отговор, такъв не е постъпил от ищеца.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно като краен резултат, като настоящият състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите
във въззивната и насрещната въззивна жалба е необходимо да се посочи следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е във въззивното производство, че на 16.02.2018 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата на
който ищецът се е задължил до произведе, достави и монтира акустични модули МДФ, цвят
избелен дъб, количество 300 кв.м. и за него е възникнало задължението да заплати
възнаграждение в размер на 30 000 лева с вкл. ДДС. Уговорен е срок за доставка на 100 % от
заготовката – 20.04.2018 г. и място на доставката: гр. Несебър, „Многофункционална зала
Културен дом“. Съгласно чл. III , т. 2 от договора, срокът за монтаж е 40 календарни дни.
Срокът за започване на монтажните работи се определя с приемо-предавателен протокол
между двете страни, че е осигурен фронт за работа.
Установява се също така, че на 03.07.2018 г. между страните е подписан приемо-
предавателен протокол за осигуряване на фронт за работа, съгласно договора, както следва:
монтирана основа, върху която ще се поставят модулите, боядисана с пожароустойчив лак и
монтирано скеле. Следователно от този момент е започнал да тече срока по чл. III, т. 2 от
договора /40 календарни дни/.
Съгласно чл. II от договора, страните са уговорили следния начин на плащане: 1.
9000 лева - 30 % аванс за доставка на 70% заготовка в цех гр. Несебър; 2. 6000 лева за
закупуването на останалите 30 % заготовка; 3. 5000 лева, след като е доставено цялото
количество заготовка на обекта и преди започване на монтажа; 4. последното плащане в
размер на 10 000 лева се заплаща след приключване на монтажните работи и изготвяне на
приемо-предавателен протокол от двете страни по договора. Изпълнителят издава фактура с
приспаднат аванс.
Установява се също, че с приемо-предавателни протоколи от 19.07.2018 г. и
22.08.2018 г. е платена сума от 5000 лева от възложителя на изпълнителя за доставката на
цялото количество заготовка за акустични модули МДФ, цвят избелен дъб, количество 300
кв.м. за процесния обект.
В хода на първоинстанционното производство ответникът е оспорил изпълнението
както по отношение на срока на изпълнение, така и по отношение на обема на възложената
работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя - чл.
2
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото
получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с
конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на
приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички
допустими от ГПК доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства,
съдебна експертиза.
Представен е приемо-предавателен протокол от 28.02.2019 г. за доставка и монтаж на
акустично модели МДФ, подписан от Д.Г. в качеството му на управител на „Културен дом
Несебър“. Ответникът оспорва представителната власт на това лице да подписва приемо-
предавателни протоколи от негово име и за негова сметка. Като част от доказателствената
съвкупност по делото е приобщена и проформа фактура от 14.03.2019 г., издадена от „В. –
2000“ ЕООД в полза на „Х. С.“ ЕООД за 10 000 лева без данни за получаване от „Х. С.“
ЕООД.
По делото са събрани чрез разпит по делегация пред РС Несебър гласни
доказателства на св. Д.Г., работещ към Община Несебър, управител на Центъра за култура и
образование „Артиум“, който отговарял за материалната база, техническата и аварийната
безопасност, управление на ресурсите- всичко свързано с управлението на Културния дом и
съблюдавал изпълнението на работата на строителя „Х. С.“ ЕООД. От свидетелските му
показания се установява, че в началото на 2019 г., управителката на „В.-2000“ ЕООД го
потърсила, за да подпише приемо-предавателен протокол за концертната зала в Община
Несебър. Уверила го, че договорът е сключен с Община Несебър, той бил нов служител и се
доверил, че са налице договорни отношения между „В.-2000“ ЕООД и Общината в гр.
Несебър, поради което и го подписал януари или февруари 2019 г., но не получил копие за
себе си. Искал дори да възложи на същото дружество изработване на допълнително
обзавеждане за концертната зала. При предявяване на приемо-предавателния протокол,
заявява, че подписаният от него документ изглеждал по различен начин, като в текста му
пишело, че му се предоставят звукоотразителни панели. Подписването на приемо-
предавателния протокол се случило едва след монтажа на модулите, а не когато са
пристигнали. Заявява, че не е упълномощен от „Х. С.“ ЕООД да приема извършената работа.
Впоследствие разбрал, че „В. 2000“ ЕООД е подизпълнител на „Х. С.“ ЕООД като
последният е възложил на „В. 2000“ ЕООД да изготви и монтира звукоотразителните панели
на стените на концертната зала в Община Несебър. Имало спиране на строителството, но не
може да каже за какъв период.
От разпита на св. С. Д., работил от м.юли 2018 г. до м.август 2019 г. във „В. - 2000“
ЕООД се установява, че е монтирал акустични панели в центъра на гр. Несебър. Проектът
включвал обзавеждане на цялата сграда с акустични модели плюс осветление. Договорът
бил изпълнен. Панелите трябвало да бъдат монтирани до 22.08.2019 г., имало препятствия,
които забавяли работата. Доста време минало в чакане на осветителни тела – около година и
чак след това монтирали акустичните панели. Завършили обекта на 20.08.2018 г., никога не
е виждал договора за изработка. Въззивният съд намира, че показанията на свидетеля в
частта относно датата, на която е завършен обекта не следва да бъдат кредитирани, тъй като
взаимно си противоречат и не се подкрепят от събраните по делото доказателства – от една
страна заявява, че панелите трябвало да бъдат монтирани до 22.08.2019 г., а от писмените
доказателства: договора и приемо-предавателния протокол от 03.07.2018 г. се установява, че
крайният срок по договора е 12.08.2018 г., впоследствие заявява, че минало доста време в
чакане – около година, тъй като осветителните тела много се забавили, като работата била
завършена на 20.08.2018 г., а самият той твърди, че е започнал работа на обекта през м. юли
2018 г. и е работил до м. август 2019 г., като не е работил на друг обект за това дружество.
Направеното възражение относно обема на изработеното се опровергава от приетото
като неоспорено от страните по делото заключение на СТЕ, от което се установява, че
поръчката по процесния договор от 16.02.2018 г. за изработка, доставяне и монтиране на
Акустични модули МДФ, цвят избелен дъб, количество 300 кв.м., съгласно изготвен
интериорен проект зрителна зала в обект: „Многофункционална обществена сграда-
културен център“ е изпълнена изцяло от ищеца, като процесните модули са доставени и
монтирани на място. При изслушването по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице заявява, че два
3
пъти е ходила в процесния обект през м. август 2020 г. и е запозната с договора за изработка
от 16.02.2018 г. Не е имала въпрос кога е трябвало да бъдат предадени модулите и кога
фактически са били доставени, поради което не може да отговори. При така установените
данни се налага извода, че ищецът е изпълнил изцяло договореното между страните
съгласно интериорния проект.
Възражението, че работата не е била приета е неоснователно. При разпита на св. Д.Г.,
който отговарял за материалната база, техническата и аварийната безопасност, управление
на ресурсите- всичко свързано с управлението на Културния дом в гр. Несебър се
установява, че същият е бил натоварен с правомощие да следи за изпълнението на
задълженията на строителя „Х. С.“ ЕООД, а „В. 2000“ ЕООД е бил подизпълнител на „Х.
С.“ ЕООД за изготвяне и монтиране на звукоотразителните панели на стените на
концертната зала. Подписал приемо-предавателният протокол януари или февруари 2019 г.
едва след монтажа на панелите, като свидетелят не отрича датата на подписването му, а
потвърждава, че към момента на подписването му, панелите вече са били доставени и
монтирани. Следователно настоящият състав приема, че възражението за липса на приемане
на изработеното е неоснователно. Налага се извода, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че в полза на изпълнителя се дължи възнаграждение в договорения размер.
По възражението за прихващане с насрещно вземане на „Х. С.“ ЕООД срещу „В.
2000“ ЕООД за неустойка по чл. VII, т. 1 от договора:
Съгласно чл. VII, т. 1 от процесния договор, при неизпълнение на срока за
изработване на стоката по чл. 5, изпълнителят дължи неустойка на възложителя в размер на
0,2 % върху стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 15 % общо. Според
установеното и договореното, работата е следвало да бъде завършена в срок до 12.08.2018 г.
Няма доказателства, че към тази дата работата е била изпълнена в цялост. Противно на
твърденията на въззивника – ищец не се установява кредиторът да е отказал подписване на
приемо-предавателен протокол в срока, уговорен по делото. Не се установява също така да
са изпращани покани от изпълнителя до възложителя. Едва в началото на 2019 г.,
управителката на ищцовото дружество е търсила контакт с управителя на културния дом в
гр. Несебър да приеме изработеното. Твърдения за спиране на сроковете в релевантния
период не са доказани по делото. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът
от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.
/БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Налага се извода, че по делото не е доказано изпълнение от „В. –
2000“ ЕООД в срок, поради което са налице предпоставките на чл. VII, т. 1 от договора, като
за периода на установената по делото забава от 13.08.2018 г. до 28.02.2019 г. е достигнат
уговорения праг от 15% от стойността на договора в размер на 4500 лева.
Възражението, че възложителят бил в забава е недоказано по делото. С договора не
са уговорени конкретни дати за плащане на заготовката, а същите са определяеми – след
доставката на заготовката. По делото ищецът не е установил кога е доставил 100 % от
заготовката, за да бъде извършена преценка дали същият е изпълнил точно, респективно
дали възложителят е платил със закъснение. СТЕ е отговорила единствено на въпроса дали
са изпълнени задълженията на изпълнителя по договора, но не и кога същите са били
изпълнени, доколкото такъв въпрос не е бил поставян. Установява се, че е осигурен е фронт
за работа с подписване на приемо-предавателен протокол между страните на 03.07.2018 г.
Същевременно, по делото не са представени покани, писма от изпълнителя до възложителя
за приемане на изработеното. Противно на доводите на жалбоподателя – ищец, изявленията
на процесуалния представител на ответника в пледоарията му по същество са общи и
неконкретизирани и не могат да бъдат ценени като признание на факт по смисъла на чл. 175
ГПК, а от събраните по делото доказателства не се установява забава на „Х. С.“ ЕООД.
По горните съображения, настоящият състав приема, че възражението за прихващане
правилно е било уважено от първоинстанционния съд.
По разноските:
Въззивникът – ищец е сторил разноски за държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 90 лева, а въззивникът – ответник 110 лева за държавна такса и 1000 лева – реално
заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно приложен договор за правна защита /л.
4
27/. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 499,50 лева – разноски за въззивна инстанция, а в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 49,50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-20101071 от 21.04.2021 г. по гр.д. № 32867/2019
г. по описа на СРС , 55-ти състав.
ОСЪЖДА „Х. С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „В. - 2000“ ЕООД, ЕИК
*******, сумата от 49,50 лева – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „В. - 2000“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Х. С.“ ЕООД, ЕИК
******* сумата от 499,50 лева – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5