№ 8547
гр. ***, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110152266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***” *** срещу Д. Д. Д., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответницата топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Д. Д. била потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „***“ *** на потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл.
31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане
на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот -
находящия се в гр. ***, ж. к. „****, абонатен № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
1
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „****” ООД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било
уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 44319 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав. Въз основа на указания на заповедния съд и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се наложило предявяването на настоящите искове.
Ето защо ищецът моли да постановено решение, с което исковите претенции да бъдат
уважени в цялост. Дружеството претендира и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Д. Д. Д. за
отговор по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същата е назначен особен
представител. С подадения от особения представител отговор в срока по чл. 131 ГПК
предявените искове са оспорени в цялост като неоснователни и недоказани. Твърди се,
че не било доказано съществуването на облигационни отношения между страните с
предмет доставка и продажба на топлинна енергия за процесния имот. Сочи се, че по
делото имало данни за друг собственик на 1/2 идеална част от имота, срещу когото
имало издадена заповед за изпълнение за процесните вземания. Оспорва се наличието
на валиден договор с фирма за дялово разпределение досежно процесната етажна
собственост. Релевирано и възражение за изтекла погасителна давност. Отправена е
молба съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Третото лице-помагач на страната на ищеца „****”
ООД не изразява становище по исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът Д. Д. Д., в качеството си на
потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „****,
абонатен № ***, дължи на „***“ *** следните парични суми: 1/ сумата от 2135,30 лева,
2
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г.
до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 2/ сумата от 268,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2021 г.; 3/ сумата от
23,65 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юни 2018 г.
до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 4/ сумата от 4,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018 г.
до 05.07.2021 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
За процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 44319/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, срещу
ответницата Д. Д. Д. и трето за настоящото исково производство лице (****), на които
е разпоредено да заплатят дължимите на заявителя суми в условията на солидарна
отговорност, в съответствие с изложените в заявлението твърдения за наличие на
такава. Заповедта за изпълнение е връчена на лицето **** по месторабота на
13.05.2022 г., но в законовия едномесечен срок не е подадено възражение по чл. 414
ГПК, поради което срещу този длъжник е издаден изпълнителен лист за пълния размер
на вземанията по заповедта за изпълнение, поради твърдяната от заявителя и
неоспорена от *** солидарна отговорност между двамата длъжници.
На ответницата Д. Д. Д. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което, по аргумент от противното на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е дал
указания на заявителя и ищец в настоящото производство „***“ *** за предявяване на
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК срещу този длъжник. Такива са
предявени в законовия едномесечен срок, като предвид твърдяната от ищеца солидарна
отговорност между двамата длъжници още в хода на заповедното производство,
установителните искове срещу Д. Д. са предявени за пълния размер на вземанията по
заповедта за изпълнение. Изложеното обуславя допустимостта на исковите претенции,
предмет на разглеждане в настоящото исково производство, поради което същите
следва да бъдат разгледани по същество.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
3
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от събраните по делото доказателства (Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, том Х, рег. № 11331, дело № 1640 от 2007
г. /л. 14/, Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2020 г. по
изпълнително дело № 20177860401975 /л. 19/, справка за регистрирани постоянен и
настоящ адрес /л. 55/), че през исковия период ответникът Д. Д. е била собственик на
процесния недвижим имот, съответно – и потребител на доставената в същия топлинна
енергия. Следва, обаче да се съобрази, че имотът е придобит от ответницата в
съсобственост с ****, по време на брака им, т. е. в режим на съпружеска имуществена
общност, доколкото няма данни по делото за избран от съпрузите различен режим на
имуществените им отношения. Това обстоятелство се установява от описания
4
нотариален акт за покупко-продажба и изготвената по делото справка за съпруг и
родствени връзки на ответницата /л. 110/. Видно от последната, обаче, сключеният на
28.06.1998 г. между Д. Д. и *** граждански брак е прекратен с развод на 08.12.2014 г.,
от което следва, че през исковия период процесният имот не е бил в режим на
съпружеска имуществена общност, а в режим на обикновена съсобственост между
бившите съпрузи до влизането в сила на постановлението за възлагане на имота на
трето лице (на 10.03.2021 г.), на основание чл. 28 СК. Горното обуславя извода, че
между Д. Д. и *** не е налице солидарна отговорност за процесните задължения, а
разделна такава при равни дялове, доколкото няма данни по делото за различно
разпределение между тях на правото на собственост върху топлоснабдения имот до
придобиването му от трето лице през 2021 г.
Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира
за доказано, че ответницата Д. Д., в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „****, абонатен № ***, дължи
заплащането на половината от задълженията за потребената в този имот топлинна
енергия в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. Този извод се обуславя и от
обстоятелството, че по делото не са налични данни през исковия период процесният
имот да е ползван другия съсобственик или от трето лице, съответно - да е било
учредено право на ползване на вещно или облигационно основание в полза на другиго.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни
ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „***" *** и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване и са обвързващи за нея. Следователно, противно на твърденията,
изложени от ответницата, е доказано принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание
чл. 155 ЗЕ ответницата, като потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената
на отдадената за съсобствения ѝ недвижим имот такава.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици от
процесната сграда (л. 23), на което „****“ ООД е избрано да извършва дяловото
разпределение в сградата. Установено е, следователно, в производството, че са
възникнали облигационни отношения между етажните собственици и посоченото
дружество, поетите по които задължения са били изпълнявани и през исковия период,
доколкото потребителите на топлинна енергия от етажната собственост са допускали
5
представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално
измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало дяловото
разпределение на топлинната енергия (видно от представените от „****“ ООД
документи - вж. л. 100 и сл.). По този начин страните са потвърдили обвързаността си с
дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за
извършване на услугата „дялово разпределение“, за резултатите от който избор трябва
да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. В случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за
новия избор. Предвид изложеното, се налага изводът, че за исковия период третото
лице-помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо
свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на потребената в гр.
***, ж. к. „***, топлинна енергия. По делото е представен (на л. 33 и сл.) и договор
между „***“ *** и „****“ ООД, по силата на който третото лице-помагач, в качеството
си на изпълнител, е поело задължение да извърша услугата дялово разпределение, а
ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното задължение да заплаща
цената на изпълнителя извършваната услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „***“ *** цената на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните собственици в
съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово
разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответницата е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, през исковия период процесната
сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият топломер е отчитан
ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че измерванията в
абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия, са извършени в съответствие с
действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия
за исковия период, като изравнителната сума за същия е - 62,45 лева (за получаване),
6
като в сградата не се е ползвала топлинна енергия за отопление, а само за битово
горещо водоснабдяване. При изслушването на експертизата вещото лице сочи, че за
исковия период няма изготвени отчети, поради неосигурен достъп, като количеството
подгрявана вода е начислена служебно за два броя потребители.
С отговора на исковата молба, обаче, ответната страна е релевирала възражение
за неспазена процедура за отчитането на уредите за измерване на топлинната енергия,
въз основа на която неправомерно процесните задължения били начислени служебно
на основание неосигурен достъп. По това възражение съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007 г. предвижда
задължение на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или
лицето, извършващо услугата дялово разпределение, за отчитане показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или за осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. За установяването на неосигурения достъп
нормата на чл. 70, ал. 3 от наредбата препраща към приетите от търговеца ОУ по чл.
149, 149б и 150 ЗЕ. С разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ОУ, аналогично на чл. 70, ал. 2 от
наредбата, е предвидено задължение на клиента да осигури достъп до имота си за
отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на
топлинната енергия. За отчитането клиентът следва да бъде уведомен поне 3 дни
предварително – ал. 3. За неосигуряването на достъп в ОУ на търговеца е предвидено
съставянето на протокол, в който да бъде полаган подпис и от лице от етажната
собственост – чл. 13 ОУ на ищеца.
В случая за отоплителния период 2018/2019 г. (вж. л. 101 и л. 113) по делото е
представен талон за неосигурен достъп, в който е посочено, клиент с аб. № *** - Д. Д. -
не е осигурила достъп до имота си на 21.05.2019 г. (вторара дата за отчет). В така
съставения документ неосигуряването на достъп не е удостоверен в протокол
съобразно правилата на чл. 13 ОУ на търговеца и с подпис на лице от етажната
собственост. Ето защо при нарочно въведеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение и носената от ищеца тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
твърдението си, че ответникът отказал достъп за отчет до имота за отоплителния сезон
2018-2019 г., този факт съдът намира за недоказан по делото. Поради това и не са
приложими указанията на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването за определяне на реда, по който се начислява енергия на клиентите,
неосигурили достъп за отчет (реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди). Ето защо ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване обстоятелството, че са били налице основания за дължимост на
процесните вземания за периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г. на база служебно
начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването.
7
За останалата част от исковия период - от м. май 2019 г. до м. април 2020 г. -
съдът намира, че са установени по делото предпоставките за служебно начисляване на
потребена топлинна енергия, доколкото при съставянето на протокола за неосигурен
достъп са съставени изискуемите за това нормативни изисквания, изложени в по-
горния абзац (вж. л. 101 и л. 114).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответницата дължи заплащането на
1/2 част от задълженията за потребената в процесния имот топлинна енергия,
начислени в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., доколкото се установи в хода на
производството, че през този период тя е притежавала 1/2 идеална част от
топлоснабдения имот. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за този период (от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.) общото
задължение за цена на потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на
1051,64 лева. Дължимата сума за дялово разпределение за същия период е в размер на
12,65 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава, начислена върху
главниците по изравнителната сметка за отоплителния сезон 2019/2020 г. за периода на
забава до 05.07.2021 г., съобразно установеното в чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи
условия, е в размер общо на 92,29 лева, а лихвата за забава за услугата дялово
разпределение за същия отоплителен сезон е в размер на 1,98 лева.
С отговора на исковата молба ответницата е релевирала възражение за
погасяване по давност на част от процесните задължения.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„***” *** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
8
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 28.07.2021 г., то следва да се приеме, че
вземането на ищеца за доставена топлинна енергия за м. май 2018 г. е погасено по
давност. Както се посочи по-горе, обаче, съдът намира за недоказана по делото
дължимостта на вземанията за периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г., поради
липса на предпоставки за извършеното служебно начисляване на топлинна енергия.
Останалата част от исковия период - от м. май 2019 до м. април 2020 г. - не попада в
обхвата на погасителната давност, поради което ответницата дължи заплащането на
половината от начислените за този период вземания.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените срещу ответницата
искове за установяване дължимостта на цената за доставена в процесния период
топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ се явяват основателни за
сумите съответно от 525,82 лева и от 6,33 лева, и за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., а за разликата над тези суми и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предявените претенции за установяване дължимостта на начислените върху
претендираните главници лихви за забава са обусловени от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия и на услугата „дялово
разпределение“.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***“ *** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия,
възлиза на сумата от общо 92,29 лева, следователно ответницата дължи половината от
тази сума, а именно 46,15 лева. Лихва за забава, начислена върху цената на
9
потребената топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., не се дължи,
предвид неоснователността на главния иск за този период. От това следва, че
предявеният иск за установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена въху
главницата за топлинна енергия, се явява основателен до сумата от 46,15 лева и за
периода от 31.07.2020 г. до 05.07.2021 г., а в останалата си част - до пълния предявен
размер и за периода от 15.09.2019 г. до 30.07.2020 г. - следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 23,65 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответната страна да е сторила такива в хода на производството. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от исковите претенции, за платени държавна такса,
депозити за вещи лица и за особен представител, както и за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 282,39 лева за исковото производство, а за
заповедното производство – в общ размер на 23,46 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. ***, дължи на „***” ***, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „****, сума в размер на 525,82
лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия в периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „***, ет. ***
абонатен № ***, сума в размер на 6,33 лева, представляваща 1/2 част от такса за
дялово разпределение на топлинната енергия в описания имот, начислена за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 46,15
10
лева лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2020 г. до
05.07.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, за които на 22.10.2021 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44319/2021 г.
по описа на СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважените части от 525,82 лева, 6,33 лева и 46,15 лева до пълните предявени
размери съответно от 2135,30 лева, 23,65 лева и 268,39 лева и за периодите съответно
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 15.09.2019 г. до 30.07.2020 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Д. Д. Д., ЕГН: **********, дължи на „***” ***, ЕИК: ***, сумата от
4,93 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2018 г. до
05.07.2021 г. върху процесната такса за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх.
***, да заплати на „***” ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 282,39 лева – разноски в исковото
производството, както и сумата от 23,46 лева – разноски в заповедното производство,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „****” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11