Р
Е Ш Е
Н И Е
№571/2.10.2019г.
Гр.Пазарджик
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пазарджишкият административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на
десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 635 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на Н.Г.К. с ЕГН ********** ***,чрез
адв.Л.М. против Заповед за прилагане на ПАМ
№ 19-0340-000145/31.05.2019г. на Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с която е наложена санкция по
чл. 171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП-
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година и са снети два броя
регистрационни табели № ***** и СРМПС №*****.
С жалбата се иска заповедта да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна, алтернативно се иска да бъде намален
размерът на наложената санкция, тъй като не са посочени мотиви за налагане на
най-тежката санкция – в размер на 1 / една/ година.
Ответникът, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0340-000145/31.05.2019г. на Началника на
РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, е наложена санкция
по чл. 171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП-
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година и са снети два броя
регистрационни табели № **** и СРМПС №*****. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 04.06.2019 г. Жалбата е подадена в Административен съд
Пазарджик на 07.06.2019 г., тоест същата е подадена в срок от активно
легитимирана страна.
По фактите:
На 31.05.2019 г. около 02.25 часа
в гр. Б. по улица „****“ жалбоподателя е управлявал лек автомобил „*****“ с
рег.№ ***** – лична собственост, когато е бил спрян от служители при ОДМВР
Пазарджик, РУ Септември. Същият е бил изпробван за наличие на алкохол в
издишания въздух и пробата е показала 1.15 промила концентрация на алкохол в
издишания въздух. Стойността е била показана на водача и на същия е бил издаден ТМИ № 0043263, който водачът е
подписал и получил. На Н.К. бил съставен АУАН бланкетен № 887343 от 31.05.2019
г. от А. С. – старши полицай към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември. Актът бил
връчен на жалбоподателя. Същият не написал възражение. Въпреки твърдението си
жалбоподателят не извършил допълнителен преглед, въпреки че му бил издаден ТМИ.
Въз основа на съставения АУАН на
настоящия жалбоподател са иззети свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила. По делото е представена докладна
записка, Талон за изследване, протокол за извършена проверка на техническо
средство разпечатка от извършана проверка с „Алкотест Дрегер“,Справка по
история за ПС, както и справка за нарушител / водач.
По делото е представена Заповед №
312з-74/18.01.2017г., от която е видно, че процесната заповед е издадена от компетентен орган –
Началниците на РУ при ОДМВР Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171,т.1,т.2,т.2а,4,5 – б.“а“ и т.6 и т.7 от ЗДвП, т.е.
могат да налагат Заповеди за ПАМ по т.2а – б.“а“ и б“б“.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд Пазарджик като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена
по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
По своята правна същност
принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим Административно процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ,
съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че:
-тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; -налагат
се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията; -прилагат
се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна
норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния
случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрация на пътно превозно средство за срок от 12 месеца. Тази мярка е
предвидена в ЗДвП и се налага на собственик на моторно превозно средство, който
управлява същото след употреба на алкохол, което е безспорно, с оглед и липсата
на възражение от страна на жалбоподателя.
За да е законосъобразна
наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от
компетентен орган. В конкретният случай тя е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, като мотивите се извличат от съставения акт
за установяване на административно нарушение. Поради изложеното не се налага
отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената
заповед са допуснати определени нарушения, които обаче не са довели до
нарушаване правото на защита на оспорващия.
Съдът е длъжен да отбележи, че в
диспозитива на оспорената заповед следва да бъдат посочени не само
индивидуализиращите белези на лицето, но и на ППС, на което се прекратява
регистрацията. Може да се направи извод, че става въпрос за автомобил „****“ с
рег. № ***** с оглед посочени като отнети такива, както и с оглед
обстоятелствената част на процесната заповед, поради което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Още по-малко е нарушено правото на защита,
като в диспозитива на заповедта не е посочен акта, от който са разпоредбите на
чл.171,т.2а, тъй като изрично в заглавната част на заповедта е отбелязано, че
същата се издава на основание чл.171,т.2а от ЗДвП.
Административният орган обаче , не се е
мотивирал защо налага санкция до максималната санкция предвидена в закона.В
конкретния случай, срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се
изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на
срока на действие на мярката. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката
трябва по ясен и категоричен начин да посочва
субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за
прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. След като
законодателят е предвидил граници на срока „от“ – „до“ за налагане на ПАМ, то
административният орган е длъжен да посочи конкретното времетраене и да го
обоснове.
Заповедта обаче ще следва да бъде
изменена, относно срока на наложената санкция – с оглед липсата на мотиви за налагане
на същата за срок от 12 месеца. Поради липса на мотиви за налагане на
най-високата санкция, то следва да се определи санкция в нейния минимум
предвиден в закона – 6 месеца.
Въз основа на изложеното Заповед
за прилагане на ПАМ № 17-1006-000416/01.07.2017 г., издадена от началник сектор
към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик следва да бъде изменена,
като срокът на санкцията да бъде намален от 11 месеца на 9 месеца.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0340-000145/31.05.2019г. на Началника на
РУ Септември при ОДМВР Пазарджик,
КАТО определя срок на наложената санкция – 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия:/п/