Присъда по дело №291/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 27
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20213300200291
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Разград, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
СъдебниДесислава Тодорова Иванова

заседатели:Свилен Любенов Витанов
при участието на секретаря М. В. Н.
и прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Наказателно дело от общ
характер № 20213300200291 по описа за 2021 година
след преценка на доказателствата по делото и на основание чл. 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИЛХ. АЛ. АХМ., ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 05 срещу 06.02.2021 г. в село Лъвино, община Исперих, обл. Разград, с
пневматична пушка “Хатсан“ /“Hatsan“/, модел “Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********,
калибър 5,5 мм., умишлено умъртвил другиго - С. ФеД. Д. от село Лъвино, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 115 от НК,
поради което и при условията на чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание
чл. 57, ал.1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, времето през което осъденият е бил задържан, считано от 06.02.2021 г.
до влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимия ИЛХ. АЛ. АХМ. А., ЕГН
**********, да заплати на Н. С. Д., ЕГН ********** сумата 100 000 лв. / сто хиляди лева /,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта - 06.02.2021 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА , на основание чл. 45 от ЗЗД, ИЛХ. АЛ. АХМ., ЕГН **********, да заплати
на АЙД. Ф. Д., ЕГН ********** сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта - 06.02.2021 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ИЛХ. АЛ. АХМ., ЕГН **********, да
заплати на АЙД. Ф. Д., ЕГН ********** сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
1
деловодни разноски, за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ИЛХ. АЛ. АХМ., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 2 704, 10 лв. / две хиляди седемстотин и
четири лева и десет стотинки/, представляващи разноски по досъдебното производството.
ОСЪЖДА ИЛХ. АЛ. АХМ., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Разград сумата 5 200 лв. / пет хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове, както и сумата 160 лв. / сто и шестдесет лева/,
представляваща разноски по съдебното производство за възнаграждение на вещи лица.
На основание чл. 53 от НК отнема в полза на държавата пневматична пушка “Хатсан“
/“Hatsan“/, модел “Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5 мм. и 2 бр. кутии
със сачми, тъй като принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено
престъпление.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Варненски апелативен съд в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 27/07.12.2021г., постановена по нох дело № 291 / 2021 г. по
описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е образувано по внесен в ОС-Разград обвинителен акт против
подсъдимия ИЛХ. АЛ. АХМ., с обвинение за това, че:

На 05/06 февруари 2021 г. в село Лъвино, общ. Исперих, обл. Разград, с пневматична
пушка “Хатсан“ /“Hatsan“/, модел “Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5
мм., умишлено умъртвил другиго - С. Ф.. Д. от село Лъвино - престъпление по чл. 115 от
НК.
По процедурата:

Делото се разглежда от ОС-Разград за втори път. При първото разглеждане на делото,
по същия обвинителен акт е образувано нох дело № 186/2021 г. по описа на ОС-Разград.
Производството е проведено от съда по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК. В това производство с Присъда № 17/19.07.2021 г., ОС-Разград
признал подсъдимия А. за виновен по възведеното му обвинение и при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК го осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при строг първоначален режим, като зачел и предварителното му задържане. С присъдата си
съдът уважил изцяло предявените граждански искове, осъдил подсъдимия да заплати
разноските по делото и се произнесъл по вещественото доказателство – пневматична пушка.
По жалба на частния обвинител АЙД. Ф. Д., с Решение № 84/13.10.2021 г. по внох дело
№ 283/2021 г. Варненски апелативен съд, поради допуснато неотстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, отменя изцяло присъда № 17/19.07.2021 г. по нох
дело № 186/2021 г. по описа на ОС-Разград и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
При новото разглеждане на делото, по искане на защитата и подсъдимия,
производството отново е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, но в
хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 369а от НПК, като се
извърши разпит само на свидетелите Д. Ерг. Хюс., Ал. Ахм. Исм., В. Ал. Ахм., и на вещите
лица д-р М.Б. и Т.К., а при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че в хода на
производството доказателства водят до единствения възможен извод, а именно, че
подсъдимият А. е автор на деянието, като извършил същото при форма на вината – пряк
умисъл. След кратък анализ на доказателствата по делото, прокурора изтъква, че при
извършването на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен
афект. Съгласно заключението на назначената по делото КСППЕ, при извършване на
деянието подсъдимият А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, независимо от установеното заболяване. Не е бил в състояние на
силно раздразнение и не се е бранил от противоправно нападение, а задръжките му са били
занижени, вследствие на употребения алкохол. Не е налице и превишаване пределите на
неизбежна отбрана. Прокурорът изтъква, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
увреждането на починалия. Прокурорът счита, че наказанието следва да бъде определено по
реда на чл. 54 от НК, при изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в
размер на предвидения за това деяние наказание минимум, а именно десет години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим. Прокурора
заявява, че спрямо подсъдимия не се установяват отегчаващи вината обстоятелства. Като
1
смекчаващи вината обстоятелства сочи заболяването от което страда подсъдимия,
семейното му положение и имотно състояние, поведението на пострадалия и мотивите за
извършване на деянието.
По искане на дъщерята на пострадалия Н. С. Д., същата е конституирана като частен
обвинител и граждански ищец в наказателния процес, като е допуснат за разглеждане
предявен от нея против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателно плащане. В
съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.Д. счита, че в
хода на наказателното производство обвинението против подсъдимия е доказано по
несъмнен и безспорен начин. Иска съдът да наложи наказание съгласно закона. Счита, че
предявения граждански иск е доказан по основание и размер и иска да бъде уважен изцяло в
предявения размер.
В хода на съдебното производство съдът уважи молбата на АЙД. Ф. Д. – брат на
пострадалия, депозирана при първото разглеждане на делото, като го конституира като
частен обвинител и граждански ищец, с размер на граждански иск за неимуществени вреди
против подсъдимия – 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателно плащане.
Частния обвинител и граждански ищец А.Д. не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Служебният защитник на подсъдимия адв. М. изразява становище, че даденото от
прокуратурата квалификация на деянието е неправилна. Счита, че деянието на подсъдимия
следва да бъде квалифицирано не по чл. 115 от НК, както е посочено в обвинителния акт, а
като такова по чл. 119 от НК, тъй като убийството е извършено при превишаване пределите
на неизбежна отбрана. С действията си подсъдимият не е имал за цел да умъртви
пострадалия, а само да преустанови неправомерното нахлуване на пострадалия в имота му.
Счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства поради което
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание от десет години лишаване от
свобода би се оказало несъразмерно тежко. По отношение на гражданските искове счита, че
същите са прекалено завишени по размер и при уважаването им съдът следва да определи
обезщетението по справедливост в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В дадени от подсъдимият А. обяснения, същият изразява съжаление за инцидента. Сочи,
че бил провокиран от поведението на пострадалия, който викал от улицата сестра му с
нецензурни изрази, като впоследствие нахлул и в имота му, и се опитал да издърпа
пневматичната пушка от ръцете му, въпреки отправените от него преди това
предупреждения. Подържа становището на защитника си, а в последната си дума иска по-
малко по размер наказание.
С нарочно определение по чл. 372, ал. 3 от НПК вр. с чл. 371, т. 1 от НПК съдът одобри
изразеното съгласие, след като намери, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда, предвиден в НПК.
На основание чл. 373, ал. 1 от НПК при провеждане на съдебното следствие не се
извърши разпит на свидетелите и вещите лица, за които е одобрено изразеното съгласие,
като съответните протоколи и експертни заключения се прочетоха по реда на чл. 283 от
НПК.
От фактическа страна:

Подсъдимият ИЛХ. АЛ. АХМ. е *** г. в ***.
През 2021 г. подсъдимият И.А. живеел заедно със своите родители и сестра -
свидетелката В.А., в село Лъвино, общ. Исперих, в къща на ***. Подсъдимият не поддържал
2
интимни връзки или приятелства, нямал приятелска среда и контактувал само в тесния
социум, включващ семейната среда. Бил безработен, като през последните две години
полагал какъвто и да било труд. Ежедневно употребявал алкохол – бира, в количества около
литра.
Подсъдимият А. страдал от лека умствена изостаналост, която представлява
недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на централната нервна
система. Налице е най-леката степен на олигофрения - дебилността, с относително добре
развита реч, като втората сигнална система е по правило развита, но мисленето не достига
до логични абстракции, а е предимно конкретно, образно. Касае се за примитивна,
дисхармонична личност, незрял, в процес на застой на психичните механизми, с повишена
импулсивност и скъсен праг на раздраза, което затруднява общуването с хората, отчужден
от света и актуалните събития. Тревожен, често нямал способност да контролира импулсите,
емоциите и действията си. С нагласа на недоверие към света и околните. Мисленето и
действията му често се определяли от външни ситуации. Контактността циклично се
променяла, голяма в период на повишено настроение, малка през период на потиснатост.
Леката умствена изостаналост е свързана с нарушения освен в интелекта и във всички
психични процеси. Възприятията на А. протичали със забавен темп, като обемът на
възприемания материал бил стеснен. Трудно забелязвал връзките между обектите и лицата.
Характерна била намалената му психична активност, което водело до ограничена
възможност да възприеме и осмисли детайлите и свойствата на наблюдаваното. Намалена
била и възможността да открива съществените елементи, оттам и да оцени риска от
нанасяне на вреда. Мисленето му се изразявало в оскъден запас от представи, бедни и
фрагментирани, недостатъчно диференцирани една от друга. Нарушена била и
регулиращата роля на мисленето, чрез която да осмисли и прецени реално ситуацията. За
И.А. било трудно да намери вътрешно-логични връзки и отношения, освен елементарни
такива, които бивали възприемани на примитивно ниво, по типа „стимул-реакция“ /налице е
усещане за заплаха, с реакция за елиминиране на заплахата/. Поведението му освен от
личностните предиспозиции било повлияно в голяма степен и от социална дезинтеграция.
През последните години се наблюдавал дезадаптивен модел на поведение, при ограничени
социални контакти и прекомерна употреба на алкохол. Наблюдавала се липса на
перспектива, снижаване на морално-етичните задръжки, липса на удоволствени
преживявания. Ниският социален статус, затворената социална среда, когнитивния дефицит
и личностните предиспозиции съдействали за изграждане на неадекватен модел на
социализация, която се отразявало при формирането на ценностната система и
устойчивостта на стрес намалявала. Развивал се социален инфантилизъм,
индивидуалистична ценностна ориентация, самоконтрола намалявал, подтиснат и намален е
капацитета от възможности за намиране на адекватни начини за справяне с трудностите.
Създавали се предпоставки за извършване на асоциални действия. Реакциите му се
определяли предимно от вътрешното му състояние /нагони, стаени комплекси/.
Подсъдимият И.А. притежавал пневматична пушка „Хатсан“ /“Hatsan“/, модел
„Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5 мм., която представлява
неогнестрелно оръжие. С пушката могат да се възпроизведат изстрели при единична
стрелба, като при всеки следващ е необходимо да се зареди отново механично.
Възпроизвеждането на нежелан изстрел без натискане на спусъка е невъзможно. Сачми,
изстреляни от пушката, притежават достатъчна кинетична енергия за нанасянето на
проникващи поражения върху меки тъкани от човешкото тяло и на дистанция от над 15 м.
Газовете, изхвърлени от цевта на пневматична пушка не нанасят поражения върху открити
меки тъкани на човешкото тяло, включително и при плътен упор.
Във връзка с предходно нападение, подсъдимият А. монтирал камери за наблюдение
на къщата където живеел.
3
Сутринта на 05.02.2021 г. в село Лъвино, свидетелят Д.Х. отишъл в дома на
пострадалия С. Д., за да му помогне при извършването на ремонтни дейности в имот на
негов съсед. Около 15:30 часа приключили работа за която им било платено със сумата 30
лв. и един литър домашна ракия, след което двамата заедно отишли в дома на Д.. По-късно
там дошли и други техни познати - свидетелите Б. Р., С. С. и С. И.. В дома на Д. употребили
алкохол. Около 22 часа, в дома на Д. останал само свидетеля Х.. Повлиян от употребения
алкохол, пострадалия Д. започнал да разказва на свидетеля Х., че периодично имал полови
контакти със свидетелката В.А.. Д. поискал Х. да го придружи до дома на свидетелката А.,
където да й предложи да преспи в дома му и да осъществят полов акт. Свидетелят Х. се
съгласил и двамата, около 23 часа, се отправили към дома на свидетелката А., като Д. бил
алкохолно повлиян. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта му е 2,9
промила, която отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, при което силно са
нарушени равновесието, походката, координацията на движение, вниманието и
концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е
потисната дейността на централната нервна система. Двамата пристигнали до дома, в който
живеели свидетелката В.А. и подсъдимия И.А.. Мястото било сравнително тъмно, въпреки
уличното осветление. Пострадалият Д. бил облечен с тъмно яке и шапка. Без да влизат в
двора, пострадалия Д. и свидетеля Х. застанали срещу прозореца на стаята, ползвана от
свидетелката А., след което Д. започнал да вика: “В., в къщи ли си, тук ли си? Идвам да те
еба, искам да те чукам....“ Виковете на Д. продължили около пет минути, като били чути от
свидетелката А. и от брат й - подсъдимия А.. Подсъдимият А. взел въздушната си пушка,
заредил я със сачма, взел и други сачми в себе си, и излязъл в двора пред къщата.
Подсъдимият А. се обърнал по посока на виковете и видял две лица, като от светлината на
уличната лампа успял да забележи, че били мъже, единият от които по-нисък и млад от
другия. Докато подсъдимият излизал, пострадалият Д. продължил да отправя неприлични
предложения по отношение на свидетелката А.. Подсъдимият А. ги запитал, кои са, какво
искат и с пушката в ръце тръгнал към пътната врата. Пострадалият Д. също попитал
подсъдимия кой е, на което последният отвърнал, че е брат на свидетелката А. и му казал да
се маха, в противен случай щял да му “....види сметката и убие...“. В изпълнение на
предупреждението си, подсъдимият А. се придвижил до пътна врата, отворил я и произвел
изстрел в посока към С. Д.. Като видял това свидетелят Х. извикал на пострадалия Д. да си
тръгват. Последния не го послушал и тръгнал срещу подсъдимия. Двамата се озовали един
срещу друг, като пострадалият Д. се придвижвал напред, а подсъдимият назад, но с лице
към Д. и по този начин влезли в двора. Докато се придвижвали подсъдимият А. отново
заредил пушката, поставил сачма в нея и я насочил към пострадалия Д.. Когато последния
достигнал на около метър от подсъдимия А., той насочил пушката към пострадалия Д.,
опрял я под главата му - в областта на шията и произвел изстрел. През това време,
свидетелят Х. стигнал до пострадалия Д., който след произведения срещу него изстрел
започнал да губи равновесие. Свидетелят Х. хванал пострадалия Д. го и извел от двора, за да
се отдалечат от дома на подсъдимия А., но Д. паднал на земята в безпомощно състояние,
като издавал хрипащи гърлени звуци. Подсъдимият А. извикал към тях: “Него го убих и теб
ще убия“. Приближил до пътната врата на двора, заредил пушката, преброил до три и
възпроизвел изстрел в посоката, където били пострадалия Д. и свидетеля Х.. Продължил да
вика, че го убил, отново заредил пушката, преброил до три и произвел изстрел, въпреки
виковете на свидетеля Х., че Д. умира. След това подсъдимият А. се прибрал в дома си и
съобщил за станалото на телефонен номер 112. Свидетелят Х. помислил, че подсъдимия А.
отишъл за боеприпаси и изплашен започнал да прави опити да свести Д.. Направило му
впечатление, че Д. диша трудно. За да облекчи дишането му, свидетелят Х. разкопчал якето
му и видял, че по блузата му имало кръв. За да не ги открие подсъдимия, свидетелят Х.
хванал за ръцете Д., издърпал го в близките храсти и по мобилният си телефон сигнализирал
спешна медицинска помощ. Свидетелят Х. се уговорил със служителите на спешна помощ
4
да ги посрещне на главния път. След пристигането им, се качил в специализирания
автомобил и ги упътил до мястото, където укрил Д.. Докато преминавали край дома на
подсъдимия А., последният стоял пред къщата с пушка в ръце. Въпреки оказаната
медицинска помощ С. Ф.. Д. починал.
Проектилът, изстрелян от подсъдимия с пневматичната пушка, причинил следните
увреждания:
1. Сляпо огнестрелно нараняване в дясната половина на шията и върховия дял на
десния бял дроб:
- кожна рана в близост до дясно/долната част на щитовидния хрущял с размери 11-8
мм., при несъбрани ръбове, леко отзяващи; отстояние 146 см. от петите;
- пълно разкъсване на дясната вътрешна гръдна артерия на 0,5 см. от изхода й от
подключична артерия;
- контузия и раневи канал /разкъсване/ във върховия дял на дясното крило на белия
дроб - вход в паренхима на белия дроб с направление отгоре/надолу и отвътре/навън с рязка
промяна на траекторията и изход през задно-горната му повърхност;
- проектил в меки тъкани под дясна раменна линия откъм гърба; - кръвопропивания
около мястото на входната рана и кръвонасядане на мястото на намиране на проектила;
2. Остра кръвозагуба – 2100 мл. кръв в дясна гръдна половина;
3. Изразен оток на мозъка; умерено изразен оток на белия дроб и точковата
кръвоизливчета по повърхността; дискретна аспирация на кръв; бледи послесмъртни петна;
мековата слезка; анемия на вътрешните органи.
Причината за настъпилата смърт е острата кръвозагуба от разкъсване на дясна вътрешна
гръдна артерия, резултат от нараняване в шийно-гръдния отдел в дясно.
Настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с полученото нараняване от
пневматично оръжие.
Пристигналите служители на МВР задържали подсъдимия А., след което, по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, било започнато досъдебно производство.
Очертаната фактическа обстановка е безспорно установена от събраната
доказателствена съвкупност, която еднопосочно, безпротиворечиво и в хронология изяснява
всички факти и обстоятелства по делото. В дадените от подсъдимия пред съда обяснения
същия ясно посочва как е заредил пушката със сачма, след което е произвел фаталния
изстрел с насочената пневматична пушка в жизненоважна част от тялото на пострадалия.
От показанията на свидетеля Д.Х., дадени в съдебно заседание и тези на досъдебното
производство (л. 34, л. 48), приобщени в хода на съдебното следствие, се установяват
събитията през деня, включително и вечерта на 05.02.2021 г. пред и в двора на къщата на
подсъдимия, както и тези след това. Показанията на този свидетел са в съответствие и се
подкрепят от приложените записите от охранителните камери и видеотехническата
експертиза.
От показанията на сестрата и бащата на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и
тези от досъдебното производство (л. 36, л. 46 за В.А.) и (л. 50 за А.И.), приобщени в хода
на съдебното следствие, се установяват данни за развитието на подсъдимия, предходни
събития, свързани с него, отношенията му с околните, а от показанията на свидетелката В.А.
и за събитията на 05.02.2021 г. вечерта в двора на къщата им.
От показанията на роднините на починалия Д., дадени на досъдебното производство се
установяват данни, относно отношенията им: А.Д. (л. 54) – брат на С. Д., А.М. (л. 56) –
сестра на С. Д., Е.Д. (л. 52) – брат на С. Д..
От показанията на свидетелите Б. Р. (л. 42), С. С. (л. 44), С. И. (л. 45), дадени на
5
досъдебното производство, се установява поведението преди деянието на починалия Д. и
свидетеля Х., както и вида алкохол, употребен от Д..
От показанията на свидетеля Б. Д. (л. 40) и В. Г. (л. 38) – служители на МВР, дадени на
досъдебното производство, се установяват възприетите данни при преглед на записите от
охранителните камери.
Писмените доказателства по делото: справка за съдимост (л. 227), биографична
справка (л. 31), препис извлечение от акт за смърт (л.155), удостоверение за наследници (л.
156), справка за родствени връзки (л. 157), декларация за семейно и материално положение
(л. 32) дават допълнителна информация относно имащи значение по делото обстоятелства.
Заключенията по назначените по досъдебното производство експертизи - СМЕ (л. 84),
Балистична експертиза (л. 119), Видео-техническа експертиза (л. 137), Аудио-техническа
експертиза (л. 145), Химическа експертиза (л. 128, л. 132) - са ясни, категорични и
обосновани, без никакви съмнение в правилността им. Всяко заключение дава информация
и спомага за изясняване на релевантни по делото обстоятелства от съответните области.
По делото не са налице някакви особено съществени противоречия между
доказателствените източници, които да налагат излагане на допълнителни съображения,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
От правна страна:

Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, съдът прие, че обвинението
против подсъдимия А. е доказано по несъмнен и безспорен начин, в съответствие с
изискванията на чл. 303 от НПК. С оглед на това, съдът призна подсъдимия А. за виновен в
това, че на 05 срещу 06.02.2021 г. в село Лъвино, Община Исперих, е произвел изстрел с
пневматична пушка “Хатсан“ /Hatsan/, модел “Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********,
калибър 5,5 мм. в областта на шията на С. Ф.. Д., в резултат на което е настъпила остра
кръвозагуба от разкъсване на дясна вътрешна гръдна артерия и по този начин умишлено
умъртвил С. Ф.. Д. от същото село, с което осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 115 от НК.
От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин е установено,
че подсъдимият А. е автор на деянието.
Също по несъмнен и категоричен начин по делото е установена причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимия А. и смъртта на С. Д..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Подсъдимият А. е бил наясно, че произвеждайки изстрел с притежаваната от него
пневматична пушка, в упор и в жизненоважна област от тялото, ще причини смъртта на
пострадалия Д., и е искал настъпването на смъртта му. От събраните по делото
доказателства - показанията на свидетеля Х., записите от охранителните камери, както и
записите от обажданията на подсъдимия на ЕЕН 112 от се установява, че подсъдимият А.
многократно е заявил, че ще убие Д., а след прострелването, че ще убие и свидетеля Х., като
след това и пред служител от ЕЕН 112 заявил, че е прострелял човек и той ще умре.
Категорични са заключенията на експертите, че въпреки заболяването от което страда,
общите познания и интелектуалния потенциал на подсъдимия А. са достатъчни,
извършеното деяние да бъде осъзнато като увреждащо. Съдебният състав намира, че
подсъдимия А. е извършил престъплението при пряк умисъл и няма основания, които да
изключват наказателната му отговорност. Бил е вменяем към момента на извършване на
деянието. Ясният спомен на подсъдимия за станалото сочи че не е налице и афект. В този
смисъл е и заключението на вещите лица по КСППЕ.
6
Съдът намира за неоснователно искането на защитата на подсъдимия за
преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК. Несъмнено поведението на Д., който през
нощта отишъл пред дома на подсъдимия, викал, отправял непричини предложения към
сестрата му, като по този начин смущавал спокойствието на семейството на подсъдимия, е
укоримо и неправомерно. Съдът обаче приема, че в случая, макар и пострадалия да е
навлезнал в имота на подсъдимия, насочвайки се към него, не може да се приеме като
нападение което непосредствено да е застрашавало подсъдимия или негови близки.
Подсъдимият с поведението си на практика е отвърнал на провокацията на пострадалия.
Подсъдимият е видял, че пострадалият е невъоръжен и е в пияно състояние, което не би
могло да представлява реална заплаха. От данните по делото не се установява да е имало
боричкане между подсъдимия и пострадалия, както твърди защитата. Освен това
подсъдимият започнал да отправя закани за убийство още преди момента, в който
пострадалия се насочил към него.
По наказанието:

За престъплението по чл. 115 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от десет
до двадесет години. Прокурорът предлага да се определи наказание при условията на чл. 54
НК в размер на възможният минимум от десет години лишаване от свобода.
Служебният защитник на подсъдимия иска от съда да наложи наказание при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, т.е. под предвидения минимум от десет години, поради наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да му бъде наложено по малко
наказание.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н.Д. иска да бъде наложено на
подсъдимия А. наказание съгласно закона.
Съдът, отчитайки събраните по делото доказателства и становищата на страните
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54
от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, признанието за извършеното, още при подаване сигнал на
тел. 112, изразеното съжаление, здравословното му състояние и провокативното поведение
на пострадалия в късните часове на нощта. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото от закона наказание във възможния
минимум от 10 години лишаване от свобода. Съдебният състав прие, че не са налице
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Отчетените като смекчаващи вината обстоятелства не
са толкова многобройни или изключителни, че да доведат до обоснован извод, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Подсъдимият е произвел
изстрел от упор към Д. и продължил да стреля в посока на пострадалия Д. и свидетеля Х.,
след като са напуснали двора на къщата му, отправяйки закани и към последния, че ще убие
и него. Съдебният състав намери, че с така определения размер на наказанието лишаване от
свобода биха се постигнали целите на чл. 36 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от
ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
По отношение на веществените доказателства пневматична пушка „Хатсан“ /“Hatsan“/,
модел „Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с №*********, калибър 5,5 мм. и 2 бр. кутии със сачми,
които принадлежат на подсъдимия А. и са послужили за извършване на умишлено
престъпление, съдът прие, че на основание чл. 53 НК се отнемат в полза на държавата.
По гражданските искове:

Предявените граждански искове се с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
7
При преценка на доказателствената съвкупност съдът намери, че са налице всички
елементи на непозволеното увреждане - виновно и противоправно поведение, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.
В случая безспорно е установено, че подсъдимият А. е действал виновно и
противоправно, умъртвявайки С. Д..
Налице е и причинна връзка между действията на подсъдимия и причинения на
пострадалите вредоносен резултат - претърпени неимуществени вреди.
Предявения граждански иск от Н. С. Д. - дъщеря на С. Ф.. Д. против подсъдимия А., с
правно основание чл. 45 ЗЗД, е за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта - 06.02.2021 г., до окончателно плащане. Съдът намери, че са налице всички
предпоставки на чл. 45 от ЗЗД - виновно противоправно деяние, настъпили вредни
последици и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между деянието и
настъпилите неимуществени вреди. Предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 52 ЗЗД
размера на дължимото от подсъдимия обезщетение за причинените на пострадалата Н.Д. –
дъщеря на починалия неимуществени вреди, обусловени от смъртта на баща се определя по
справедливост като следва да се отчетат конкретните обстоятелства, характерът и начинът
на извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. Несъмнено на
пострадалата Д. са причинени отрицателни психически изживявания и страдание, породени
от загубата на баща й. Това страдание е трайно и продължително. Внезапната загуба на
родител и начина, по който е настъпила оставя трайни неблагоприятни последици върху
психиката на ищцата. Страданията нямат паричен еквивалент и трудно могат да бъда
остойностени в пари. С оглед критерия по чл. 52 ЗЗД, съдът като взе предвид връзката и
отношенията между гражданския ищец и починалия, като родител и дете, възрастта на
жертвата, прие че искът следва да бъдат уважен изцяло за сумата 100 000 лева. Основателно
е и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното плащане на
главницата.
Предявеният граждански иск от АЙД. Ф. Д. - брат на С. Ф.. Д., против подсъдимия А.,
с правно основание чл. 45 ЗЗД, е за сумата 30 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта -
06.02.2021 г. до окончателно плащане. Съгласно ТР по дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и братята и
сестрите на починалия и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Налице са
всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД - виновно противоправно деяние, настъпили вредни
последици и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между деянието и
настъпилите неимуществени вреди. Предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 52 ЗЗД
размера на дължимото от подсъдимия обезщетение за причинените на пострадалия А.Д. –
брат на починалия неимуществени вреди, обусловени от смъртта на брат му, се определя по
справедливост, като следва да се отчетат конкретните обстоятелства, характерът и начинът
на извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. Несъмнено Д. е
претърпял отрицателни психически изживявания, породени от загубата на брат му.
Внезапната загуба на близък родственик – брат и начина, по който е настъпила смъртта
предизвиква неблагоприятни последици върху психиката на ищеца. С оглед критерия по чл.
52 ЗЗД, съдът прие че искът следва да бъдат уважен изцяло за сумата 30 000 лева.
Основателно е и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното
плащане на главницата. Съдът намира, че при определяне размера на обезщетенията по
8
предявените граждански искове са отчетени всички обстоятелства, включително
поведението на С. Д.. Не може да се приеме, че е налице съпричиняване единствено поради
обстоятелството, че късно през нощта Д. отишъл и викал пред дома на подсъдимия.
Желанието на подсъдимия е било да преустанови действията на Д. и с цената на живота му.
Действията на пострадалия Д. не биха довели до причиняване на смърт, за да се преценява
въпроса за негов принос към вредоносния резултат. Съществувал е правомерен начин за
прекратяване на неправомерните действия на пострадалия, чрез отправяне на сигнал на
телефон 112 до МВР, чиито служители са компетентни да възстановят нарушения
обществен ред. Това подсъдимият е направил едва след убийството.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и на основание чл. 189 НПК осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото, включително и държавна върху уважените
граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:
9
Съобщи за изтекли лични данни