РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110215204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Т. срещу наказателно постановление №
************г., издадено от директор на Национално тол управление /НТУ/
към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Твърди
се, че в процесната хипотеза жалбоподателят е предоставил при проверката
закупената маршрутна карта. Посочва се, че в издаденото наказателно
постановление липсва въвеждане на правната норма, която субсумира състав
на извършено административно нарушение, а единствено е въведена правна
норма, имаща санкционен характер. Редом с това се твърди, че липсва и
ясното досежно изпълнителното деяние на соченото нарушение.
На самостоятелно основание, алтернативно се иска от съда да приеме, че
наложеното административно наказание „ глоба“ в размер на 1 800лв. не е
пропорционално на вида и тежестта на твърдяното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. По делото са
1
постъпили писмени бележки от адв. А.. Той поддържа жалбата и доводите в
нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
акцентира върху довода наложената санкция да е несъразмерно висока,
имайки предвид размера на незаплатената такса и в този смисъл иска от съда
да приеме, че санкциониращата разпоредба на чл. 179 ал.3а ЗДвП не
съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на
Съвета ОТ 17.06.1999г.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2024г. в 17:14 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно-пропускателен пункт Р.-Д. м. е
пристигнало пътно превозно средство с рег. № **********, вид влекач, марка
и модел С. с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав
над 12 тона. Извършена е проверка от св. И. В., инспектор в ТД на отдел
ПТРР, ТД „Митница Русе“. Той установил самоличността на водача като А. Т.
Д.. В хода на проверката контролните органи установили по генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, че на 15.04.2024г. в 09:31ч. горепосоченото пътно превозно средство се
движи по път А-6, отсечка км 60+705, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като е преценено, че не е заплатена дължимата пътна такса съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Св. И. В. съставил на А. Т. Д. АУАН, който е предявен на Т..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
процесното НП № ***************, с което на жалбоподателя Т. е наложена
глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства и веществено
доказателствено средство – електронен запис със снимков материал, както и
въз основа на показанията на св. Ивайло Василев. Събраните по делото
2
доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда
фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им
доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна
страна намира следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от
процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. По
същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от чл. 189е, ал. 12 ЗДвП и приложените по делото заповеди
При служебната проверка за процесуалната законосъобразност на НП
съдът счете, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И в АУАН, и в НП се съдържат реквизитите, посочени в
чл. 42 и чл 57. ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като не е
засегнато правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗдвП водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Нормата на чл. 179, ал. 3а ЗдвП предвижда
административнонаказателна отговорност за водача на ППС, поради което
няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорност на физическото лице.
Отделно от това от АУАН и НП е видно, че административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя се ангажира като водач на ППС.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от
3
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл.9а от посочената Директива
„Държавите членки установяват съответен контрол и определят система
от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби,
приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“, но и съобразени с общите
принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде
съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а
при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001,
C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика). От горното
следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна
наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга
страна при определянето на наказанието и на размера на имуществената
санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4
октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17,
ECLI:EU:C:2018:810, т. 45).
В конкретния случай е налице предварително определен размер на
имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки
конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Налагането на
санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде
преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела Euro-
Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от
цитираната практика изрично е посочено, че: „…..член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство национална правна уредба, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
4
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява
допълнително основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди АПИ да заплати на жалбоподателя А. Д. Т. 570 лева
/съобразно приобщения по делото договор за правна защита и съдействие/,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № *************г., издадено
от директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, с което на А. Д. Т. е наложена глоба в размер на 1800
лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
5
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
жалбоподателя А. Д. Т. сумата от 570 / петстотин и седемдесет/ лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6