№ 129
гр. Свищов, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100839 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК и с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Т“ЕАД, представляван от А.А. - Изпълнителен директор, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт П.Н. твърди, че на 14.01.2020г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 589/2021 по описа на РС Свищов, по издадената заповед
за изпълнение по което ответника възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че ответника
е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот – г. * за периода м. май 2016 г. до
м. април 2019 г..Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153
ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присеъденини към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда , определени в
Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Позовава се, че като клиент на
топлинна енергия за ответника важат разпоредбите на действащото за процесния период
законодателство в областта на енергетиката. Посочва, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
1
„Т.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от ДКЕВР, които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорносностите за неизпълнение на задълженията. Сочи,
че ответника не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
С, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 година, публикувани във вестник Монитор в сила
от 19.07.2016г. . .Твърди, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31 ал. 1, е определен редът
и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия. Задължението на ответника за заплащане на дължимите
суми в размер посочен в ежемесечно получаваните фактури бил 45 дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава или след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Така с изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми. Посочва,
че с ОУ от 2016 година било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Според ОУ от 2016г. Т. ЕАД начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Позовава се, че от 10.07.2016г. /влизане в сила на ОУ от 2016 г. / , дружеството
ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване
на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществявал чрез официалната уеб – страница на Т. на адрес http://toplo.bg/клиенти/
проверка на сметка. Твърди, че ответникът видно и от извлечението от сметки за аб. №
101017 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си. Заявява, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1
от ЗЕЕЕ/чл. 139б от ЗЕ/ сградата – етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения
имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Б“ Твърди, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 1 от ЗЕ, сумите за
2
топлинна енергия за топлоснабдения имот се начислявали от Т. ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – Б ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Посочва , че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, или сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ответникът дължи на „Т.“ЕАД сумата 2069,56 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. – м.04.2019г., 201,70 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 3.01.2020г. , ведно със законната лихва върху
главницата от 14.01.2021г. до изплащане на вземането, 16,63 лева – главница - суми за
дялово разпределение за периода м. 04.2018г. до м. 04.2019г. , ведно със законната лихва
върху главницата от 14.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 1,89 лева –
лихва за периода от 31.05.2018г. до 03.01.2020г. . Претендират разноски. В писмено
становище по делото поддържа предявените искове, като моли същите да бъдат уважени
изцяло. Претендира разноски.
Ответникът АС. Т. АС. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор. В
съдебно заседание на 30.05.2022г. по делото се явява и взема становище, че поддържа
изложеното във възражението по заповедното производство за изтекла давност. изация и
горещо водоснабдяване, както наличиетоВ хода на устните състезания не взема становище.
Третото лице „Б“ООД гр. С, помагач на страната на привлеклия го ищец, в
предоставения срок не взел становище по предявената срещу ответника искова молба, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия – ДР на ТЕ за имота и сграда, от която е
част е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Посочил е, че абонатът не е осигурил достъп до имота за отчет на монтираните в него уреди
за дялово разпределение и на двете дати за точет, за което е съставен констативен протокл и
на основание приложимата наредба за топлоснабдяването му е начислена топлоенергия за
отопление на база – съобразно методиката към Наредбата. Посочва, че абонатът не е правил
възражения за извършеното дялово разпределение и искания за допълнителен отчет. В
съдебно заседание не изпраща представител. В хода на устните състезания не взема
становище.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
3
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 589/2021г. по описа на
Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Т.“ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за
доставена и неизплатена топлинна енергия, дялово разпределение и лихва. Въз основа на
същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 313/23.07.2021г. в
полза на ищцовото дружество за сумата 2069,56 лева – главница за доставена топлинна
енергия, 201,70 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 3.01.2020г..,
16,63 лева – главница за дялово разпределение, 1,89 лева – лихва за периода от 31.05.2018г.
до3.01.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2020г. . Присъдени
били и разноски в размер на 95,80 лева – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът,
ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по
издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск.
Приложен по делото е Договор от 08.07.2011г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ал. 2 от
Закона за енергетиката, според който Б ООД е приело да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна-собственост или
в сграда с повече от един потребител в гр. С, при спазване изискванията на ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-024/10.08.2007г.. Приложение към същия е Ценоразпис за дейностите,
включени в минималния пакет за услугата Дялово разпределение.
Съгласно удостоверение изх. № 68-00-1556 от 20.11.2014г. на Географска
информационна система – С ЕООД, жилищната сграда с два входа, нанесена с
планоснимачен номер 268 в кадастрален лист 520 по план на гр. С, попадаща в кв. 123, м.
Кр.село – Стрелбището, находяща се на ъгъла на бул. Г и бул. П/старо име – бул. М/, район
Триадица, Столична община има настоящ адрес бул. П, **. В същото е удостоверено, че бул.
М е преименуван на бул. П с Решене от 12.05.1992г. на Столичен общински съвет.
Приложен по делото е Договор № 2212 от 01.10.2002г. за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне
на топлинната енергия, сключен между потребителите на топлинна енергия към Т. ЕАД на
адрес гр. ***, - бул. П.Ю. Тодоров съгласно протокол от ОС на собствениците и Б ООД с
предмет извършване от дружеството на услугата топлинно счетоводство. Приложение към
договора е Протокол от 12.09.2002г. между собствениците на адрес бул. П.Ю.Тодоров, бл. 1,
вх. А – потребители на топлинна енергия от Топлофикация , при посочен дневен ред, като е
взето решение за сключване на договор с Б Блъграия ООД , упълномощаване на лицето И.С.
да подпише договора с Б ООД . Приложен е и списък на собственици, а с приложена
декларация от И.С., А.А. и М.К., декларирали, че подписите в списъка са положени от
лицата посочени в тях и от упълномещи от тях лица.
Приложени по делото са и три броя съобщения към фактура, издадени от Т.
4
ЕАД, съответно към фактура № ********** от 31.07.2019г. на стойност 1014,20 лева без
ДДС, към фактура № ********** от 31.07.2018г. на стойност 631,91 лева без ДДС и
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2017г. на стойност 429,60 лева без ДДС. , за
посочените периоди , съдържащо информация за реално консумирана топлинна енергия за
всеки от периодите по тях, платени суми, дължими лихви.
Видно от извлечение от 03.01.2020г. дължимата сума общо от абоната №
101017 е 2086,19 лева главница, в която е включена и сума дялово разпределение, 203,59
лева лихва, общо 2289,78 лева.
Приложени по делото са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.“ЕАД на клиенти в гр. С, където в раздел IX Заплащане на топлинна
енергия и услугата дялово разпределение, в чл. 33 ал. 1 е уредено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 и ал. 2 в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като ал. 2 на чл. 33
регламентира, че клиентите са длъжни да заплащат да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 се урежда, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32 ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок
на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забава до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. В чл. 33 ал. 3 от Общите условия е придвидено, че клиентите могат да
правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, след изтичането на който
срок, възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд.
Приложени по делото са представените от Б ООД гр. С три броя
индивидуални справки за използвана топлинна енергия и констативен протокол за извършен
отчет , в който сред имотите неосигурили достъп фигирира и апартамент 110, който не се
спори, че е ползван от ответника.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, за процесния период м. май 2016 г. – м. април 2019 г. за покриване на
задължнеия за абонатен № 101017 е извършвано едно плащане в размер на 483,47 лева,
което плащане е извършено на 14.05.2018г. , с част от сумата в размер на 439,19 лева са
покрити задължнеия по издадени фактури за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. за
консумирана топлинна енергия, със сумата 44,28 лева са покрити задължения по фактури за
дялово разпределение за 40,25 лева и начсилени по тях лихви за 4,03 лева, платените
фактури са за периода м. 05.2016г. до м. 12. 2016г. , цялата 2017 г., м. 01.2018г. – м.
03.2018г. вкл. Вещото лице е заключило, че непогасените задължения са в размер на общо
2092,51 лева за периода 01.05.2016г.. – 30.04.2019г.. , от които 2051,66 лева – енергия за
отполение и БГВ, 24,22 лева изравнителни фактури и 16,63 лева – фактури за дялово
разпределение. Вещото лице е дало заключение, че съгласно представена справка от Т. ЕАД
5
от фирма Б ООД за процесния период са издадени 8 броя изравнителни сметки за абонатене
№ 101017 с платец - ответникът, които не са заплатени, стойност на изравнителните сметки
– 17,90 лева. Вещото лице е заключило, че дължимите суми за абонатния номер към
26.04.2022г. по издадени фактури в периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. са както следва: за
енергия и отопление – 282,63 лева, за енергия за БГВ – 1769,03 лева, за дялово
разпределение – 16,63, суми по изравнителни сметки – 24,22 лева. Дадено е заключение, че
поради неплащане в предвидения в ОУ на Т. ЕАД срок, върху дължимите суми се начислява
лихва, като общия размер на лихвите е 203,16 лева, от които лихва върху незаплатени суми
по изравнителни сметки 1,11 лева, лихви върху незаплатени суми за консумирана енергия
200,16 лева, лихви върху незаплатени суми за дялово разпределение 1,89 лева . Вещото лице
е дало заключение, че общо незаплатените суми по издадени фактури са в размер на 2092,51
лева и лихви за забавено плащане към 03.01.2020г. в размер на 203,16 лева, общо 2292,67
лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че е на последната страница от заключението
е допуснала техническа грешка при изписване на общата сума, като е записано 2292,67 лева,
а следва да се чете 2295,67 лева. Посочи, че е изчислила сумата повече от претендираната, а
заключението е изготвила на база предоставени й справки от Топлофикация по техните
счетоводни регистри и задълженията като главница и лихва изчислила в по-голям размер от
претендирания.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
извършени са ежемесечни отчети на общия топломер и водомери в СЕСИ за отчетния
период, отчетите на общите разходи на сградата и разходите за абоната са съобразени с
изискванията на Наредба № Е-РД-04-01 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. Вещото
лице е заключило, че стойностите на изготвените изравнителни сметки от Б ООД са
посочени във фактури № **********, ********** и ********** и са както следва 141,33
лева , 184,38 лева и 87,16 лева. Направено е заключение, че прогнозните сметки, изготвени
от Б ООД за процесния период общо на стойност за отопление 392,93 лева и за БГВ –
1684,99 лева. Заключението на вещото лице е, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответника са начислени в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за
топлоснабдяването и Приложение към чл. 61 ал. 1 от Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Заключило е още, че определените
технологични разходи на топлинна енергия в абонатната станция са приспаднати от
отчетената топлинна енергия от общия топломер и са отчислени за сметка на Т. ЕАД.
Според вещото лице Г., общият топломер и общия водомер, монтирани в абонатната
станция и водомера в апартамент 110 , са преминали първоначална и последваща
метрологична проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. В съдебно
заседание вещото лице Г. заяви ,че по отношение на отчитанията, които се правят в
абонатната станция, които се правят при длъжника или клиента са правилно извършени,
представени са съответните данни . Обясни, че изравнителните сметки са три на брой от
01.07. всяка година или след приключване на отчетния отоплителен сезон. Заяви, че има
уреди за топлинна енергия, ползвани са през периода тъй като съответните и изравнителните
и тези, които са в икономическата експертиза са представени данни за ползвана
6
топлоенергия и за отполнение и за битова гореща вода.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. За основателност на иска в
тежест на ищеца е да установи: съществуване на облигационно отношение между страните;
изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност – 2069,56 лева.,
както и изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на
претендираното от ищеца вземане за доставена и неплатена топлинна енергия е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява основателен.
От приетите по делото писмени доказателства – Протокол от ОС на
собствениците на етажната собственост бул. П.Ю.Тодоров, бл. 1 вх. А, и Договор от
01.10.2002г. , договор от 08.07.2011г.. се установи, че сградата на посочения адрес е
топлоснабдявана от топлопреносното предприятие „Т.”ЕАД, като за процесния период
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в същата сграда –
етажна собственост, е извършвана от Б ООД. §1 т. 2а от ДР на ЗЕ дава общо определение,
според което по смисъла на този закон битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Не се спори по делото,
че ответникът е е абонатен № 101017 за обект в гр. С, бул. П.Ю.Тодоров - .Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл.150
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,
в които се определят: 1. правата и задълженията на страните; 2. Условия за качество на
топлоснабзяването; 3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 4. отговорността при неизпълнение на задълженията; 5.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 6. редът
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или
други контролни приспособления; 7.редът и сроковете за предоставяне и получаване от
7
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по
начин, удостоверяващ момента, от което тече срокът за възражение. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което
съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите, което и не
се спори от ответника. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между
страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество-продавач и всички потребители на топлинна енергия, в качеството им на
купувачи, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.С и са
издадени на основание чл.150 от ЗЕ. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Ответникът не оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно и цитираната разпоредба на чл. 150 от ЗЕ, следва, че в нормативната уредба не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия и
както се посочи, такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Не се
спори от ответницата, че е разкрита партида с този абонатен номер.
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител/клиент/ на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период и като такъв дължи заплащане на същата.
Налице са и облигационни отношения между ищеца и дружеството Б ООД относно
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в
сграда-етажна собственост – Протокол от ОС на собствениците на етажната собственост
бул. П.Ю.Тодоров, бл. 1 вх. А от 12.09.2002г. , договор от 08.07.2011г.. От тези документи
се установява, че етажната собственост е била присъединена към топлоподаването.
Не се спори основанието за начисляване на сумите, не се спори ответникът, че е
потребител на топлинна енергия, предвид и установеното от вещото лице частично плащане
от ответника на част от вземането за процесния период, прави се в съдебно заседание
единствено възражнеие от ответника за изтекла погасителна давност на вземането, което не
е направено в срока за отговор, явява се преклудирано и поради това съдът не следва да се
произнася по него. Претендираната сума за главница е 2069,56 лева, но видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице е дало заключение, че
задължението за главница е 2075,88 лева, като в съдебно заседание посочва, че изчислената
сума е повече от претендираната с исковата молба. Следва да се посочи, че ответникът не
оспорва задължението като размер, а единствено, възразява, че вземането е погасено по
давност, но както се посочи, това възражение не е направено в срок. Неоспорването на
задължението като размер, обстоятелството, че вещото лице е извършило проверка на
8
счетоводната документация при ищеца и е дало заключение за размера на задължението,
което заключение не е оспорено от страните, непредставянето на доказателства за плащане
на сумата, съдът намира, че иска следва да бъде уважен в размер на 2069,56 лева, като бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 2069,56 лева
главница – незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
14.01.2020г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичане на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 33 ал. 1 от Общите условия.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Установи се съществуване на облигационни отношения между страните за
процесния период м. 05.2016г. – м. 04.2019г., за който период ищецът е доставил на
ответника топлинни услуги/топлинна енергия/ с цена, която възлиза на стойност 2069,56
лева. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни
услуги за процесния период в размер на 2069,56 лева за аб. № 101017, включително и с
оглед заключението на вещото лице.
На основание чл. 33 ал. 1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинна енергия в 45 дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Вземането на ищеца за получаване на цената за
топлинната енергия е срочно, като ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената на
потребената топлинна енергия по тези фактури и дължи обезщетение за забава. Вещото
лице Д. е изчислило лихва за забава върху главниците по цитираните в заключението
фактури, дадено в табличен вид, в общ размер на 201,27 лева, съответно по всяка от
фактурите за процесния период. Именно в изчисления от вещото лице размер 201,27 лева
следва да бъде уважен иска за законна лихва за забава за периода 15.09.2017г. до
03.01.2020г. . Установителният иск за лихва за забава върху стойността на топлинната
енергия е основателен за процесния период и за размера 201,27 лева, като иска до размер
201,70 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателността на исковата претенция за сумата 16,63 лева- стойност на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост находяща се на адрес гр. С, ---/, за периода от м. 04.2018 г. - м. 04.2019
г., е предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно и главно
доказване, основанието, от което произтича вземането и размера на претенцията, както и
настъпването на предпоставките за плащане. ,стянаве су чу в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата – етажна собственост, в която се намира
9
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с Б ООД, етажната собственост е била присъединена към
топлоподаването. Претендира се вземане за сумата 16,63 лева – главница – сума за дялово
разпределение за периода м. 04.2018г. до м.04.2019г.., , вещото лице Д. по съдебно-
икономическата експертиза е установило , че ответникът дължи сума в размер на 16,63
лева за дялово разпределение по издадени фактури в процесния период, поради което и
искът следва да бъде уважен именно в претендирания размер от 16,63 лева ,като се приеме
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 16,63 лева – главница – сума за
дялово разпределение за периода м. 04.2018г. до м.04.2019г.., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.01.2020г. до окончателното плащане. Основателна се явява и претенцията за
установяване вземане за лихва в размер на 1,89 лева – за периода 31.05.2018г. до
03.01.2020г. върху тази главница – сума за дялово разпределение, като вещото лице Д. е
изчислило, че лихвата за претендирания период върху сумата 16,63 лева дялово
разпределение е именно в претендирания размер 1,89 лева, поради което и следва да бъзе
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1,89 лева –
лихва върху сумата за дялово разпределине за периода от 31.05.2018г. до 03.01.2020г..
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.
422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК
на ВКС).
Ищецът претендира разноски за ДТ, за възнаграждение на вещи лица,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Не е направено от ответника
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. С оглед изхода на
делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 945,61 лева.
С оглед задължителните указания дадени в т. 12 от цитираното Тълкувателно
решение, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноски и в
заповедното производство, съобразно изхода на спора. Издадената заповед за изпълнение
включва и вземане за разноски в размер на 45,80 лева ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско
10
възнаграждение, като с оглед на уважената част от исковете тази сума следва да бъде
коригирана и ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 95,78 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АС. Т. АС. с ЕГН **********
от гр. Свищов, ул. ----, че дължи на „Т.“ЕАД, -----, седалище и адрес на управление гр. С,
ул. ------, представляван от А.А., сумата 2069,56 лева /две хиляди шестдесет и девет лева и
петдесет и шест стотинки/ - главница – незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.01.2020г. до окончателното изплащане, сумата 201,27
лева /двеста и един лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за периода
15.09.2017г. до 03.01.2020г., сумата 16,63 лева /шестнадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ главница – сума за дялово разпределение за периода от м. 04.2018г. до м.
04.2019г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 14.01.2020г.. до окончателното изплащане, сумата 1,89 лева /един лева
и осемдесет и девет стотинки/ - лихва върху главницата дялово разпределение за периода
31.05.2018г. до 03.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.01.2020г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 313 от 23.07.2021г.
по ч.гр.дело № 589/2021г. по описа на Районен съд Свищов, като за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 201,70 лева законна лихва за забава за периода от 15.09.2017г.
до 30.01.2020г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АС. Т. АС. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ----, да заплати на
„Т.“ЕАД, -----, седалище и адрес на управление гр. С, ул. ------, направените по делото
разноски в размер на 945,61 лева, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АС. Т. АС. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ---- да заплати на
„Т.“ЕАД, -----, седалище и адрес на управление гр. С, ул. ------, сумата 95,78 лева –
направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
11
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице „Б“ООД, ЕИК --
-----, седалище и адрес на управление гр. С, -*-, представляван от Николай Георгиев
Жечков, като подпомагаща страна на привлеклия го ищец по делото „Т.“ЕАД гр. С.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12