Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV тричленен състав, в открито съдебно заседание на девети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на
прокурора от ВОП Тони Томов, като разгледа докладваното от председателя
касационно адм. дело № 1723 по описа
на съда за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба
на „Пътстрой-69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
ул. „*********“ № **, срещу решение № 209/14.06.2021 г.,
постановено по АНД № 1881/2021 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/.
Релевира се неправилност на
обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона –
касационно основание по чл. 348, ал. 1 ,т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН. В жалбата се развиват доводи, че при съставянето и
издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са ограничили правото на защита на санкционираното лице. В
обстоятелствената част на електронния фиш се сочи, че е установено управление
на МПС, а при постановяване на санкцията изрично е посочена нормата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, която се отнася за собственика
на МПС. Твърди се, че по този начин за санкционираното лице не става ясно за
какво е наказано – за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш
МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е
установено да управлява МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което е в затруднение да проведе адекватно своята защита.
Излагат се съображения за неправилност и противоречие на електронния фиш с
нормативните разпоредби, предвиждащи реда и видовете административни актове,
издавани при установяване и налагане на имуществени санкции.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и отмяна на издадения
електронен фиш. Претендира се присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, като се моли същото да бъде
съобразено с предвидения в закона минимален размер предвид факта, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
В депозирана чрез представител по пълномощие
писмена молба касационната жалба се поддържа изцяло на посочените в нея
основания.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд
– Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Варна е бил електронен фиш серия Г № 0025901, с който на
„Пътстрой-69“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Районният съд е приел
от фактическа страна, че на 17.01.2021 г., около 14:34 часа, по път I-9, в
посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, до хотел „Р.“, с автоматизирано
техническо средство/система № TFR1-M 513 е установено управление на л.а. „*******“
с рег. № *******, за който няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За констатираното нарушение срещу
собственика на автомобила – „Пътстрой-69“ ЕООД, е издаден оспореният пред ВРС
електронен фиш серия Г № 0025901, в който на деянието е дадена правна
квалификация по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството на основание чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ.
От правна страна
предходната съдебна инстанция е преценила , че електронният фиш е съставен при
спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/. Според решаващия състав на ВРС при правилно установени факти административнонаказващият
орган /АНО/ правилно е определил правната квалификация на деянието, както и
приложимата санкционна норма. Изложени са мотиви за коректно определен размер
на наложената имуществена санкция. Релевираните във въззивната жалба възражения
относно допуснати в хода на административнонаказателното производство
процесуални нарушения, свързани с липса на яснота по отношение на правната
квалификация на нарушението, неправилно приложение на санкционната разпоредба и
липса на реквизити, първостепенният съдебен орган е счел за неоснователни. Така
мотивиран, ВРС е потвърдил оспорения пред него електронен фиш.
Касационната съдебна инстанция
счита обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно, като при неговото
постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби.
Несъстоятелно е оплакването на
касатора за неяснота на даденото
описание на нарушението от фактическа и правна страна, довела до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. В обжалваният
електронен фиш се посочва информация за неспазване на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази правна норма договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение.
Неизпълнението на това
императивно законово задължение е установено от събраните по делото
доказателства и не се оспорва от касатора. Същото подлежи на
административнонаказателно санкциониране по реда на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Поред тази разпоредба на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се налага: 1. глоба от 250 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от
2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Нормата на чл. 638, ал.
4 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Анализът на посочената правна
уредба навежда на извод за законодателно решение за административнонаказателно санкциониране
при неизпълнение на правното задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за
сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като чл. 638, ал.4 КЗ се съотнася към чл.638, ал.1 КЗ се
съотнасят една спрямо друга като обща към специална с оглед начина на
установяване на нарушението. Първата разпоредба /чл. 638, ал. 1 от КЗ/ предвижда
налагане на административно наказание/имуществена санкция за допуснато
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, без да конкретизира начина на неговото
установяване, докато нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично регламентира
начина, по който следва да е установено административното нарушение – с
автоматизирано техническо средство или система по време на управление на
моторно превозно средство, по отношение на което не е изпълнено задължението по
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Предвид специфичния метод за установяване на
нарушението в последната хипотеза, в чл. 647, ал. 3 от КЗ е предвиден и
различен ред за налагане на административно наказание/имуществена санкция –
чрез издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата,
отличаващ се от общия ред на ЗАНН и КЗ, предвиждащ ангажиране на отговорността
на нарушителя чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателно постановление.
От гореизложеното се налага
извод, че посочването в електронния фиш, че е „установено управление на
МПС…….“, не визира елемент от изпълнителното деяние на нарушението , а дава
сведение за начина на неговото установяване . Изпълнителното деяние в случая е бездействието
на собственика на автомобила да сключи договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този извод следва и от
граматическото и систематичното тълкуване на отделните алинеи на чл. 638 от КЗ.
В нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено ангажиране на
административнонаказателна отговорност на лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Използваният от законодателя
глагол „управлява“ идва да покаже, че в случая изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие, докато употребеното от нормотвореца в чл. 638, ал. 4
от КЗ словосъчетание от предлог и отглаголно съществително име „при управление“
пояснява начина, по който следва да бъде установено административното
нарушение, изразяващо се в бездействието на собственика на МПС да сключи
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо,
неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за ограничено право на
защита поради неясно описание на нарушението. Още повече, че в случая подобна
на твърдяната в касационната жалба неяснота не може да съществува, доколкото
субект на отговорността е юридическо лице, представляващо съгласно наложилото
се в съдебната практика и правната доктрина становище, социално образувание,
което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на
закона на обективното право, поради което същото не би могло самостоятелно да
осъществи дейност по управление на МПС.
Действително в оспорения пред ВРС
електронен фиш е пропуснато да бъде отбелязано, че предвидената в чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ имуществена санкция се налага във връзка с ал. 4 на същата правна
норма, но доколкото в описанието на нарушението от фактическа страна изрично е
посочено, че същото е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система при управление на МПС, този пропуск е несъществен и не влече незаконосъобразност
на санкционния акт. Това е така, тъй като в административнонаказателното
производство привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се
защитава срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. В разглеждания
случай от фактическото описание на нарушението, изразяващо се в бездействие на
собственика на автомобила да сключи договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, категорично се установява, че
същото е установено именно с автоматизирано техническо средство/система при
управление на МПС.
Предвид обстоятелството, че
моторното превозно средство, по отношение на което не е изпълнено задължението
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е притежавано от касационния жалбоподател, който
е юридическо лице – търговец, правилно е определен видът на отговорността –
имуществена санкция, която е наложена в изрично предвидения в санкционната
норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото
редуциране.
Лишено от нормативна опора е
оплакването на касатора за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради отсъствие на
вписана в него информация пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, тъй
като подобно изискване не съществува в чл.189, ал.9 ЗДвП, приложим по арг. на чл.
647, ал.3 КЗ . Освен това данните за обжалване на фиша нямат касателство към
състава на нарушението, а имат отношение
единствено към правото на обжалване пред
съд на електронния фиш, което процесуално право
нарушителят е могъл да упражни срочно предвид материалите по делото
въпреки липсата на вписано сведение за начина на обжалване на фиша.
В
обобщение, при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение,
поради което е дължимо оставянето му в сила.
При този изход на правния спор претенцията на
касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде удовлетворена, като съобразявайки че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е
приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ОД
на МВР – Варна не е била процесуално представлявана, съдът определя същото в размер на 80 лева на основание
чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.
63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/14.06.2021 г.,
постановено по АНД № 1881/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Пътстрой-69“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „*********“ № **, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.