Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Каварна, 19.03.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №413/2019г. по описа на КРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.200 от Кодекса на труда.
Предявена е искова молба с вх.№2691/23.07.2019г. от Р.Л.Р.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Я.П.Я. – САК, с адрес ***, срещу „Б.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“, №**, ет.*, представлявано
от С.Г.Б..
В исковата молба ищецът излага, че на 21.07.2016г.
пострадал при трудова злополука, която настъпила при извършване на демонтиране
и разчистване в склад за съхранение на земеделска продукция в с.***,
общ.Каварна. По време на инцидента имал сключен трудов договор с ответното дружество.
Излага още, че при трудовата злополука претърпял
множество травматични увреждания: травматичен шок; контузия на главата;
контузия на гръден кош; фрактура на гръбначен прешлен; фрактури на 7-8-9 ребра
в дясно; фрактури на 8-9 ребра в ляво; пневмоторакс в дясно; фрактура на лявата
лопатка; фактура на дясното колянно капаче.
Твърди, че описаните увреждания му донесли
изключителни болки и затруднения, както и необходимостта от обгрижване и помощ,
налагаща ангажиране на близките му. Лечението му продължило повече от
нормалното, като се наложило да претърпи и операция на гърба. Била му поставена
гипсова имобилизация на крака. Всичко това наложило отсъствието му от работа за
един продължителен период от време.
Ищецът твърди още, че продължавал да изпитва болки във
врата и гърба, в коляното като куцал и се уморявал при ходене. Отделно от това
твърди, че неприятният инцидент му причинил и психическа травма.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди
ответника „Б.“ ООД, да му заплати обезщетение за претърпените от него
вреди,вследствие настъпилата трудова злополука в размер на 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 21.07.2016г.,
до окончателното изплащане , както и да осъди ответника да му заплати
направените разноски, вкл.адвокатски хонорар.
В с.з., ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.А.А. и адв.Я.Я., които поддържат исковата молба и
пледират за уважаването й в цялост.
Ответникът - „Б.“ ООД, в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор. С него счита исковата молба за нередовна, като
посочва, че не били посочени видът на претърпените вреди от ищеца. В писмено
становище, депозирано по делото не оспорва основателността на исковата
претенция, но оспорва нейния размер, като го счита за многократно завишен.
Твърди, че ищецът е претърпял вредите в следствие на неговото виновно
поведение, тъй като не е спазвал приетите от работодателя правила за работа.
Посочва, че след трудовата злополука ищецът се върнал отново на работа в
ответното дружество и работил там около две години. Твърди, че за периода от
22.07.2016г. до м. февруари 2017г. на ищеца е предоставена сума от ответника за
лечение и за негови лични разходи в общ размер на 9 719,00 лева, от които 6 719,00
лева за заплащане на медицинско изделие на ищеца Р. и 3 000,00 лева за лични
разходи. Прави искане за прихващане на сумата от 9 719,00 с определената от
съда сума и искане за привличане на трето лице-помагач.
В с.з. ответника се представлява от упълномощен
представител адв.Н.Ж. ***. Не оспорва основателността на претенцията, а нейния
размер.
Каварненският районен съд като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответното дружество „Б.“ ООД, *** от депозирания Трудов договор №142/08.05.2011г.,
длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник строителство на сгради“,
Списък на работниците в „Б.“ ООД.
Трудовото правоотношение е прекратено на 01.02.2019г., съгласно Заповед,
депозирана от ответника.
Безспорен е и факта, че на 21.07.2016г., ищеца получил
травматични увреждания при трудова злополука, *** от представените с исковата
молба писмени доказателства: Разпореждане №27/25.08.2016г.; Декларация за
трудова злополука Протокол №7 / 24.08.2016г.; Епикриза от клиника по
неврохирургия при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр.Варна; Епикриза от отделение
по анестезиология и интензивно лечение към същата болница; множество
амбулаторни листи.
*** от писмените доказателства стр.58-62, ответникът е
заплатил сумата от 6 719,00 лева за медицинско изделие за Р.Л.Р. с ЕГН **********.
Ответното дружество е имало Задължителна застраховка
„Трудова злополука“, установим от Застрахователна полица №**********R00011 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, както и
списък на лицата подлежащи на застраховане.
От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при трудовата злополука на 21.07.2016г. ищецът получил
сочените травматични увреждания: съчетана травма – глава, гърди, гръбначен
стълб, десен долен крайник – счупване на лявата лопатка, счупване на 7, 8 и 9
леви ребра, десностранен плевмоторакс, контузия на двата бели дроба, счупване
на 8 гръден и левия страничен израстък на 9 гръден прешлен, счупване на дясното
колянно капаче. Според вещото лице травматичните увреждания са вследствие
падане от височина. Възстановителния период за описаните увреждания е в следния порядък: счупването на лявата
лопатка обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период
не по-малък от 2 месеца; счупването на леви и десни ребра обуславя трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца; контузията
на белите дробове, обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота;
такова разстройство на здравето обуславя и десностранния пневмотораксд
(навлизане на въздух в дясната плеврална кухина); счупване на 8 и 9 гръдни
прешлени обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за перо9д не
по-малък от 6-7 месеца; счупването на дясното колянно капаче обуславя трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 3-4
месеца. Според вещото лице д-р Д., след правилно и адекватно лечение, каквото е
констатирано и от медицинската документация, приложена по делото и при
ненастъпили допълнителни усложнения, пациентът се е възстановил в сроковете
посочени от него. В с.з. вещото лице посочва, че по-дългите срокове поглъщат
възстановителния процес на травмите с по-малки срокове и пациентът би следвало
да се възстанови за около половин година.
За това свидетелстват и разпитаните по делото
свидетели на ответната страна – К.Й.Т. и С.Г.Х.. И двамата свидетели заявиха,
че ищецът след като е изтекъл срока на болничния му – шест месеца се върнал на
работа и изпълнявал задълженията си от преди настъпване на инцидента. И двамата
заявиха, че не са чували той да се оплаква, че го боли някъде и, че има
проблеми. Свидетелят С.Х. потвърждава изнесеното от ответната страна, че в
рамките на домашното лечение на ищеца, по два пъти в месеца му носил определена
сума пари, за покриване на нужди от личен характер, както и коледните добавки,
които получили останалите работници, като същата сума била предвидена и за Р.Р..
В противоположна посока са свидетелските показания на
свидетеля М.Е.М., воден от ищцивата страна. Той твърди, че ищеца и към
настоящия момент не се бил възстановил, имал болките в гърба и често се
заморявал. Станал нервен, често
избухвал.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на
трудово правоотношение между страните, по време на действието на което е
настъпила злополука, която е приета за трудова по установения ред,
обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, както и
настъпването на твърдените немуществени вреди под формата на болки и страдания,
техният интензитет и продължителност.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения.
По отношение на възражението за прихващане, направено от ответната страна за
първи път със становището в първо
съдебно заседание, съдът следва да отбележи, че същото е преклудрано. Съгласно разпоредбата
на чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба ответника следва да направи
своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават (т.5).
Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по
спорния предмет – като правото на задържане или възражение за прихващане,
какъвто е настоящия случай. Твърдението
на ответника, че исковата молба била нередовна, тъй като не ставало ясно какви
вреди се претендират от ищеца, са неоснователни. Поради тази причина и съдът не
е оставял исковата молба без движение, така както ответника е настоявал. В
срока за отговор ответника не е направил своите искания (за привличане на трето
лице-помагач) и възражението за
прихващане, поради което и това възражение е неоснователно.
Съобразно изложеното по делото се установяват всички
елементи от основанието на предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, с оглед на
което за ответника е възникнало задължение да обезщети работника за причинените
вреди вследствие на трудовата злополука, като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Според
т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. С оглед на това разбиране, при определяне на този размер
съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и
паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни
и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това
число и негативните изживявания на лицето, в резултат на причинения от
увреждането социален дискомфорт.
Като взе предвид тези критерии, съотнесени към
претърпените от ищеца множество тежки травматични увреждания, причинили му
болки и страдания за продължителен период от време (половин година) и със
значителен интензитет, но при пълно възстановяване и установено към момента на
приключване на съдебното дирене, че същия е без усложнения и ограничения в движенията си, след
приключване на възстановителния период се е върнал на предишната работа и е изпълнявал
същата в продължение на близо две години, преди да напусне и отиде на друга
работа, намира, че обезщетение в размер на 35 000 лева отговаря на принципа на
справедливостта при определянето му.
За пълнота следва да се посочи, че не бяха представени
доказателства доказващи твърдяната психическа травма от ищеца вследствие на
трудовата злополука. Единствено свидетелските показания на св. Маринов са в
тази насока.
При този изход на спора, ответникът на основание
чл.78, ал.1 от ГПК дължи на ищеца сторените разноски. И тъй като съгласно приложен списък и договор
за правна защита и съдействие, ищецът е получил безплатна адвокатска помощ, то ответникът
дължи на адв.Я.П.Я. ***, с адрес ***, сумата от 1 580,00 (хиляда петстотин и
осемдесет) лева за процесуално представителство по гр.д.№413/2019г.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. На посоченото
основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Каварненски
районен съд сумата от 1 600,00 лева, представляваща
разноски по делото, от която сумата от 1 400,00 лева – държавна такса съобразно
уважената част от иска и сумата от 200,00 лева – депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“, №**, ет.*, представлявано от С.Г.Б., да заплати на
Р.Л.Р. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 35 000,00
(тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания вследствие на получени при трудова злополука,
настъпила на 21.07.2016 г., травматични увреждания, изразяващи се в травматичен
шок; контузия на главата; контузия на гръден кош; фрактура на гръбначен
прешлен; фрактури на 7-8-9 ребра в дясно; фрактури на 8-9 ребра в ляво;
пневмоторакс в дясно; фрактура на лявата лопатка; фактура на дясното колянно
капаче, ведно със законната лихва от 21.07.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 35 000,00
(тридесет и пет хиляди) лева, до пълния предявен размер от 160 000,00 (сто
и шестдесет хиляди) лева
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“, №**, ет.*, представлявано от С.Г.Б., да заплати на
адв.Я.П.Я. ***, с адрес ***, сумата от 1 580,00 (хиляда петстотин и
осемдесет) лева, за процесуално представителство и защита по гр.д.№413/2019г.
по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***а, ул.“***“, №**, ет.*, представлявано от С.Г.Б. , да заплати
по сметка на Каварненски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1
600,00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща разноски за производството за
държавна такса и депозит за съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………