№ 140
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500130 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 17 от ЗЗДН вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. А. П., срещу Решение
№ 28 от 30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1417/2014 г. по описа на РС –
Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата му за защита от домашно
насилие против К. Г. П. и е отказано издаване на заповед за защита с мерки по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради съществени процесуални нарушения (липса на мотиви) и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че приетото за установено
деяние представлява акт на емоционално домашно насилие насилие.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от К. Г. П., съдържащ съображения за неоснователност. Поддържа се
и необоснованост на част от фактическите изводи.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от
страна в първоинстанционното производство, притежаваща правен интерес от
обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата
на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от В. А. П. за защита от
домашно насилие против К. Г. П., осъществено на 21.09.2024 г., подробно
описано в молбата.
1
С Решение № 28 от 30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1417/2014 г. по
описа на РС – Ихтиман, молбата е оставена без уважение и е отказано да бъде
издадена заповед за защита с мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. В тежест на
молителя в първоинстанционното производство В. П. са възложени и
разноските по делото – 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за
държавна такса.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, респ. е направил правилни изводи въз основа на доказателствата
по делото, но неправилно приел, че процесното деяние не съставлява акт на
домашно насилие.
Страните са първи братовчеди. От известно време отношенията им са
обтегнати, което резултирало в подаване на сигнали до различни институции.
Обитават наследствени къщи в с. Костенец, които са изградени в един парцел.
На 21.09.2024 г. около 17.30 ч. – 18.00 часа въззивникът В. П. се намирал
в работилницата си, находяща се в с. К., ул. „И.“ № ... По същото време там
дошли и свидетелите М. М. и Г. И., познати на въззивника, тъй като свид. М.
трябвало да му докара мляко. Той се пошегувал с молителя В. П. във връзка с
по-ранна проверка, на която бил обект домът му. След като влезли, през
оградата, въззиваемият К. П. се заканил на въззивника В. П. с думи „Ей, ще те
застрелям и ще те закопам“, след което се скрил зад живия плет.
За случилото се въззивникът депозирал Жалба с вх. № ТОИ0965/24
г./01.11.2024 г. в РП – Самоков, ТО – Ихтиман, въз основа на която е
образувано ДП по пр.пр. № 1809/2024 г. за отправена на 21.09.2024 г. в с. К.,
ул. „Х.“ № . закана с убийство спрямо В. П., която би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 1, т. 1
вр. ал. 1 НК.
На 22.11.2024 г. до дома на въззиваеемия били иззети разрешително,
огнестрелно оръжие и боеприпаси, за което действие бил съставен протокол от
полицейски инспектор при РУ-Костенец.
Възприетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
доказателства за релевантните за производството факти. Съдържа надлежно
описание на декларирания акт на домашно насилие, извършен от ответника,
съдържа и доказателства относно авторството. Хармонира отлично с
показанията на свидетелите М. и И.. Те са логични, последователни,
свидетелката съобразно възприятията си конкретно отговаря на поставените
въпроси и изяснява фактическата обстановка. Разгледани поотделно и
2
съвкупно едни с други не страдат от вътрешни противоречия, логични са, като
не може да бъде изведена склонност към хиперполизиране или
тенденциозност. Показанията на двамата свидетели намират косвена подкрепа,
относно влошените отношения между страните, в разпореждане от 10.03.2024
г. на полицейски орган В. П. да не влиза в пререкания с К. П. и частично с
показанията на свид. К..
Същевременно показанията на свидетелките К. (която живее във
фактическо съпружеско съжителство с ответника) и П.а (негова майка)
разкриват вътрешни противоречия, поставящи под съмнение тяхната
достоверност. Така например при разпита си свидетелката П.а от една страна
твърди, че между страните няма напрежение, не си говорят, не се срещат, не
комуникират, от друга, че на 02.09.2024 г. (около 3 седмици преди процесното
деяние) тя и синът й подали жалба в полицията срещу въззиваемия, защото
търпението им се изчерпало пускал силна музика, отправял обидни думи към
тях, напсувал цялото семейство. Подобно противоречие, но с другите
доказателствени източници, се наблюдава и в показанията на свид. К., която
свидетелства, че между съпругът й и въззивника В. П. отношенията са
нормални. Това й твърдение обаче се оборва от показанията на свид. П.а, която
изяснява аспекти на конфликта между двамата и от показанията на
свидетелите М. и И., които разкриват, че отношенията между страните са били
влошени преди случката. Последното се потвърждава и от разпореждане от
10.03.2024 г. на полицейски орган В. П. да не влиза в пререкания с К. П..
Приобщените по делото веществени доказателства – снимки и писмени
доказателства (медицински документи), не могат да послужат за изграждане
на фактически изводи. От веществените доказателства не могат да бъдат
направени изводи, относими към предмета на доказване. Колкото до
медицинските документи, не може да се установи по несъмнен начин (без
специални знания) причинна връзка между установеното обективно състояние
на въззивника при прегледа и процесното деяние.
Констатираните противоречия и склонност към изопачаване на фактите,
в частта относно отношенията между страните, изключва възможността да
бъдат кредитирани показанията на двете свидетелки, досежно развитата
версия, че през целия следобед до около 22.00 ч. – 22.30 часа въззиваемият не
е бил в дома си.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съдът, намира че поведението на въззиваемия съставлява акт на
домашно психическо и емоционално насилие. Непроворикан той се е заканил
с убийство на въззивника. Това му поведение в контекста на влошените
междуличностни отношения между страните и обстоятелството, че към
момента на извършването е притежавал огнестрелно оръжие и боеприпаси
3
сочи, че деянието реализира вредоносни последици и изключва
констатацията, че само формално осъществява признаците на акт на домашно
насилие.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и на основание 17, ал. 5
ЗЗДН следва да се отмени, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН молбата да
уважена и се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на актове на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, доколкото това е първи доказан акт на домашно
насилие и въззиваемият е ограничил противоправното си поведение до
процесната закана, въззивният съд приема, че подходяща за осъществяване на
защита се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие.
В изпълнение на задължението си по чл. 15, ал. 4 ЗЗДН следва да бъде
осъществена оценка на риска, като при съобразяване на установеното по
делото и методиката, приета в глава шеста от ППЗЗДН и приложение № 5,
сочи, че въззиваемият е лице с ниско ниво на риск.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН разноските по делото следва да бъдат
възложени на извършителя К. П.. Той следва да бъде осъден да заплати на
въззивника В. П. сумата от 580 лева адвокатско възнаграждение, сторени в
първоинстанционното производство и 37.50 лева държавна такса (25 лева за
първоинстанционното производство, съгласно чл. 16 от ТГПК и 12.50 лева за
въззивното производство, съгласно чл. 18, ал. 1 вр. чл. 16 от ТГПК).
Не се доказва въззивникът да е сторил разноски във въззивното
производство. За пълнота следва да се отбележи, че в негова полза не следва
да се присъжда сумата от 12.50 лева държавна такса. Тя неправилно е внесена
по сметка на СОС с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗДН и е недължима с
оглед изхода на делото, поради което при поискване, подлежи на връщане.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28 от 30.01.2025 г. по гр.д. № 1417/2014 г. по
описа на РС – Ихтиман и вместо него ПОСТАНОВИ:
УВАЖАВА молба за защита от домашно насилие, подадена от В. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Х.“ № . против К. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: с. К., ул. „И.“ № .. и ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН срещу К. Г. П., ЕГН **********, като му НАЛАГА мярка за защита на
4
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие спрямо В. А. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „И.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Х.“ № ., сумата от
580 лв. - разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „И.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския окръжен съд, сумата от 37.50 лв. –
държавна такса, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5