Р Е Ш
Е Н И Е
№ / .04.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1644 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е
образувано по жалба на Б.И.Р., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 18-4703/07.05.2019
г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано да се извърши изменение в
КККР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в промяна
на границата между собствения й имот с идентификатор ***и съседните имоти с
идентификатори ***и ***и сгради с идентификатори ***и ***по КККР на гр. Варна.
С жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати
нарушения на процесуалните правила – конкретно липса на мотиви в нея, което я
прави необоснована и представлява основание за отмяната й по смисъла на чл.146
т.2 от АПК, след като административният орган не е изложил съображенията си – фактически
и правни основания – да издаде оспорения отказ. С тези мотиви се претендира отмяната
на ИАА.
В съдебно заседание по същество жалбоподателката
поддържа жалбата чрез пълномощника си адв.Д.К., като претендира и присъждане на
сторените по делото разноски по представен списък. Твърди, че заповедта е
издадена при допуснати множество нарушения на процесуалните норми, при липса на
мотиви и в нарушение на материалния закон, а цитираните в нея нормативни актове
и разпоредби от закона не съответстват на обстоятелствената й част. Поддържа,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установят
предпоставките за изменение на КККР, както е поискано от жалбоподателката, а
наведените твърдения от З.есованите страни са неоснователни. Подробно
мотивирани съображения излага и в представените писмени бележки.
Ответникът - Началникът на Службата по
геодезия картография и кадастър (СГКК) - Варна, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. С писмено становище, придружаващо административната
преписка, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна и
недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар в случай, че такъв бъде заявен в размер, надвишаващ минималния за дела
по този закон, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
З.есованите страни Н.С.Т., В.Т.Т., Д.В.К.,
А. М. Ш., Д.К.А., О.А.А., С.А.А.,*** И. “ ООД, Р.А.Х., В.В.А., Е.Б.А., С.П.Д., Д.М.Д.,
П.И.П., Д.Й.Ч., С.Н.К.,*** ЕООД, „З.П. “ ООД, М.Т.П., М.Д.С., И.Й.С., Ф.О.П., Д.С.П.,
Ж.С.П. – всички чрез пълномощника си адв. К.Ж. ***, оспорват жалбата и отправят
искане за отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение. З..С.А.А., редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното производство
е поставено със заявление вх.№ 01-464336/22.11.2019 г. (л.4 от адм. преписка)
от Б.Р. *** с искане да се извърши изменение на кадастралната карта (КК) на гр.
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, и в кадастралните
регистри (КР) на гр. Варна, във връзка с настъпили промени относно границата
между собствения й имот с идентификатор ***и съседните имоти с идентификатори ***и
***и сгради с идентификатори ***и ***по КККР на гр. Варна, в съответствие с
преки геодезически измервания на съществуващите на място материализирани
граници. Към заявлението са приложени: скица - проект по чл.75 от Наредба № РД
– 02-20-5/15.12.2016 г. за поисканото изменение, ведно с обяснителна записка
към него и цифров носител - CD; нотариален акт №
105/25.05.2005 г., том ХХХVІІІ, регистър № 12254, дело № 9078/2005 г.; удостоверение
за наследници на Р.Б. С.; извадка от КП от 1950 г.; извадка от КП от 1965-1969
г.; ръчна скица (кроки) по ортогонален метод; преки геодезически измервания; 3
броя скици на съседните поземлени имоти и 3 броя скици на намиращите се в тях
сгради; копие от кадастралния регистър.
На основание чл.26 ал.1 от АПК ответникът
е изпратил уведомления до З.есованите страни (л.47-52 от адм. преписка), с които
им е съобщил за откритото административно производство и за възможността да
изразят становище във връзка с него. В указания от органа 7-дневен срок са постъпили
две възражение: възражение вх.№ 05-643/18.01.2019
г. (л.67 от адм. преписка) от „З.П. “ ООД срещу поисканото от Б.Р. изменение на
КК и КР на гр. Варна. Дружеството е представило копие от План-извадка от
действащ ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ Х-15=158, кв.103, одобрен със Заповед №
82/15.05.2004 г. на Зам.-кмета на Община-Варна, ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІІ-156 и
УИП ІХ-158, кв.103, одобрен със Заповед № Г-17/08.02.2005 г. на Зам.-кмета на
Община-Варна, копие (в графичен и текстови вид) на Заповед № Г-232/10.06.2016
г. на Зам.-кмета на Община-Варна за одобряване на УПП-ПРЗ и РУП за УПИ Х-422,
кв.103. В допълнение с писмо рег.№ 07-1374/30.01.2019 г. по описа на Община
Варна З.есованата страна е представила и копие на част „Геодезия“ от досието за
строеж на жилищна сграда в УПИ Х-422, кв.103, ул. ***. Второто възражение е с вх.№
05-828/22.01.2019г. от В.Т.Т. – наследник на Т.В.Т., ведно с копие от
позволителен билет № 302/17.06.1930 г., позволителен билет № 1155/26.06.1931 г.
и удостоверение за наследници. И двете възражения се основават на правото на
собственост на З.есованите страни върху имотите в съществуващите към момента на
място техни граници, които съответстват на предходните планова, въз основа на
които са съставени документите им за собственост, като в конкретно това на ООД
се сочи, че съобразно легитимиращия я н.а. жалбоподателката е собственик само
на 346 кв.м. от имот с идентификатор ***, което прави искането й неоснователно.
С молба рег.№ АГУП19000025ВН/08.01.2019 г.
Б.Р. е поискала от главен архитект на Община Варна да бъде спряно извършването
на строителни работи на ул. ***.
С писмо изх.№ 20-2030/17.01.2019г.
Началникът на СГКК-Варна е изискал от главен архитект на район „Одесос“ да
представи копие от част „Геодезия“ и виза за проектиране към разрешение за
строеж за „жилищна сграда“, находяща се в УПИ Х-422, кв.103, ул. ***, във
връзка с постъпилото заявление от жалб. Р.. В отговор с писмо рег.№
АГУП19000025ВН_001ВН/11.01.2019г. главият архитект на Община Варна е
посочил, че е издал разрешение за строеж № 248/17.12.2018 г. на „жилищна
сграда“, находяща се в УПИ ХІ422, кв.103, ид.№ ***, по плана на 7-ми м.р., ул. ***,
което е в процедура по обявяване на З.есованите лица, като е определил срок до
17.01.2019г. да бъдат извършени нужните проверки и констатации, и да бъде
уведомен за евентуални пречки за провеждане в сила на издаденото разрешение за
строеж.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№ 18-4703/07.05.2019г. началникът на СГКК отказал да извърши поисканото
изменение в КККР на гр. Варна, състоящо се в отразяване на промяна в границата между
имот с идентификатор ***и съседните му имоти с идентификатори ***и ***и сгради
с идентификатори ***и ***по КККР на гр. Варна. За издаване на заповедта
заявителката Б.И.Р. и З.есованите страни са уведомени с писмо изх.№ 24-12405/07.05.2019
г.
По делото е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост.
По делото е назначена и изслушана СТЕ
с.д.№19182/30.12.2019г (л.140-148 по делото), заключението по която е изготвено
от вещото лице инж. В.И.А., и което съдът преценява като обективно и компетентно
дадено. При изработване на експертизата, след извършен оглед на място и
геодезическо заснемане, вещото лице е установило, че както имотът на
жалбоподателката (както е описан в титула й за собственост), така и имотите на З.есованите
страни съответстват на отразяването им в действащата КК на гр. Варна. Вещото
лице е посочило също, че с предложения от жалбоподателката проект се променя
общата граница между ПИ ***, ПИ ***и ПИ ***, като имотът на жалбоподателката
(ПИ ***) би се увеличил с 3,66 кв.м., а ПИ ***и ПИ ***(собственост на З.есованите
страни) ще се намалят съответно с 0,35 кв.м. и 3,31 кв.м. и по този начин
новите площи на имотите биха били в противоречие с описаните в титулите за
собственост. В допълнение инж.А. е посочил, че границата, предмет на поисканото
изменение на КК, представлява масивен тухлен зид с дебелина 0,25 м., като след
съвместяване на различните планове, действали преди влизане на КК, границата
между имотите преминава приблизително през средата на този зид, а разминаването
е в рамките на допустимата грешка по чл.18 ал.4 т.2 б.“а“ от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г., и се дължи на използваните различни методи на заснемане.
Вещото лице е обективирало изводите си на цветни приложения – комбинирана скица
1 и 2, които са неразделна част от СТЕ.
При разпита си в съдебно заседание вещото
лице допълва, че южната линия на зида съвпада с проекта, но по северната – не
съвпада. Вещото лице сочи, че е измерило зида на три места и е установил, че
дебелината му е еднаква навсякъде. Посочва също, че исканата от
жалбоподателката промяна на границата не съвпада с предходните кадастрални
планове, нито с кадастралната карта, като е най-близо с тази по КП-1950 г., но не
е идентична дори с нея. Според експерта разликата между фактическата граница по
КК, респ. КП-2000 г., и тази по КП-1950г. е в рамките на допустимата грешка,
като най-голямата разлика е от около 0,45 м., а най-малката стига почти до
нула.
Заключението на СТЕ е оспорено от жалбоподателката,
в частта на извода му, че установената от него разлика между местоположението
на границата към момента и това по действащата КК е в рамките на допустимата
грешка.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, тези, приобщени в хода на съдебното дирене, и заключението на СТЕ,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
В кръга на служебно дължимата проверка по
чл.168 ал.1 от АПК съдът на първо място констатира, че оспорената заповед е
издадена от Началника на СГКК-Варна за имот, за който е поискано изменението в
КК и КР, находящ се на територията на гр. Варна, и като съобрази разпоредбата
на чл.54 ал.4 от ЗКИР и чл.70 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, намира, че проверяваният ИАА е издаден от материално и териториално
компетентен орган.
Настоящият състав на съда не споделя
становището на жалбоподателката за наличие на съществени пороци във формата и
съдържанието на обжалвания административен акт, налагащи отмяната му на това
основание като незаконосъобразен. Заповедта е издадена в предписаната от закона
писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Възражението
за липса на изложени факти и правни основания за издаването й е неоснователно –
видно от съдържанието му, отказът е мотивиран с постъпилото от „З.П. “ ООД
възражение, което е сочи спор за материално право между заявителя и З.есованата
страна, даващо на административния орган основание да приключи висящото пред
него административно производство с постановяване на отказ в хипотезата на
чл.72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.
При служебната проверка за
законосъобразност на заповедта съдът не установи в хода на проведеното пред
ответника административно производство да са допуснати други процесуални нарушения
от категорията на съществените – такива, чието избягване би резултирало в
различно произнасяне по същество, налагащи отмяната на акта на самостоятелно основание.
В жалбата до съда се твърдят, но не са изложени доводи за допуснати процесуални
нарушения. Административният орган е спазил нормите на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК и чл.70 ал.2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението данни
и доказателства.
В тази връзка следва да бъде посочено, че
кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни
права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните
регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в
случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.
В Глава VІ на ЗКИР, озаглавена „Поддържане
в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“,
законодателят е посочил хипотезите, при наличие на които могат да бъдат
извършвани изменения в данните на влезлите в сила кадастрални карти и в
имотните регистри към тях, и е уредил процесуалният ред за извършването им.
По-подробно процедурите са разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на
Министъра на РРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка. Според следващата
ал.2, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се
извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота.
Съгласно на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР, КККР
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на
непълноти или грешки, т.е. несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние според дефиницията на §1 т.16 от ДР на ЗКИР.
Разпоредбите на чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР предвиждат, че непълнотата или
грешката се допълва или поправя въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на картата и регистъра на недвижимите имоти, а ал.2 на
текста императивно постановява, че когато непълнотата или грешката е свързана
със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред – в същия смисъл е и чл.55 т.2 от Наредбата. Такъв „спор за
материално право“ според легалната дефиниция на §1 т.16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато
в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички З.есовани лица, съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
В настоящия казус Началникът на СГКК-Варна
се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по
реда на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР и чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР - изменение на КККР -
отстраняване на непълнота в КК на гр. Варна, подадено от жалбоподателката. З.есованите
лица са уведомени за започване на административното производство по реда на
чл.70 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, КК и КР, вр. чл.26 ал.1 от АПК. Засегнатите
страни са упражнили правото си на становище, както в рамките на
административното производство, посредством депозирани възражения пред
административния орган с приложени към тях доказателства, така в хода на
съдебното производство.
Съдът намира, че административният орган
пълно и всестранно е изследвал релевантните факти и е достигнал до доказателствено
обоснован извод, че в конкретния казус се касае за спор за материално право. В
подкрепа на този извод са както изричните възражения на „З.П. “ ООД и В.Т. в
административното производството, така и заключението на СТЕ от съдебната му
фаза, според което извършването на исканата промяна в КККР ще доведе до промяна
в площите на двата съседни имота, като тази на имота на жалбоподателя ще се
увеличи за сметка на площта на имота на съседите, без основание за такова
изменение според титулите им за собственост.
В настоящия случай с подаване на
заявлението с искане за изменение на КК и КР в претендирания от
жалбоподателката смисъл – изменение на границата между собствения и съседните
му имоти, по същество се цели изменение в обема на съответните права на
собственост, а наличното противопоставяне на такива индицира спор за материално право, който следва да се
реши по общия исков ред. Развилото се производство обаче е административно и
предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно положение, и е недопустимо
е неговите рамки - в производство по изменение на КК и КР, да се решават
спорове за материално право. При това Законът не изисква да е налице повдигнат
спор за материално право, за да се счита, че такъв е налице, а в случая такъв е
заявен и с двете възражения пред административния орган, оспорващи правото на
собственост на жалбоподателката, което оспорване се поддържа и пред съда.
Съгласно предвиждането на чл.54 ал.2 от ЗКИР, при установяването от административния орган на наличен спор за
материално право (спор за собственост), каквото в случая е констатираното
застъпване на площта и границите със съседни имоти, чийто вписани в КР
собственици са възразили, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване
на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани
в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа
на скица-проект след решаване на
спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с
влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях (в
този смисъл Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм. дело № 5571/2017 г. на ВАС,
ІІ отделение).
Както приема и съдебната практика (Решение
№ 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г., II о.), „двете
предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено
несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за
материално право... относно частта от имота, отговаряща на площта, чието
намаляване според отразяването в картата е последица от промененото
местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно
материалноправно условие на волеизявление по чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по
аргумент от чл.54 ал.2 изр.1 от ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи
вещните права на З.есованите страни, е извън компетентността на
административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права
може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в КККР
би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право
– чл.53а т.1 от ЗКИР, или при постигане на съгласие между З.есованите собственици
– чл.52 ал.1 т.3 ЗКИР.“.
По изложените съображения съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен
орган по аргумент от чл.54 ал.4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма,
с посочени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на
материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в
съответствие с целта на Закона за кадастъра и имотния регистър, насочени към
регламентиране на обществените отношения във връзка с отразяването на имотите в
кадастралната карта и кадастралните регистри.
При този изход на спора, претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е
претендирал присъждане на разноски в негова полза, поради което такива не
следва да се присъждат. Предвид разпоредбата на чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от З.есованата страна
„З.П. “ ООД, жалбоподателката следва да бъде осъдена да им заплати
възнаграждение за един адвокат в поискания размер на 600лв., съответстващ на определения
в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за дела по ЗКИР.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВРЪРЛЯ
жалбата
на Б.И.Р., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 18-4703/07.05.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна, с която е отказано да се извърши изменение в КККР на
гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в промяна
на границата между собствения й имот с идентификатор ***и съседните имоти с
идентификатори ***и ***и сгради с идентификатори ***и ***по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА
Б.И.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на „З.П. “ ООД - Варна, ЕИК ***, разноски по
делото в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: