РЕШЕНИЕ
Гр.София, 24.02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 2180 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник
по изп.производство/ срещу
постановление от 11.12.2020 г., постановено по изп.дело № 20208510402465, с
което от ЧСИ , рег.№ 851, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД,
вх.№ 11565/24.11.2020 г., е отказано да бъде намален размера на
адв.възнаграждение до 200 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение се дължало за образуване на изп.производство - чл.10,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения и следвало
да бъде сведено до 200 лв.; присъденото от ЧСИ в размер на 400 лв. било прекомерно. Не били налице
предпоставките на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, тъй като не били извършвани действия с цел удовлетворяване
на парични вземания. Единственото действие, което било извършено, било това по
образуване на изп.дело. Сочи, че сумите били платени преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение и последващи действия от СИ не били необходими. Счита, че
длъжника не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени. Позовава се на ТР № 2/2013 г. от
26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 251 от 05.09.2012 г. по гр.д.№
517/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, което било постановено по реда на чл.290 ГПК, както и на т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това адв.хонорар
бил прекомерен, тъй като изп.производство не представлявало правна и фактическа
сложност. Сочи, че дружеството –длъжник бил сигурен платец.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено като адв.хонорар се сведе до минимума по чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения- 200 лв., както и да
реши въпроса по същество, вкл. с размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендират се разноски- за държавна такса и юриск.възнаграждение в размер на
50 лв.
От взискателя –„Д.А.“ ЕООД е постъпило
възражение по жалбата, в която се излагат доводи за неоснователност на жалбата
и правилност на акта на ЧСИ. Размерът на адв.възнаграждение отговарял на актуалната
редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Доказвало се реално заплащане на адв.възнаграждение. След образуване на
изп.дело молителят се бил отказал от сметките, посочени в молбата за образуване
и бил посочил други, които да бъдат запорирани. Депозирали били становища. Претендират
се разноски в размер на 200 лв.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
разноските били правилно определени и в съответствие с чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, съответно по
т.1- 200 лв. и по т.2-200 лв. Счита, че нямало значение каква е фактическата и
правна сложност на спора. Неоснователни били доводите на жалбоподателя, че
освен образуване на изп.дело не били предприети други действия от взискателя. Дължимостта
на адв.възнаграждение се предпоставяло и от извършването на процесуално
представителство, защита и съдействие по изп.дело. Освен това длъжникът не бил
изпълнил дълга си своевременно – след влизане на изпълнителното основание и бил
дал повод за образуване на изп.дело срещу него. Адв.възнаграждение се дължало в
размера в който е уговорен и заплатен. Начислените такси били в съответствие с
ТТР на ЗЧСИ и не можели да бъдат намалявани. Счита, че разходите за
адв.възнаграждение следва да се включат към „материалния интерес“ по смисъла на
чл.83, ал.1 ЗЧСИ и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 от Тарифата,
следователно правилно била изчислена таксата по т.26 от Тарифата. В случая тя
възлизала на 58,13 лв. с включено ДДС. Сочи, че в производство по разноски,
разноски не се присъждат.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателя
е бил уведомен на 15.12. 2020 г.
Жалбата е подадена на 22.12.2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е
образувано по молба, подадена на 19.11.2020
г. от „Д.А.“ ЕООД за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите
по изп.лист от 07.07.2020 г. по гр.д.№ 54010 по описа за 2019 г. на СРС, Първо
ГО, 41 с-в.
Видно от данните по изп.дело
по изп.лист са присъдени разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на адв. С.В.в размер на 75,51 лв.
С договор за цесия от 30.07.2020
г. С.В.е цедирала вземането си за разноски на „Д.А.“ ЕООД.
За цесията длъжникът
„Топофикация София“ ЕАД е уведомен на 04.08.2020 г.
„Д.А.“ ЕООД е упълномощил адв. съдружие „Б.Л.“ да
представлява дружествата пред съдебно-изпълнителните органи. В споразумението
от 16.11.2020 г. е постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение в размер
на 400 лв. Като плащането е уговорено да бъде по банков път. Представено е
преводно нареждане от 16.11.2020 г. за плащане на адв.възнаграждение.
На 19.11.2020 г. е отправена
ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на суми, вкл.разноски в гражданското производство в размер на 75,51 лв., т.е. тази по изп.лист; 408,91 лв.-
разноски по изп.производство, 142,13 лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ.
Доколкото задълженията,
които следва да изпълни длъжника в срока за доброволно изпълнение не са
конкретизирани, съдът при сравнение с данните по молбата за образуване на
изпълнителното производство и сметките, съставени от ЧСИ, изчисли, че за процесуално представителство в
изп.производство ЧСИ е определил 400 лв.
С оглед изложеното в мотивите му в настоящото
производство, ЧСИ бил определил такса по
т.26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 58,13 лв., което противоречи на
отразеното в сметка № ********* от 30.11.2020 г./л.17 от изп.дело/, където
размерът на таксата е посочен като 7,55
лв.
Поканата е връчена на длъжника на 23.11.2020 г.
Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение като същевременно не е предприето
нито едно изпълнително действия, целящо обезпечаване на вземането, поискани в
молбата за образуване на изп.дело – запор на движими вещи, възбрана на
недвижими имоти, запор върху дружествени дялове.
На 20.11.2020 г. взискателят е оттеглил посочените
в молбата за образуване на изп.производство сопособи за изпълнение и е поискал
запор на банковите сметки в „Юробанк България“ АД.
На 24.11.2020 г. е подадено от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано
настоящето производство.
С постановление от 11.12.2020
г. ЧСИ е оставил същото без уважение като е приел, че се следва адв.възнаграждение
по 200 лв. по т.т.1 и 2 от чл.10 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адв.възнаграждения.
По
съществото на спора:
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да
бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните
права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им-решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по
описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови
реално направените разноски- РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС.
В конкретния случай с молбата за образуване на
изп.дело са били посочени способи за изпълнение- запор на движими вещи,
възбрана на недвижими имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени
дялове. По тази молба не са били предприети никакви действия от ЧСИ.
Действително, с молба от 20.11.2020 г.
взискателят е посочил други способи – запор на банкова сметка ***, но от една
страна в тежест на длъжника не може да бъдат вменени бездействията на ЧСИ, а от
друга не става ясно защо взискателят се е отказал от първоначално посочените
изпълнителни способи.
При липсата на поведение на длъжника, което да е
станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е
основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по
изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за извършените
от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а
същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т.
6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС.
Противно на твърдяното никаква процесуално
активност не обуславя определянето на възнаграждение в размер на 400 лв., вкл.
и такова по т.2 на чл.10 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
В случая е неприложимо правилото на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като разноските в изп.производство се определят по реда на чл.79 ГПК.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Налага се извод, че
жалбата е основателна по отношение определения от ЧСИ размер на
адв.възнаграждение, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
ЧСИ е определил в цифров
размер дължимата от длъжника такса по
т.26 ТТРЗЧСИ в сметка № ********* от 30.11.2020 г./л.17 от изп.дело/, в размер
на 7,55 лв., а впоследствие в поканата е
посочил глобална сума на таксите по Тарифата в размер на 142,13 лв.
Следва да се има предвид, че според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви
такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, т.е. в конкретния случай такова в размер на 75,51 лв.
При това положение настоящата
инстанция намира, че размерът на таксата по т.26 от Тарифата е този, посочен в
сметка № ********* от 30.11.2020 г.- 7,55 лв.
По разноските:
С оглед приетото в съдебната практика – в производство по
разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 11.12.2020 г., постановено по изп.дело № 20208510402465,
с което от ЧСИ , рег.№ 851, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“
ЕАД, вх.№ 11565/24.11.2020 г., е отказано да бъде намален размера на
адв.възнаграждение до 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ адв.възнаграждение в полза на взискателя по изп.дело
№ 20208510402465 по описа на ЧСИ , рег.№ 851, с район на действие СГС, в
размер на 200 /двеста / лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.дело № 20208510402465
по описа на ЧСИ , рег.№ 851, с район на действие СГС, в размер на 7,55 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.