Решение по дело №59/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260092
Дата: 28 март 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20215140200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

28.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

24.02.

                                        Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Цветелина Стойчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АХН

дело номер

59

по описа за

2021

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 001633/ 25.09.2020г. издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на О.Д.М. от с.Голяма бара. Жалбоподателят моли съда да го отмени като и незаконосъобразно. Настоява, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяване му са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят М. не се явява, но се представлява от защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество пледира за отмяна на наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. От доказателствата по делото се установява, че О.М. не е извършил нарушението, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение, съгласно показанията дадени от свидетеля А.И.. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да им присъди направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 13.09.2020г. свидетелят Б.Д.- служител в Районно управление- Кърджали, не бил на работа поради ползван отпуск. Този ден след 18ч. се придвижвал в гр.Кърджали със семейството си по бул.Беломорски в гр.Кърджали по посока към кв.Възрожденци в града. Той управлявал личния си лек автомобил, когато достигнал кръстовището образувано от бул.Беломорски и ул.Булаир, като се престроил в най- дясната лента да извърши маневра завой по ул.Булаир и бил първи автомобил изчаквайки за светне зелен сигнал на светофарната уредба. Докато чакал свидетелят Д. видял лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К0623ВК, който се движел по ул.Булаир и завивал наляво по бул.Беломорски. Това МПС при предприемането на маневра завой наляво навлязъл в кръстовището като водачът подал рязко газ, при което задната част на автомобила се изместила в дясно и колата застанала перпендикулярно на пътното платно. Автомобилът продължил да се плъзга по платното за движение и се насочил към МПС- то управлявано от свидетеля Б.Д.. Тогава водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“ успял да обърне посоката на движение и се насочил надясно към тротоара. Преди да достигне тревната площ двигателят на този лек автомобил загаснал, в който момент светнал зелен светофар за движещите се по бул.Беломорски, които се наложило да изчакат лекият автомобил марка „Мерцедес“ да направи маневра назад и след това да потегли. Виждайки всичко това свидетелят Б.Д. се обадил на дежурния в РУ- Кърджали, на който разказал за случилото се. Поради това посоченият лек автомобил марка „Мерцедес“  с рег.№ К0623ВК бил спрян от полицейски служители на КПП- Чилик. Там бил изпратен и свидетелят С.Ч., който този ден бил на работа като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. При извършената проверка на место се установило, че водач на спряното МПС бил жалбоподателят О.М., който пътувал сам. Той обяснил, че автомобилът му поднесъл на кръстовището на бул.Беломорски и ул.Булаир. На место свидетелят С.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 25.09.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление. При описаните действия от страна на жалбоподателя О.М. съществувала опасност да бъдат ударени други автомобили, които се движели в насрещното платно, както и за пешеходците, които по това време се намирали на тротоара на булеварда.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите С.Ч. и Б.Д., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 291826/ 13.09.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и полицейският служител Б.Д. е очевидец на нарушението и подробно описва поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Този свидетел лично е възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя О.М., поради което показанията му бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее по делото бяха събрани гласни доказателства дадени от А.И., които обаче не оборват установената фактология описана по- горе. Този свидетел като участник в движението по пътищата и като близък на жалбоподателя М. е логично да не е забелязал и да не посочва за всички маневри на нарушителя О.М., които да застрашават други водачи или пешеходци.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 30.12.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 22.12.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят О.М. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят подавайки рязко газ при завиване, при което задницата на автомобила се изместила поради загуба на сцеплението на задните гуми, от които се издал звук. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1300- 001633/ 25.09.2020г. издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на О.Д.М. от с.Голяма бара, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА О.Д.М. с адрес с.Голяма бара 6 с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

                                     

                                                                                   Районен съдия: