№ 21013
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20241110131452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е издадена Заповед № 18047/14.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Н.
К. да заплати на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК] сумата от 165,15 лева, представляваща
останалата неизплатена главница по запис на заповед от 01.06.2019 г., издаден за сумата от
594 лева в полза на [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 25,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева,
представляващи вземания, произтичащи от запис на заповед, издаден на 01.06.2019 г. за
сумата от 594 лева в полза на [фирма], предявен за плащане на 14.09.2022 г., джиросан в
полза на [фирма] на 20.10.2022 г. Въз основа на заповедта за изпълнение и за удостоверените
в същата вземания е издаден изпълнителен лист от 14.06.2024 г.
По делото е подадено писмено възражение с вх. № 301734/26.09.2024 г. от длъжника К.
Н. К. с изложени доводи за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение и искане за
отмяната й. Във възражението се посочва, че на 29.08.2024 г. длъжникът получил две покани
за доброволно изпълнение от ЧСИ П. с рег. № *** и с район на действие СГС за погасяване
на сумата от 165,15 лева на [фирма], в т.ч. разноски, такси и лихви.
Съдът, при извършване на служебна проверка относно депозиране на възражението в
срока по чл. 414 ГПК, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, както
и след преценка на материалите по делото, намира, че възражението на длъжника е
подадено извън преклузивния законоустановен и указан в заповедта за изпълнение срок,
поради което същото подлежи на връщане.
За да достигне до този извод съдът взе предвид данните, следващи от представеното по
делото копие от покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 3532/2024 г. по описа на
ЧСИ М. П. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие СГС, образувано въз основа на
издадените по настоящото дело заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
адресирана до длъжника К. Н. К., изпратена по делото във връзка със служебно изискана
информация. Видно от удостоверяването в разписката на гърба на поканата същата, ведно с
приложена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по настоящото ч. гр.
дело № 31452/2024 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е връчена лично на длъжника К. К. на
19.08.2024 г.
1
По делото, от страна на длъжника, въпреки дадените указания за това с
разпореждането на съда от 25.10.2024 г., не бяха ангажирани доказателства относно момента
на връчване на поканата за доброволно изпълнение във връзка с вземанията по процесните
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид това и с оглед отразеното в поканата за доброволно изпълнение, следва са се
приеме за установено, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника на 19.08.2024 г.
Ето защо, съдът приема, че депозираното по настоящото дело възражение от длъжника
К. К. с вх. № от 26.09.2024 г. е подадено извън преклузивния едномесечен срок, установен в
чл. 414, ал. 2 ГПК и указан на длъжника в заповедта за изпълнение, изтекъл на 19.09.2024 г.
/присъствен ден/, считано от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение на
длъжника на 19.08.2024 г. в хода на изп. дело № 3532/2024 г.
Липсата на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника води до влизане в
сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК. В този случай пътят за защита на
длъжника при твърдения за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение е по
реда на чл. 439 ГПК, като може да се основа само на факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като просрочено писмено възражение с вх. № 301734/26.09.2024 г., подадено
от длъжника К. Н. К. срещу Заповед № 18047/14.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по настоящото ч. гр. дело №
31452/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на длъжника.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2