РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 377 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от „Модул“ ЕООД, със седалище: гр.Силистра против Решение № 146 от 06.10.2022
г., постановено по АНД № 203/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
потвърден Електронен фиш, Серия Г № 0037390, издаден от ОД на МВР - Русе, с
който на „Модул“ ЕООД, със седалище: гр. Силистра на основание чл. 638, ал. 4, във
връзка с ал.1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. В жалбата се навеждат
касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят претендира отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени електронният фиш.
Касационният
ответник не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и
извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспорения пред него
електронен фиш, районният съд е приел, че в хода на производството по
установяване на нарушението и налагане на наказанието за него не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният
закон.
Решението на РС – Бяла
е правилно.
Неоснователни са
възраженията, наведени пред касационната инстанция, досежно неправилност на
оспорения съдебен акт. Съображенията за това са следните:
С обжалвания пред въззивния съд Електронен
фиш серия Г № 0037390 на ОД на МВР – Русе, на основание чл. 638, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Нарушението е извършено при следните описани в електронния фиш фактически
обстоятелства: на 08.09.2021 г., в 15:01 часа, в гр. Бяла, на ул. „Кольо Фичето“ № 10, посока гр.
Велико Търново, е установено
управление на МПС, което е регистрирано в Р България и не е спряно от движение,
за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО с МПС
БМВ 330 ХД л. а. с рег. № СС3051РВ, заснето с автоматизирано техническо
средство/система № TFR1-M 592.
В
конкретния казус издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл.
647, ал. 3, във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, в която с АТСС е предвидено
установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по Раздел ІІ, буква „А“, т. 10.1 от Приложение
№ 1 към КЗ е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна
съгласно даденото в § 1, т. 33 от ДР на КЗ легално определение за понятието
„автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно материалноправната разпоредба на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
В
случая не е налице спор по делото, че „Модул“ ЕООД е собственик на МПС - лек
автомобил, което не е спряно от движение БМВ 330 ХД л.а. с рег. № СС3051РВ. Не са спорни и обстоятелствата, че на
горепосочената дата, час и място е било установено управление на процесния
автомобил.
Правилни и напълно обосновани,
подкрепени от събрания по делото доказателствен материал, се явяват правните
изводи на първата съдебна инстанция за правилна установеност и безспорна
доказаност на процесното административно нарушение. Неоснователно
се явява възражението на касатора, че липсват данни за вида на автоматизираното
техническо средство, неговото местоположение и доказателства за неговата
техническа изправност. По въззивното дело са представени писмени доказателства,
от които се установява видът и техническата изправност на системата за
видеоконтрол, посредством която е установен фактът на управление на процесното
МПС за което няма сключен и действащ застрахователен договор (вж. на л. 19 от
въззивното дело Протокол № I-37-21/26.01.2021 г. за лабораторна
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с идент. номер 592, от който е видно, че
същата е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване,
съответства на одобрения тип и е технически годно средство за измерване). Представен е
и Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, от
който се установява мястото на контрол, както и посоката на движение на контролираните
МПС (л. 17 от въззивното дело).
В оспорения пред първата съдебна
инстанция електронен фиш съвсем ясно и еднозначно е отразено, че
административното наказание е наложено на юридическото лице –
собственик на МПС, още
повече – изрично се сочи, че се налага наказание имуществена санкция, което
съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН може да бъде наложено само на юридическо лице,
но не и на физическо такова. В случая няма съмнение кой е определеният субект
на административнонаказателна отговорност – това е юридическото лице,
собственик на процесния автомобил, за който не е бил сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на управлението му. Приложена е и съответната
административнонаказателна разпоредба – чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ. Вписването в ЕФ „Уважаема/и госпожо/господине,“ пред дадената
правна квалификация на нарушението и посочване на правното основание за
налагането му, не води до неяснота при индивидуализацията на нарушителя. Районният
съд е отговорил на този довод, като съображенията му напълно се споделят от
контролиращата инстанция.
Действително при налагане на
имуществена санкция на юридическо лице, въпросът за вината не стои, като това,
че въззивният съд е изложил мотиви в тази насока се явява ирелевантно.
Вярно е, че при нарушението по чл.
638, ал. 1, във връзка с чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ формата на изпълнителното
деяние е бездействие (неизпълнение на задължението за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), но разпоредбата на чл.
638, ал. 4 от КЗ въвежда допълнителна предпоставка за възникване на
административнонаказателната отговорност, реализуема с издаването на електронен
фиш, какъвто е и настоящият случай, а именно – „ …управление на моторно
превозно средство …“. Тази допълнителна предпоставка представлява действие, а
именно управление на автомобила при горните условия.
На последно място, в конкретния казус
липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Нарушението е формално по своя характер, като целта на санкционирането му е
да не се допуска управлението на МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с оглед сигурността на участниците в движението по пътищата.
По
изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146 от 06.10.2022 г., постановено по АНД № 203/2022 г. по описа на
Районен съд - Бяла, с което е потвърден Електронен фиш, Серия Г № 0037390,
издаден от ОД на МВР - Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.