№ 59
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100753 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск на М. АТ. Ч., ЕГН **********, с
посочен адрес по делото гр. Варна, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с правно
основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, срещу Т. СТ. В., ЕГН**********, с адрес по
делото гр. Варна, ул. „****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, за осъждане на ответника за
сумата 30 000лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изрязяващи се в претърпени силни болки, страдания, стрес,
тревожност, страх от придвижване по улиците и затруднено обслужване –
всички свързани с получените: счупване на лъчевата кост на дясната ръка,
счупване на тибиално плато на дясното коляно, счупване на външен
латерален малеопус на левия глезен,наложили намеси с поставяне на гипсови
и пластмасови шини и болничен престой,
всички от които вреди твърдяни да са последица от настъпило ПТП на
06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „****“, общ. Варна, на кръстовище на
пътното платно, ситуирано между супермаркет „***“ и магазин „****“, до
ограден неохраняем паркинг към хотел „****“, близо до знак „Б1-стоп“, което
ПТП било причинено от отв. Т. СТ. В., като водач на л.а. „***“, ДК №****,
нарушил правилата за движение при маневра на заден ход с автомобила,
- ведно със законната лихва върху сумата от деликта – 06.11.2020г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл.219, ал.3 ГПК е предявен и е приет за общо разглеждане и
обратен иск с правно основание чл.435 от КЗ, предявен от Т. СТ. В.,
1
ЕГН**********, срещу вече конституираното трето лице - помагач на
страната на ответника, а именно „Далл Богг живот и здраве“ АД,
ЕИК200299615, със седалище гр.София, р-н Изгрев, бул. „***“ №*, за
осъждане на ответника по обратния иск за сумата от 5 000лв., като
частичен иск от 30 000лв., като регресно вземане на деликвента срещу
застраховятеля му по „Гражданска отговорност на автомобилистите за л.а.
„***“, ДК №****, по застрахователната полица с №БГ/30/120002449755,
действаща към деня на произшествието 06.11.2020г.
Ищцата твърди, че на дата 06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „****“,
общ. Варна, на кръстовище на пътното платно, ситуирано между супермаркет
„***“ и магазин „****“, до ограден неохраняем паркинг към хотел „****“,
близо до знак „Б1-стоп“, е настъпило ПТП по вина на Т. СТ. В., като водач на
л.а. „***“, ДК №****, нарушил правилата за движение при маневра на заден
ход. Общият механизъм на инцидента се твърди да е следният: Ищцата
пресичала кръстовището, като вървяла от супермаркет „***“ към хотел
„****“, като дъщеря й била около метър пред нея и също пресичала. Наблизо
се намирал и неохраняем паркинг до хотел „****“, до който (извън оградата)
бил поставен знак „Б1-стоп“ за автомобилите, идващи от алеята от юг на
север. Автомобилът на ответника бил спрял непосредствено до оградата на
паркинга.Точно в момента, когато ищцата стигнала до последното червено
колче на ъгъла на паркинга, до знака „Б1-стоп“, тя била блъсната в гръб от
задната част на автомобила, който се маневрирал на заден ход, а именно
„***“, ДК №****. След удара тя се озовала под автомобила, като едно от
колелата му било до главата й.
Ищцата твърди още, че след удара загубила за момент ориентация, след
което била извадена изпод спрелия автомобл от дъщеря й и била незабавно
откарана в спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“ Варна, като
чувствала и много силни болки. В болницата била прегледана и били
установени счупване на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на тибиално
плато на дясното коляно, счупване на външен латерален малеопус на левия
глезен. Те наложили намеси с поставяне на гипсови шини (на дясна ръка и
ляв крак) и пластмасова протеза (на дясно коляно) и болничен престой, а
също дълго възстановяване.
Ищцата твърди също, че освен силните болки и страдания, претърпяла
и свързани с тях лични, социални и битови неудобства, сред които
тревожност, страх от придвижване по улиците, затруднено обслужване,
притеснение дали ще се възстанови изобщо, чувство за вина пред близките, и
други, във времето след произшествието.
По тези причини претендира обезщетение от причинителя на ПТП, като
изрично сочи, че не е предявявала претенции към застрахователя му по ГО и
не е конституирана във висящото ДП за произшествието. Претендира също да
получи и законна лихва от деня на деликта, както и съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по главния иск Т. СТ. В. представя
2
писмен отговор. В него той не оспорва факта на соченото от ищцата ПТП,
приблизителните място и време на същото и участниците в него. Оспорва
обаче предявения иск по допустимост. Оспорва иска и по основателност, като
в тази връзка оспорва както сочените по вид и характер вреди, така и
причинната връзка между тях и инцидента. Прави възражение по чл.51, ал.2
ЗЗД за пълно, евентуално частично съпричиняване от ищцата, като твърди,
че пешеходката се била блъснала в колата му, а колата била спряна в момента
на удара. Моли да освобождаване от отговорност (поради невиновност) или
за намаляване на размера на обезщетението, с оглед на съпричиняването.
Евентуално оспорва предявения по делото размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като прекомерен и противоречащ на реалните вреди и
на справедливостта.
Обратния си иск обосновава със сключената и действатаща към деня
на исковото произшествие полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите за собствения му л.а. „***“, ДК №****, сключена със
застрахователя „Далл Богг живот и здраве“ АД, който застраховател счита
следва да понесе и пълната отговорност при евентуално присъждане на вреди
на ищцата.
По същество моли за отхвърляне на главния иск, евентуално за силното
му намаляване по размер и в последния случай за уважаване на обратния му
иск срещу третото лице. Моли също за съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск „Далл Богг живот
и здраве“ АД представя писмен отговор. В него той не оспорва факта на
соченото от ищцата ПТП, приблизителните място и време на същото и
участниците в него, както и действащото застрахователно правоотношение
между себе си и Т.В. по полица №БГ/30/120002449755 за „Гражданска
отговорност на автомобилистите за собствения му л.а. „***“, ДК №****.
Оспорва обаче изцяло предпоставките на предявения главен и съответно
обратен иск, в това число изрично оспорва: сочения от ищцата механизъм на
ПТП; вината на Т.В. за ПТП; причинната връзка между инцидента и вредита;
факта и характера на твърдяните вреди; размера на търсеното обезщетение за
тях при спазване на критерия на закона за „справедливост“. Прави още
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от ищцата, като твърди, че
пешеходката не е пресичала на разрешено място (пешеходна пътека) и не се е
съобразила при пресичането с приближаващото към нея МПС на Т.В..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С приетия без възражения доклад по делото изрично е определено като
безспорно между страните, че на 06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „****“,
общ. Варна, на кръстовище на пътното платно между супермаркет „***“ и
магазин „****“, до ограден неохраняем паркинг, е настъпило ПТП, при
участници М. АТ. Ч. (пешеходец и пострадал) и Т. СТ. В. (водач на л.а. „***“,
ДК №****).
3
Приобщен по делото е протокол за ПТП с пострадали лица №2020-
1020-1900 от 06.11.2020г., издаден от служител на МВР след посещение на
мястото на ПТП. От протокола се потвърждава, че на 06.11.2020г., около
12.45часа, в кк „****“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно между
супермаркет „***“ и магазин „****“, до ограден неохраняем паркинг, е
настъпило ПТП при участници М. АТ. Ч. (като пешеходец и пострадал) и Т.
СТ. В. (водач на л.а. „***“, ДК №****). В раздел „обстоятелства и причини за
ПТП“ същите са описани на база на обясненията на самите участници в ПТП,
включително и на водача на МПС – в който смисъл са показанията на
актосъставителя И.З. пред съда (л.104 от делото). При това положение
механизмът на ПТП е описан така: водачът на автомобила, при извършване на
маневра на заден ход, е блъснал движещия се зад него пешеходец и пострадал
М.Ч.. Изготвена е и схема на инцидента, която напълно съответства на
схемата от приобщения оглед на ПТП, като част от приетото ДП №414/2020г.
на 5-то РУП на МВР. Като резултат на инцидента е констатирано, че Ч. е
получила фрактури на левия глезен и лява лъчева кост, както и на дясно
коляно.
Приложено по делото е цялото ДП №414/2020г. на 5-то РУП на МВР –
по случая, в оригинал. От разпита на водача на л.а. „***“ пред органите на
МВР (л.31-32 от ДП) се потвърждава, че на процесните дата и място отв. Т.В.
е потеглил със своя автомобил, предприемайки маневра назад, като е насочил
задната част на колата към хотел „***“. Движел се е бавно, като е наблюдавал
дясното огледало, за да не закачи ограничителните колчета, които са се
намирали в близост. Като наближил много едно от колчетата, едва тогава
видял жена, която се навежда зад колата. Изгасил двигателя на колата и едва
при слизането си от колата видял, че зад нея лежи друга жена. Падналата била
майката, а другата жена била дъщеря й. Т.В. признава: „не разбрах въобще, че
съм я ударил“ (падналата жена). След като се изправила жената, с помощта и
на дъщеря й, тя отишла до оградата, малко след което пристигнала и линейка.
Докато правил маневрата В. „наистина не видях нито една от двете жени“.
Съдът намира, че този личен разпит на ответника по делото, може да се
ползва в настоящия процес за коректив при преценката за достоверност на
доказателствата по делото, първо защото е напрвен пред пред органите на ДП
и второ защото съдържа признание за неизгодни факти (чл.175 от ГПК).
На л.9-13 от делото са приложени медицински документи за
преоставена спешна медицинска помощ на М.Ч. на 06.11.2020г., половин-
един час след произшествието, както и амбулаторен лист и епикриза за
състоянието и интервенциите спрямо Ч. в дните веднага след ПТП. Тези
медицински документи са съобразени изцяло от вещите лица при изготвяне
на СМПсЕ и на приетото без възражения заключение по нея.
С приетия без възражения доклад по делото изрично е определено като
безспорно между страните още и че относно л.а. „***“, ДК №****, е била
действаща към този момент застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, по полица с №БГ/30/120002449755, сключена между Т.В. и
„Далл Богг живот и здраве“ АД. Същото се потвърждава на отделно
основание и от приложената на л.35 от делото полица със същия предмет.
4
Заключението по приетата комплексна СМПсЕ съдът кредитира изцяло,
като обективно, обосновано, базирано на неоспорена и приложена по делото
медицинска документация, както и на личен преглед на пострадалото лице.
От нея се установява, че претърпяните от М. АТ. Ч. телесни вреди се
изразяват във: фрактура на дясна лъчева кост на дясна ръка в долния й край;
фрактура в областта на дясната голямопищялна кост, към колянната става на
десния крак; фрактура в долния край на лявата малкопищялна кост на ляв
глезен. Счупването на лъчева кост на ръката е получена индиректно при
падането върху разгърнатата длан. Останалите две счупвания на краката са
получени чрез директно въздействие на нивото на коляното и външния
глезен. Поради това и всички тези увреждания е напълно възможно да са
резултат от процесното ПТП, описано в исковата молба и протокола за ПТП.
Фрактурите са наложили медицински интервенции с поставяне на гипсови и
пластмасови шини и болничен престой. Всяко от счупванията е обусловило
трайно затруднение в движението на крайника повече от месец. Обичайният
срок на възстановяване на лъчевата кост е 2.5 – 3 месеца, на глезена е 3-4
месеца, а на коляното е 4-5 месеца. В случая възстановяването е било в
рамките на тези срокове. Всяко от счупванията несъмнено е обусловило и
чувство на силна болка, като същата е персистирала и поради обездвижването
и заемането на принудителна поза за продължителен период от време, след
което и при първите раздвижвания. В случая болката била третирана с
медикаменти. Болката в главата може да има повече психогенен характер, с
оглед липсата на пряка травма в главата. Няма данни за хронични
заболявания на ищцата, няма данни и за състояния или терапия преди
инцидента, повляващи концентрацията и съобразителността.
От СМПсЕ се установява още, че в психологичен план, в резултат на
инцидента ищцата е претърпяла силен стрес, трансформиран в психотравма.
Същата е персистирала и с оглед проследвалия продължителен период на
болки, неподвижност и зависимост от дъщерята на ищцата, която се е
грижела постоянно за майка си, докато не е можела да се самообслужва. Още
повече, че до този момент пострадалата е била изцяло жизнена и
самостоятелна. Към настоящия момент произшествието се интерпретира не
толкова болезнено, в сравнение с периода на безпомощното състояние на
пострадалата ищца, но всяка асоциация с ПТП-то или подобни ситуации,
както и донякъде влошеното качество на живот, са останали афектогенни
дразнители. Психотравмата и досега е налице, макар и изразена в лека до
средна степен. Няма данни за дегенеративни заболявания на ищеца,
повлиявали когнитивните й процеси.
Заключението по приетата САТЕ се кредитира изцяло като обективно,
обосновано, неоспорено и базирано на данните от съответстващите помежду
си протокол за ПТП, оглед на местопроизшествие по ДП, обяснения на
водача на лекия автомобил по ДП и показанията на тримата свидетели,
разпитани на първото о.с.з. От него се установява, че механизмът на
настъпване на спорното ПТП е следният: На 06.11.2020 г. около 12:45 часа, в
к.к. „****“, на ул. „***“, в източния и край, на кръстовище, образувано между
нея и улица без име, преминаваща покрай Магазин „***“ и Хотел „***“, лек
5
автомобил „***“ с peг. №*** и с водач Т. СТ. В. е бил паркиран в източния
край на ул. „***“, с предната си част насочена в посока Изток (към Черно
море). Пешеходките М. АТ. Ч. и Д. Г. К.а са се движили по платното за
движение на улица без име, перпендикулярна на ул. „***" в посока от Север
към Юг (към Хотел ***), като Д. К.а се е движила около метър пред М.Ч.. В
момента на преминаването през платното за движение на улицата на двете
пешеходки водачът на лекия автомобил предприема движение на заден ход и
извършването на маневра завой на дясно, като насочва задната си част на Юг
към улица без име. В момента на навлизане на задната част на автомобила в
платното за движение на улицата без име в посока Юг, настъпва и удар между
лекия автомобил и пешеходката М.Ч.. За л.а. „***“ ударът е в задната част на
превозното средство, а за пешеходката М. АТ. Ч. ударът е в задната част на
тялото. Вследствие на удара пешеходката губи равновесие и пада на пътната
настилка, при което получава установените травматични увреждания на дясно
коляно, ляв глезен и на ръката. След удара автомобилът се установява в
покой, в положението, в което е установен и при извършения оглед на
местопроизшествието. Причината за настъпване на ПТП е извършената от
водача на автомобила маневра – движение на заден ход със завиване, без
водачът да се убеди, че е маневрата е безопасна, вследствие на което настъпва
удар между лекия автомобил и пешеходката М. АТ. Ч., при който последната
губи равновесие и пада на пътната настилка, като получава телесните
увреждания. При преминаването им зад автомобила пешеходките са били
напълно видими за водача на автомобила, ако същият е извършил
наблюдение назад, като комбинирал огледалата за обратно виждане и
извъртане на тялото за пряко наблюдение през прозорците. Но водачът не ги е
възприел, а ги е видял едва след като е ударил по-бавно движещата се. Тя е
преминавала през пространството зад автомобила и точно в момента на удара
се е намирала с гръб към него, встрани от първоначалното му положение
преди потеглянето му. Ето защо непосредствено преди удара пешеходката Ч.
не е имала видимост към колата и не е можела визуално да възприеме
нейното движение и маневриране. Същевременно като паркиран в източния
край на ул. „***“, с предната си част в близост до декоративни саксии, които
ограничават улицата, то лекият автомобил след потеглянето си е изминал до
мястото на удара разстояние в размер на около 8 – 10 метра. Потегляйки и
използвайки разстояние от около 6 метра автомобилът се е движел с
максимално 9.43кв.ч., доколкото е спрял на половин метър селд удара. При
тези величини опасната заона за спиране на автомобила преди удара е била
2.96 метра. И тъй като при потеглянето пешеходките са били видими за
водача, ако беше извършил пълно и цялостно наблюдение в зоната зад
автомобила, водачът категорично е можел да избегне удара, като не потегля
(докато преминат жените), или ако спре дори и на половината разстояние от
мястото на удара, или като прекрати маневрата по-рано (изминал е около 6-8
метра, а опасната му зона е под 3 метра). Освен това самите обстоятелства са
били максимално благоприятни за възприемане в цялост на пътната
обстановка – слънчево и ясно време, около обяд, без да е имало други обекти
или превозни средства, ограничаващи видимостта, както и при максимално
широка околна зрителна зона. А самото движение на жените е било
равноменро, без резки спирания и тръгвания или смяна на посока (така и
свидетелските показания по делото).Така се заключава, че има пряка
причинно- следствена връзка между противоречащите на ЗДвП действия на
6
водача на л. а. „***“ и настъпилия удар, при който пострадалата е паднала
напред и е получила описаните телесни увреждания. Мясото на удара било в
най-крайната част на кръстовище, в близост до паркинг, без тротоар в зоната
между улицата и паркинга, без да има и маркировка тип „зебра“ или знаци за
такава. В о.с.з. се поддържа експертизата, като вещото лице разяснява още, че
конструктивните особености на някои автомобили, включително процесния
„***“, водят до частично намаляване на видимостта зад тях, поради което при
маневри назад, които са „опасна ситуация“ за водачите, последните следва да
осигурят лице, което да им съдейства за безопасно извършване на
движението. Разстоянието между спрелия автомобил и пешеходките е било
поне 6-7 метра преди колата да потегли назад.
Показанията на св. ИЛ. ЯН. (съставител на протокола) съдът цени с най-
висока за процеса стойност, поради пълната незаинтересованост и поради
служебното качество на свидетеля, както и поради лично възприемане от него
на местопроизшествието максимално скоро след инцидента. От показанията
се установява, че свидетелят е посетил процесното ПТП и е отразил в
протокола всички обстоятелства, които лично е видял на място. За механизма
на ПТП-то е разговарял с пострадалите жени и с водача на автомобила, като
между тях не е имало спор, че при движение с колата на заден ход водачът
„не е видял жените да преминават“ и е блъснал по-възрастната от тях. Точно
този механизъм е и описал свидетелят в протокла за ПТП. Възрастната жена
„охкаше и каза, че я боли крака“, малко след което дошла линейка и я
откарала. Времето било сухо, ясно и слънчево, а на място нямало никакви
други автомобили в близост.
Показанията на св. Д. К.а съдът цени при условията на чл.172 от ГПК
(свидетелката е майка на ищцата), но същевременно и непосредствени от
самите обстоятелства при удара. От тях се изяснява, че на процесната дата
свидетелката и майка й М.Ч. се придвижвали от х-л „***“ към пощата в к.к.
„****“, през кръстовище, по улицата. В този момент автомобилът на
ответника по делото бил вляво от тях, паркиран, на отстояние 8-10 метра от
тях. Д. К.а вървяла по-напред от майка й. Когато били вече в непосредствена
близост до края на улицата майката на свидетелката извикала, последната се
обърнала и видяла майка си паднала на земята, под автомобила на отвеника.
Майката е била паднала на дясната си ръка, голяма част от тялото и краката й
били под колата, напречно, а главата й била в близост до задните гуми. С
помощта на минувач свидетелката извадила майка си изпод колата. Майката
била в шок. Можела да стои права с помощ от дъщеря си. Когато се отърсила
от началния шок пострадалата посочила къде я боли. След това пристигнала
линейка и я откарала в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“. Там
станало ясно, че пострадалата има счупвания, за които й бил поставен гипс.
Един месец М.Ч. била напълно обездвижена и за нея се грижела изцяло
дъщеря й. След това още време имала нужда от подкрепа, движела се бавно и
трудно вкъщи. Дълго време отказвала да излиза на разходка, изпитвала страх
от болките, както и дали ще се възстанови. Към момента М.Ч. още има болки
в крайниците, които вероятно ще си останат, с оглед възрастта й;
самостоятелно се придвижва, от изпитва страх от това да не й се случи
отново същия инцидент.
Показанията на св. Г. В.а съдът цени също при условията на чл.172
ГПК (свидетелката е съпруга на ответника), още като непосредствени от част
от обстоятелствата при удара (признава, че изобщо не е слизала в нито един
7
момент от автомобила), но и като донякъде противоречащи на данните от ДП
№414/2020г. на 5-то РУП и на другите доказателства. От тях се изяснява, че
на процесната дата семейният автомобил бил паркиран с предната си част
към морето до бордюр в края на кръстовището в к.к. „****“, което е до
Пощата. Свидетелката била на предната дясна седалка. След около половин
час съпругът и водач потеглил назад. Според В.а той е карал не е повече от
половин-един метър назад. Свидетелката погледнала „надясно“ и видяла две
жени, които „идваха към колата, като бяха на 5-6 метра от нас“, но
същевременно които „минаваха през паркинга, който беше празен…към
нашия автомобил“. Изведнъж водачът спрял колата, но свидетелката не
разбрала по каква причниа. След като излязъл от колата той видял, че имало
паднала зад колата жена, за което после разказал на съпругата си. Падналата
жена сама си отишла до тяхната кола и била казала, че не я боляло нищо.
Показанията на св. П.И. съдът възприема като непосредствени и
обективни, но и като частично вътрешно противоречиви. От тях се изяснява,
че на процесната дата свидетелят е видял как в момента на движение на заден
ход водачът на лек автомобил (ответникът) бил блъснал по-възрастната от
две жени в близост. Относно движението на жените дава противоречиви
показания – първо сочи, че жените вървяли „към морето и отстрани на
автомобила“, после че „минаваха зад автомобила“, после че били „странично
от него“. А всъщност в разпита си по ДП №414/2020г. на 5-то РУП свидетелят
сочи, че „колата блъсна една възрастна жена, която преминаваше през
кръстовището“. Независимо от противоречивите данни относно движението
на жените свидетелят ясно сочи, че автомобилът е ударил възрастната жена
със задната си част, след което жената е паднала на земята (а не че жената е
ударила спряната кола). Всичко това е видял от пейка до стълбите към плаща,
със странична видиност към автомобила и към кръстовището.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявения иск предполагат пълното и
главно доказване от ищеца на: Реализирането на спорното ПТП при
твърдяния механизъм; вината на водача на автомобила – причинител на
произшествието; причинната връзка между действията на деликвента и
претърпяните вреди; реално претърпяните по вид, характер и
продължителност вреди (физически и емоционални увреждания, както и
болки, страдания и негативни преживявания); размера на претендираното
обезщетение за тях, с оглед законовия критерий за справедливост, на база
доказаните обстоятелства в случая; също и вземането си за законна лихва
върху обезщетението, считано от предявената дата.
В тежест на всеки от двамата ответници е да докаже пълно и в цялост
положителните факти, на които базира възраженията си за съпричиняване –
че ищцата се блъснала в колата на отв. В., която била спряна в момента на
удара (за отв. В.), респ. че ищцата е пресичала на забранено място от пътното
платно и че не се е съобразила (и е била длъжна да се съобрази) при
пресичането с приближаващото към нея МПС на Т.В. (за третото лице и
8
ответник по обратния иск). Всеки от ответниците следва да докаже също и
възраженето си за прекомерност на търсеното обезщетение.
Конкретно Т. СТ. В. следва да докаже още (по обратния си иск)
действатаща към деня на произшествието полица „Гражданска отговорност
на автомобилистите за собствения му л.а. „***“, ДК №****, сключена със
застрахователя „Далл Богг живот и здраве“ АД, с оглед на която и пълната
отговорност за евентуално присъдените на ищцата по делото вреди следва да
се понесе от застрахователя, при наличие на предпоставките по чл.435 КЗ,
при предявения размер на обратния иск.
Евентуално всеки ответник следва да докаже, че е платил на ищцата по
делото обезщетение в дължимия за случая размер.
За произшествието: В чл.125 ЗДвП, чл.125а ЗДвП и Наредба № Із-41 от
12.01.2009г. е предвидено задължителното съставяне на конкретни документи
при настъпване на ПТП, от което произтича и тяхното значение в процеса на
доказване пред съд. Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г.,
за ПТП, при което има пострадали лица, следва да бъде изтогвен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица по образец, ведно с подробна план-схема,
от органите на МВР. Представеният по делото протокол за ПТП е издаден по
точното за случая основание по Наредбата и при спазване на съдържателните
изискания за него; освен това е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга
на службата му и по установените законови форма и ред; с оглед на което
притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното
(чл.189, ал.2 ЗДвП), относно факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя,
уврежданията по участниците, местоположението им спрямо елементите на
пътното платно и датата и часа на посочените факти. Ето защо, при липсата
на цялостно насрещно доказване в обратен смисъл и съответствие на
процесния протокол с гласните доказателства и огледа на ПТП по
образуваното за случая ДП, вписаните обстоятелства относно елементите от
състава на деянието (факта на ПТП, датата и мястото на инцидента, времето и
другите условия при произшествието, състоянието на пътя, уврежданията на
пострадалия участник; местоположението на заварените участници спрямо
частите от пътното платно; и други) съдът приема за доказани.
По тези причини и при отчитане на безспорните обстоятелства по
делото съдът приема за напълно изяснено, че на 06.11.2020г., около 12.45часа,
в кк „****“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно между
супермаркет „***“ и магазин „****“, в непосредствена близост до ограден
неохраняем паркинг, е настъпило ПТП, участници в което са М. АТ. Ч.
(пешеходец и пострадал) и Т. СТ. В. (водач на л.а. „***“, ДК №****). От
съвкупния анализ на всички писмени и гласни доказателства няма съмнение
още, че при произшествието автомобилът се е движил на заден ход и така е
ударил пешеходката Ч., а не както твърди ответникът в своя отговор - че Ч. се
била блъснала в спрелия автомобил (което ще бъде обсъдено подробно по-
долу).
Действително механизмът на произшествието, сочен от ищцата и
вписан в протокола за ПТП, беше оспорен от ответниците и действително за
него не би следвало протоколът да се ползва с обвързваща стойност, тк
9
съставителят му не е присъставл на инцидента. В случая обаче, видно от
показанията на самия съставител пред съда (л.104 от делото), относно
механизма на ПТП-то св. Я. е разговарял с пострадалите жени и с водача на
автомобила, като между тях не е имало спор, че при движението си с колата
на заден ход водачът „не е видял жените да преминават“ и е блъснал по-
възрастната от тях, като точно същите „обстоятелства и причини за
инцидента“ са вписани в протокола. Затова и така обективираният механизъм
следва да се приеме за достоверен.
В подкрепа на горното са показанията и на св. Д. К.а, ценени от съда
при описаните по-горе условия, но по-важното – и обясненията на Т.В. пред
органите на МВР по образуваното ДП №414/2020г. на 5-то РУП на МВР
(л.31-32 от ДП). В тях В. ясно признава, че когато е потеглил със своя
автомобил, предприел маневра назад и насочил задната част на колата си към
хотел „***“; едва когато наближил едно от колчетата в близост В. видял жена,
която се навежда зад колата; а едва при слизането си от колата видял, че зад
нея лежи друга жена; като всъщност „не разбрах въобще, че съм я ударил“
(падналата жена). Този разпит на ответника несъмнено следва да се ползва
като годно доказателство в процеса, първо защото е напрвен пред пред
органите на ДП и второ защото съдържа признание за неизгодни факти
(чл.175 от ГПК). Обсъдените доказателства съответстват на механизма на
ПТП, описан в протокола. Впрочем показанията на св. В.а не въвеждат много
различна ситуация, а по-скоро сочат на евентуално друго поведение на
пострадалата и майка й преди инцидента (което също ще бъде разгледно по-
долу).
Освен всичко останало във връзка със спорния механизъм на ПТП беше
приета САТЕ, заключението по която съдът кредитира изцяло, тъй като е то е
и единственото експертно по делото; още защото е обективно, обосновано, не
е оспорено от страните и е базирано на данните от съответстващите помежду
си протокол за ПТП, оглед на местопроизшествие по ДП, обяснения на
водача на лекия автомобил по ДП и показанията на трима от свидетелите по
настоящото дело. По тези причини от заключението по САТЕ съдът приема за
установен следния механизъм на ПТП: На 06.11.2020 г. около 12:45 часа, в
к.к. „****“, на ул. „***“, в източния й край, на кръстовище, образувано между
нея и улица без име, преминаваща покрай Магазин „***“ и Хотел „***“, лек
автомобил „***“ с peг. №*** и с водач Т. СТ. В. е бил паркиран в източния
край на ул. „***“, с предната си част насочена в посока към Черно море).
Пешеходките М. АТ. Ч. и Д. Г. К.а са се движили по платното за движение на
улица без име, перпендикулярна на ул. „***" в посока от Север към Юг (към
Хотел ***), като Д. К.а се движила около метър пред М.Ч.. В момента на
преминаването през платното за движение на улицата на двете пешеходки
водачът на лекия автомобил предприел движение на заден ход и извършил
маневра завой надясно, като насочил задната си част на Юг към улица без
име. В момента на навлизане на задната част на автомобила в платното за
движение на улицата без име в посока Юг, настъпил и удар между лекия
автомобил и пешеходката М.Ч.. За л.а. „***“ ударът е бил задната част на
превозното средство, а за пешеходката М. АТ. Ч. – в задната част на тялото й.
Вследствие на удара пешеходката е загубила равновесие и е паднала на
пътната настилка, при което е получила травматични увреждания на дясно
коляно, ляв глезен и на ръката. След удара автомобилът се установилв покой,
10
в положението, в което бил установен и при извършения оглед на
местопроизшествието. Причината за настъпване на ПТП е извършената от
водача на автомобила маневра – движение на заден ход със завиване, без
водачът да се убеди, че е маневрата е безопасна, вследствие на което
настъпил удар между лекия автомобил и пешеходката М. АТ. Ч., при който тя
загубила равновесие и паднала на пътната настилка, като получила телесните
увреждания. При преминаването им зад автомобила пешеходките са били
напълно видими за водача на автомобила, ако същият е извършил
наблюдение назад, като комбинирал огледалата за обратно виждане и
извъртане на тялото за пряко наблюдение през прозорците. Но водачът не ги е
възприел, а ги е видял едва след като е ударил по-бавно движещата се. Тя е
преминавала през пространството зад автомобила и точно в момента на удара
се е намирала с гръб към него, встрани от първоначалното му положение
преди потеглянето му. Ето защо непосредствено преди удара пешеходката Ч.
не е имала видимост към колата и не е можела визуално да възприеме
нейното движение и маневриране. Същевременно като паркиран в източния
край на ул. „***“, с предната си част в близост до декоративни саксии, които
ограничават улицата, лекият автомобил след потеглянето си е изминал до
мястото на удара разстояние в размер на 8 – 10 метра. Автомобилът се е
движел с максимално 9.43кв.ч., доколкото е спрял на половин метър след
удара. При тези величини опасната зона за спиране на автомобила преди
удара е била 2.96 метра. И тъй като при потеглянето пешеходките са били
видими за водача, ако бе извършил пълно и цялостно наблюдение в зоната зад
автомобила, водачът категорично е можел да избегне удара, като не потегля
(докато преминат жените), или като спре дори и на половината разстояние от
мястото на удара, или като прекрати маневрата по-рано (изминал е около 6-8
метра, а опасната зона е под 3 метра).
По тези причини в съвкупност е налице и пряка причинно – следствена връзка
между действията на водача на автомобила и настъпилия удар, при който
пострадалата е паднала напред и е получила телесни увреждания.
Възраженията на ответниците за друго поведение на пострадалата и на
майка й преди инцидента не могат да се споделят. Доказателствена опора тези
доводи намират само в показанията на св. В.а и св. И.. Тук първо е нужно да
се посочи, че показанията на св. К.а и св. В.а по принцип са на еднакво
заинтересовани от изхода на делото очевидци, но за разлика от К.а, която е
била в непосредствена близост до удара, св. В.а дори не е излязла от
автомобила, тоест лично не е възприела всички обстоятелства при и след
удара. На второ място В.а твърди, че К.а и Ч. са се движили преди
злополуката „към колата… на 5-6 метра от нас… минаваха през паркинга,
който беше празен…към нашия автомобил“ – тоест че са били с лице към
задната част на колата. Това обаче първо се опровергава от СМЕ и от САТЕ, с
оглед вида и характера на уврежданията на Ч., предполагащи и падане напред
(при удар отстрани или отзад), а не падане назад. Второ това е и житейски
нелогично, защото ако се бяха насочили срещу автомобила и бяха възприели
цялостното му движение с бавна скорост, те биха избеганли удара. Трето това
противоречи на разпита на самия В. по ДП, и четъврто – и на приетата и
кредитирана САТЕ. От друга страна показанията на св.И., поне в частта
11
относно движението, са вътрешно противоречиви – първо твърди, че жените
вървяли „към морето и отстрани на автомобила“, после – че „минаваха зад
автомобила“, после – че били „странично от него“, а всъщност в разпита си по
ДП №414/2020г. свидетелят сочи, че „колата блъсна една възрастна жена,
която преминаваше през кръстовището“. Отделно св. И. е бил на пейка на
немалко разстояние от кръстовището и леко странични, като от тази му
позиция би следвало да има и частично закрита видимост към пострадалата,
заради мястото на колата, което сочи и вещото лице в о.с.з. При тези
обстоятелства съдът няма как да приеме за несъмнено доказано, че
пострадалата и майка й са вървяли в посочка пряко към автомобила точно
преди удара.
По горните подробни съображения следва да се приеме, че точно
преди произшествието Ч. и К.а са се движили по платното за движение на
улица без име, перпендикулярна на улица „***" в посока от север към юг, към
хотел „****“, като са преминавали зад автомобила на ответника на разстояние
между 7-8-10 метра от него. Неависимо дали посоката е била пряко
перпендикулярно на автомобила или диагонално в обратна посока на същия и
независимо дали са били на седем или десет метра от колата, тези условности
са без значение за отговорността на ответника в случая. Очевидно е при това
положение, че главна причина за настъпване на ПТП е извършената от водача
на автомобила маневра – движение на заден ход със завиване, без водачът да
се убеди, че е маневрата е безопасна. С което същият е нарушил правилата на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и тези на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, и е причинил ПТП
с телесни повреди. Още повече, че според заключението на САТЕ
пешеходките са били напълно видими за водача, в зона в близост до колата,
като между тях и автомобила е имало разстояние от поне шест-седем метра,
което е повече от двойното разстояние на опасната зона от 2.96м. в случая и
почти два пъти дължината на самия атомобил. И още повече при възможно
най-благоприятна съпътстваща за случая обстановка – слънчево и ясно време,
около обяд, без никакви обекти или превозни средства, ограничаващи
видимостта, както и при максимално широка околна зрителна зона. И ако при
тази обстановка възникне въпросът защо ответикът изобщо не е видял
жените, отговорът за съда можеда се изведе от обясненията на водача по ДП:
В. е предприел маневрата назад, като е насочил задната част на автомобила
към хотел „***“; движел се е бавно, като е наблюдавал основно дясното
огледало, за да не закачи ограничителните колчета, които са се намирали в
близост; точно и едва когато е наближил много едно от колчетата, тогава
видял жена зад колата, изгасил колата и излязъл от нея. За всеки
правоспособен водач на МПС става ясно, че при подобна ситуация фокусът
на внимание на водача е главно върху дясното странично огледало в зона
около задната дясна гума, за сметка донякъде на панорамното огледало и за
сметка изцяло на лявото огледало и зоната вляво-зад автомобила. Точно това
прави и логично за съда пропускането да се видят вървящите от центътра на
кръстовището към паркинга и хотела пешеходки, при нарушенията на
ответника на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, резултирали и в удара.
При съвкупния анализ на всички тези данни и подробни съображения,
за съда няма как да се приеме друго, освен доказаност и обоснованост на
сочения (от ищеца, от данните от ДП, от част от свидетелите и от САТЕ)
механизъм на ПТП и връзка на същото с уврежданията върху ищцата, като
12
пряк резултат от противоправните действия на ответника.
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, поради
което при липса на доказателства в насока пълно оборване на презумпцията,
съдът приема и нея за доказана.
Или в заключение се явява доказан целият заявен в случая фактически
състав, обезвреда на последиците от който следва да бъде извършена от
ответника, като пряк причинител на непозволеното увреждане.
За съпричиняването: Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД и практиката по
неговото приложение, при виновно и противоправно поведение на
пострадалия, което е в пряка връзка с настъпило произшествие и което е
допринесло за настъпване на инцидента или за резултата от него,
обезщетението може да бъде съответно намалено, а ако противозаконното
поведение на увредения е единстваната причина за злополуката, деликвентът
може да бъде освободен от отговорност.
С оглед тази принципна същност на съпричиняването, възражението за
него несъмнено налага въвеждане на положителни твърдения от ответника за
такъв тип поведение на пострадалия. По тази причина и на осн. чл.133 от ГПК
срокът за релевиране не само на възражението, но и на твърденията, на които
то се основава, е отговорът на исковата молба, евентуално най-късно първото
по делото о.с.з. Незаявени до този момент фактически твърдения, които
касаят доводи за съпричиняване, не се разглеждат.
В настоящия случай в отговора на исковата молба началният ответник е
мотивирал възражението си за съпричиняване с твърдения, че пешеходката се
била блъснала в колата му, а колата била спряна в момента на удара. Никакви
други твърдения в тази насока няма в отговора и в първото о.с.з. Поради това
и съдът следва да разгледа само тях, а не и въведените за първи път на
устните състезания аргументи за действия на пострадалата в нарушение
чл.108 ЗДвП.
Твърдението, че при инцидента Ч. се била блъснала в спрелия
автомобил и така си самопричинила счупвания на краката и ръката, вече беше
мотивирано подробно по-горе, че е напълно несъстоятелно и несъответно на
приетите доказателства и дори на житейската логика. Поради това и доводите
на ответника за съпричиняване, направени своевременно, не се споделят.
Третото лице и ответник по обратния иск се позова в отговора на
доводи за съпричиняване, поради това че пешеходката не е пресичала на
разрешено място и не се е съобразила при пресичането с приближаващото
към нея МПС на Т.В., като по тях съдът намира следното: Както вече се
мотивира съдът приема за основна и ключова причина за произшествието
поведението на водача на МПС, който при движение на заден ход, със завой,
не е изпълнил задълженията си по чл.40, ал.1 и ал.3 ЗДвП, макар че е
разполагал с отлични предпоставки да ги изпълни – разстояние от
пешеходките 7-8 метра;то е повече от два пъти по-гоялмо от опасната му
зона; максимално ясна видимост, дневно, ясно слънчево време, нулеви обекти
или автомобили в близост, които да му пречат; абсолютна възможност да
възприеме пешеходките и да предотврати удара с тях дори и след започване
13
на маневрата. При това положение за съда е изключено да се говори за
съпричиняване, водещо до изключване или силно намаляване отговорността
на водача на МПС. От друга страна от заключението по САТЕ и гласните
доказателства стана ясно, че непосредствено преди ПТП ищцата и дъщеря й
са се движили по самото платно за движение на улица без име,
перпендикулярна на улица „***“ в посока от север към юг (към Хотел ***), и
в момента на преминаването през платното за движение на улицата на двете
пешеходки водачът на лекия автомобил е предприел движението на заден ход
и извършването на маневра завой на дясно. Касае се за улица, част от
кръстовище, конкретно където няма маркировка или пътен знак тип „зебра“.
В този смисъл формално е налице нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП, което е
от естество донякъде да допринесе за настъпилото ПТП. Степента на връзка и
значимост на това нарушение, в сравнение с действията на водача на МПС и с
останалите конкретни обстоятелства, съдът преценява за неголяма. На първо
място защото както се посочи основната и ключова причина за
произшествието поведението на водача на МПС, в грубо нарушение на не
само на чл.40 ЗДвП, но и на общото задължение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
който в крайна сметка не е предприел и нищо за да предотврати ПТП. На
второ място защото в близост до мястото не е имало пешеходна патека, през
която да могат да преминат. На трето място ударът е настъпил в най-крайната
част на кръстовището, в близост до паркинг, без тротоар в зоната между
улицата и паркинга, а придвижването на жените категорично не е било в
посока към спрелия автомобил. На четвърто място колата е била на повече от
достатъчно разстояние, за да се прецени, че преминаването ще е
безпроблемно. На пето място малко преди удара ищцата е била странично в
гръб спрямо автомобила и не го е виждала, според САТЕ. И на шесто място
при пълно отсъствие на други автомобили наблизо, на широко кръстовище,
близо до пешеходна зона и при слънчево и ясно време, пресичане при
подобни условия е донякъде житейски обяснимо.
При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства съдът приема, че
степента на съпричиняване от ответниците е оправдано да се определи на не
повече от 10% за конкретния случай. В този смисъл и до този процент съдът
намира възражението на третото лице за частично основателно, поради което
и с оглед, че освен ответник по обратния иск лицето е и помагач по главния,
то възражението ползва и отв. В.. Или при определяне на отговорността на
ответниците, справедливото според съда обезщетение следва да се намали с
10% съпричиняване от пострадалата.
Размерът на обезщетението за подлежащите на обезщетяване морални
вреди следва да бъде определен съобразно принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 от ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт, затруднения в ежедневието и негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, върху семейството и
върху социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
14
изминалото от увреждането време, прогнозите за цялостно преодоляване на
последиците, положените усилия за преодоляване на последиците и други (в
този смисъл са и ППВС №4/1968г.; Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС и др.). А самата преценка е винаги конкретна за всеки случай.
Претърпяните по вид, обем, характер и продължителност физиологични
увреждания и болезнени изживявания са установени в случая и са подробно
описани в приетата и неоспорена СМЕ, кредитирана от съда по посочените по
– горе причини. Установиха се в случая следните водещи данни: В пряк
резултат от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура на дясната лъчева
кост на ръката в долния й край; фрактура в областта на дясната
голямопищялна кост, към колянната става на десния крак; фрактура в долния
край на лявата малкопищялна кост на ляв глезен. Те са наложили медицински
интервенции с поставяне на гипсови, респ. пластмасови шини и болничен
престой. Всяко от счупванията е обусловило трайно затруднение в
движението на крайника повече от месец. Обичайният срок на възстановяване
на лъчевата кост е 2.5 – 3 месеца, на глезена е 3-4 месеца, а на коляното е 4-5
месеца, като в случая възстановяването е било в тези срокове. Всяко от
счупванията несъмнено е обусловило и чувство на силна болка, като същата е
персистирала и поради обездвижването и заемането на принудителна поза за
продължителен период от време, след което и при първите раздвижвания.
Болката в главата може да има повече психогенен характер. В психологичен
план в резултат на инцидента ищцата е претърпяла силен стрес,
трансформиран и в психотравма. Същата е персистирала и с оглед
проследвалия продължителен период на болки, неподвижност и зависимост
от дъщерята на ищцата, която се е грижела постоянно за майка си, докато не е
можела да се самообслужва. Още повече, че до момента на злополуката
пострадалата е била жизнена и самостоятелна. Към момента на делото
инцидентът се интерпретира не толкова болезнено, в сравнение с периода на
безпомощното състояние на пострадалата ищца, но всяка асоциация с ПТП-то
или подобни ситуации, както и донякъде влошеното качество на живот, са
останали афектогенни дразнители и сега. Психотравмата също е налице и
досега, макар и изразена в лека до средна степен.
Така установените по вид, характер и обем физически болки и
страдания, както и негативни емоционални преживявания, в своята
съвкупност, обуславят като справедлив, според настоящия съдебен състав,
размер на обезщетението от 22 222лв. Водещи в тази връзка са трите средни
телесни повреди, които са получени на три различни от общо четирите
крайника, обусловили немалък период на пълно обездвижване и
невъзможност за обслужване, след което и значителен период на
възстановяване от 4-5 месеца, впрочем след който без съмнение настъпва
частична мускулна атрофия, удължащваща възстановяване до състоянието
преди инцидента с още време. Касае се за пострадало лице в пенсионна
възраст, но напълно активно и самостоятелно преди това, при което освен
15
това възстановителните процеси са обективно забавени. Съществено е и
персистирането на шока и стреса до психотравма, което е сериозно състояние,
остатъчно налично и досега, а също значим е авторитета на лицето при дълъг
период на пълна зависимост от близките. И все пак доколкото
физиологичните и психологичните увреждания са преодоляни в основна
степен към момента, не би могъл да се мотивира пълен размер на
претендираното обезщетение.
В заключение по горните съображения искът за морални вреди следва
да се уважи до 20 000лв., като общият определен размер на обезщетението
бъде намален с мотивирания процент съпричиняване. Искът следва да се
отхвърли за горницата над 20 000лв. до 22 222лв. поради уваженото
вързражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а за разликата до 30 000лв. – поради
неоснователност.
Законна лихва се следва върху симата от датата на деликта.
По обратния иск: Всички фактически обстоятелства и правни аргументи
по главния иск обвързват страните по обратния, на осн. чл.223 ГПК. Към това
е нужно да се посочи, че съгласно чл.435 от КЗ ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя си
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията
на чл.434 КЗ, което е пряка последица от обезпечително-гаранционната
функция на задължителната за РБ застраховка „гражданска отговорност на
втомобилистите“. И доколкото не са налице и не се сочат изключителните
основания за отказ от плащане поради укоримо умишлено поведение на
застрахования при събитието, регресната на застрахования претенция се
явява основателна до сумата 20 000лв. Липсата на плащане към момента не е
проблем, с оглед на условния характер на обратния иск и на произнасянето на
съда по него. И доколкото обратния иск е предявен като частичен в случая, а
предявената част е в рамките на определения размер на обезщетението, искът
по чл.219 ГПК следва да се уважи изцяло за сумата от 5000лв., за която е
заявен той по делото.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на ищеца и на ответника
по главния иск се следват разноски съразмерно с уважената и отхвърлената
част от интереса, тоест в съотношение 2/3 към 1/3. Като база за ответника
обаче ще следва да се вземе половината от общия сбор на разноските, тъй
като същите са направени едновременно като ответник по главния иск,
едновременно като ищец по обратния иск. Съответно втората половина от
разноските на ответника следва да му се присъди изцяло, но на осн. чл.78,
ал.1 ГПК от ответника вече по обратния иск. Държавната такса по обрания
иск, платена от ищеца по него, се следва само от ответника по обратния иск.
На третото лице не се следват разноски по главния иск на осн. чл.78, ал.10
ГПК, а по обратния също не му сле следват, но вече на осн. чл.78, ал.3 ГПК и
резултатът по обратния иск.
Възражението на третото лице за прекомерност на хонорара на ищцата
не се споделя за случая. Първо защото липсва възражение за прекомерност от
16
главния ответник. Второ и по-важно защото хонорар от 2800лв. е под
двойния минимален по Наредбата от 2004г., а делото макар не с висока,
определено не е с минимална фактическа и правна сложност, дори само с
оглед усложнените процесуални действия по участие на трето лице,
разглеждане на обратен иск, изслушване на четирима свидетели и две
експертизи, и други. С оглед на това и тъй като хонорарът е под двукрания по
Наредба, същият не е прекомерен при особеностите на настоящото дело.
Математически изразът на горните правни параметри е следният:
Разноски за ищцата: 1200лв. държавна такса, 330лв. депозит
експертизи, 30лв. депозит свидетел и 2800лв. адв. хонорар, общо 4360лв.,
или съразмерно с уважената част от интереса (2/3ч.) резултат от 2906.65лв.,
които следва да се присъдят на ищцата от ответника по делото.
Разноски на ответник: 1500лв. адв. хонорар и 330лв. депозит
експертизи, общо 1830лв., от които 915лв. по главния иск и 915лв. по
обратния. . Съответно 1/3 част от сбора по главния иск или сумата от 305лв.
се следва на ответника от ищцата. Към частта от 915лв. по обратния иск се
прибавя и таксата по него от 200лв. и сборът е общо 1115лв., за който следва
да се осъди третото лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. СТ. В., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул.
„****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на М. АТ. Ч., ЕГН **********, с адрес
по делото гр. Варна, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 20 000лв. –
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изрязяващи се
в претърпени силни болки, страдания, стрес, тревожност, страх от
придвижване по улиците и затруднено обслужване – всички свързани с
получените: счупване на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на тибиално
плато на дясното коляно, счупване на външен латерален малеопус на левия
глезен,наложили намеси с поставяне на гипсови и пластмасови шини и
болничен престой, всички от които вреди са последица от ПТП на
06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „****“, общ. Варна, на кръстовище на
пътното платно, ситуирано между супермаркет „***“ и магазин „****“, до
ограден неохраняем паркинг към хотел „****“, близо до знак „Б1-стоп“, което
ПТП било причинено от Т. СТ. В., който като водач на л.а. „***“, ДК №****,
нарушил правилата за движение при маневра на заден ход с автомобила, като
в резултат на това блъснал ищцата и й причинил уврежданията, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на деликта – 06.11.2020г. до изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв. до 22 222лв. с
оглед частично уважено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД и като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 22 222лв. до 30 000лв. поради неоснователност, ведно и
със законните лихви върху разликите от на деликта – 06.11.2020г. до
изплащането,
на правно основание чл.45 от ЗЗД.
17
ОСЪЖДА „Далл Богг живот и здраве“ АД, ЕИК200299615, със
седалище гр.София, р-н Изгрев, бул. „***“ №*, да заплати на Т. СТ. В.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от
5 000лв., като частичен иск от заявени 30 000лв., съставляваща регресно
вземане на деликвента срещу застраховятеля му по „Гражданска отговорност
на автомобилистите за л.а. „***“, ДК №****, по застрахователната полица с
№БГ/30/120002449755, действаща към деня на произшествието 06.11.2020г.,
за която сума застрахованият е осъден да плати на пострадалата М. АТ. Ч.,
ЕГН**********, като последица от ПТП на 06.11.2020г., около 12.45часа, в
кк „****“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно, ситуирано между
супермаркет „***“ и магазин „****“, до ограден неохраняем паркинг към
хотел „****“, близо до знак „Б1-стоп“, което ПТП било причинено от Т. СТ.
В., който като водач на л.а. „***“, ДК №****, е нарушил правилата за
движение при маневра на заден ход с автомобила, като в резултат на това
блъснал ищцата и й причинил описаните в предходния абзац морални вреди,
ПРИ УСЛОВИЕ, че Т. СТ. В., ЕГН**********, плати на М. АТ. Ч.,
ЕГН**********, присъденото от съда с настоящото решение обезщетение за
вредите,
на правно основание чл.435 от КЗ и чл.219, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. СТ. В., ЕГН**********, да плати на М. АТ. Ч.,
ЕГН**********, сумата от 2906.65лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. АТ. Ч., ЕГН**********, да плати на Т. СТ. В.,
ЕГН**********, сумата от 305.00лв. – разноски по делото по главния иск,
съразмерно с отхвърлената част от интереса по този иск, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Далл Богг живот и здраве“ АД, ЕИК200299615, да плати
на Т. СТ. В., ЕГН**********, сумата от 1115.00лв. – разноски по делото по
обратния иск, съразмерно с уважената част от интереса по този иск, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице – помагач
на страната на ответника – „Далл Богг живот и здраве“ АД,
ЕИК200299615.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18