№ 4471
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100102351 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от „Д и М П.“ ООД срещу К. Х. Г. и
„Б.К.“ ООД иск за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на
договор за покупко-продажба от 25.01.2022 г., за който е съставен нотариален
акт № 33, том I, рег. № 500, дело № 30/2022 г. по описа на нотариус рег. № 065
на НК.
В исковата си молба ищецът „Д и М П.“ ООД твърди, че на 28.07.2021 г.
подписал с К. Х. Г. предварителен договор за учредяване право на строеж и
прехвърляне на идеални части от недвижим имот. Страните се споразумели да
обединят поземлените си съседни имоти за образуване на общ поземлен имот,
в който да се построи сграда. К. Г. се задължила да учреди в полза на „Д и М
П.“ ООД право на строеж за изграждане на бъдещата сграда, с изключение на
обектите, за които си запазила право на строеж, както и да прехвърли в полза
на „Д и М П.“ ООД 40.6% ид.ч. от правото на собственост върху
новообразувания поземлен имот – УПИ VIII-1694, 2149. Срещу това ищецът
поел задължение да извърши необходимите действия по създаване на
новообразувано УПИ VIII-1694, 2149 с площ от 2 535 кв.м., включващ 1 456
кв.м. на К. Г. и 1 079 кв.м. - на „Д и М П.“ ООД; да възложи и заплати
проектирането на сградата; да извърши за своя сметка строителството на
сградата.
Ищецът изпълнил първите две от поетите с договора задължения.
На същата дата между ищеца и К. Х. Г. бил сключен и втори
предварителен договор – за обединяване на поземлените имоти на страните
чрез премахване на границата между двата имота и обединяването им в общо
1
УПИ, след което квотите в съсобствеността се разпределяли, както следва:
58% ид.ч. за К. Г., от които 40.6% ид.ч. се задължила да прехвърли по първия
предварителен договор, и 42% ид.ч. – за „Д и М П.“ ООД.
По този начин ищецът „Д и М П.“ ООД се явявал кредитор на К. Г.,
която се задължила да сключи окончателни договори.
Въпреки това, на 25.01.2022 г. с договор за покупко-продажба Г.
прехвърлила на „Б.К.“ ООД собствения си недвижим имот с площ от 1 456
кв.м., ведно с находящата се в него едноетажна жилищна сграда с площ от
71.34 кв.м.
К. Г. била едноличен собственик на капитала на „Б.К.“ ЕООД към
25.01.2022 г. Затова и двете страни по сделката са знаели, че с този договор се
уврежда кредитора на К. Г..
„Д и М П.“ ООД имал интерес от сключване на окончателни договори,
съответно – обявяването им за окончателни, което обосновава и интересът му
да поиска за бъде обявен за относително недействителен по отношение на
него на договора за покупко-продажба от 25.01.2022 г.
Ответниците К. Х. Г. и „Б.К.“ ООД са подали отговор, в който оспорват
предявения от ищеца иск. Твърдят, че предварителният договор за учредяване
право на строеж и прехвърляне на недвижим имот е прекратен на 11.01.2022
г., а предварителният договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е нищожен, тъй като е
сключен без нотариална заверка на подписите, поради което не е спазена
формата за неговата действителност. Твърди, че ищецът не е увреден, а К. Г.
била в правото си да се разпореди със собствения си имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
С иска по чл. 135 от ЗЗД кредиторът упражнява изрично признатото му
от закона потестативно право да поиска от съда да обяви за недействителна
спрямо него сключена от длъжника правна сделка, с която последният се е
разпоредил със свое имуществено право и по този начин е увредил кредитора
си, като препятства възможността последният да получи изпълнение.
„Д и М П.“ ООД извежда интереса си да предяви конститутивния иск по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от качеството си кредитор на непарично вземане – право
да иска обявяване за окончателен на предварителни договори от 28.07.2021 г.
Изхождайки от мотивната част на т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д.
№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира за неотносими възраженията на
ответника К. Г., че не е длъжник на „Д и М П.“ ООД, основани на нищожност
2
на сделките, от които произтича задължението й към дружеството, с което е
сключила двата предварителни договора. В контекста на връзката на
преюдициалност на производството по чл. 135 от ЗЗД и на това относно
вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, ВКС приема, че по предявен
Павлов иск се изхожда от положението, че вземането съществува.
Действителността, изискуемостта и ликвидността на самото вземане става
предмет на делото само когато с иска по чл. 135 от ЗЗД е обективно съединен
и иск за установяване наличието на вземане, т.е. – в обхвата на възложената на
ищеца доказателствена тежест е и качеството му на кредитор. Ако такъв иск е
предявен в друго производство, то изходът му е преюдициален за този по чл.
135 от ЗЗД. Това не се отнася до случаите, когато ищецът по Павловия иск е
кредитор на непарично вземане, в т.ч. и когато е носител на правото да иска
обявяване на предварителен договор за окончателен. Връзката на
преюдициалност е обратна: изходът на спора по чл. 135 от ЗЗД е от значение за
това ще се счита ли имотът част от патримониума на длъжника К. Х. Г., срещу
която ищецът заявява право да търси изпълнение на задълженията й по двата
предварителни договора. С други думи, и в хипотеза като настоящата, съдът е
длъжен да процедира както при липса на производство относно вземането на
кредитора: да предпостави съществуване на вземането. Затова и в
определение от 09.02.2023 г. са приети за неотносими в настоящото
производство на възраженията, касаещи действителността на
предварителните договори и съществуването на задълженията на страните по
тях. Тези възражения съдът би обсъдил само при предявен от ищеца иск по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД. Извън предмета на производството по настоящото дело е
съществува ли потестативното право на „Д и М П.“ ООД да предизвика
правна промяна в патримониума на длъжника си К. Х. Г. чрез иска по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не възприема направеното с молба,
представена в съдебното заседание на 12.07.2024 г. възражение, че искът е
недопустим поради липса на предмет, тъй като „Б.К.“ ООД поемал
задълженията на К. Х. Г. по повод правоотношенията й с ищеца „Д и М П.“
ООД, доколкото те съществуват и са валидни. Поемането на дълг е договор,
който се сключва с кредитора. За последния не е без значение кой е негов
длъжник и затова нормата на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД предпоставя изричното
съгласие на кредитора за заместване на длъжника му от едно трето лице. В
3
случая такова изявление е направил единствено ответникът „Б.К.“ ООД.
Съгласие на „Д и М П.“ ООД не е налице. Настоящото дело има предмет и той
е спорът между ищеца и ответниците уврежда ли „Д и М П.“ ООД сключеният
между К. Г. и „Б.К.“ ООД договор за покупко-продажба от 25.01.2022 г.
С доклада по делото - определение от 09.02.2023 г., съдът е възложил в
тежест на ищеца да докаже сключване на действителен договор между
ответниците, който го уврежда. Нищожната сделка не поражда правни
последици и поради това не е от естество да увреди кредитора на лицето,
което се е разпоредило със свое имущество. Според ТР № 1/27.04.2022 г. по
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за нищожността
на сделката и без възражение от заинтересованата страна, когато нищожността
произтича пряко от съдържанието на сделката или от събраните по делото
доказателства: противоречие с императивна правна норма, отделни хипотези
на накърняване на добрите нрави, договор върху неоткрито наследство,
правна невъзможност на предмета, неспазване на предвидената в закона
форма.
Нито един от тези пороци, водещи до нищожност на договора за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1694 не се
разкрива. Договорът е действителен и с него К. Х. Г. валидно е прехвърлила
правото на собственост върху обекта на продажбата, за което е съставен
нотариален акт № 33, том I, рег. № 500, дело № 30 от 25.01.2022 г. на нотариус
рег. № 065 в регистъра на НК.
Сделката е увреждаща „Д и М П.“ ООД, тъй като с лишаването от
правото на собственост върху имота си К. Г. препятства правото на ищеца да
реализира правата си по предварителните договори от 28.07.2021 г.
Възмездният характер на договора за покупко-продажба от 25.01.2022 г.
изисква знание у третото лице, с което длъжникът на ищеца договаря за
увреждането на кредитора на праводателя му.
Към 25.01.2022 г. К. Х. Г. е едноличен собственик на капитала и
управител на „Б.К.“ ООД.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 13/19.02.2015 г.
по гр.д. № 4606/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че презумпцията по чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително. Наличието на фактическа
степен на близост в отношенията, както и такива, попадащи под хипотезите на
4
свързани лица по § 1 от ДР на ТЗ биха могли да обосноват извод за наличие на
знание.
Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от
състава на неговите органи. В решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. №
672/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. презумпцията за знание, че се уврежда кредитор на
продавача (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД) е приложена и по отношение на длъжника,
разпоредил се с имота в полза на собственото си търговско дружество. К. Г. и
„Б.К.“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
По така изложените съображения съдът намира, че са налице всички
предпоставки за обявяване на процесната сделка за относително
недействителна спрямо ищеца.
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените от него разноски за производството, които възлизат на сумата от
1 206.52 лева държавна такса, съгласно представен и приет по делото списък
по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „Д и М П.“ ООД, ЕИК
****, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 33, том I, рег. № 500, дело № 300/25.01.2022
г. на нотариус рег. № 065 на НК, с който К. Х. Г., ЕГН ********** е продала на
„Б.К.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя си К. Х. Г. правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1694 по
кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
София, бул. **** по скица на АГКК, а по данъчна оценка - гр. София, ул. ****,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10м/, с площ 1456 кв.м., стар идентификатор
68134.1007.530, 68134.1007.518, с номер по предходен план: 1046, кв. 43, при
граници на имота: 68134.1007.2149, 68134.1007.1695, 68134.1007.1426,
68134.1007.1693 и 68134.1007.520, заедно с построената в дворното място
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71.34 кв.м. с
5
идентификатор 68134.1007.1694.2 и едноетажна жилищна сграда с площ 69
кв.м. с идентификатор 68134.1007.1694.1.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Х. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. **** и „Б.К.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Кръстова вада“, бул. **** да
заплатят на „Д и М П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ****-партер, офис 2 сумата от 1 206.52 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6