Р Е Ш Е Н И Е
260208/26.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2695 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен адрес:***,
чрез юрисконсулт М. К. срещу А.О.А., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество
твърди, че на 21.07.2016 год. между ответника А.О.А. и „***“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ бил сключен от
разстояние Договор за кредит №**********
по реда на чл.6 от ЗПФУР в размер на 1000 лева. Кредитът бил отпуснат за период
от 30 дни с падежна дата 20.08.2016 год., като съгласно заявката на ответника
сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „***“ на 21.07.2016 год. Съгласно клаузите
на договора кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 1240
лева, включваща 1000 лева - главница,
206.31 лева – такса за експресно разглеждане на кредита и 33.69 лева –
договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Въпреки настъпилия падеж на договора
последният не погасил задължението си. Твърдят, че съгласно клаузите на
договора кредитодателят бил в правото си да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавка в размер на основния лихвен процент на БНБ – 10.00% към
договорния лихвен процент, посочен в специалните условия, като същата следвало
да бъде начислена върху дължимата главница за дните на просрочие. До ответника
били изпратени три броя покани, но въпреки това задължението не било изплатено.
В исковата молба излагат, че на 23.11.2018 год. „***“ ЕООД в качеството си на
цедент сключило с “***” ЕООД , в качеството на цесионер Договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., по силата на който били прехвърлени вземанията
по Договор за кредит №********** в общ размер на 2425 лева, от които 1000 лева
– главница, 1155 лева – наказателна лихва, 206.31 лева – такса за експресно
разглеждане на кредита и 33.69 лева – договорна лихва за периода на отпускане
на кредита и 30.00 лева – отписани такси за събиране на вземането,
представляващи стойността на 3 броя писма до длъжника. Твърдят, че посочените
вземания били подробно описани в Приложение №1, което представлявало неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия цесионера бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършената цесия. В
тази връзка ищцовото дружество изпратило до длъжника уведомление чрез
препоръчана писмена пратка, която била върната в цялост с отметка, че същата е
непотърсена от лицето.
С настоящата искова молба предявяват осъдителен
иск като молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да им заплати сумата от 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит №**********/21.07.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Молят също ответника да бъде
осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В условията на евентуалност молят на основание
разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да им заплати
сумата от 1000 лева, представляваща получена от негова страна без правно
основание сума, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание представляващият ищцовото
дружество не се явява лично. От тяхно име е депозирано писмено становище, в
което излагат становище по съществото на спора и правят искане за произнасяне
на съда с неприсъствено решение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за ответника не се явяват представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.07.2016 год. между ответника А.О.А. и „***“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“
бил сключен от разстояние Договор за
кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР в размер на 1000 лева. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 20.08.2016 год., като съгласно
заявката на ответника сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „***“ на 21.07.2016 год. Съгласно клаузите
на договора кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 1240
лева, включваща 1000 лева - главница,
206.31 лева – такса за експресно разглеждане на кредита и 33.69 лева –
договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Въпреки настъпилия падеж на договора
последният не погасил задължението си. Съгласно клаузите на договора
кредитодателят бил в правото си да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавка в размер на основния лихвен процент на БНБ – 10.00% към договорния
лихвен процент, посочен в специалните условия, като същата следвало да бъде
начислена върху дължимата главница за дните на просрочие. До ответника били
изпратени три броя покани, но въпреки това задължението не било изплатено.
На 23.11.2018 год. „***“ ЕООД в качеството си на
цедент сключило с “***” ЕООД, в качеството на цесионер Договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., по силата на който били прехвърлени вземанията
по Договор за кредит №********** в общ размер на 2425 лева, от които 1000 лева
– главница, 1155 лева – наказателна лихва, 206.31 лева – такса за експресно
разглеждане на кредита и 33.69 лева – договорна лихва за периода на отпускане
на кредита и 30.00 лева – отписани такси за събиране на вземането,
представляващи стойността на 3 броя писма до длъжника. Посочените вземания били
подробно описани в Приложение №1, представлявало неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия цесионера
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършената
цесия. В тази връзка ищцовото дружество изпратило до длъжника уведомление чрез
препоръчана писмена пратка, която била върната в цялост с отметка, че същата е
непотърсена от лицето.
С настоящата искова молба предявяват осъдителен
иск като молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да им заплати сумата от 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит №**********/21.07.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им
заплати и направените разноски в настоящото производство, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В условията на евентуалност молят на основание
разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да им заплати
сумата от 1000 лева, представляваща получена от негова страна без правно
основание сума, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Разписка
за извършено плащане №2000000107557848/21.07.2016 год., Пълномощно,
Удостоверение за банкова сметка, ***,
Договор за кредит №**********/21.07.2016 год., Общи условия на договор за
кредит, Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., Потвърждение за прехвърляне на
вземания-Приложение №5 към Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018
год., Пълномощно, Уведомление за прехвърляне на вземания,
Известие за доставяне, Вносна бележка за
заплатена държавна такса, писмо от трето неучастващо в делото лице – „***“ АД,
с ЕИК***, ведно с Протокол за предаване на документ в оригинал и Разписка
№07000466120786/21.07.2016 год.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съобразявайки материалите по делото, съдът
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 01.12.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и ангажираните доказателства, счита така предявения иск за
вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което
намира, че същият следва да бъде уважен в условията на постановеното
неприсъствено решение.
С оглед уважаване на предявения от страната главен
иск съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 200 лева,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА А.О.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен
адрес:***, чрез юрисконсулт М. К. сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №**********/21.07.2016 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.О.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен
адрес:***, чрез юрисконсулт М. К. сумата от 200 лева /двеста лева/, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, заплатени в настоящото производство, съгласно
представен списък.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: