Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в
публично заседание проведено на петнайсети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Радка Георгиева и в присъствието на
прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д
№ 3878 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 15.12.2016 г. по н.о.х.д.
№ 15708/2011 г. на Софийския районен съд, НО, 103 състав, подс. Д.Б.К. е
признат за невинен в това през май 2007 г.
в гр. София, в автосервиз, находящ се на ул. „Бистришко шосе”, противозаконно
да е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с
ДК № *******, собственост на П.А.С., предоставен му да го отремонтира, на
стойност 4000 лева, която владеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр.
1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест
на СРП, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като
незаконосъобразно районният съд е приел за основателни доводите на защитата, че
става въпрос за гражданскоправни отношения. Изтъква се, че съществуването на
договор за поръчка, с който П.С.е възложил на подсъдимия да продаде автомобила
му, не изключва присвоителното намерение у подсъдимия, което се доказва от
поведението му – подсъдимият продал автомобила, не предал получената сума на
собственика и се стремял да го заблуди относно това обстоятелство. Прави се
искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, тъй като събраните по делото в първоинстанционното
производство доказателства са достатъчни за правилното му решаване.
В съдебното заседание пред
въззивния съд прокурорът при СГП не поддържа протеста на СРП. Приема,
че правилно районният съд въз основа на доказателствата е установил, че между
подсъдимия и св. С.са възникнали гражданскоправни отношения за продажбата на
процесния лек автомобил марка „Сеат“. Поддържа, че при така формулираното
обвинение от СРП и при доказателствата за устното упълномощаване от страна на св.
С.на подс. К. да търси купувач на автомобила се изключват както обективните,
така и субективните елементи на състава на престъплението по чл. 206 от НК.
Счита, че присъдата е правилна и поради това предлага да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия моли
присъдата да бъде потвърдена, като счита, че в хода на производството не се
доказва, че подзащитният му е осъществил състава на чл. 206, ал. 1 от НК. Обръща
внимание на показанията на св. П.С., който заявява, че е оставил автомобила си
при подсъдимия, упълномощил го е да го продава, след което при него се явила жена,
представила се с личното име Мария, която поискала да извършат сделката за
прехвърляне на собствеността при нотариус.
Подсъдимият Д.Б.К. в
последната си дума заявява, че със св. П.С.се познава от около около 2000 г. и
двамата са имали прекрасни взаимоотношения. Изтъква, че процесният лек
автомобил „Сеат“ бил технически неизправен, произведен не по стандарт.
Поддържа, че е направил всичко със знанието на св. П.С., поправил е автомобила
със собствени средства, в труден за него момент, когато сестра му била
онкоболна. Казва, че св. С.му казал, че автомобилът е надхвърлил себестойността
си, поради което се разбрали с жена му да го оставят на подсъдимия да го продаде,
защото при него идвали много хора, което той и направил.
Софийският градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и аргументите, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, намира за установено следното.
На първо място въззивният съд
намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която позволява правилно решаване на въпросите на наказателния
процес. За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства чрез
показанията на св. П.С., на св. И.Г., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, на св.
Тодор Трифонов, дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, св. Т.В., чрез заключенията
на съдебно-оценителната експертиза и допълнителната съдебно-оценителна
експертиза, писмените доказателства – нотариално заверено пълномощно, справка
за съдимост на подс. Д.К..
След самостоятелна оценка на събраните доказателствени
източници, която не налага съществено изменение на изводите на първостепенния
съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното.
Обосновано районният съд е приел, че подс. Д.К.
имал автосервиз в кв. Горубляне, където държал две гаражни клетки, както и
друга площадка на ул. „Бистришко шосе“. В сервиза в кв. „Горубляне“ работел св.
Т.В., който помагал на подсъдимия при извършване на ремонтите. Подсъдимият и
св. П.С.били дългогодишни познати, като подсъдимият технически поддържал личния
автомобил на св. С.марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ******. Св. С.бил много
доволен от извършваните от подс. К. автомонтьорски услуги, поради което подс. К.
поддържал и друг автомобил на св. С.с марка „Фолксваген“, модел „Джета“, който
бил управляван от дъщеря му.
През
2007 г. автомобилът „Сеат“, модел „Ибиза“, на св. П.С.се повредил, поради което
св. С.го откарал при подсъдимия в сервиза му в кв. Горубляне, за да го ремонтира.
Подсъдимият му обяснил, че животът на двигателя е приключил, но обещал да
направи възможното. Междувременно подс. Д.К. и св. Т.В. с въже изтеглили
автомобила до другия сервиз на подсъдимия, тъй като автомобилът не била пален. След
това св. П.С.няколко пъти ходил в сервиза в кв. Горубляне, за да види какво
става с автомобила му и от подсъдимия научил, че го е преместил на другата
сервизна площадка, както и че все още не е приключил ремонтът му. След известно време св. С.казал на подс. К.,
че явно повредата е много голяма и ако се появи някой купувач, подсъдимият да
му го предложи за продажба. Двамата се разбрали цената да бъде не по-малка от
800 лева.
През 2010 г. св. С.установил, че
подсъдимият се е изнесъл от гаража и пуснал жалба в 7 РУ - СДВР, в която
написал, че се притеснява с автомобила му да не е извършено престъпление.
През 2012 г. до дома на
св. С.дошла жена, която се представила като М.и носела малкия талон на
автомобила „Сеат“. Обяснила, че се е
разбрала с подс. К. за продажбата на автомобила и поискала св. С.и жена му да
отидат с нея при нотариус и да прехвърлят собствеността му. Св. С.позвънил на
подс. К., който му казал да не дава големия талон на жената, тъй като не бил
получил все още никакви пари за автомобила от нея.
Подс. К. ремонтирал л.а „Сеат“ и го
предоставил на мъж с неустановена самоличност, наричан Коки, срещу неустановена
сума пари. Подсъдимият не уведомил своевременно св. Стоянов.
Св. С.платил данъците на
автомобила с големи усилия и заличил регистрацията му.
Средната пазарна стойност на лекия
автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с peг. № С 85 90 ВМ, произведен през
1991-1992 г., рама № VSS021A000D162449, произведен по лиценз на „Фиат“ към май
2007 г. възлизала на 800 лв.
При проверка на
доказателствения анализ, направен от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за правилно
крайното му заключение, че събраните по делото доказателства не съдържат
съществени противоречия за правно значимите факти. Обстоятелствата относно фактическото
предаване на автомобила на подсъдимия за
извършването на ремонт, както и съдържанието и формата на уговорката за
продажбата на автомобила впоследствие, се изясняват еднопосочно от показанията
на св. Стоянов, въз основа на които е изградено обвинението. От неговите
показания се изяснява и предисторията на отношенията му с подсъдимия, от чиито
автомонтьорски услуги свидетелят бил доволен в продължителен период от време.
От показанията на св. С.обосновано районният съд е установил и това, че жена на
име М.го потърсила, за да купи автомобила и от разговора с подсъдимия той
останал с впечатление, че продължава да търси купувач.
По отношение на следващия
съществен за обвинението фактически въпрос – как е било уговорено задължението
на подсъдимия за връщане на автомобила или евентуално за предаване на
получената цена, от единствените показания, които могат да съдържат преки
доказателства за това – тези на св. Стоянов, се установява, че конкретна
уговорка не е била постигната.
На следващо място от
показанията на св. Т.В. се извежда, че подс. К. действително е извършвал
ремонтни работи на л.а. „Сеат“, както и че с негова помощ го закарал в другия
сервиз за поправка, където ремонтът приключил. От показанията на този свидетел
обосновано районният съд е приел, че подс. К. продал автомобила на мъж на име К.от
Самоков, защото те не се опровергават от други несъмнени доказателства, нито
съдържат обективно невъзможна версия, изолирана от останалия доказателствен
материал.
Правилно районният съд е
установил пазарната стойност на процесния автомобил от заключението на
допълнителната съдебно
– оценителната експертиза,
тъй като именно в него са отчетени всички релевантни факти за ценообразуването.
С оглед изтъкнатите
съображения въззивният съд намира, че събраните по делото доказателствени
материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК, като не е допуснато
превратното им тълкуване, а вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Оттук нататък районният съд
е дал верен правен отговор на всички въпроси по чл. 301 НПК, като е приел, че подсъдимият Д.Б.К. не е осъществил от обективна и
субективна страна нито престъплението по чл. 206, ал. ал. 1 НК, за което е бил обвинен, нито друго престъпление, за което съдът е допустимо
да се произнесе без изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287,
ал. 1 НПК.
За да бъде осъществено обсебване по смисъла на чл. 206 от НК е
необходимо да са налице няколко обективни признака – подсъдимият да осъществява
фактическа власт върху конкретна движима вещ на някакво правно основание – да я владее или да я пази. Вещта следва да е
чужда или поне да не му принадлежи изцяло, което деецът да съзнава и въпреки
това да извърши противозаконно фактическо или юридическо разпоредително
действие с нея впоследствие, като така демонстрира промененото си отношение към
вещта, без знанието и съгласието на собственика. Без съмнение, обсебването може
да бъде извършено и чрез противозаконен отказ да се върне вещта на правоимащото
лице, ако такъв е възведен в обвинението.
На следващо място въззивният съобрази базисното процесуално положение,
че предмет на наказателното производство е обвинението, повдигнато от прокуратурата,
по което съдът дължи произнасяне с окончателния си съдебен акт, без да има
процесуална възможност да надхвърля неговите рамки или да подменя
инкриминираната деятелност с различна.
В настоящия случай по делото несъмнено се установява, че подс.
К. и св. С.са постигнали съгласие подс. К. да продаде лекия автомобил, собственост на втория. По правното
си естество тяхната устна уговорка представлява
упълномощаване за извършване на разпоредителни действия. Не е било уговорено задължение или срок за връщане на
автомобила. При това положение изначално обвинението е било
обречено на неуспех, тъй като не е настъпила промяна в отношението на подсъдимия към вещта, доколкото той
не е дължал връщане на автомобила, а предаване на цената, получена от намерения от него купувач.
На следващо място, независимо
от принципната дискредитация на обвинението, събраните по делото доказателства
установяват, че действително е възникнала валидна правна обвързаност между
подсъдимия и св. Стоянов, защото двамата, при вярно формиране на представите си,
са постигнали съгласие подсъдимият да намери купувач за автомобила. Отделно от
това, по делото не се установява и противозаконен отказ за връщане на автомобила,
защото подсъдимият не е бил приканван от св. С.към такова действие.
Действително не се установява
св. С.и подсъдимият да са обсъждали последиците от евентуално неизпълнение на
поетото задължение от страна на подсъдимия да намери купувач и впоследствие да
предаде на продавача сумата, получена като цена, но това не е било и нужно,
защото задълженията за точно изпълнение на договорите и отговорността за
неизпълнение произтичат от закона (ЗЗД).
Ето защо въззивният съд приема,
че е налице отклонение от законосъобразното развитие на гражданскоправните
отношения между подсъдимия и свидетеля, което е било основание за ангажиране на
гражданскоправната му отговорност, но не и основание за наказателна репресия. Поради
това обосновано и законосъобразно районният съд е признал подсъдимия за невинен
и на основание чл. 304 НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд, НК, IIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.12.2016
г. на Софийския районен съд, НО, 103 състав по н.о.х.д. № 15708/2011 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.