№ 435
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по жалба на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. Манастирски ливади, к-с Бокар бл. 35,
ап. партер, срещу Решение № 261337 от 26.04.2021г. постановено по гр. д. № 15891 по
описа за 2019 г. на РС -Пловдив, IХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Й. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. Преслав №
18, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на притезанията, за които е издадена Заповед от 14.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9747/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: 1 500 лв. - главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен
между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000067/11.05.2018 г.; 1 260 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител; 117, 22 лв. – мораторна лихва за забава за периода
26.10.2018 г. – 23.10.2018 г.; 1440 лв. - разходи за събиране, 10, 90 лв. – разходи за
изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Възразява се, че съдът не е анализирал
представените и събрани писмени доказателства по делото, включително и разписката,
издадена от „Изипей“ с твърдението, че от същата се доказва реалното сключване на
1
договора. Излагат се съображения по съществото на спора относно сключването на
договора между страните. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна по жалбата- Й. М. М., ЕГН **********, не е подала
писмен отговор на същата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца
„БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР
, чл. 92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване за установено, че ответника Й. М. М., ЕГН **********, му
дължи сумата 1 500 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение за
връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски
кредит „BestCredit на вноски” № 3000067/11.05.2018 г.; 1 260 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 117, 22 лв. – мораторна
лихва за забава за периода 26.10.2018 г. – 23.10.2018 г.; 1440 лв. - разходи за събиране,
10, 90 лв. – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането,, за които суми е издадена на 14.06.2019г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9747 /2019г. на РС-Пловдив.
В исковата молба ищецът обосновава претенция си с договор за потребителски
кредит „BestCredit” на вноски № 3000067/11.05.2018г. като твърди, че същият е
сключен на 11.05.2018 г. между „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД и Й.М. за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. Посочва, че ответникът е кандидатствал за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.bestcredit.bg. като е
предоставила личните си данни чрез попълването на регистрационна форма за
кандидатстване. Ответникът бил подал заявката на 11.05.2018 г. като е извършил
регистрация с имейла си, след което получил ПИН код с кратко електронно съобщение
/СМС/ на посочени от него телефонен номер, съгласно общите условия на
2
дружеството. Заявката била потвърдена с въвеждането на ПИН кода на заявката, след
което с натискането на бутона „потвърди“, заявката се изпращала за разглеждане. В
резултат на получената заявка било изпратено съобщение на посочената електронна
поща за потвърждаване на договора, приложен стандартен европейски формуляр и
общи условия. За да подпише/сключи договора, потребителят следвало да натисне
посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната
от него парола за достъп, която представлявала електронен подпис на потребителя. На
ответника е бил изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефон,
като същият е потвърдил на 11.05.2018 г. сключването на процесния договор за
потребителски кредит. След обработката на данни на ответника и одобрението му като
кандидат на финансовата услуга, на ел.поща на ответника бил изпратен електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Ответникът бил потвърдил с избирането
на изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на договора за
потребителски кредит, както и получаването на общите условия, неразделна част от
сключения договор и стандартния европейски формуляр. По силата на договора на
ответника била предоставена сумата в размер на 1500 лева по избрания от него начин
чрез паричен превод от касата на Изипей, изплатена му на 11.05.2018г.
Ищецът се позовава на чл.2 от договора за потребителски кредит като твърди, че
кредитът следвало да бъде върнат на 12 равни двуседмични вноски, като падежните
дати и размера на вноските били посочени в погасителния план, като последната
падежна дата била 26.10.2018 г. Твърди се неизпълнение на задължението от ответника
като кредитополучател да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл.3 от
договора, съгласно раздел IV от договора, поради което се претендира заплащането на
неустойка в размер на 1260 лева за периода 25.05.2018г до 26.10.2018г. Твърди се, че
предвид неизпълнението от ответника на задължението му да погаси дължимите суми,
ищецът направил разходи от 1440 лева за събиране на вземането, които претендира.
Поради забава заплащането на дължимите суми се претендира заплащането и на
мораторна лихва в размер на 117,22 лева за периода 23.10.2018г до 15.05.2019г.
Претендира се и сумата от 10, 90 лева за изпращане на документи.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
За да отхвърли исковата претенция районният съд е приел, че ищецът не е
доказал твърденията си за разменени насрещни електронни изявления на двете страни,
изразяващи взаимна воля за сключване на договор, не е доказал твърдението си за
потвърждение от ответника за сключване на договора и съответно факта на сключване
на договора, както и че сумата от 1500 лева да е била реално предадена на ответника.
Решението е правилно.
Процесният договор за потребителски кредит с характеристиките си, очертани в
исковата молба, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит / ЗПК/
и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК "договорът за потребителски кредит" е
писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено
или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
3
плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен
носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние –
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) -
арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е установено страните да са сключили
действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Изискванията
за сключване на такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК. При условията
на пълно и главно доказване ищецът не е доказал, че е предоставил на ответника
необходимата преддоговорна информация, както и не е доказал получаването на
неговото съгласие за сключване на договора със соченото съдържание. Твърденията на
ищеца за разменени по електронна поща с ответника документи не са установени по
делото. Разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, задължава доставчика при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293
от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В настоящия случай,
представените Стандартен европейски формуляр, Договор „BestCredit на вноски №
3000067/11.05.2018г. с погасителен план, както и Общи условия към него, са
фактически неподписани. Твърдението на ищеца, поддържано и във въззивната жалба
е, че ответникът е натиснал посочения в електронното съобщение СМС линк, а след
това същият е въвел паролата си за достъп, която представлява електронен подпис на
потребителя и с което договорът се счита сключен. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, а електронен документ, съобр. чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис, като електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, съобр. който "електронен
подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
4
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
Независимо от разпределената от съда доказателствена тежест с доклада по чл.
146 от ГПК, ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване спазването
на сочената от него последователност на действията за сключването на процесния
договор, нито предоставянето на преддоговорната информация и съгласието на
ответника. Представените по делото писмени доказателства - стандартен европейки
формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни неподписани документи,
които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически са
били предоставени на ответника и същият се е запознал с тях. Така по делото не са
представени изявления на ответника, че е запознат с условията по договора, с Общите
условия и че ги приема, не са представени доказателства за потвърждение на договор и
на Общи условия, което е в доказателствената тежест на ищеца. Няма доказателства за
въвеждането на парола от ответника, с която същият да е изразила своето съгласие за
сключване на договора. При условие, че няма доказателства за приемане условията на
договора, със съдържанието приложено от ищеца, то не се и доказва твърдението на
ищеца, че страните са придали на кода за потвърждение силата на саморъчен подпис.
Представени по делото личните данни на ответника, респективно и знанието на
ищеца за същите, не обосновават извода за приемането от ответника на условията на
договора.
Разписката за получена сума също не е от естество да обоснове извод за валидно
сключено правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези
посочени от ищеца, както неоснователно се настоява. Разписката не е подписана от
ответника, съответно не доказва факта на получаване на сумата и то със соченото от
ищеца съдържание. Тези релевантни обстоятелства не са установени от ищеца , поради
което и по делото не се доказва възникването на валидно правоотношение по договор
за кредит, сключен между страните от разстояние, с твърдяното от ищеца
съдържание.Обстоятелството,че ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, не обосновава априори и основателност на претенцията на
ищеца.Страните при равни условия доказват своите твърдения и решението следва да
се вземе на базата на събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261337 от 26.04.2021г. постановено по гр. д. №
15891 по описа за 2019 г. на РС -Пловдив, IХ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6