№ 9
гр. С., 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500472 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 673/05.09.2023г. по гр. дело № 20222230104621/2022г. на Районен
съд С., с което е признато уволнението на С. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С., ж.к. „Д.Г." бл.... за незаконно и е отменена Заповед № 007-22-15-16/24.10.2022 г. на
Директора на „Областно пътно управление" - С. с която на осн. чл. 330, ал.2, т.8 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение като незаконосъобразна. Осъдена е АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„М." № 3 да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева, както и разноски на
насрещната страна.
С решение № 834/08.11.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 673/05.09.2023 г., като на стр. 15 от решението след трети диспозитив е вписан
диспозитив, с която се възстановява С. С. С. на заеманата преди уволнението
длъжност“главен специалист“ в ОПУ – С..
Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител по
пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно. Необосноваността на
първоинстанционното решение е поради необсъждане на част от доказателствата, превратно
обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията,
едностранно и избирателно обсъждане на доказателствата. Навеждат се твърдения за
допуснати нарушения от съда при изготвяне на доклада, което е ограничило правата на
1
страната. Районният съд е мотивирал решението си, като неправилно е интерпретирал
установените от събраните по делото доказателства и е приложил неправилно материалния
закон. Съгласно чл. 107а, ал. 1 КТ в изброените хипотези не може да бъде сключван трудов
договор в държавната администрация. От това следва, че ако такъв съществува, следва да се
прекрати по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ. Работникът или служителят от друга страна, е задължен
да уведоми работодателя, ако в хода на изпълняваната от него работа
възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1 КТ. Неизпълнението на
това задължение дава основание за прекратяване на правоотношението по чл. 330, ал. 2, т. 8
КТ, независимо дали несъвместимостта е продължила и е налице към датата
на уволнението. Двете разпоредби - чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ са въведени в
публичноправен интерес и целта им е да се избегне възможността да се оказва неправомерно
въздействие върху лицата, които изпълняват дейността или работата по трудово
правоотношение в държавната и общинска администрация. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т.
8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали
е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е
обективен и няма значение дали за него знае уволнения. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7
КТ има субективен елемент - свързано е със знание за несъвместимостта у служителя или
работника, както и премълчаването й /не уведомяване на работодателя по чл. 126, т. 12 КТ/.
Възможно е по отношение на един и същи служител или работник да са налице
едновременно и двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение, когато
несъвместимостта е налице и в същото време работникът или служителят, не е изпълнил и
задължението по чл. 126, т. 12 КТ. В заключение, мотивите на заповедта за уволнение и в
двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само
с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав. В тази хипотеза
първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителната за съдилищата практика на
ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК. Като не е извършил задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил
относимите материални норми районният съд е постановил неправилно решение, поради
което се иска решението да се отмени и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен
иска. Претендират се разноски.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна.
Така постановеното решението на Районен съд- гр. С. е правилно и законосъобразно, а
изложените съображения в жалбата са неоснователни. Претендират се разноски.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
Въззиваемата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие,
с което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
2
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Изградените въз основа на нея правни изводи не се споделят от настоящата
инстанция.
С т.7 на чл. 330 ал. 2 от КТ е установено основание за уволнение на работника или
служителя без предизвестие, което има ограничено субективно приложно поле. То се
прилага само по отношение на работници и служители в държавната администрация и
основанието е неизпълнение на задължението на служителя за уведомяване на работодателя,
установено в чл.126 т.12 от КТ. Това задължение е за служителя, който се намира в
йерархическа връзка на ръководство и контрол с лице в държавната администрация, което е
роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия, като това касае
подчиненото лице, а не на лицето, на което то е подчинено и което по начало има по-високо
положение в структурата. Така служителят в държавната администрация има трудовото
задължение да информира работодателя за състоянието, в което се е оказало по чл. 107а ал.1
от КТ. Неизпълнението н на задължението е виновно, тъй като работникът или служителят
знае или е длъжен да знае за несъвместимостта на трудовото му правоотношение с
роднинската връзка и по принцип законът не установява срок за изпълнение на
задължението, но по принципите на правото то трябва да се изпълни веднага. От друга
страна т.8 създава основание за уволнение на служителя в държавната администрация при
условията на чл.107а от КТ. Това основание за уволнение се състои в наличието на
обективния факт на несъвместимости на работещия по трудово правоотношение в
държавната администрация и е достатъчен само фактът на тези пречки.
В случая безспорно е установено, че ищцата е работела от 29.01.1999 г. в „Областно пътно
управление" С. на длъжност счетоводител, категория персонал - приложни специалисти,
съгласно Трудов договор № 3/29.01.1999 г. Нейната сестра Б. С. работела от 04.03.1998 г. в
ОПУ на длъжност: Контрол по решенията, категория - ПП. Съгласно Допълнително
споразумение № РД - 10-36/22.11.2017 г. към Трудов Договор № 3/29.01.1999 г., ищцата
приела нова длъжност - „Главен специалист" в отдел „Административно обслужване" в ОПУ
С.. Б. С. С.- на длъжност"Финансов контрольор" в качеството си на лице отговорно за
човешките ресурси е:
Подготвяла е щатни разписания, трудови договори на новопостъпилите служители в ОПУ
3
гр.С., изготвяла е заповеди за освобождаване, изготвяла е справки за отработено време по
присъствена форма, изготвяла е заповеди за отпуски и други документи свързани с
движението на човешките ресурси, съгласно отчетите за свършена работа. Б. С. в качеството
си на финансов контрольор е трябвало да осъществи проверка по законосъобразност на
изготвените ведомости, платежни нареждания и първични документи, чрез контролен
лист- Приложение 9, за предварителен контрол преди извършване на плащане на разход на
възнагражденията на наетите служители в ОПУ гр.С.. При проверка на този контролен лист,
финансовия контрольор проверява за законосъобразност, а тези документи физически се
изработват от нея в качеството си на лице по човешки ресурси. Така Б. С. контролира и
проверява самата себе си. В качеството си на финансов контрольор тя трябва да проверява
да изразява мнение за законосъобразност върху изготвените лично от нея и от сестра и
документи, касаещи управлението на човешките ресурси а именно: щатни разписания,
трудови договори на новопостъпилите служители в ОПУ гр.С., заповеди за освобождаване,
справки за отработено време по присъствена форма, заповеди за отпуски и други документи
свързани с движението на човешките ресурси.Трябва да проверява да изразява мнение за
законосъобразност за изработените от сестра и С. С. С. на длъжност" Главен специалист" в
отдел Административно обслужване ведомости, рекапитулации за заплати, платежни
нареждания за превод на работните заплати на служителите в ОПУ гр.С..
За да уважи предявените претенции, районният съд приел, че в случая от доказателствата по
делото, работодателят не установил към момента на уволнението ищцата да е била
запозната с точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото
обаче се касае за особена хипотеза за прекратяване на трудово правоотношение то не може
да бъде споделен подобен извод. В практиката си ВКС е приел, че законът не е дал
разрешение на работодателя, включително и възможност за него да приложи временни
мерки относно статута на трудово-правната връзка, като преценява инцидентен, временен,
или условен характер на несъвместимостта за конкретния случай. Така законът не е дал и
възможност несъвместимостта, разбирана като "йерархическа връзка на ръководство и
контрол", да изключва случаите на временно създало се в йерархията положение. Решаващ
признак е правомощието по ръководство и контрол, а не срока на упражняването му. Щом
несъвместимостта е поради йерархическата връзка с оглед семейно положение, този от
роднините, който е на трудов договор в администрацията, следва да понесе прекратяването
му от работодателя. Несъвместимостта следва да е налице в момента на издаване на
заповедта за уволнение. Настъпили в последствие факти, които биха довели до извод за
отпадане на несъвместимостта, нямат отношение към законосъобразността на уволнението
по чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, съответно не могат да дадат на съда основание за
възстановяване на работа, щом несъвместимостта е съществувала към момента на
прекратяване на трудовия договор. Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа
прекратително за трудово-правната връзка основание, същата е императивна и
работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.
107а ал. 1 от КТ. Докато в общия случай прекратяването на трудово-правната връзка е
4
право, тук се касае за задължение. Налице е нетърпимост на трудовия договор и основание
за безусловното му прекратяване включително тогава, когато обстоятелствата по чл. 107а ал.
1 КТ са настъпили в последствие, след неговото сключване. Това следва от ясното
съдържание на чл. 126, т. 12 от КТ, която разпоредба задължава работника или служителя да
уведоми работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на
осъществяването й възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а ал. 1т. 1 КТ.
Правната уредба дава приоритетна защита на публичния интерес.
Така и след като в случая служителят знае или е длъжен да знае за несъвместимостта на
трудовото му правоотношение с роднинската връзка, то съображенията на районният съд не
могат да бъдат споделени, което налага отмяна на постановените решения и вместо тях да се
постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 750 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса за пред тази инстанция, както и сумата от 2039 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за пред първата инстанция и внесени депозити за вещи лица.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 673/05.09.2023г. по гр. дело № 20222230104621/2022г. и решение №
834/08.11.2023 г. на Районен съд С. изцяло като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Д.Г."
бл.... против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М." № 3 чрез „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ" С. искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на Заповед № 007-22-15-
16/24.10.2022 г. на Директора на „Областно пътно управление" - С. с която на осн. чл. 330,
ал.2, т.8 от КТ е прекратено трудовото правоотношение и възстановяването на С. С. С. на
заеманата преди уволнението длъжност“главен специалист“ в ОПУ – С. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Д.Г." бл.... да заплати
на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М." № 3 чрез „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ" С. сумата от
750 /седемстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за пред тази инстанция, както и сумата от 2039 /две хиляди тридесет и девет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция и внесени
депозити за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6