Р Е Ш Е Н И Е
260331/23.7.2021г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд в закрито заседание, на двадесет и
трети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Людмила
Григорова
Като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. №2782 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.247 от ГПК .
По
делото е постановено Решение №260265/09.06.2021 г., с което съдът е осъдил
Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на
отбраната, адрес: гр.София. ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на П.В.П., EГН **********,***,
следните суми: 13 939, 85 лева
/тринадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/,
представляваща обезщетение за
причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова
злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на
служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност,
считано за периода от 07.12.2017 г. до предявяване на иска (07.12.2020 г.),
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска- 07.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 4 247, 77 лева /четири хиляди двеста четиридесет и
седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано за периода от 07.12.2017 г. до деня на предявяване на
иска 07.12.2020 г., както и да му заплати сума от 2 570.00 лева /две хиляди петстотин и
седемдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете. Със същото решение Министерство на отбраната на
Република България, представлявано от Министъра на отбраната, адрес: гр.София.
ул. „Дякон Игнатий“ № 3 е осъдено и да
заплати на П.В.П., EГН **********,***, на основание чл.124, ал.2 от ГПК,
обезщетение за причинена на ищеца
имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на
10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения,
съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева
/четиристотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, месечно, считано от 01.01.2021
г. до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, както и да му заплати сума от 319, 51 лева /триста и деветнадесет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на
трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при
изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за
инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
По делото, на 02.07.2021
г., в срока за обжалване на решението, е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца, с която същият заявява, че съдът е пропуснал да се
произнесе по заявеното със исковата молба искане за присъждане на обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, касателно претенцията по чл.124,
ал.2 от ГПК, по отношение на която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда,
настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като
военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика
между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева /четиристотин и дванадесет лева и седемдесет
стотинки/, месечно, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на обстоятелства,
изменящи или погасяващи правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, както и да му заплати сума
от 319, 51 лева /триста и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за причинена на ищеца
имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на
10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения,
съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до
31.12.2020 г. Поради горното моли решението да бъде допълнено, като се осъди
ответникът да изплаща горното обезщетение, ведно със законната лихва за забава
на всяка просрочена месечна вноска, считано от последния ден на месеца, за
който се отнася вноската до окончателното изплащане на задължението.
В предоставения срок,
ответникът, редовно уведомен не представя писмен отговор по молбата.
За да се произнесе по
така направената молба за допълване на решението, съдът съобрази следното:
Действително, в исковата
молба ищецът е направил искане за присъждане и на мораторно обезщетение върху
горепосочените главни вземания касателно всяка просрочена месечна вноска. Това
му искане е включено и в доклада на съда по делото. В мотивите на съдебното
решение съдът правилно е отразил искането на ищеца, но в диспозитива е
пропуснал да обективира тази законна последица от уважения иск на ищеца, т.е.
пропуснал е да изпише, че главницата /всяка една месечна вноска/ се присъжда
ведно със законната лихва за
забава на всяка просрочена месечна вноска.
Предвид изложеното
заключава, че молбата е основателна и следва да се уважи.
Водим от горното,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в РЕШЕНИЕ
№260265/09.06.2021 г., постановено по гр.д.№2782/2020 г. по описа на ШРС, като диспозитивът на решението касателно
претенцията по чл.124, ал.2 от ГПК, по отношение на която ответникът е осъден
да заплати на ищеца обезщетение за
причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука,
претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните
задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева /четиристотин
и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, месечно, считано от 01.01.2021 г. до
настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, както и да му заплати сума от 319, 51 лева /триста и деветнадесет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на
трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при
изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за
инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до 31.12.2020 г., следва да се допълни със
следното: „ведно със законната лихва за
забава на всяка една месечна вноска до окончателното изплащане на задължението,
с падеж на вноската- последният ден на месеца, за който се отнася същата“.
Настоящото решение следва да се
счита за неразделна част от РЕШЕНИЕ №260265/09.06.2021 г., постановено по
гр.д.№2782/2020 г. по описа на ШРС.
Решението за поправка подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд по общия ред, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :