Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.07.2017 г. Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На осми
юни
две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 621 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Съдът е бил сезиран с искова молба
от Я.Х.Я. с ЕГН: **********,*** , чрез пълномощника ѝ адв.
М.Ш. против „Я.6.К” ЕООД с ЕИК: ===, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.Я.П.,
с която са предявени искове по чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД и е образувано гр.
д. № 1447/2015 г. по описа на РС Карлово. В срока за отговор ответната страна
предявява насрещен иск по чл.207, ал.1 от КТ при условията на евентуалност –
ако бъдат уважени исковете на ищцата.
С
Определение № 563 от 09.06.2016 г. производството по първоначално предявения и
насрещния иск са разделени на основание чл. 314, ал.2 от .
По
отделения насрещен иск е образувано
настоящото гр. дело № 621/2016г. по описа на
РС Карлово.
Производството е по иск с правно
основание чл.207, ал.1, пр.2-ро от КТ предявен от
„Я.6.К” ЕООД с ЕИК: ===, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Я.Я.П.,
чрез адв. П.-К. против Я.Х.Я., ЕГН: **********,***,
представлявана от адв. М.Ш..
В исковата молба
се твърди, че за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., ответницата работила като продавач-коснултант
в магазин за хранителни стоки в гр. гр. К.
ул. Г.И. №., собственост на „Я.6.К” ЕООД с ЕИК:
=== , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.Я.П.. За този период оборотът в търговския обект бил на
обща стойност 24665.96 лева, съгласно отчет на фискална памет от 05.07.2015 г.,
като ответницата не отчела тази сума, не я предала на управителя, нито била
внесена по банкова сметка ***.
Ищецът моли
съда, да осъди ответницата да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща
липсваща част от общата сума на оборота в обект на дружеството – магазин за
хранителни стоки в гр. гр. К. ул. Г.И.
№., в който същата работила като продавач-коснултант,
за периода 01.06.2015г. – 30.06.2015 г., който оборот
бил на обща стойност 24665.96 лева, съгласно отчет на фискална памет от
05.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000.00 лева, считано
от датата на подаване на иска – 03.05.2016 г., до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата с
отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е неоснователен. Оспорва
изцяло приложените към исковата молба фактури, тъй като не били подписани от
нея, а от получател с имена „Д. Я.“.
Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по
делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, като
ищецът цели да ангажира имуществена отговорност на ответника в качеството му на
отчетник – материално отговорно лице, което по трудова функция има задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Отговорността по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която представлява типичен
за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг
в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в склада, цеха и пр.
(когато става въпрос за материални ценности), който е с неустановен произход –
няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв
недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази
презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника,
че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или
материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на
това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при
констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е
причинил щетата или , че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване
се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл.154
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува
установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът
следва да установи всички факти, които обосновават съществуването на правото,
което иска да реализира по съдебен ред (в случая правото на обезщетение за
причинената от материално отговорното лице щета) при наличие на презумпция
същият е освободен от задължението да установява презумираните
факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които
съществува презумпция.
С оглед горното
в тежест на работодателя – ищец в производството, е да установи наличието на
липса, а в тежест на работника МОЛ е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по негова
вина. За да е налице липса по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ е необходимо на
първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на
второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на
съответната трудова функция.
Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на
съответните ценности е специфично трудово задължение , което е елемент от
трудовото правоотношение на съответното МОЛ ( чл.207,
ал.1 КТ).
В конкретния
случай не се спори, а и се установява от приложено гр. д. №1447/2015 г. по
описа на РС Карлово, че между страните е възникнало трудово правоотношение – на
25.11.2014 г. те са сключили трудов договор, по силата на който ищцовото дружество „Я.6.К” ЕООД, представлявано от
управителя Я.Я.П., е възложило на работника Я.Х.Я. да изпълнява работа на длъжността „продавач-консултант“
с месторабота: гр. гр. К. ул. Г.И. №..
Гр. д. №1447/2015 г. по описа на РС Карлово е приключило с влязло в сила
решение, с което „Я.6.К” ЕООД, представлявано от управителя Я.Я.П., е осъдено да заплати на Я.Х.Я. дължими и неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения за забавено плащане за периода от месец ноември 2014 г. до месец
август 2015 г., включително.
От приложената в препис длъжностна
характеристика на длъжността „продавач-консултант“ е видно, че съгласно т. II ответницата отговаря за опазване на повереното
оборудване от повреди и носи отговорност за установени липси на стоки и
материали в склада. Несъмнено, ответницата е била материално отговорно
лице, като е заемала отчетническа длъжност – получавала е във връзка с
изпълнението на трудовите си задължения парични и материални средства, които е
следвало да съхранява, разходва и отчита. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1,
т.2 КТ, за липси отчетниците отговарят в пълен размер.
От изготвената и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че за
периода 01.06.2015
г. – 30.06.2015 г. оборотът на обекта е в размер на 24 665.96 лв.. Обследвани са 12 бр. фактури за доставка на стоки,
като в част от тях е записано ръкописно, че ответницата е получила стоката. На
база данни от отчет фискална памет за процесния
период са издавани ежедневни отчети за приходи (дневни фискални бонове), като в
счетоводството на дружеството не са представени документи за
разходи за същия период. Няма счетоводни данни сумата от 24 665.96 лв. да е
отчетена на дружеството. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
сочената от ищеца липса на парични средства от касата на процесния
магазин, като се презумира, че щетата е причинена от
ответницата. Тя от своя страна не обори тази законова презумпция, нито ангажира
доказателства, че не е причинила виновно щетата.
В показанията си
разпитаните свидетели Г.П.Г. Д..Я… Я… и П.. П.П., потвърждават, че Я.Х.Я. в изпълнение на трудовите си
задължения е следвало събира, съхранява, разходва и отчита парични или
материални ценности. Този факт се подкрепя и от обясненията на самата ответница
дадени по реда на чл.176 , в които тя заявява, че
е подписала част от фактурите, в които е посочена като получател на стоката.
Твърденията на
св. Я.., че неговата съпруга – ответницата Я.Я., е
отчитала редовно получените средства в нарочна тетрадка, съхранявана от
управителката на ищцовото дружество, се явяват
изолирани и се опровергават от показанията на св. П.. П. и установеното със
съдебно-счетоводната експертиза.
Гореизложеното
обуславя извода, че предявеният от ищеца частичен иск за заплащане на сумата от
5 000 лева, представляваща липсваща част от общата сума на оборота в размер на
общо 24 665.96 лева, е основателен и следва да бъде уважен, като върху тази
сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно
разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, служителят дължи законната лихва върху
щетата от деня на причиняването ѝ, а ако това не може да се установи – от
деня на откриването ѝ. От събраните по делото доказателства не се
установява датата на причиняване на щетата, като наличието на липси става
известно на ищеца в деня, в който е бил уведомен за предявения срещу него иск
по гр. д. № 1447/2015 г. по описа на КРС – 07.04.2016 г.. Доколкото в исковата
молба се претендира лихва от по-късна дата –
03.05.2016 г., когато е датата на подаване на исковата молба (насрещната
искова молба), то съдът следва да присъди лихва именно оттогава.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.. Х.. Я.. с ЕГН: **********,*** да заплати на „Я..” ЕООД с ЕИК:
===, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я..
Я..П … сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща липсваща
част от общата сума на оборота за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. в обект
на дружеството – магазин за хранителни стоки в гр. гр. К. ул. Г.И. №., в който ответницата работила
като продавач-коснултант, който оборот бил на обща
стойност 24665.96 лева, съгласно отчет на фискална памет от 05.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 5 000.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.05.2016 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Я.. Х.. Я… с ЕГН: **********,*** да заплати на „Я.. ” ЕООД с ЕИК:
===, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я..
Я.. П…, сумата от 950.00 лв. (деветстотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване
съобщение на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.