№ 313
гр. Ботевград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241810200708 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. Р. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, е обжалвала в
законния срок наказателно постановление № 24-0322-000319/01.10.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Правец, упълномощен
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с
което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00
лева,. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска
се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М.Н.
от АК София, която моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Началника на РУ Правец, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
1
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН бл.№ 0679808/28.08.2024 г., НП № 24-0322-
000319/01.10.2024 г., Постановление на РП Ботевград, и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите М. П., Г. Н. и Цветинка И.а
Лекова-Василева, се установява следната фактическа обстановка:
На 01.12.2022 г., в 09,30 часа, в с. Разлив, общ. Правец, в центъра на
селото, жалбоподателят И. И. управлявал собствения си л.а. „Дачия Логан“ с
рег. № №, в посока от гр. Ботевград, към гр. Правец, когато внезапно в
страничната предна дясна част на автомобила се ударило пресичащо
неправомерно малолетно лице – М.Х.П., ЕГН: **********. Жалбоподателят
веднага спрял, за да окаже помощ на лицето, като го качил в автомобила си с
намерение да го закара до център за спешна медицинска помощ, но малко след
потеглянето на автомобила лицето поискало да слезе, като заявило, че се
чувства добре. Жалбоподателят спрял и Мирослав Петков сам слязъл от
автомобила. За случилото се бил подаден сигнал в РУ Правец и на място бил
изпратен екип на РУ Правец – свид. М. П. и свид. Г. Н.. От прегледаните
видеозаписи, те установили, че детето се е ударило в предната дясна
странична част на автомобила, отстрани на автомобила.
За установеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свид. М. П.
съставил на И. АУАН бл.№ 0679808/28.08.2024 г., въз основа на който било
издадено атакуваното наказателно постановление № 24-0322-
000319/01.10.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ
Правец, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, и за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните и материалния закон правила.
Съображенията за този извод са следните:
Нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в текста
на АУАН и НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението. В случая жалбоподателят е наказан по реда на чл. 179, ал. 2, пр.
1 ЗДвП. Според цитираната норма на наказание подлежи лица, което поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие.
Понятието за съобразена скорост е дадено в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като според
този текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Налага се
извод, че за извършване на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е
необходимо водачът да не е съобразил скоростта си с някое от условията,
предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради тази причина да е причинил ПТП.
Според т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В случая в описателната част на НП липсва изложение на факти, които
да обосноват приложението на цитираните норми (дословно е записан само
текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Липсват данни за конкретните пътни условия, за
приблизителната скорост на движение, за причинените на пострадалото лице
наранявания.
Изложените непълноти в описание на нарушението са довели и до
невъзможност същото да бъде доказано от наказващия орган. Нещо повече –
от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва
3
жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
управление на МПС с несъобразена скорост. Несъобразената скорост следва
да бъде обективно доказана като наказващият орган следва да установи по
безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване,
че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и
именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. От
записите на видеокамерите, както е посочил свид. П., малолетното дете се е
ударило от страни на предна дясна част на автомобила, а не е било блъснато с
предната част на автомобила, т.е. водачът не е могъл да реагира и да спре,
защото не е очаквал някой да се блъсне в автомобила му странично. На
мястото не е имало и пешеходна пътека, заради която водачът да е с повишено
внимание. Ето защо соченото в текста на НП нарушение не е и доказано от
наказващия орган.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, като
такива са претендирани в размер на 500,00 лева, платени в брой от
жалбоподателя по Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2025 г. В
този размер следва да му се присъдят, тъй като съдът не уважава
възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което надвишава незначително минималния
размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, Бр. 14 от
2025 г.)
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0322-000319/01.10.2024 г., издадено от Началник
група към ОДМВР София, РУ Правец, упълномощен със заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на И. Р. И. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
4
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР София, да заплати на И. Р. И. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес АДРЕС, сумата от 500,00/петстотин/ лева, разноски в
производството по АНД № 708/2024 г. по описа на РС Ботевград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5